Един млад мъж често се питаше какво е страст, любов и обич, защото те му изглеждаха едни и същи чувства и усещания.
Веднъж той вървеше до своя Учител. Те крачеха в полето. Скоро пред тях се ширна поляна, осеяна с макове.
– Стигнахме, – каза Учителят. – Сега ще ти разкажа една история с макове. А ти ще разбереш какво е страстта, любовта и обичта…
Двамата направиха няколко крачки сред красивото алено море. [Прочетете още…]
“Всяка вещица на млади години е била фея”, а на още по-млади сигурно крехка силфида. Любима мисъл на един мой колега, но какво ли пък той разбира от магии. Сигурно не е чувствал никога влечение да се опитва да пробие слоя облаци с поглед и да извика слънцето. Нито е искал да призове с мисъл някоя птица или е имал натрапчивата нужда да забърка смеска от гъбки-пънчушки, зъбки на прилеп, две щипки пърхут и чаша разгазирана бира, за провокиране на садо-мазо-сънища (СМС-и).
А на вас не ви ли се е случвало да ви “нападне” интуицията, или в състояние на изключително излъчване на положителна енергия изведнъж да се окаже, че сте помогнали на любим човек, като сте му излекували главоболието или лошото настроение?
Имало едно време…с тези думи започват редица приказки, обичани от малки и големи. В повечето случаи те разказват за смели герои, красиви принцеси и магически създания, а накрая справедливостта винаги възтържествува. Но какво се крие за тези пленителни истории? Основани ли са на истински събития, които далеч не са така приказни? [Прочетете още…]
Как биха разказали приказката за Червената шапчица: Едгар Алън По, Ърнест Хемингуей, Ги дьо Мопасан и др.
Нали знаете- всеки световноизвестен автор си има стил на писане и според това, ако му се постави задача да преразкаже старата приказка за ,,Червената шапчица” – няма как да избяга от своя начин на писане.
Ако познавате авторите, ще усетите и тънката шега в този материал. [Прочетете още…]
Един мъж починал внезапно.
Видял, че Бог приближава към него, носейки един куфар. Той му казал:
– Сине мой, време е да тръгваме.
Човекът учуден попитал Бог:
– Аз? Точно сега ли? Имах толкова планове.
– Съжалявам, сине. Но играта свърши. Настъпи моментът да си тръгваш.
– Какво носиш в тази чанта? – попитал човекът. [Прочетете още…]
Имало едно царство, в което хората силно вярвали в провидението. Затова там имали странен обичай. На всеки осъден на смърт, в последния момент давали да тегли „жребий на съдбата“. Подавали му една купа, в която имало две листчета – на едното пишело „Живот“, на другото – „Смърт“. Ако изтеглел „Живот“ го помилвали. По този начин съдът искал да провери „свише“ дали е взел правилно решение и да разбере каква е волята на съдбата. А всеки осъден до последно имал надеждата, че ще живее. [Прочетете още…]
Имало едно време…с тези думи започват редица приказки, обичани от малки и големи. В повечето случаи те разказват за смели герои, красиви принцеси и магически създания, а накрая справедливостта винаги възтържествува. Но какво се крие за тези пленителни истории? Основани ли са на истински събития, които далеч не са така приказни? [Прочетете още…]
“Всяка вещица на млади години е била фея”, а на още по-млади сигурно крехка силфида. Любима мисъл на един мой колега, но какво ли пък той разбира от магии. Сигурно не е чувствал никога влечение да се опитва да пробие слоя облаци с поглед и да извика слънцето. Нито е искал да призове с мисъл някоя птица или е имал натрапчивата нужда да забърка смеска от гъбки-пънчушки, зъбки на прилеп, две щипки пърхут и чаша разгазирана бира, за провокиране на садо-мазо-сънища (СМС-и).
А на вас не ви ли се е случвало да ви “нападне” интуицията, или в състояние на изключително излъчване на положителна енергия изведнъж да се окаже, че сте помогнали на любим човек, като сте му излекували главоболието или лошото настроение?