Първи А » » манастири

Запечатаната врата на Падманабхасвами

Мая Ф — Sun, 03 Oct 2021 12:57:42 +0000

Мистериозната врата на древния храм Падманабахсвами е пазена от две масивни кобри, изрисувани върху нея, и няма никакви резета, ключалки или каквото и да е средство за влизане. Говори се, че съхранява невъобразимо богатство и че през нея може да влезе само „САДХУ” от висока степен, запознат с песнопението „ГАРУДА МАНТРА”.

Вярва се, че вратата, която няма никакви резета, ключалки и каквото и да е средство за влизане, е била затворена чрез звукови вълни от тайно песнопение, изгубено във времето.

Хиндуиските свещеници казват понастоящем, че няма нито един човек, способен да отвори вратата чрез изпълняване на тези песнопения.

Това е славен древен храм, който с право носи титлата на най-богатата институция и място за поклонение от всякакъв вид в писаната история на света, оценено на 22 милиарда долара в злато и скъпоценни камъни, съхранявани в подземни трезори.

Външният му златен обков показва само малка част от истинската му слава.

Намиращ се в Тируванатапурам, Керала, Индия, този древен храм съдържа осем подземни трезора, от които пет са отворени и изследвани.

Храмът се споменава в (единствения записан) период „Сангам” на литературата между 500 г.пр.Хр. и 300 г.сл.Хр. няколко пъти. Храмът е единият от 108-те главни „Дивя Десами” (Свещени обиталища) във Вайшнавизма и е прославен в „Дивя Прабанда”.

Любопитно, няма ни един исторически запис, който да споменава ТОЧНАТА дата, когато е бил основан храмът.

Множество запазени откъси от литературата и поезията „Сангам Тамил” и дори по-къдните творби на поетите-светии от девети век, като Намалвар, говорят че Храмът и дори градът имат стени от чисто злато. На места както Храмът, така и целият град често се възхваляват като направени от злато, а Храмът като Небесен.

Но най-впечатляващата и мистериозна особеност е една скрита камера, пазена от две масивни кобри. Легендите разказват, че всеки, който се осмели да отвори вратата, ще го сполетят пагубни последици. Тази мистериозна врата е отбелязана като Камера Б.

Шест от камерите вече са били отворени и в тях са намерени приблизително 22 милиарда долара в злато под формата на диаманти, накити, златни съдове, оръжия, златни идоли, златни слонове и диамантени огърлици с приблизително тегло 500 килограма и с дължина пет метра и половина, отделно от безброй торби, пълни със златни монети, придобити от различни части на света, и церемониални костюми, включващи 30 килограмови кокосови черупки от плътно злато, обсипани с рубини и смарагди.

Много хора смятат, че съдържанието, скрито в мистериозната камера, надминава материалните богатства, макар и безценни старини, направени от злато и диаманти да чакат от другата страна. Вярва се, че всеки опит на „обикновен човек” да отвори мистериозната Камера Б – освен ако не е чрез пеенето на свещените и могъщи „ГАРУДА МАНТРИ” – ще предизвика катастрофи в и около помещенията на Храма, с апокалиптични сценарии, които вероятно ще последват из цяла Индия и дори света, според ведическите астролози.

Според инвентаризация, направена през 2014 г., Трезор А на храма съдържал 900 килограма златни монети, датирани около 200 г.пр.Хр.

Вярва се, че отвъд Камера Б има друга скрита вътрешна камера.

Исторически разкази предполагат, че зад тайния трезор съществува друга камера, построена от дебели стени, направени от плътно злато, където мистерията наистина съществува и съдържа най-голямото неоткрито съкровище на света.

Освен това, ако разгледаме една книга, озаглавена „Траванкор: наръчник на посетителя” (1933) от Емили Джилкрист Хач, ще намерим разкази за хора, които се опитали да отворят мистериозния трезор с пагубни последици. Група хора се опитали да влязат в трезорите през 1931 г. Резултатът? Трябвало да се спасяват с бягане, понеже открили място, пълно с кобри. Разкази от 1908 г. също споменават подобни истории.

Днес храмът Шри Падманабхасвами е едно от най-охраняваните места на планетата, пазен детектори за метал, охранителни камери и повече от двеста охранители, някои от които тежко въоръжени.

материал на http://posledenvek.info/mystery

От катакомбите до параклиса

Мая Ф — Tue, 14 Apr 2020 15:01:59 +0000

Знаете ли, че почти до 313 година християнски храмове не са се изграждали.
Поклонниците на Христа се събирали в частни домове или на тайни места- коатакомби. Едва, когато християнстовото получава право да се разпространява официално, едва тогава започва строителството на домовете за молитва и общуване с Бога- църквите.
Първите сгради били модели, обединяващи представата за архитектурата на Соломоновия храм, римски модели и храмови постройки, съдържащи елементите на архитектурната култура на отделните народи, приели християнството.
Основните елементи във всеки храм са два:
Олтар- поставен в източната част на сградата, за да бъде богослущежият в него обърнат с лице към изгрева- изток. Олтарът е символ на царството Божие и право да влиза там имат само божиите служители- свещениците
Притвор- мястото, където се събират вярващите. Казват, че в това пространство можели да влизат само ,,кръстените” . Днес това е място за всеки, който иска да посети храма.
За некръстените или ,,кандидатите” за кръщение бил определен притворът. В ранните храмове те били наричани ,,баптистерии” и понякога били самостоятелно и отделно от църквата построявани.
Всеки храм има и други съставни елементи, но изброените са задължителни.
Самите църкви се различават по своята големина и форма.

Базилика ,,Света София”

Най- разпростаранени са базиликите. Такава у нас е църквата Света София.
Ротондата е кръгъл храм.
У нас такава е ротондата в София ,,Свети Георги”
Кръстокупулните църкви, както самото име подсказва са планирани така, че имат формата на кръст.
У нас такава е църквата на Земенския манастир ,, Свети Йоан Богослов”.
По света са известни и други архитектурни модели на хранове, но те се различват от традиционните, поради честото им дострояване и различни реконструкции, направени във времето.
Църквите на християните са различни и според това, за което са използвани.
Катедралите са храмове, където е мястото на епископа, неговата катедра и там той най-често изнася своите проповеди.
Такъв храм у нас е катедралата в София ,,Свети Александър Невски”.
Манастирски църкви или енорийски са тези, където свещеникът служи пред своите еноряши, пред хората от района , чиийто проповедник е той.
Частни лица строят храмове и те се наричат параклиси. Можете днес да ги видите в градски паркове, в красиви местности, на оживени магистрали или в частни домове. Там извършват своя поклон пред Бога частни лица и лица от тесен семеен кръг.
Ето как от 313г. до наши дни се е променил земния дом на Бога. От катакомбите за тайни молитви, до частните параклиси …
Не е важно обаче колко голям дом ще построите за този, който предопределя човешката съдба, а как ще изпълнявате неговите заповеди и колко доброта има в сърцата Ви.

Как почитате и пазите традициите, завещани от хората, живели преди нас?

Хубави празници!

От катакомбите до параклиса

Мая Ф — Tue, 17 Dec 2019 15:13:58 +0000

Базилика ,,Света София”

Как почитате и пазите традициите, завещани от хората, живели преди нас.

Хубави празници!

8 писатели, които пишат книги под влиянието на наркотиците

Мая Ф — Fri, 16 Mar 2018 04:45:19 +0000

Историята изобилства от примери за творчески личности, чиито живот приключва поради злоупотреба с наркотици и пристрастяване. Употребата на психотропни вещества със сигурност крие много рискове за здравето, но има редици примери как гении в сферата на изкуството ги използват като форма на вдъхновение. Все пак те признават, че наркотиците са по-скоро наказание, отколкото вид помощ.
Представяме ви 8 писатели, които пишат книгите си, под въздействието на различни наркотични вещества.
Стивън Кинг

Стивън Кинг дори не се опитва да скрие факта, че много от произведенията му са написани под въздействието на кокаина. Има случаи, при които писателят дори не си спомня какво пише за конкретна творба. В едно интервю той признава, че взема наркотици от 1978 до 1986 г. През този период той пише около 10 романа, сред които „То“, „Тъмната кула“ , и „Гробище за домашни любимци“.

Кен Киси и неговият LSD клуб

През 1959 г. Кен Киси работи като асистент по психиатрия в болница, където участва в експерименти, свързани с влиянието на LSD върху човешкото тяло. Спомените от това преживяване са описани частично в най-известната му творба „Полет над кукувиче гнездо“. През 1964 г. той прави истинска „революция“ в САЩ, когато създава общността Merry Pranksters, която популяризира LSD.

Жан-Пол Сартр и неговата диета

Според Annie Cohen-Solal, която пише биографията на великия екзистенциалист, неговата ежедневна диета е следната: две кутии с цигари, 1/4 бутилка твърд алкохол , 200 милиграма амфетамин, 15 гр. аспирин, пакет барбитурат ( вид дрога) и около 20 гр. кордран (смес от амфетамин и аспирин). Писателят умира на 74 години.

Чарлз Дикенс и Викторианската епоха

Дикенс живее във викторианския период, когато употребата на наркотици (опиум и кокаин) е популярна, достъпна и не се забранява от лекарите. Понякога лекарствата са предписвани като антидепресанти. Неизбежно писателят се пристрастява към тях. Близките му хора споделят, че той се държи странно през този период и постоянно споменава за видения, които получава.

Луис Карол и Викторианската епоха

Луис Карол е друг представител викторианския период. Той използва лауданум (опиум с алкохол) като форма на лечение. Много хора сериозно мислят, че творбата му „Алиса в страната на чудесата“ е толкова гениална книга заради този вид опиат.

Зигмунд Фройд и неговите изследвания за кокаина

През 1884 г. Зигмунд Фройд започва да се интересува от нов вид алкалоид: кокаинът. През следващите три години той публикува няколко научни труда, и споделя, че е изумен от влиянието на кокаина върху човешкото тяло. В писмо до бъдещата си съпруга той пише: „Ако всичко е наред, скоро ще напиша есе за този вид наркотик и очаквам да получа много добри отзиви“. Той оприличава опиата като вид „чудо“ и настойчиво защитава ползите от употребата му. Фройд взема ежедневно от него по малки дози, които влияят прекрасно на храносмилателната система и потискат депресията. Дори започва да предписва тези вещества на своята съпруга и на приятелите си. В началото на 1887 г. учените осъзнават, че кокаинът не е толкова безвреден, колкото си мислят, а Фройд е осъден за наркотична пропаганда.

Шарл Бодлер и The Club des HashischinsОт 1844 до 1848 г.

Бодлер посещава общността „The Club des Hashischins“ – място, където той два пъти опитва наркотичното вещество експериментално. Той е отвратен от него, въпреки че по-късно за кратко се пристрастява към опиума. Много бързо успява да се съвземе и да преодолее зависимостта си. След това писателят пише научен труд за влиянието, което оказват наркотиците върху човешкото тяло.

Михаил Булгаков и разрушаването на мита

Когато хората говорят колко могъщи са романите на Булгаков, те често си спомнят морфина, който писателят използва. През 1916 -1917 г. Булгаков работи като лекар в страната и за пръв път използва морфин, за да притъпи ужасните болки, причинени от дифтерия. В продължение на 5 години той крие своята зависимост към наркотиците, с която се бори до 1921г. Всички спомени за този период са описани в книгата „Морфин“ , написана през 1927 г. Да, писателят е пристрастен към наркотиците, но той никога не пише романите си под тяхно въздействие

материал на LifeStyle Framar.bg от Framar.bg

,,Свети Великомъченик Георги Победоносец”- Гложенски манастир

Мая Ф — Fri, 07 Jul 2017 03:18:02 +0000

Сред ридовете на Стара планина, близо до град Тетевен и само на 10 км. от село Гложене издига снага един манастир, който по своя външен вид много наподобява на тези в Метеора- Гърция, защото е построен върху каменна тераса, която се откроява от околната среда със стръмни и отвесни скали.
Името му е ,,Свети Великомъченик Георги Победоносец”.
Предполага се, че основател на манастира е Киевският княз Георги Глож. Той бил преследван от татарите и помолил Иван Асен Втори да се засели по нашите земи. Така на 1 км. от с. Гложене той си направил крепост и издигнал манастир, посветен на Св. Преображение.
След падане на България под османска власт не се знае какво точно се е случило с манастира, но е ясно, че в началото на XVIII в. бил изграден нов манастир – “Св. Георги Победоносец”. За да избегнат посегателствата на турците, монасите издигнали своя обител на високата, мъчнодостъпна скална тераса на 808 метра надморска височина.
В края на XVIII и началото на XIX век манастирското братство развива голяма просветна дейност. Под негово ръководство и с негови средства в близкото село Малък извор се създават метох и килийно училище.
Манастирът е бил посещаван от Васил Левски, който основава революционен комитет в с. Гложене като днес е запазено скривалището му. Гложенският манастир е обявен за паметник на културата.
Тук се намира малък музей на Васил Друмев с монашеско име Климент. Той бил митрополит на Търновската епархия . Произнасял проповеди против католицизма, заради което си навлякъл гнева на римокатолика Цар Фердинанд и бил осъден на ,,вечно заточение” в Гложенския манастир като бил заключен при изключително тежки условия в килия на манастира, която днес е превърната в музей.
През годините манастирът преживява и две тежки, разрушителни земетресения. При тях е съборена старата манастирска църква, за която се говори, че имала много красиви стенописи и икони. Днешната е построена през 1913 година.
През 1856 година пък пожар изпепелява монашеските килии, върху които са построени нови, които днес дават сегашния вид на обителта.
Запазен е и тунел от западната страна на манастира, през който може тайно да се излезе от манастира, но се носят слухове, че в черкават е намерана и гробница, вкопана в нейните основите .
Нашето време също поставя отпечатък върху обителта, защото през 2008 година игуменът йеромонах Панкратий предизвиква пожар в сградата и е задържан от служители на РПУ- Тетевен, а после низвергнат от църковен сан и подведен под съдебна отговорност.
Днес този пазител на християнство е постоянно действащ мъжкки манастир и място за поклонения и туризъм.
До обителта, извисила камбанария над Стара планина, може да се стигне и с автомобил по прокаран път или през гората по определна еко пърека.
Вниманието на любителите на туризма може да привлече и намиращата се в близост пещера Моровица, която със своите 3, 25 км дължина и дълбочина – 150 м, се подрежда на 16-о място в списъка на най-дългите пещери в България, а нейни обитатели са много видове прилепи.
Село Гложене е родно място на известния български футболист Петър Хубчев от златната 1994 година.
Постете Гложенския манастир!

Храмът в Индия- Kailasa

Мая Ф — Sun, 22 Jan 2017 02:13:24 +0000

Това видео показва и разказва за Kailasa- храм в Елора-Индия. Ще се уверите, че направеното, макари преди много години е дело на една много развита цивилизация, обитавала това място тогава. Има и друго: под храма са открити тунели и тяхното все още непълно проучване предполага, че те са били жилища на няколко нива под земята, в които са живеели хора.
Такива подобни жилища има и в нашата съседка Турция– областта Кападокия, което говори, че на много места по земята в миналото хората са създавали домове под земята за удобство през различните сезони и за защита от зверове или други хора…или …по някакви незнайни за нас причини…
Хубав ден!

Храмът на земята и неговите тайни под земята

Църквата Света София-Истанбул

Мая Ф — Wed, 30 Sep 2015 04:02:34 +0000

Нека влезем с Вас в един величествен храм-църквата Света София.Посещенията за индивидуални туристи се правят с предварителни резервации,защото потокът от желаещи да видят това творение на архитектурата и изкуство е безкраен и неспирен.
Видеото има превод-недобър,но можете да разберете много любопитни факти .
Mон Сен Мишел е остров , разположен до устието на река Куено в Долна Нормандия-Франция.
Скалата ,върху която е построен манастирският комплекс, се издига като остров само по време на приливите,за които казват ,че тук са едни от на-високите.В миналото приливната вълна се е движела с много голяма скорост и често е предизвиквала смъртта на хора ,които е застигала по своя път към сушата.Най-интересно е , че на всеки 18 години огромна приливна вълна навлиза към сушата и така откъсва полуoстрова от нея и прави невъзможен достъпа до Мон Сен Мишел.Иначе до него сега има направен път между подвижните пясъци около него ,по който се достига ,макар ежедневните малки приливи.
Как се е появил островът Мон Сен Мишел?Легенда разказва,че голяма буря връхлита френския бряг и залива крайбрежните поля и селища .Остава да стърчат само две скали-,,МОН ТОБ”-наречена по-късно-Мон Сен Мишел и ,,ТОМБЕЛЕН”,наречена-,,Малката могила”
Върху Мон Сен Мишел първоначално е имало защитна крепост,която да предпазва крайбрежните селища.
По-късно-легенда разказва , че архангел Михаил се явил на епископ Обер и поискал от него да построи молитвен дом на островчето. Обер обаче не обърнал внимание на това видение и разгневеният ангел го покосил с пламтящия си пръст и направил дупка в главата му. (И днес пробитият череп може да се види в специалният реликварий на базиликата в Авранш.)
В християнската религия Свети Михаил е специална фигура. Той е не само войн, но и застъпник. Именно той е призван да оглави небесното войнство в последната битка между доброто и доброто. Освен това той има специална мисия – да придружава праведниците до небесния Йерусалим, да ги защитава от демони и да им помогне да отворят тежките врати към Рая.Вероятно това е и причината на архангел Михаил да бъдат посветени храмове, изградени високо в планината, там, където Небето и Земята се срещат. Мон Сен Мишел съвсем не е изключение. Не е случайно, че на върха на иглата, издигаща се на 155,5 метра над морско равнище, като вечен страж е изобразена златната фигурка на архангела с изваден от ножниците меч – сякаш охранява пътя към Рая.
Направеният първи молитвен дом е унищожен и по-късно монаси започват строеж на релегиозни сгради.Работата им е подпомогната от френския крал Филип Втори,който преди това се опитвал със сила да завладее това място,но после съвестта му проговорила и той направил огромни дарения.За манастирският комплекс започват години на подем и той се превръща в място за поклонение и духовен център.Благодарение на естествената защита от морските приливи и отливи мястото остава запазено дълго време.
През 18 в.абатството започва да запада ,монасите намаляват и го напускат.По време на Френската революция дори се използва за затвор.От 1873 г.Френското правителство го обявява за исторически паметник, започва неговата реставрация и това дава нов живот на манастирския комплекс и и острова. По време на реставрацията е добавена и кулата с фигурата на архангел Михаил на върха, а островчето е свързано със сушата посредством 900м път. Интересен факт е, че когато за първи път е направен изкуствения насип за новият път, нивото на приливите в залива се повишава драстично, като стават най-високите в Европа. Това принуждава властите да премахнат пътя и да изградят мост на негово място, така че характерът на Мон Сен Мишел като остров е възстановен и за няколко часа всеки ден той е заобиколен плътно от вода.

През 1966г. малка монашеска общност отново се заселва тук.
Днес островът с манастирският комплекс и много посещаван от туристи исторически обект.
Повече от 12 века Мон Сен Мишел плува между небето и земята. Но само преди малко повече от 10 години ЮНЕСКО го постави наравно с Партенона в Атина (Гърция) и храма в Ангкор (Камбоджа) и го обяви за общо наследство на човечеството.

прилив-навлизане на водата в сушата
абатство-манастир на католически монаси,управляван от абат