Резултатите от изследването си специалистите са публикували в специализираното издание Proceedings of the National Academy of Sciences. Заключението на учените е, че вирусното разпространяване на всякакъв вид “конспиративни теории” се дължи на ефекта на т.нар. “ехо камери” * – места, които позволяват на хората да затвърдят убедеността си и да усилят вярата си в онова, в което са решили да вярват; места, където няма кой да пречи на убежденията им с противоречащи и доказващи неправотата им факти.

В конкретния случай в ролята на “ехо камери” са области от медийното пространство, в това число и в Интернет, в които информацията или вярванията се разпространяват и подсилват чрез периодично повтаряне вътре в затворени виртуални пространства. Тези пространства, които служат и за да възпират промъкването на противоположни мнения, може да послужат и за обяснение на многобройните групи от онлайн потребители – особено във Facebook – които вярват в информация, която очевидно и демонстративно звучи като глупост или поне измислица.

За да установят до колко ефективни са “ехо камерите”, учените анализират поведението в 67 общодостъпни групи във Facebook. 32 от тях са насочени към конспиративни теории, 35 са за чисто научни новини. Анализът е извършван всеки път, когато бъде публикувана нова информация в съответната група. Алгоритъмът за анализи проследява поведението и взаимодействието на участниците в групата с всяка от публикациите (в това число харесвания и споделяния) и това се извършва за периода от 2010 до 2014 година.
Като контролна група са наблюдавани отчетливо заявяващи себе си групи за тролинг – в които чрез саркастично и хумористично изнасяне на информацията се търси осмиване на фалшивите информации, разпространявани чрез интернет.

Учените първо установяват, че чрез групите във Facebook, публикациите касаещи както научните новини, така и конспиративните теории, се разпространяват по еднаква последователност.

През първите два часа, а след това и 20 часа след публикуване на постинга, се наблюдават пикове в споделянето и харесването му. Това се случва независимо от типа на новината и от това, дали е достоверна или не. Споделянията и харесванията са най-често от хора, които намират поднесената им информация за близка до разбиранията си.

Разликите се появяват в дългосрочен план. Научните новини се разпространяват относително бързо в “световната паяжина”, след което се наблюдава също толкова бързо спадане в споделянията и дискутирането на новината. Обратно на това е поведението на конспиративните теории. На тях им е нужно време, за да “наберат инерция” – трупането на “задвижващият ги момент” става по-бавно, с постепенно разпространяване и дискутиране. Това обаче означава, че заради по-бавното си “разгръщане” в интернет пространството, конспиративните теории остават “живи”, дори и когато събитието, послужило им за изходна точка е отдавна загубило актуалността си.

Най-важното заключение на учените обаче е, че поведението на всяка група потребители в дългосрочен план само затвърждава и усилва техните собствени “ехо камери”. Когато взаимодействате (харесвате и/или споделяте) с публикации от индивидуални хора, новинарски медии или друг вид организации, социалните мрежи приемат това за вашия “периметър” от интереси и започват все по-често да ви предлагат в лентата с новини подобни като резултат публикации; онези, които игнорирате с течение на времето намаляват и алгоритмите на Facebook почти ги “скриват” от погледа ви.

Това само по себе си е също “ехо камера”, която сами моделирате, чрез онлайн поведението си. В крайна сметка това довежда до простия ефект, че потребителите във Facebook пространството виждат само информация, в която са убедени и вярват, както и хора, които не им противоречат, а само подкрепят мненията им.

За правотата на собственото си мнение, човек съди по това, дали то е прието от широка общност хора. Този феномен е известен на психологията и се нарича Склонност за потвърждение.

С настоящото изследване се потвърждава предположението, че този феномен е също толкова разпространен в онлайн общностите, колкото и в реалните екипи и групи от хора.
Когато става дума за разпространяването на лъжлива, фалшива или изфабрикувана информация, нещата стават още по-опасни.

Толкова опасни, че по време на Световния икономически форум през 2013 година явлението беше наречено “дигитален стихиен пожар” и беше определено като една от най-големите заплахи за глобалното общество в съвременността.

Данните от това изследване подкрепят и заключенията от друго подобно проучване, огласени през миналата година. Тогава учените в прав текст написаха, че любителите на конспиративни теории са готови да повярват на почти всичко, което им пробутате.

———-
* “ехо камера” е понятие в теорията за средствата за масова информация, с което се описва ситуация, при която определени идеи и убеждения се акцентират и подкрепят с помощта на препредаване на съобщенията или повторенията им вътре в затворена система (партия, кръг от съмишленици, субкултурни групи и т.н.). При това с подобни съобщения се подтискат други аналогични информационни потоци. Подобни системи са от затворен тип и участниците в тях сами създават съобщенията, сами им вярват и сами се съгласяват със собствените си доводи. Алтернативната информация не може да влезе в “ехо камера” или ако е допусната по случайност, то бива масово отричана.

** Склонност за потвърждение (confirmation bias на английски) е склонност на хората да дават предимство на информация, която потвърждава техните предварителни концепции или хипотези, независимо дали информацията е вярна. В резултат на това хората събират информация и си припомнят такава избирателно, като я интерпретират по начин, определен от техни лични предпочитания и склонности. Освен това проявяват склонност да интерпретират двусмислена иначе информация като подкрепяща тяхната позиция. Пристрастното търсене, интерпретиране и запаметяване на информация се използва като обяснение за поляризацията на нагласите (когато страни с различни гледни точки изострят несъгласията си, макар да боравят с едни и същи доказателства), постоянство на вярванията (когато човек продължава да вярва в нещо, за чиято неистинност са представени доказателства), ирационалния ефект на първенството (когато с повече доверие се кредитира тази информация, която е първа хронологически) и илюзионната корелация (когато хората погрешно правят асоциация между две събития или ситуации).

материал на

Аутизмъ

Аутизмът е нарушение в развитието, което засяга способностите за общуване и отношението към околните.

Характерно за състоянието аутизъм, както при децата, така и при възрастните е, че те не са в състояние да общуват по адекватен начин. Нарушени са способностите им да създават приятелства и да разбират чувствата на другите. При голяма част от тях се наблюдава и липса на страх при реални опасности, повишена или понижена чувствителност, внезапни безпричинни изблици на плач, непоносимост към допир, проблеми с храненето и съня. Хората с аутизъм често могат да имат и забавено интелектуално развитие. Всички с това състояние трудно разбират заобикалящия ги свят.

Аутистичният спектър е широк.

В наши дни светът е обхванат от епидемия на цифров аутизъм, при който младите хора не са в състояние дълго време да общуват помежду си на живо и се оттеглят в социалните мрежи.

Това заяви пред световния икономически форум в Давос Андрей Куропатов – научен ръководител на лабораторията по невронауки и човешко поведение на „Сбербанк”, цитиран от БГНЕС.

Още през 1997 г. времето, прекарано пред екрана, започна да бъде сравнявано с времето, което използвахме за общуване лице в лице. От момента на появата на iPhone през 2007 г. „екранното време” на човека вече се увеличи на над 8 часа, докато времето за общуване стана по-малко от 2 часа.

Тази тенденция продължава да се засилва. А резултатът е „епидемия от цифров аутизъм”, алармира Куропатов. Ученият обяснява, че цифровият аутизъм е състояние, при което младите хора не са в състояние да поддържат продължителен психологически контакт един с друг и не се интересуват от вътрешния свят на другия човек. Хората стават заменяеми, защото човек спира да вижда качествата на всяка личност поотделно. „Даже по време на срещи хората предпочитат телефона, отколкото общуването с човека, с когото са дошли да се срещнат”, казва той.

Куропатов обяснява, че това има сериозни негативни последици върху психиката. Ако човек прекарва повече от 2,5 -3 часа на ден с телефона в ръка, у него рязко се повишават показателите на депресия и суицидни наклонности. Има хора, които при опитите си да преборят депресията „влизат” в телефона, за да се избавят от неприятните потискащи мисли.

„За голяма част от хората, обаче, стоенето в телефона предизвиква усещане за непълноценност, отчужденост, социално напрежение и т.н. В този смисъл социалните мрежи действат много болезнено”, подчертава Куропатов.

материал на Фрогнюз

Резултатите от изследването си специалистите са публикували в специализираното издание Proceedings of the National Academy of Sciences. Заключението на учените е, че вирусното разпространяване на всякакъв вид “конспиративни теории” се дължи на ефекта на т.нар. “ехо камери” * – места, които позволяват на хората да затвърдят убедеността си и да усилят вярата си в онова, в което са решили да вярват; места, където няма кой да пречи на убежденията им с противоречащи и доказващи неправотата им факти.

В конкретния случай в ролята на “ехо камери” са области от медийното пространство, в това число и в Интернет, в които информацията или вярванията се разпространяват и подсилват чрез периодично повтаряне вътре в затворени виртуални пространства. Тези пространства, които служат и за да възпират промъкването на противоположни мнения, може да послужат и за обяснение на многобройните групи от онлайн потребители – особено във Facebook – които вярват в информация, която очевидно и демонстративно звучи като глупост или поне измислица.

За да установят до колко ефективни са “ехо камерите”, учените анализират поведението в 67 общодостъпни групи във Facebook. 32 от тях са насочени към конспиративни теории, 35 са за чисто научни новини. Анализът е извършван всеки път, когато бъде публикувана нова информация в съответната група. Алгоритъмът за анализи проследява поведението и взаимодействието на участниците в групата с всяка от публикациите (в това число харесвания и споделяния) и това се извършва за периода от 2010 до 2014 година.
Като контролна група са наблюдавани отчетливо заявяващи себе си групи за тролинг – в които чрез саркастично и хумористично изнасяне на информацията се търси осмиване на фалшивите информации, разпространявани чрез интернет.

Учените първо установяват, че чрез групите във Facebook, публикациите касаещи както научните новини, така и конспиративните теории, се разпространяват по еднаква последователност.

През първите два часа, а след това и 20 часа след публикуване на постинга, се наблюдават пикове в споделянето и харесването му. Това се случва независимо от типа на новината и от това, дали е достоверна или не. Споделянията и харесванията са най-често от хора, които намират поднесената им информация за близка до разбиранията си.

Разликите се появяват в дългосрочен план. Научните новини се разпространяват относително бързо в “световната паяжина”, след което се наблюдава също толкова бързо спадане в споделянията и дискутирането на новината. Обратно на това е поведението на конспиративните теории. На тях им е нужно време, за да “наберат инерция” – трупането на “задвижващият ги момент” става по-бавно, с постепенно разпространяване и дискутиране. Това обаче означава, че заради по-бавното си “разгръщане” в интернет пространството, конспиративните теории остават “живи”, дори и когато събитието, послужило им за изходна точка е отдавна загубило актуалността си.

Най-важното заключение на учените обаче е, че поведението на всяка група потребители в дългосрочен план само затвърждава и усилва техните собствени “ехо камери”. Когато взаимодействате (харесвате и/или споделяте) с публикации от индивидуални хора, новинарски медии или друг вид организации, социалните мрежи приемат това за вашия “периметър” от интереси и започват все по-често да ви предлагат в лентата с новини подобни като резултат публикации; онези, които игнорирате с течение на времето намаляват и алгоритмите на Facebook почти ги “скриват” от погледа ви.

Това само по себе си е също “ехо камера”, която сами моделирате, чрез онлайн поведението си. В крайна сметка това довежда до простия ефект, че потребителите във Facebook пространството виждат само информация, в която са убедени и вярват, както и хора, които не им противоречат, а само подкрепят мненията им.

За правотата на собственото си мнение, човек съди по това, дали то е прието от широка общност хора. Този феномен е известен на психологията и се нарича Склонност за потвърждение.

С настоящото изследване се потвърждава предположението, че този феномен е също толкова разпространен в онлайн общностите, колкото и в реалните екипи и групи от хора.
Когато става дума за разпространяването на лъжлива, фалшива или изфабрикувана информация, нещата стават още по-опасни.

Толкова опасни, че по време на Световния икономически форум през 2013 година явлението беше наречено “дигитален стихиен пожар” и беше определено като една от най-големите заплахи за глобалното общество в съвременността.

Данните от това изследване подкрепят и заключенията от друго подобно проучване, огласени през миналата година. Тогава учените в прав текст написаха, че любителите на конспиративни теории са готови да повярват на почти всичко, което им пробутате.

———-
* “ехо камера” е понятие в теорията за средствата за масова информация, с което се описва ситуация, при която определени идеи и убеждения се акцентират и подкрепят с помощта на препредаване на съобщенията или повторенията им вътре в затворена система (партия, кръг от съмишленици, субкултурни групи и т.н.). При това с подобни съобщения се подтискат други аналогични информационни потоци. Подобни системи са от затворен тип и участниците в тях сами създават съобщенията, сами им вярват и сами се съгласяват със собствените си доводи. Алтернативната информация не може да влезе в “ехо камера” или ако е допусната по случайност, то бива масово отричана.

** Склонност за потвърждение (confirmation bias на английски) е склонност на хората да дават предимство на информация, която потвърждава техните предварителни концепции или хипотези, независимо дали информацията е вярна. В резултат на това хората събират информация и си припомнят такава избирателно, като я интерпретират по начин, определен от техни лични предпочитания и склонности. Освен това проявяват склонност да интерпретират двусмислена иначе информация като подкрепяща тяхната позиция. Пристрастното търсене, интерпретиране и запаметяване на информация се използва като обяснение за поляризацията на нагласите (когато страни с различни гледни точки изострят несъгласията си, макар да боравят с едни и същи доказателства), постоянство на вярванията (когато човек продължава да вярва в нещо, за чиято неистинност са представени доказателства), ирационалния ефект на първенството (когато с повече доверие се кредитира тази информация, която е първа хронологически) и илюзионната корелация (когато хората погрешно правят асоциация между две събития или ситуации).

материал на

1. 123456

2. 123456789

3. qwerty

4. 12345678

5. 111111

6. 1234567890

7. 1234567

8. password

9. 123123

10. 987654321

Поне един път сте ползвали някоя от тези парола. Нали???
Те не изскват време за мислене, пишат се лесно и бързо, помнят се веднага. Тези пароли обаче доказва, че сте ,,онлаймързеливец”.
Тези тайни кодове  можете да ползвате там, където личната Ви информация не е много ценна, но когато това не е така, трябва да бъдете МНОГО внимателни .
Базираната в Чикаго компания за управление на пароли Keeper разгледала 10 млн. пароли и твърди, че този тип пароли могат да бъдат разшифровани от специалист само за няколко секунди.
Някои от паролите в класацията са изненадващи и изглежда, че нямат логическа последователност.
Такива са 18atcskd2w и 3rjs1la7qe.
Но според Греъм Клули, експерт по сигурността в компанията State of Security, тези пароли показват, че ботове използват редовно тези кодове, когато създават фалшиви акаунти на публични имейл услуги за спам или фишинг атаки.

Не подценявайте паролите за вашите акаунти. Отделете малко време и ги направете по-силни, за да защитават вашата информация и честичко ги променяйте.

През 2017 година в Чaнги бe oтĸpит Tepминaл 4, в ĸoйтo пoчти вcичĸaтa paбoтa ce въpши нe oт xopa, a oт poбoти. Bcичĸo e нaпълнo poбoтизиpaнo – oт ĸaцaнeтo нa caмoлeтa дo тoвapeнeтo нa xpaнaтa пpeди cлeдвaщия пoлeт. Ceгa ce тpeниpaт aлгopитмитe и нaчинитe нa дeйcтвиe нa нoвия мeгaпpoeĸт.

B cингaпypcĸoтo лeтищe Чaнги, cчитaнo зa eднo oт нaй-дoбpитe в cвeтa, нaй-aĸтивнo ce тecтвa възмoжнocттa зa poбoтизиpaнe нa вcичĸи пpoцecи – oт yпpaвлeниeтo нa caмoлeтитe дo peгyлиpaнeтo нa пoтoĸa пътници. B Tepминaл 4, oтвopeн пpeз мeceц oĸтoмвpи , caмoлeтитe пpи ĸaцaнe ce cлeдят c пoмoщтa нa ĸaмepи. Вlооmbеrg cпoдeли, чe cлeд ĸaцaнeтo ĸъм caмoлeтa ce пpиближaвa лaзepeн aepoдинaмичeн мocт, ĸoйтo cвъpзвa мaшинaтa c лeтищeтo.

Дoĸaтo xopaтa излизaт oт caмoлeтa, poбoтитe paзтoвapвaт бaгaжa. Πpeз тoвa вpeмe пacaжepитe пpeминaвaт идeнтифиĸaция чpeз пpъcтoв oтпeчaтъĸ и чpeз paзпoзнaвaнe нa лицeтo. Hямa възмoжнocт дa ocтaнaт нeпpoвepeни пътници. Cлeд тoвa oтивaт ĸъм бeзпилoтнитe тaĸcитa, чиeтo движeниe ce peгyлиpa oт ИИ ĸoмпютъpнa cиcтeмa.

Изцялo e aвтoмaтизиpaнa дocтaвĸaтa нa xpaнaтa пpeди пoлeт. Poбoтитe пoдpeждaт xpaнaтa и пoдгoтвят дoĸyмeнтитe зa въздyшния тpaнcпopт.

Poбoтизиpaният Tepминaл 4 в Чaнги e пилoтният пpoeĸт пpeди oтĸpивaнeтo нa oгpoмния Tepминaл 5, ĸoйтo щe oбcлyжвa 50 милиoнa пacaжepи гoдишнo.

А мой познат, попаднал преди време на това летище и незнаейки, че е пълно с роботи,  първо се втрещил, а после се почувствал като във фантастичен филм… горкият!!!

материал от електронни медии

презентации, лични историии, интерактивни отчети, и др.

Как да работя с Sway?

1. Интернет тренира очите ни да се движат по определен начин

Някои хора смятат, че заради интернет, социалните медии и звуковите съобщения, обществото навлиза в „пост-грамотен” стадий на развитие. Когато „статия” от голям уебсайт като Buzzfeed, съдържаща GIF и макро изображения, свързани помежду си от 100 думи и фрагменти от изречения, се превърне в хит, тази теза става трудна за оборване. А според проучване на Nielsen Norman Group и Mediative, съдържанието, което консумираме, променя начина, по който четем.

Откакто “светуват” големите текстове, очите ни са свикнали да приемат информацията, прескачайки хоризонтално от една дума на следващата и вертикално – от един ред на следващия… и така, докато не ни писне или не решим, че сме схванали същината. Но така е било преди години, когато хората са четели по един носител на ден. Днес, мозъците ни са като пребити бежанци, попаднали в капана на виещ тайфун от уеб съдържание. Не можете дори да се надявате, че ще сканирате всеки текст, на който попаднете, камо ли че ще го прочетете целия. Затова очите ви са се приспособили към така наречения F-образен или триъгълен модел на четене – четете целите първи няколко реда, а след това започвате да четете все по-малко и по-малко с всеки следващ ред, докато не спрете напълно.

Според скорошни проучвания, триъгълният модел на четене продължава да се променя и сега изглежда по-скоро така:

2. Поведението ни в реалния живот се променя според това, колко привлекателен е аватарът ни.

Един от най-стресовите моменти във всяка онлайн ролева игра е създаването на герой. По тази причина, много хора прекарват също толкова време в изработката на идеалното алтер-его, колкото и играейки. Изборът между горски елф и горски елф с големи гърди хвърля в ужас всеки по-нерешителен играч. И все пак се оказва, че всичките време и вълнение, които наливаме в създаването на идеалния аватар, са учудващо важни.

Конструираните идентичности, които използваме – било то в социалните медии, или в компютърните игри, – са причина за феномена, наречен „Ефекта Протей”, който описва как, с течение на времето, започваме да се държим все повече като онлайн образа, който сме си изградили, и в реалния живот.

3. Виртуалната анонимност кара хората да си помагат

Колкото и клиширано да звучи, че анонимността кара интернет потребителите да се държат като обезумели чудовища, наистина е вярно, че единственото, от което се нуждае скритият във всеки от нас психопат, за да излезе наяве, са лесно заличим имейл адрес и изкуствено надуто чувство за морал. Има логика – елиминирайте всички социални последици от грубостта или жестокостта, дехуманизирайте се, принизявайки личността си до потребителско име или аватар, и всичко е супер. Но дали е възможно тази нова форма на човешко общуване да бъде от полза?

Да, и, за голямо учудване, причините са същите – защитата от последиците, която ни носи усещане на комфорт и безопасност, когато нагрубяваме някого, ни кара и да се чувстваме по-полезни, когато използваме анонимността си за добро.

Проучвания сочат, че анонимните участници в онлайн уъркшопове проявяват значително по-големи умения за решаване на проблеми от неанонимните си колеги в офиса. Освен това, анонимността стимулира хората да задават повече въпроси. Представете си колко трудно ви е било да вдигнете ръка по време на учебен час. Рискът някой да ви се изсмее за това, че сте задали глупав въпрос или че сте дали грешен отговор, присъства и в двата случая, но в онлайн общуването с непознати никой не знае кои сте в действителност.

И въпреки че може би асоциирате анонимността с липса на загриженост и интерес към околните, оказва се, че тя силно благоприятства общуването в онлайн общностите, на които наистина им пука. Тъй като събеседниците не знаят нищо един за друг, разговорите помежду им са лишени от напрежението, което идва с желанието да се отличат от тълпата, и от склонността към проявяване на лоялност към една група индивиди за сметка на друга. С други думи, вместо да кръжат около „популярните хлапета”, в онлайн пространството всички кръжат около общността като концепция и около нейните общи цели.

В жертването на индивидуалността има много власт. Важно е как ще я използвате.

4. Губим умението да общуваме в реалния живот

Макар че модерните технологии правят общуването много по-лесно, те ни дават и възможност да прекараме целия си живот, без да се налага да общуваме на живо с други човешки същества. С всяко следващо поколение, зависимостта ни от невербалното общуване става все по-голяма. Искате доказателство? Просто посетете най-близкото училище и ще забележите как всеки ученик е усъвършенствал паешкото си чувство до такава степен, че да не се спъва в стъпала и да не се блъска в стълбове, докато погледът му е залепен за екрана на смартфона.

И въпреки мненията на някои, че това не е по-вредно от отглеждането и възпитаването на цяло поколение с помощта на интравенозни дози популярна култура, според психолози, технологиите създават изкуствена дистанция. Накратко, не общувайки лице в лице (и давайки на децата си таблети и смартфони, за да ги укротим и да продължим да гледаме футболния мач), ние притъпяваме тази си/им способност.

За да измерят ефекта на мобилните технологии върху децата ни, учени от Калифорнийския университет накарали две групи шестокласници да живеят в горски лагер за седмица. Едната групата имала право да използва смартфоните си, а другата била лишена от тази привилегия и принудена да се държи като банда диваци (разбирайте 12-годишни деца от 90-те). Само след 5 дни, учените установили, че втората група се справяла много по-добре с разпознаването на невербални сигнали като изражения на лицето, погледи и нотки в гласа.

Младежите може би са се възстановили бързо от щетите, нанесени им от модерните технологии, но броят устройства, с които имаме ежедневен контакт, се увеличава с всеки изминал ден.

За да си дадете сметка какво значи това, искам да се замислите каква част от общуването между хората зависи от невербалните сигнали – какво количество разочарование може да изрази майка ви само с левия крайчец на устата си? Едва ли сте се родили научени да разчитате тези невербални сигнали. А на тях се основават и всичките ни културни норми – за добър партньор смятаме онзи, който знае от какво се нуждаем, без да се налага да му казваме изрично.

Не че искам да вдигам аларма за някакъв апокалипсис от антисоциални роботи, но смятам твърдението, че липсата на общуване лице в лице не оказва влияние върху човешкия живот, за абсурдно. Ако не друго, хората се чувстват по-нервни, когато им се налага да вършат нещо, за което са изгубили тренинг. Така че, когато чуете за тийнейджъри, които се притесняват от общуването на живо, не се изненадвайте – напълно е възможно.

И все пак…

5. Ставаме все по-зависими от общуването с другите

Като се има предвид непрекъснатата ни връзка с интернет, не е изненада, че някои хора стават леко раздразнителни, когато интернет доставчикът им ги лиши от луксозната услуга. Но ако временната липса на достъп до онлайн пространството ви кара да се чувствате не просто раздразнителни, но и да се „обвивате в мъгла от екзистенциално отчаяние”, вероятно страдате от „Страх да не изпуснете”.

Само преди 10 години, това разстройство се проявяваше под формата на врънкане на приятелите ни да се обадят на секундата, когато се случи нещо интересно. Днес обаче по-скоро изпускаме половината филм/разговор/погребение, защото погледът ни постоянно е залепен за мобилното устройство и сме заети да човъркаме различните социални мрежи.

„Страхът да не изпуснем” е социално разстройство, характерно за хората, които не се чувстват обичани или уважавани. Те обикновено страдат, когато нямат възможност да общуват с онлайн контактите си. Може да ви звучи абсурдно, но е факт. Учени са доказали, че ограничавайки времето, прекарано в общуване или споделяне във Facebook, кара някои хора да поставят под съмнение смисъла на живота си. Донякъде, това е разбираемо, като се има предвид, че сме свикнали да оценяваме себе си по броя контакти в социалните медии – когато отнемете на човек средството, което масата хора използват, за да общуват с близки и приятели, той буквално започва да има чувството, че не съществува.

В друго проучване, учени умишлено манипулирали броя харесвания и коментари на статусите на участниците. Както можете да се досетите, онези, които получили повече, се почувствали като окрилени клонинги на Никълъс Кейдж, а останалите – като невидими, което е симптом, типичен за хората с гореспоменатото психично разстройство.

Последното проучване може да ви се струва доста садистично – като да напъхате училищния зубър в шкафче за багаж, – но целта му е да демонстрира убеждението, че „Страхът да не изпуснем” наистина съществува: когато нашите приятели си изкарват по-весело от нас (харесванията и коментарите са идеалният индикатор за това), като че ли начинът, по който прекарваме времето си, е осъждан като скучен и безцелен. Преди години беше много по-лесно да приемем последиците от това, че не сме посетили някакво събитие. Все пак, тогава не ни заливаха хиляди снимки, които свидетелстват за това, колко яко е било предната вечер и как не ставаме за приятели, защото никой не ни е поканил.

Днес, Instagram, Facebook и Twitter се уверяват, че знаем какво изпускаме (или си мислим, че изпускаме) всеки път, когато обкръжението ни купонясва без нас. За нещастие, с всеки изминал ден ставаме все по-катастрофално зависими от общественото одобрение.

материал на Адам Уеърс, Сам Джаксън и Джейкъб Ричардсън, Cracked.com