Хората казват, че всяко нещо ,,първо” случило се с нас – остава завинаги в съзнанието ни…
Да, така е …
И сега- след толкова години вече- си спомням моя първи 15 септември. Той остана у мен с хубави и не толкова приятни моменти.
Хубавите:
-ранното събуждане по тъмно и вълнението за нещо много, много различно в моя детски свят
-новите дрехи
-новата ми чанта-не раница /тя беше кожена, синя и имаше презрамки, за да се носи на гръб/.
Спомням си водата, която мама плисна пред мен… Огромният училищен двор, пълен с хора малко ме уплаши…
И започна моето притеснение– не толкова хубавите моменти:
– обзе ме едно напрежение…
Започнаха да [Прочетете още…]

Веднъж лъчът казал на Слънцето:

– Всеки ден прелитам над Земята и сгрявам всичко живо, но имам една мечта – да сгрея човешко сърце. [Прочетете още…]

Живял някога един възрастен мъж, който всички много уважавали заради мъдрите съвети, които винаги давал. Освен това той бил изключително спокоен, добронамерен и щастлив и се държал много приветливо с всеки, който идвал в дома му. [Прочетете още…]

Едно интересно мислене на големия Балзак за живота ,
изразено в едно изречение.
Дали да не го послушат мъжете? [Прочетете още…]

Някои книги просто са орисани да бъдат вечни. Те се преиздават отново и отново и няма шанс да омръзнат на читателската аудитория, пише Lifehacker. Изданието е направило класация на 12-те най-продавани книги на всички времена. Ето и как изглежда тя: [Прочетете още…]

Едгар Алън По (1809 – 1849) е писател, поет, редактор и литературен критик, считан за представител на американския романтизъм. Той е сред най-значимите автори в американската литература. Известен е най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с мистерии. [Прочетете още…]

На пръв поглед, всеки попаднал сред малтийци се чувства уважаван, обгрижван. Така е, защото у тези хора има възпитание за поведение в обществото. Всички те са много спокойни. Такова е излъчването и говорът им. В общуването си са особено любезни и внимателни-непрекъснато се чува: ,sorry”. [Прочетете още…]

Една история, в която бракът с чужденец не е решение на лични проблеми и реализация на материално положение. Написана е по действителен случай .
И така.
Драгана вече не можеше да понася положението, в което се озова. След постъпване на съпруга и в затвора, тя подаде молба за развод. Отдавна мислеше да го направи, защото животът с Горан се оказа твърде проблемен. Той не беше загрижен за благополучието на семейството. Не търсеше сериозна работа, а се занимаваше с неща, които заобикаляха закона. [Прочетете още…]