На 4 септември 1965 г. умира един от най-великите мъже на нашето време – Алберт Швайцер. На него принадлежи мисълта, че иска да направи живота си аргумент на своето лично разбиране за човечност. Предлагаме откъс от неговите виждания за смисъла на етиката.

„Същността на доброто е: да опазваш живот, да развиваш живот, да изведеш живота до най-висшата му стойност. Същността на злото е: да увреждаш живот, да възпираш живота в неговото развитие. Значи основният принцип на етиката е преклонението пред живота. Всяко добро, което правя на някое създание, в крайна сметка помага да бъде съхранен и развиван животът му.

Хуманността (Humanitas, човечност) е доброто отношение на човека към ближния му. Думата изразява необходимостта да бъдем добри не само защото това е една от етическите заповеди, а защото такова поведение съответства на нашата същност.

В основни линии преклонението пред живота повелява същото, което учи етическият принцип на любовта. Само че преклонението пред живота обосновава и самата повеля на любовта и изисква състрадание към всяко живо същество.

Важно е също, че етиката на любовта ни вменява само поведението към другите, но не и как да се отнасяме към нас самите. От нея не може да се изведе изискването да бъдем верни на собствената същност, което е основен елемент на етическата личност.

В действителност обаче именно преклонението пред собствения ни живот ни кара да бъдем верни на себе си, като се откажем от всякаква престореност, която в една или друга ситуация би ни послужила, и никога да не ни налегне умора в борбата за собствената ни същност.

Етиката, която се занимава само с поведението на човека към себеподобните му, може да е много дълбока и жизнена. Но тя остава нецялостна. Затова беше неизбежно един ден човешката мисъл да се смути от жестокото и незабранено от никой закон отношение към другите създания и да настоява пред етиката да се смили над тях. Етиката подходи боязливо към тази сериозна задача. Едва от кратко време това начинание среща внимание в света.

И ето хората вече започват да се убеждават, че етиката на преклонението пред живота, която изисква да бъдем добри към всички живи същества, отговаря на естественото чувство на мислещия човек. Когато сме етични към всички създания, ние влизаме в духовна връзка с вселената.

В света волята за живот е в конфликт със самата себе си. В нас тя желае да бъде в мир със себе си. В света тя се проявява, в нас тя се развива. Духът ни повелява да бъдем различни от света. Прекланяйки се пред живота, по елементарен, дълбок и жизнен начин ние ставаме благочестиви…

Сега е ред всеки от нас да проявява добротата, която е заложена в същността му, за да се разкрие тя като сила, даваща насока на историята, и да възвести началото на ерата на хуманността.”

„Винаги търси начин да направиш добро.”

„Има два начина за бягство от нещастията в живота: котките и музиката.”

„Не е задължително да бъдеш ангел, за да станеш светец.”

„За да се научиш да молиш, първо трябва да се научиш да благодариш.”

„Знанията ми са песимистични, но вярата ми е оптимистична.”

„Истинската етика започва там, където престават да използват думи.”

„На двадесет години всеки от нас има лице, дадено му от Бог; на четиридесет — лицето, което ни е дало животът; на шестдесет — лицето, което сме заслужили.”

„Не знам каква ще бъде вашата съдба, но едно нещо знам със сигурност: единствените измежду вас, които ще бъдат наистина щастливи, ще са онези, които са потърсили и открили как да служат.“

„Успехът не е в ключа към щастието. Щастието е ключът към успеха. Ако харесваш това, което правиш, ще успееш.”

„Същността на доброто е: да опазваш живот, да развиваш живот, да изведеш живота до най-висшата му стойност. Същността на злото е: да увреждаш живот, да възпираш живота в неговото развитие. Значи основният принцип на етиката е преклонението пред живота. Всяко добро, което правя на някое създание, в крайна сметка помага да бъде съхранен и развиван животът му.”

„Етиката на любовта ни вменява само поведението към другите, но не и как да се отнасяме към нас самите. От нея не може да се изведе изискването да бъдем верни на собствената същност, което е основен елемент на етическата личност.”

„Понякога собствената ни светлина угасва и бива разпалена от искрата на някой друг. Всеки от нас има причина да изпитва огромна благодарност към онези, които са ни върнали пламъка.”

„Ако правиш постоянно добро, ти си магьосник. Защото както слънцето може да разтопи леда, така и добротата може да преодолее неразбирането, враждебността и недоверието.”

„Няма обособено време за правдата. Часът на истината – сега и винаги.”

„Единственият изход от нещастното съществуване за човек се заключава в това, да стане достоен за доверието на друг човек.”

„Няма по-висша религия от службата за човечеството.”

„Личният пример – това не е най-важният начин да повлияеш на други хора. Това е просто единственият начин.”

„Цивилизация – това е толкова прекрасна идея, че всеки е длъжен да започне осъществяването й.”

„Ние сме толкова много, но всеки от нас умира от самота.”

„Човечеството винаги се е нуждаело от нравствени идеали, които са му помагали да намери верния път и най-добрия образ, използвайки собствените си сили.”

материал на  http://magnifisonz.com/ ; автор: venezia

І . По какви маркери можем да се ориентираме дали детето ни се развива правилно?

ІІ. Ако едно дете закъснява в своето езиково и речево развитие за какво трябва да мислим?
• дали детето чува добре – трябва да се направи специализирано изследване на слуха ;
• дали детето няма тежки моторни увреждания от типа на парализи и др.;
• дали детето живее в среда, в която на му се говори правилно или се говори на два или няколко езика;
• дали детето няма умствена изостаналист – може да се направи изследване на интелекта чрез специализирани тестове;
• дали детето няма аутизъм – диференцирането е много трудно и изисква продължително наблюдение. Основен маркер е как детето се поддава на логопедичната терапия;
• дали детето е преживяло някакъв шок точно в периода на интензивно езиково и речево развитие;
• дали няма някакви скрити дефекти на устните и твърдoто и мекото небце;
• дали детето няма дисфазия на развитието ( алалия).

ІІІ. В кои случаи поставяме диагноза “дисфазия на развитието”?
• когато детето изостава в своето езиково и речево развитие т.е. значително се различава от връстниците си;
• когато това дете живее в нормална езикова и социална среда – говори се на един език, с него се общува от страна на възрастните и т.н.;
• когато това дете няма умствена изостаналост;
• когато това дете има нормален слух;
• когато това дете няма дефекти на артикулационната мускулатура;

ІV. Какво трябва да правим?
• да направим преглед с опитен специалист;
• да сме сигурни , че детето чува добре;
• да се започне адекватна медикаментозна терапия ( лекарствата подпомагат , но самостоятелно няма да развият говора );
• да се стимулира контакта на детето със себеподoбни и да се вкюлчи в детски колектив;
• да се започне специализирана логопедична терапия;
• родителите да се включат активно в терапевтичния процес. Те трябва да станат Ко терапевти на логопеда.
• да се запази спокойствие и да не се коментира пред детето неговия проблем, защото то ще развие чувство за вина пред мама и татко.
• да назовават пред детето предметите и явленията от дома и бита- най-напред с кратки думи, а по- късно и с изречения;
• да се опитват да насочват детето да ги гледа при говорене;
• да стимулират по всякакъв естествен начин движение на устните и езика.

V. Прогноза
Прогнозата за развитие на езика и речта е оптимистична- обикновено тези деца проговарят и могат да използват думите при комуникация.
Проблемите се появяват , когато сме закъснели и когато детето тръгне на училище – тук езиковата и речева система се натоварва твърде много и тъкмо тези деца имат проблеми с овладяване на учебния материал

Етапи на говорно и езиково развитие

Говорът у развиващото се дете се формира под влияние на общуването с околните и в голяма степен зависи от речевата практика, от условията на възпитанието и обучението и характера на речевата среда. Децата започват да общуват от най- ранна възраст. В процеса на това общуване те постепенно овладяват най- важното средство за комуникация – оралната реч- говора. Това е дълъг и сложен процес , който преминава през няколко етапа.

Първият етап обхваща периода от раждането да появата на първите осмислени думи.

Той се нарича невербален или доречеви период. Трябва да се отбележи , че независимо от невъзможността кърмачето да произнася думи, то не е пасивен приемник, който само поглъща езиковата информация . Още от първите дни на своето съществуване то демонстрира, че е социално същество. Плачът на бебето е мощно средство за комуникация и изразяване на емоционални състояния и отношение към заобикалящата го среда. След навършване на 1-2 месечна възраст се появяват първите вокализирани реакции- гукане , които приличат на говорни звукове (фонеми) и са важен подготвителен етап за развитието на говора. През следващите месеци от своето развитие детето започва да произнася отделни срички – ба-ба или вава и т.н. , които не са осмислени думи , но представляват подготовка на малкото дете за овладяване на артикулирана реч- говор. Този период се нарича период на „лепетна” реч и се наблюдава около 6-7 месец от живота на детето.Важно е да се отбележи, че това не е задължителен период за всички деца- има такива , които не преминават през така нареченото „бебешко бърборене”.
В края на първата година се появяват първите осмислени думи, но все още децата общуват повече с жестове, звукове и контакт с очи. Постепенно вербализирането на комуникацията се засилва . Това бележи началото на вторият етап от развитието на езика и говора- ранно детство от 1 до 3 годишна възраст. Първите думи обикновено са свързани със свмета на децата и са названия на съществителни. В този период става натрупване на речников фонд. Речникът им се увеличава изключително бързо- на 18 месечна възраст обикновено нормалното дете има до 50 думи. Изследванията върху развитието на пасивния и активен речник при две годишните вече показва , че пасивният речник може да достигне до 1000 думи, а експресивният – до 250 думи.

Решителен момент в овладяването и развитието на езика и говора е предучилищната възраст- 3-6 години.

В този етап се осъществява овладяването на синтаксиса ( граматиката). Развитието на синтаксиса от своя страна преминава през отделни етапи. Най- напред се появяват фразите- комбинация от две думи. Изреченията, които се продуцират следват определени правила , но в началото това са правила на т. нар. Детска граматика. Вторият етап от овладяването и развитието на синтаксиса се характеризира с появата на изрази от по 4-5 думи.

Третият етап от овладяването на синтаксиса в предучилищна възраст носи названието „определителни фрази”. В тези лингвистични конструкции се включват локатори като „тук”, „там” и др.
По време на четвъртия етап децата започват да продуцират правилни изречения. Фразите в този период се сътоят от 3-5 думи и имат всички части на речта. В петия етап от развитието на синтаксиса се включват трансформации като „Иван ли е направил това?” и „Иван не го е направил”. Чрез трансформация детето се учи да формулира различни видове изречения. На този „трансформационен етап” се обобщават все по- сложни типеве конструкции според правилата за добавяне , разместване и заместване в основното изречение.
Наред със синтактичното развитие в този период се извършва и морфологичното такова. Например

Brown дава следната времева динамика на овладяване на различините морфоструктури :

1. окончания за сегашно време- до 28 месечна възраст;
2. предлози- до 33 месеца;
3. за множествено число- до 36 месеца;
4. за минало време – до 40 месеца;
5. членуване – до 46 месеца.

В обобщение може да се каже ,че предучилищния период е характерен с ускореното развитие на речника и граматиката на езика. Появява се и монологичната форма на реч. Нараства значително обема на лексикалните единици и словосъчетания, който в този период е около 4000 думи. Формира се чувството за език и словотворчество.Към 4 годишна възраст се появяват сложни изречения, а към петата година изказванията на детето имат формата на малък разказ. През този период малкото дете трябва да може да диференцира всички фонеми на родния си език и в общи лини да завърши формирането на правилно звукопроизношение.
Звукопроизношението са формира окончателно около петата година от живота на детето, като последни в говора се появяват звуковете “Р” и “Л”.

Според Ценова възрастта от 3 до 7 години е период, в който повръхностните форми на изказване на детето се оформят и уточняват финните артикулационни стереотипи. На 5-6 годишното дете са необходими още познания и практика , за да достигне нивото на възрастните. За детето не е достатъчно да научава думи , фрази или граматически особености. То трябва да използва езика в реални социални ситуации. Само по този начин неговите вербални комуникативни възможности ще се развиват правилно и ще му осигуряват нормална адаптация, социализация и последващо психофизическо развите и обучение в началното училище.

материал на http://rcsfobl.com

Днес ние сякаш сме го приели като даденост. Носят го както мъже, така и жени, има го във всякакви разновидности, модели и разнообразни материи. Но докато се стигне до всичко това, на хората, а и на панталоните, определено им е било нужно доста време.

Животът на панталоните е белязан с традиции и социални аспекти, свързани най-вече с пола, който го носи. Много, много дълги години той се е носил единствено от мъже, а за да го спечелят за гардероба си, жените е трябвало да водят жестоки битки с нравите, обществените разбирания и нагласи.

В западната култура женските дрехи са много различни от мъжките облекла. На практика обществото си е изградило строги правила, изискващи хората да се обличат според техния пол. А правилата гласели, че панталони трябва да се носят само от мъжете…

Така векове наред обществото възпрепятствало жените да носят тази дреха. Разлика правят само общества като например тези в Китай и Малайзия, където и жените, и мъжете са облечени в дълги панталони.

Иначе панталоните се зараждат твърде късно във вида, в който ги познаваме днес. Техният прадядо се повил обаче още в древността. По това време сред първите, които носели панталони, били номадски конници в Евразия, ирански скити и древните персийци. В Китай панталони тогава били носени само от войниците.

Още тогава обаче носенето на панталони срещало неодобрение. Например, древните гърци смятали носенето на панталони от персийските мъже като знак на слабост.
Древните римляни пък смятали панталоните за непростим разврат. Самата дума bracatus – “носещ панталон”- означавала едновременно “чужд” и “изнежен”.

Видът на панталона през 14-ти век представлявал два съединени крачола, плътни по краката, обикновено с дължина до коленете или глезените. Недостатък обаче била дупката на чатала.

Имало е времена, когато американските индианци са смятали белите хора за безсрамни, защото под панталоните си били… голи. Самите индианци носели под панталоните набедрена превръзка.

През Средновековието в кройката на панталона се появил аксесоар, който имал за цел да прикрива именно несвързаните два крачола. Той представлявал нещо между бандаж и торбичка, която се привързвала на кръста и минавала между краката. Така се родила и идеята за панталон с дъно, който бил особено любим сред мъжете тогава и приличал на чорапогащник.

В Западната европейска култура са правени няколко опита за въвеждане на панталона, но истинското му приемане било чак през 16-ти век.

Роля за разпространението на панталона в света имали най- вече моряците. През 17-ти век те носели широки и провиснали панталони.

По време на Френската революция мъжете носели костюм с панталон до глезените или под коляното. Този стил е въведен в Англия в началото на 19 век, когато стават модерни панталоните с дължина до под коляното.

През 18-ти и началото на 19-ти век на мода били прекалено тесните панталони – лосини /от кожа на лос/. Обличали ги само мокри и те изсъхвали направо върху тялото. Те обаче ставали изключително тесни и ходенето с тях било мъчително болезнено.

През целия 19 век заедно с развитието на панталоните „еволюирал” и начинът за тяхното закопчаване. Постепенно от т.нар. матроски катинар – две закопчалки отляво и отдясно, закопчаването се измествало от най-различни други варианти, докато накрая се стигнало до всеизвестния цип.

През този период обаче започнало да се случва и най-интересното и определено значимо събитие в историята на панталоните. Били облечени за пръв път от жена! Това, разбира се, не било прието с овации от обществото, дори никак не се гледало с добро око на наглостта от страна на жените. Те на практика трябвало да водят война, за да могат да носят „мъжката” дреха.

В средата на 19 век момичетата, работещи в мините, започнали да носят панталон, когато са на работа. Именно с това свое поведение те скандализирали тогавашното викторианско общество. Панталоните обаче вървели ръка за ръка с полите, които момичетата навивали на кръста си над панталоните, за да не пречат на работата им. Въпреки че работели в наземната част на мината, при сортирането на въглищата момичетата извършвали тежък физически труд. Определено за тази работа полите биха пречили значително на движението им.

По това време актрисата Сара Бернар също се появява облечена с панталони. В американския Запад жените, работещи в ранчо, носели панталони за езда.

Първият дизайнер, който се „осмелява” да прекрачи границите на традициите при роклите и полите, е французинът Пол Поаре. През 1913 г. Поаре изработва панталони в ориенталски стил – тюрбани, панталони тип шалвар – „а ла султан” и поли в стил „харем”. За създаването на тези панталони той е повлиян от Шехерезада.

Първата световна война дала много работни места на жените, когато мъжете им отишли в армията. Въпреки че голяма част от жените все още носели поли, останалите, работещи в заводите, носели панталони и гащеризони.

През 20-те години на 20-ти век Коко Шанел се изявява като дизайнер, популяризиращ новото, вече женско облекло. Тя създава клошираните панталони за разходка, различни спортни дейности или езда.

Въпреки неизбежното навлизане на панталоните в женския гардероб, това облекло все още шокирало хората и през 30-те години на миналия век. Пример е появата на Марлене Дитрих и Катрин Хепбърн облечени с панталони във филмите, в които участват. Публиката обаче освен ужасена, била и очарована, тъй като актрисите спомогнали панталоните да станат по-приемливи за носене от жените.

Десетилетие по- късно светът отново бил във война и отново жените трябвало да поемат голяма част от иначе мъжките задължения. Това разбира се предполагало и носенето на панталони. Много от жените дори носели дрехите на мъжете си, когато ходели на работа. Така до лятото на 1944 г. продажбите на панталони за жени нарастнали с пет пъти повече в сравнение с предходната година.

След края на войната панталоните стават част от всекидневното облекло за работа, спорт или разходка. Истинската революция обаче настъпва чак през 60-те години на 20-ти век. Но дори и тогава в ресторантите не били допускани жени, облечени в панталони. Така женският панталон продължавал да бъде разгорещена и спорна тема.

Едва през 70-те панталоните най-накрая са официално признати за женска дреха, както за всекидневна, така и за официална, а десетилетие по- късно войната е почти напълно спечелена…

Но остава такава и до днес.

Панталонът, облечен от жена, все още не се възприема от някои страни по света.

Така например в Северна Корея жените, носещи панталони на работното си място, биват наказвани с принудителен труд или глоба в размер на седмичната надница на един работник.

Наказание 40 удара с камшик пък очаква и жените, носещи панталони в Судан.

За всяка война обаче са необходими много битки, а жените вече многократно са доказвали, че могат да ги печелят…

материал на www.fashionencyclopedia.com, www.wikipedia.org, www.chudesa.net, www.МenBG.com
автор Савина Ангелова

Оказва се, че този нюх към финансите е предаван от поколение на поколение и е заложен в тяхната Библия -Танаха.
Там пише:
…Короната на мъдрия са неговите богатства”.
Понякога изглежда, че успехът идва за мъдрия без никакви усилия.
“Използването на тъпа брадва изисква голяма сила, затова наточи острието.” Това е стойността на мъдростта… Тя е това да имаш опит и да можеш да преценяваш или отсъждаш какво е вярно, правилно или дълготрайно.
Казано просто- може да си много мъдър, но ако това не ти помогне да извличаш полза- какъв смисъл имат твоите знания?
Животът неведнъж е доказвал как не толкова умни хора са постигали много само, защото са използвали правилно и практично и малкото, което знаят и умеят.
Самият Линкълн, за който се говори, че има еврейска кръв обичал да казва: “Дайте ми шест часа да посека дърво и ще прекарам първите три в точене на брадвата”.
Танаха казва, че Господ дава мъдрост на тези, които обича.
Ако Господ дава мъдрост на тези, които обича, а мъдростта води до богатство, това още веднъж обяснява защо евреите разглеждат богатството като благословия и дар от бога.
Цар Соломон е една от централните фигури в еврейската история. [..] Неговата тайна към богатството била, че той търсил мъдростта преди всичко останало. Той не се интересувал от богатство или слава, а все пак именно това получил заедно с мъдростта.
Обърнете внимание: Евреите не се интересуват директно от парите.
Тяхната книга казва: Вместо да преследвате богатството, преследвайте мъдростта. Агресивното преследване на богатство може да доведе до разочарование…
… “Първо идва гордостта, после резилът; но със смиреният е мъдростта.”…
Когато човек е смирен и не се чувства като,, експерт ” по всички проблеми, той знае , че има какво още да научи и никога не спира да го прави.
Зиг Зиглар, който изгражда изключително успешна кариера в продажбите, казва: “Богатите имат малки телевизори и големи библиотеки, а бедните – обратното.”
Тези цитати ни доказват , че евреите поставят акцент върху ученето и самоусъвършенстването на всеки. Знанието е необходима стъпка към богатството, но не и достатъчна само по себе си.Без знания не може , но и само със знания също.Трябва практическо приложение на наученото.
В Танаха се казва: “Богатство, придобито чрез суета ще намалее, но онова, събирано малко по малко ще се увеличи.”
Казано просто: трябва да се учи не всичко , а нещо , което Ви интересува и го изучавайте дълго и внимателно.Не скачайте от предмет на предмет.Тук се има предвид не един конкретен предмет, а някаква дейност или работа с хора…Стремежът към богатството не трябва да бъде самоцел, а пътят към него- нечестен.
Стремежът към богатство, получено от високоплатена кариера и инвестиции е традиция в домашното възпитание на децата.Те насърчават децата си да се стремят към задоволен живот и умението да усещат кога един бизнес не може да се развие, защото идеята не е добра и трябва да се спре работата по него.
Ето как всяко еврейско дете още с Библията на своя народ започва да търси пътя към доброто финансово състояние чрез много упорито учене и самоусъвършенстване ….
Парите не са коренът на всяко зло. Парите са неутрална субстанция, която може да бъде използвана за добро или лошо, в зависимост от това кой и как ги използва. В крайна сметка, именно парите хранят, обличат и дават подслон на хората. Проблемите започват, когато парите са обичани повече от всичко друго. Това може да накара един човек в бедност да върши неправедни неща в стремежа си да се сдобие с пари.
Защото според евреите ,,Бедността кара хората да правят неща, които иначе не биха правили, само за да оцелеят”…
Ето как се предава желанието за правене на пари, но не за да управляват те човека, а той да ги насочва в правилна посока и за добро.
Еврейският народ учи децата си да не обичат бедността като социално явление , а не хората , които са попаднали сред нея.Пример е тяхната традиция в определен ден от месеца/ мисля , че всеки петък- може и да греша за деня / пред всеки дом да се оставя масичка с храна, за да си вземе всеки, който е гладен. Зная го от познати, които бяха излъгани от български работодател в Израел и докато се приберат в България бяха оцелели, благодарение на тази еврейска традиция.

Топли и студени цветове:

Към топлите се отнасят червените, жълтите и оранжевите цветове – те са наситени с напрежение и привлекателност, често се използват, за да се подчертаят важните елементи в дизайна, тъй като изпъкват.

Към студените – синьото, тюркоазеното и виолетовото. Студените цветове са „по-смекчени“, придават на дизайна изчистен и елегантен вид.

Зеленият цвят е баланса между топлите и студените цветове

Неутрални цветове – към тях спадат бялото, черното и сивото.

Рядко един цвят съществува сам по себе си. Най-често става въпрос за комбинации от различни цветове, които хармонично се допълват (хармонични цветове) или контрастират (цветови контраст).

КАФЯВ ЦВЯТ – Кафявият цвят е отвъд активната страна на живота, олицетворява самия живот, но по пасивен начин. Създава усещане за пасивно задоволство и уют. Въпреки, че се възприема като скучен цвят, кафявото създава усещане за спокойствие и топлота, честност, здравословност и практичност. Приема се за „благоприличен“, буржоазен цвят, който предизвиква асоциации като солиден и органичен. Олицетворение е на сигурност, надеждност и стабилност.

ЧЕРВЕНИЯ ЦВЯТ – Червеният цвят е цветът на огъня и кръвта, свързан е с енергия, здраве, сила, власт, мощ, решителност, както и страст, желание и любов. Това е един емоционално наситен цвят, придава усещане за топлина. Има много висока видимост и поради този факт често се използва за обозначаване на опасност – високо напрежение, пътните знаци, светофарите и противопожарните съоръжения обикновено са боядисани в червено. Използва се като символ на смелост и затова може да се види в много национални знамена. Червеното често се използва, за да се предизвикат еротични чувства (червени устни, червени нокти, червените фенери, „Дамата в червено“, и т.н.). В живописта и дизайна червеното се възприема със следните характеристики: сила, жизнерадост и динамика. Това е най-атрактивния и натрапчив цвят от всички, излъчва топлина и моментално привлича погледа. Съответства на активната страна на живота, поради този факт отблъсква чувствителни и срамежливи хора. Червеното изважда текста и изображенията на преден план. Често се използва като цвят за акцент. Черният цвят в комбинация с червено, значително засилва въздействието на червеното. Жълтия цвят прави червеното да изглежда още по-топло, динамично и комуникативно. Червеното, комбинирано със синьо зеленото, контрастира по крещящ начин.

ОРАНЖЕВИЯ ЦВЯТ – За човешкото око, оранжевият цвят е много горещ и затова създава усещане за топлина. Свързва се с радост, слънце и тропиците. Оранжевото представлява ентусиазъм, очарование, щастие, креативност, решителност, атракция, успех, насърчаване и стимулиране. Независимо от това, оранжевото не е толкова агресивен цвят, колкото е червения цвят. Много добре се приема от младите хора. Този цвят олицетворява чувството за хумор, оптимизмът и приятелството. Стимулира доверие, толерантност и чувство за общност. Като цитрусов цвят, оранжевия цвят е свързан със здравословна храна и стимулира апетита. Притежава висока видимост и символизира безопасност и поради тази причина е приет за световен цвят за спасителни дейности. В дизайна този портокалов цвят кара елементите да изглеждат по-близо и по-големи. Поради тази причина често се използва, за да привлече вниманието и да се подчертаят най-важните елементи на дизайна.

ЖЪЛТИЯ ЦВЯТ – Жълтият цвят е най-светлият основен цвят, експанзивен е – създава усещане за движение и често доминира пред другите цветове. Този весел цвят винаги е следван от окото, а в най-ярките си нюанси може да е по-агресивен дори от червения цвят. Повдига духа, стимулира комуникацията, символ на интелект и внимание към детайла. Жълтото е цветът на слънчевата светлина. Използването му предизвиква приятни чувства. Той е свързан с радост, щастие, интелект и енергия, създава затоплящ ефект, предизвиква бодрост и стимулира умствената дейност. Особено подходящ е за насърчаване на продукти и предмети предназначени за децата, свързани с отдих… Използването му може да има обезпокояващ ефект – този цвят изпъква пред другите цветове, особено в комбинация с черния цвят. Това съчетание се използва често, за да издава предупреждение. Жълтият цвят в снимките – означава минало време. Жълто в съчетание с бяло придава лекота и енергия.

ЗЕЛЕНИЯТ ЦВЯТ – Зеленото е свързано с изцеление, благоденствие, прераждане, хармония, спокойствие и щедрост. Този цвят е баланса между топлите и студените цветове. Популярен в повечето култури. Това е цветът на природата и плодородието. Символизира екологията – растежа, възраждането и естествената природна среда. Това е най-спокойният цвят за човешкото око, показва стабилност и издръжливост, надежда, благородство, великодушие, свежест. Зеленото има голяма лечебна сила. Зеленият цвят понижава кръвното налягане, успокоява нервната система и ума, стимулира творческия процес. Цветът на волята за оцеляване и инстинкта за самосъхранение – за разлика от червеното (което асоциира опасност), зеленото означава безопасност. В интериорният дизайн и вътрешното оформление този цвят е често срещан. Помещенията, боядисани в зелено са приятни за обитаване, успокояват и стимулират умствената дейност. Този цвят позволява комбиниране с много други цветове и присъства във почти всеки дом под формата на стайно растение. Зеленото е приятен за окото цвят придава на изображенията да изглеждат по-далеч. Зеленото е пряко свързано с природата. Зелено в комбинация със синьо – обозначава начало и растеж и една свежа цветова схема приятна за окото. Дава чувство на спокойствие и пролетно настроение и е отлична за проекти, свързани с екологията и природата. Тази комбинация също така е подходяща за спални и за бани, поради релаксиращия ефект. Зелено, комбинирано с кафяви или бежови цветове се използва за рециклирани и органични продукти. Зелено, комбинирано с жълто и бяло (или черно) е често срещана цветова схема в дизайна на спортни артикули. Зелено, комбинирано с оранжево се получава много приятна свежа палитра, използва се в дизайна на безалкохолните напитки.

СИНИЯТ ЦВЯТ – Синият цвят символизира благочестие, искреност, лоялност. Това е цветът на небето и морето, свързва се със стабилност, внушава власт, доверие, лоялност, мъдрост, увереност, интелект, вяра и истина. Има успокояващ ефект и създава усещане за спокойствие и сигурност. Добър избор е за декориране спални. Синьото е сред най-тъмните цветове и предполага почтеност, достойнство и духовно извисяване, дълбочина. То е отдалечаващ се цвят, изразява безкрайност и прохлада. Колкото е по-тъмно синьото, толкова повече се засилва усещането за безкрайност. Този цвят кара хората да мечтаят. За разлика от емоционално топли цветове като червено, оранжево и жълто, синьото е свързано със съзнание и интелект, спомага за повишаване на производителността. Естественият цвят на синьото и небесната му асоциация го правят универсален. Внушава важност, увереност и консервативно излъчване и затова е най-разпространения корпоративен цвят, особено в тъмните си нюанси. Синьото е мъжки цвят, според проучванията той е много добре приет сред мъжете. В комбинация с бяло – придава усещане за свежест и чистота. Когато се използва заедно с топли цветове като жълто или червено, синьото може да създаде силно въздействащ и ярък дизайн. Синият цвят е страхотен избор в дизайна за туристически агенции, басейни, масажисти, лекарски кабинети, офиси, аптеки и центрове за отслабване.

РОЗОВИЯ ЦВЯТ – Розовият цвят е комбинация между червено и бяло, оттенък, който може да бъде описан по-скоро като нюанс. Съчетава енергията на червеното и спокойствието на бялото. Розовото е „сладката“ страна на червено – колкото по-голям е процентът на червено, толкова по-енергичен е този цвят, но без да е прекалено агресивен. Неговата символика и популярността му са обект на много влияния. Розовият цвят е цветът на универсалната любов и щастието, възприема се като безгрижен и позитивен цвят. Не случайно съществува терминът гледаш на живота през „розови очила“. За повечето хора това е цветът на захарния памук, дъвката, на бебетата и малките момиченца. Асоциира чувство за релаксация, но проучвания показват, че използването на големи количества розово може да предизвика физическа слабост и умора у хората. Розовият цвят създава усещане за плахост и сладникавост. Въздейства по-скоро върху вътрешния ни свят, не призовава към действие, поради което често е предпочитан от по-интровертните хора. Нежен и деликатен, розовия цвят напомня за ранните пролетни цветя, романтика, любов и приятелство, грижовност. Той обозначава женски качества – изисканост, изтънченост и пасивност. Розовата панделка е международно признат символ на надеждата и информираността в борбата срещу рака на гърдата. В интериора се използва за обзавеждането на детски стаи. Нюанси на розово – коралов цвят, телесен цвят, магента, малиново (сини нюанси – горски плодове), роза, сьомга (розово-оранжев цвят), водна лилия. Комбинацията червено + розово означава любов и има голямо приложение в дизайна на картичките и подаръците за Свети Валентин.

ЛИЛАВИЯТ ЦВЯТ – Лилавите цветове са изключително рядко срещани в природата. Те са очарователни и асоциират забавление, празничност и тържественост. Необичаен и необикновен, неземен и магичен, лилавия цвят често се асоциира с кралски особи. Той символизира власт, благородство, лукс и амбиция, внушава чувство на богатство, разточителство, самочувствие и независимост. Този магически цвят е подходящ да се използва в графичния или интериорния дизайн, когато е необходимо да се внесе чувство на фантастика, мистерия и магия и магьосничество. Чувството за капризност незабавно се предава с виолетовия цвят. Според проучванията, почти 75 на сто от подрастващите деца предпочитат лилаво пред всички други цветове, затова често се използва за насърчаването на продукти за деца. Синкав нюанс на лилавото създава усещане за мистерия, докато червеникавия нюанс го прави чувствено. Лилавото се възприема много крайно. Хората или го обичат или мразят. Мъжете рядко харесват този цвят, въпреки това, той е чудесен цвят за хора на изкуството. Срещан е в магазини за дрехи, художествени галерии, нощни клубове, фотографски студия, магазини за бижута, козметични студия. Комбинацията от лилаво, оранжево и зелено е присъща за дрехите на клоуните.

БЕЛИЯТ ЦВЯТ – Бялото е свързано със светлина, доброта, невинност и скромност. Това е цвета на съвършенството. Може да представлява раждане, чистота и простота. Белият цвят е противоположност на черния цвят. За разлика от черното – белия цвят обикновено има позитивно възприемане и означава безопасност. В света на мебелния и интериорния дизайн, бялото и черното са изключително модни цветове. Но според бялото и черното са слабо предпочитани като любим цвят от по-възрастните хора.

Бялото се използва като символ на простота в хай-тек продуктите. Цветът на снега насърчава пречистване на мислите и умствената яснота. Бялото пресъздава идеята за надеждата и очакванията за лечение и възстановяване, затова открай време това е цвета на болниците и лекарските престилки. Бялото често се използва като символ на безопасността при насърчаване на медицински продукти и съоръжения.
Бялото е светът на святото и просветлението, бягството и успешното начало. Белият гълъб е символ на невинната душа, в Библията той символизира образа на Светия Дух. Бялото означава невинност и милосърдие, а червеното символизира кръвта на Христос. Бялата тога се отнася до чистотата на морала и светостта на живота. В Китай, Индия и Япония – белия цвят се свързва със смъртта и траура. За будистите бялото е цветът на лотоса – символ на чистотата и светлината, а също така и на познанието. Белият цвят е добър избор за булчински магазини, сватби, стоматолози, хлебопекарни. Бялото знаме е знак за капитулация и е всепризнат символ на мира, злоупотребата с него се счита за военно престъпление. Тъй като белия цвят е неутрален, той е особено подходящ за фон. Успешно се комбинира със всички останали цветове, придава чистота и светлина в дизайна. Бяло в комбинация със светло синьо засилва освежаващия ефект, внушава идеята за чистота. Съчетанието най-контрастните цветове: бяло и черно създава напрежение, почти драматична атмосфера. Текстът на бял фон се чете най-лесно.

СИВИЯТ ЦВЯТ – Сивия цвят е неутрален, затова е в добра хармония с всички останали цветове. Най-популярната цветовата схема на интериора на офис сградите. Със своя индустриален аспект, това е цветовата схема на 20-ти век, на високите технологии и индустриализацията. Сериозен, умерен, безчувствен, студен и тих този цвят е лесен за възприемане. Успокоява и потиска всичко витално. Предполага анализиране и атмосфера, лишена от емоции. Често изобразява мъгла, скука и мръсотията на големите градове, но и означава индустриален, машинен и „модерен“. Мъжете имат по-силно изразени предпочитания към сивото. 26% от младите мъже избират сивия цвят като предпочитан. Подходящ е за фон, за да представи елементи в други цветове. Сребристият цвят като светъл нюанс на сивото е често използван в дизайна и рекламата. Продукти и опаковки в сребрист цвят изглеждат качествени, изящни и ценни. Много добре предава идеята за аристократичност и елегантност в комбинация с черното. Сребърен цвят – за създаване на хай-тек ефект, използвайте сребро в комбинация с други цветове. Сребърният цвят се съчетава успешно със злато и бяло, за да придаде на чувство на власт и контрол.

ЧЕРНИЯТ ЦВЯТ – Черното се свързва с изисканост и стил, високо качество и класа, власт, престиж, елегантност, надеждност, простота и изтънченост. Този мистериозен цвят обикновено се асоциира с драматизъм, мистерия, със страха от неизвестното. Това е цветът на „отрицанието“, за разлика от бялото, което е цвят на „утвърждаването“. Цвят на магиите, той поражда желание за унищожение на съществуващото и песимизъм. Този цвят е на анархичната опозиция и на абсолютните претенции за власт. Черното е използвано като символ на специалното и високопоставеното. Цветът на сянката, мракът и нощта, черното е отрицанието на светлината. Черно обаче означава и сила, богатство и сериозност и се счита за много официален, елегантен и престижен цвят. Чрез черното човек показва, че иска да бъде различен – черен костюм, черна лимузина и черно куфарче внушават почит и достолепност, когато човек иска да се отличи от шарения свят. На черен фон яркостта на всички останали цветове се засилва, те искрят и изпъкват много добре. Черният цвят дава чувството за перспектива и дълбочина. Черното отдавна се е наложило като модерен цвят, който внушава елегантност и нестандартност. В комбинация с червено, оранжево или други много ярки цветове черното придава много агресивна цветова схема. Черното контрастира добре с ярки цветове. Черното изважда на преден план формата и материята. Създава чувство на лукс и ред.

]]> https://www.art1a1d.com/2026/01/11/%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%b4%d0%b5%d0%b9%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%86%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b5-amp-on/feed/ 0 https://www.art1a1d.com/2026/01/01/%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d0%b0%d1%80%d1%8a%d1%82-amp-on/ https://www.art1a1d.com/2026/01/01/%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d0%b0%d1%80%d1%8a%d1%82-amp-on/#respond Thu, 01 Jan 2026 09:32:33 +0000 https://www.art1a1d.com/?p=53385 От стари времена хората са искали да сложат ред в своето всекидневие и задълженията си като участници в обществото, в изпълнението на своите религиозни обичаи. В началото са се ориентирали по сезонните промени, по смяната на деня с нощта или промяната на самия ден. Това не било достатъчно .

Първи сполучлив опит да подредят сезоните и дните във времето, за да има ред и в обществения живот правят Древните римляни. В началото те имали календар от 10 месеца, но той не отговарял на сезонните промени и извършваната селскостопанска работа. Всеки гражданин имал да плаща всеки месец задължения към държавата и за да не забрави, си водел тефтер- наречен ,,календариум”.
Получавало се разминаване в изплащането на дълговете и прибирането на реколтата, чувствало с някакво разминаване във времето. Ето защо по-късно, по примера на етруските, римляните разделили годината на
12 месеца, като било разрешено върховният жрец на няколко години да определя допълнителен месец. Всички месеци имали имена и били посвещавани на някого. Началото на годината започвало с месец март, който бил посветен на Марс- богът на войната, тъй като с идването на топлите дни започвали военни действия. Април се приемал за начало на пролетта и природата се украсявала с цветове. Май- бил посветен на Богинята Майа -покровителката на Вселената. Юни- на богинята Юнона- покровителката на семействата. Юли-след 44 г.пр. н.е бил посветен на Юлий Цезар, защото той бил роден през този месец. Август- посветен на Октавиан Август. Следвали септември, октомври, ноември и декември, които имали поредни номера-7, 8, 9, 10. Януари бил посветен на Бог Янус- който имал 2 лица: едното обърнато към Старата ,а другото към Новата година. Февруари- ,,фебруаре”-почиствам. Това бил месецът на поднасяне на дарове и приношения за опрощаване на грехове. Мерцедоний- бил месеца на Великия жрец, който можел да определя кога точно се появява този месец, в коя година. Новата година за римляните започвала от 1 април, защото на този ден започвало управлението на държавата от нов консул- управител. И нещо любопитно, което свързва Нова година и 1 април- денят на шегата.
През януари избухнал бунт срещу управниците и се наложило предсрочно да се избере нов управител, който започнал работата си през януари. Така следващият консул трябвало да бъде избран отново през януари. Това се превърнало в традиция.
Така Новата година– на 1 април– станала ”лъжливата” Нова година и постепенно този ден се преврънал в празник на шегите и смеха.
Така подредени месеците в година римляните ги нарекли ,,календар”-на името на тефтера, в който всеки месец гражданите си записвали своите задължения. Скоро се разбрало, че този календар има недостатъци, но най-голям проблем създавало правото на жреците да определят марцедоний, защото те започнали да злоупотребяват с това. Имало случай, когато жреците определяли марцедоний 2 пъти за една година, а заедно с това се увеличавали и дълговете на гражданите. Когато Юлий Цезар започва да управлява Древен Рим и римляните завладяват Египет, видели как египтяните броят времето. Казват, че Цезар поканил александрийския учен и астроном Созиген в Рим, за да ръководи екип от учени, които да изработят нов римски календар по подобие на египетския. Созиген разделил годината на 12 месеца с различна продължителност. Запазил имената на повечето месеци. Премахнал мерцедоний.  Цялата година определил от 365 дни, а всяка четвърта- била 366 дни и получила названието – високосна.
Самият Юлий Цезар наредил за начало на всяка година да бъде определен месец януари, тъй като тогава консулите встъпвали в длъжност и започвала новата стопанска година за домакинствата, техните нови задължения към държавата. Така се родил ,,юлиански календар”. Това станало на 1 януари 46г.пр.н.е. Този календар живее и се използва до 1582 година, когато го заменил календарът, въведен от Папа Григорий XIII

У нас сега използваме Григорианския календар, който е въведен след решение на Народното събрание през 1916г.

Днес той мери времето в целия свят.