Картината на Мунк „Писък“ се смята за знаково събитие в експресионизма и една от най-известните картини в света. Съществуват две трактовки за изображението: героят е обзет от ужас и крещи безмълвно, притискайки с ръце ушите си, или той закрива ушите си, за да не чуе звучащият наоколо писък на света света и природата. Мунк написал четири версии към картината „Писък“. Една от тези версии е, че тази картина е плод на маниакално-депресивна психоза, от която страдал художникът. След като излязъл от клиниката, където измкарал курс на лечение, Мунк повече не се върнал към работата по платното.

„Вървях по пътя с двама приятели – слънцето залязваше, и неочаквано небето стана кърваво-червено, аз спрях, усетих се изтощен и се облегнах на парапета. Гледах кръвта и огнените езици над синкаво-черните фиорди и града – моите приятели бяха отишли далече, а аз стоях, трепрех от вълнение, защото усетих един безкраен писък, пронизващ природата“, разказвал Едуард Мунк за историята около създаването на картината.

„Откъде сме дошли? Кои сме? Накъде отиваме?“, 1897г., Пол Гоген, Музей за изящни изкуства – Бостън

По указание на самия Гоген картината трябва да се „разчита“ отдясно наляво – трите основни групи фигури илюстрират въпросите, поставени в названието на картината.

Трите жени с деца представляват началото на живота; средната група символизира всекидневното съществуване на зрелостта; и последната група по зависъла на художника, „старата жена, приближаваща към смъртта, сякаш се е примирила и се е отдала на своите мисли, в краката й „странната бяла птица… представлява безполезността на думите“.

Дълбоко философската картина на постимпресиониста Пол Гоген е рисувана на остров Таити, където той избягал от Париж. След завършване на тази работа той дори искал да се самоубие, защото се чувствал изчерпан: „Вярвам, че това мое платно не само превъзхожда всичките ми предишни, но и че аз никога няма да създам нещо по-добро или поне нещо приблизително.“ Той живял още 5 години.

„Герника“, 1937г., Пабло Пикасо, Музей на кралица София, Мадрид

„Герника“ е сцена на смърт, насилие, зверства, страдания и безпомощност, без да се уточняват конкретните причини, но те са очевидни. Казват, че през 1940г. Пабло Пикасо бил привикан в гестапо в Париж. Веднага го попитали за картината „Герника“. „Вие ли направихте това?“, попитали художника. „Не, това го направихте вие“, отвърнал Пикасо.

Огромното платно-фреска „Герника“, рисувано от Пикасо през 1937г., разказва за нападението на доброволческите отряди на Луфтвафе над град Герника, в резултата на което шестхилядният град бил напълно унищожен. Картината била направена буквално за месец – Пикасо работел по 10-12 часа и още с първите наброски можел да се види цялостната идея. Това е една от най-добрите илюстрации на кошмара на фашизма, а също и на човешката жестокост и скръб.

„Портрет на Арнолфини“, 1434г., Ян ван Ейк, Лондонска национална галерея

Знаменитата картина е пълна със символи, алегории и разнообразни препратки – включително и подписа „Ян ван Ейк беше тук“ и я превръща не просто в произведение на изкуството, а в исторически документ на реално случили се събития, на които е присъствал художникът.

Портретът на Арнолфини и съпругата му се смята за най-сложното платно на художник през Възраждането в Северна Европа.

През последните години платното е натрупало голяма популярност в Русия благодарение на приликата между Арнолфини и Владимир Путин.

„Седящият демон“, 1890г., Михаил Врубел, Третяковската галерия, Москва

Картината на Михаил Врубел удивлява с образа на демона. Печалният дългокос млад мъж съвсем не прилича на обичайния представител на същество, обладан от зъл дух. Това е образ на силата на човешкия дух, на вътрешната борба на човека, на съмненията. Трагически сплел ръце, демонът седи с печални, вгледани в далечината огромни очи, заобиколени от цветя. Композицията подчертава стеснената фигура на демона, като че ли притисната от горната и долната страна на рамката. Самият художник казвал за най-известната си картина: „Демонът не е толкова злобен дух, колкото страдащ и тъжен, при все това – властен и величествен.“

“Апотеоз на войната”, 1871г., Василий Верешчагин, Третяковската галерия, Москва

Картината е толкова измразителна и дълбоко емоционална, че във всеки череп от тази могила, започваш да виждаш хора, тяхната съдба и съдбата на тези, които мъртвите повече няма да видят. Самият Верешчагин с тъжен сарказъм наричал платното „натюрморт“, защото на него е изобразена „мъртва природа“. Всички детайли от картината, в това число и жълтият колорит, символизира смъртта и опустошението. Яркото синьо небе подчертава мъртвилото на картината. Идеята на „Апотеоз на войната“ е изразена и в белезите от саби и куршуми по черепите.

„Американска готика“, 1930г., Грант Ууд, Чикагски институт по изкуства

Картината с мрачния баща и дъщеря е препълнена с детайли, които показват суровост, пуританство и ретроградност. Сърдити лица, къща по средата на платното, старомодни даже по модата на 30-те години дрехи. „Американска готика“ е една от най-разпознаваемите образи от американското изкуство от ХХ век. Любопитното е, че съдиите от конкурса по изкуства в Чикаго определили картината като „комична Валентинка“, а хората от Айова страшно се обидили, че ги обрисуват в такава непривлекателна светлина.

„Влюбените“, Рене Магрит, 1928г.

Картината „Влюбените“ съществува в два варианта. На едната мъжът и жената, чиито глави са увити в бял плат, се целуват, а на другата главите им са обърнати към зрителите. Картината удивлява и очарова. С двете фигури без лица Магрит предава идеята за слепотата на любовта. Слепота във всеки смисъл: влюбените не виждат никого, не виждаме истинските им лица и ние, а освен това те са загадка и един за друг. Но може би точно за това ние продължаваме да ги гледаме и да се мъчим да разгадаем какви са и как изглеждат. Едва ли не всички картини на Магрит са ребуси, които не могат да се разгадаят напълно. Тя говори за изменчивостта и лъжливостта на видимото, за скритата тайнственост, която обикновено не забелязваме.

„Разходка“, 1917г., Марк Шагал, Третяковска галерия, Москва

„Разходка“ е автопортрет на Шагал със съпругата му Белла. Неговата любима се носи в небето и се опитва да отнесе и Шагал, несигурно стъпил на земята, която сякаш само докосва с върха на обувките си. В другата ръка на Шагал има синигер – той е щастлив с една птица в ръката и с жерав в небето. Обичайно сериозният и саркастичен до крайност Шагал в тази своя картина е „написал“ възхитителен манифест на своето щастие, пълно с алегория и нежност.

„Градината на земните удоволствия“, 1500-1510г., Йеронимус Бош, Прадо, Испания

„Градината на земните удоволствия“ – най-известният триптих на Йеронимус Бош, получил името си от централната тема на триптиха, е посветен на греха и сладострастието.

Картината е пълна с прозрачни фигури, фантастични съоръжения, чудовища, халюцинации, придобили плът, адски карикатури на реалността, на които той гледа изпитателно, с изключително остър поглед.

Някои учени са искали да видят в триптиха картина на човешкия живот през призмата на суетата и образа на земната любов, а други – тържество на чувствеността. Въпреки това простотата и известната отстраненост, с които са предадени отделните фигури, както и благосклонното отношение към това произведение от страна на църквата, е другият прочит и посока, които ни карат да се съмняваме, че съдържанието на платното е еднозначна възхвала на телесното удоволствие. Споровете за това как трябва да се тълкува платното не са спирали.

„Двете Фриди“, 1939г., Фрида Кало

Историята на трудния живот на мектсиканската художничка Фрида Кало стана широко известна след филма „Фрида“ със Салма Хайек в главната роля. Фрида е казала за своите картини съвсем просто: „Аз рисувам себе си, защото много години прекарах в самота и това е единствената тема, която познавам повече от всичко.“ На нито една картина Фрида не се усмихва: сериозно, даже скръбно лице, сключени вежди, едва забележимият мъх над плътно свитите устни. Идеята на картината е зашифрована в детайлите, във фона, в нещата около Фрида. Символиката на Кало се опира на националната традиция и е тясно свързана с индианската митология на доиспанския период.

„Мостът Ватерло. Ефектът на мъглата“, 1899г., Клод Моне, Ермитаж, Санкт-Петербург

При разглеждане на картината отблизо зрителят няма да види нищо освен платно, на което са нанесени дебели маслени мазки. Цялата магия на платното се разкрива, когато постепенно започнем да се отдалечаваме от него. Отначало ще се появи една непонятна полуокръжност, минаваща през средата на картината, после ще съзрем очертанията на лодка, и на разстояние около два метра пред нас изведнъж ще се разкрие в логическа верига всички свързващи детайли на произведението.

„Номер 5, 1948“, 1948г., Джексън Полак

Странността на тази картина е в това, че платното на лидера на американския абстракционизъм, който рисува тази картина, като разлива боя върху сложено на пода парче от гипсофазер, и това е най-скъпата картина в света. През 2006г. на аукцион в „Сотбис“ за нея мексиканският финансист Дейвид Мартинес плаща 140 млн. долара. Полак казва за своето творчество: “Аз продължавам да се движа далеч от обичайните инструменти на художника, като статив, палитра и четка. Предпочитам пръчки, лопати, ножове и изливане на боя или смесване на бои с пясък, счупени стъкла или нещо друго. Когато бях вътре в картината, аз не осъзнавах какво правя. Разбирането идва после. Не се страхувам от промяна или разрушаване на образа, защото картината живее свой собствен живот. Аз просто й помагам да се измъкне. Но ако загубя контакта си с картината, се получава боклук и безпорядък. Ако не загубя този контакт, то тогава се получава чиста хармония, лекота на начина, по вземаш и даваш.“

„Ръцете му пречат“, 1972г., Бил Стоунхем

Тази картина разбира се не може да се причисли към щедьоврите на световната живопис, но странно – това е факт. Около картината с момчето, куклата и дланите, притиснати към стъклото, вървят легенди. Те са от „тази картина убива“ до „децата на платното са живи“. Картината наистина е страшна и е предизвиквала масови страхове и фантазии.

Художникът заявява, че на картината е изобразен самият той на 5 години, че вратата е разделителната линия между реалния свят и сънищата, куклата е диригентът, който може да задържи момчето в този свят. Ръцете му представлявали алтернативните възможности на живота.

Картината придобива известност през 2000г., когато е обявена за продажба в интернет със своята ужасяваща предистория за нейното смъртоносно влияние, и купена за 1025 долара от Ким Смит. Смит е залят с писма със страшни истории и искания тя да бъде изгорена.

Превод: Рени Нешкова материл на 

Исус съживил Лазар и се отправил към Иерусалим, яхнал магаре. Щом преминал през портите на града тълпа от хора го очаквала и го поздравявала, защото се надявали, че идва Спасителят на народа. В краката му постилали палмови и маслинови клонки, защото те били символ на победата.
Денят, в който Иисус влязъл в Иерусалим бил наречен Цветница.

За българите на този ден има обичай да се ходи на църква и да се вземат осветени върбови клонки, които заместват палмовите. Вярва се , че такава клонка, запазена в дома има целебна сила.
Вечерта на селския мегдан се играело последното лазарско хоро от млади момчета и момичета и за първи път след Великденските пости хорото е сключено, затворено.

Така се слага край на моминските обичаи и започва притихването, очакването на Великден!

Весели празници!

І . По какви маркери можем да се ориентираме дали детето ни се развива правилно?

ІІ. Ако едно дете закъснява в своето езиково и речево развитие за какво трябва да мислим?
• дали детето чува добре – трябва да се направи специализирано изследване на слуха ;
• дали детето няма тежки моторни увреждания от типа на парализи и др.;
• дали детето живее в среда, в която на му се говори правилно или се говори на два или няколко езика;
• дали детето няма умствена изостаналист – може да се направи изследване на интелекта чрез специализирани тестове;
• дали детето няма аутизъм – диференцирането е много трудно и изисква продължително наблюдение. Основен маркер е как детето се поддава на логопедичната терапия;
• дали детето е преживяло някакъв шок точно в периода на интензивно езиково и речево развитие;
• дали няма някакви скрити дефекти на устните и твърдoто и мекото небце;
• дали детето няма дисфазия на развитието ( алалия).

ІІІ. В кои случаи поставяме диагноза “дисфазия на развитието”?
• когато детето изостава в своето езиково и речево развитие т.е. значително се различава от връстниците си;
• когато това дете живее в нормална езикова и социална среда – говори се на един език, с него се общува от страна на възрастните и т.н.;
• когато това дете няма умствена изостаналост;
• когато това дете има нормален слух;
• когато това дете няма дефекти на артикулационната мускулатура;

ІV. Какво трябва да правим?
• да направим преглед с опитен специалист;
• да сме сигурни , че детето чува добре;
• да се започне адекватна медикаментозна терапия ( лекарствата подпомагат , но самостоятелно няма да развият говора );
• да се стимулира контакта на детето със себеподoбни и да се вкюлчи в детски колектив;
• да се започне специализирана логопедична терапия;
• родителите да се включат активно в терапевтичния процес. Те трябва да станат Ко терапевти на логопеда.
• да се запази спокойствие и да не се коментира пред детето неговия проблем, защото то ще развие чувство за вина пред мама и татко.
• да назовават пред детето предметите и явленията от дома и бита- най-напред с кратки думи, а по- късно и с изречения;
• да се опитват да насочват детето да ги гледа при говорене;
• да стимулират по всякакъв естествен начин движение на устните и езика.

V. Прогноза
Прогнозата за развитие на езика и речта е оптимистична- обикновено тези деца проговарят и могат да използват думите при комуникация.
Проблемите се появяват , когато сме закъснели и когато детето тръгне на училище – тук езиковата и речева система се натоварва твърде много и тъкмо тези деца имат проблеми с овладяване на учебния материал

Етапи на говорно и езиково развитие

Говорът у развиващото се дете се формира под влияние на общуването с околните и в голяма степен зависи от речевата практика, от условията на възпитанието и обучението и характера на речевата среда. Децата започват да общуват от най- ранна възраст. В процеса на това общуване те постепенно овладяват най- важното средство за комуникация – оралната реч- говора. Това е дълъг и сложен процес , който преминава през няколко етапа.

Първият етап обхваща периода от раждането да появата на първите осмислени думи.

Той се нарича невербален или доречеви период. Трябва да се отбележи , че независимо от невъзможността кърмачето да произнася думи, то не е пасивен приемник, който само поглъща езиковата информация . Още от първите дни на своето съществуване то демонстрира, че е социално същество. Плачът на бебето е мощно средство за комуникация и изразяване на емоционални състояния и отношение към заобикалящата го среда. След навършване на 1-2 месечна възраст се появяват първите вокализирани реакции- гукане , които приличат на говорни звукове (фонеми) и са важен подготвителен етап за развитието на говора. През следващите месеци от своето развитие детето започва да произнася отделни срички – ба-ба или вава и т.н. , които не са осмислени думи , но представляват подготовка на малкото дете за овладяване на артикулирана реч- говор. Този период се нарича период на „лепетна” реч и се наблюдава около 6-7 месец от живота на детето.Важно е да се отбележи, че това не е задължителен период за всички деца- има такива , които не преминават през така нареченото „бебешко бърборене”.
В края на първата година се появяват първите осмислени думи, но все още децата общуват повече с жестове, звукове и контакт с очи. Постепенно вербализирането на комуникацията се засилва . Това бележи началото на вторият етап от развитието на езика и говора- ранно детство от 1 до 3 годишна възраст. Първите думи обикновено са свързани със свмета на децата и са названия на съществителни. В този период става натрупване на речников фонд. Речникът им се увеличава изключително бързо- на 18 месечна възраст обикновено нормалното дете има до 50 думи. Изследванията върху развитието на пасивния и активен речник при две годишните вече показва , че пасивният речник може да достигне до 1000 думи, а експресивният – до 250 думи.

Решителен момент в овладяването и развитието на езика и говора е предучилищната възраст- 3-6 години.

В този етап се осъществява овладяването на синтаксиса ( граматиката). Развитието на синтаксиса от своя страна преминава през отделни етапи. Най- напред се появяват фразите- комбинация от две думи. Изреченията, които се продуцират следват определени правила , но в началото това са правила на т. нар. Детска граматика. Вторият етап от овладяването и развитието на синтаксиса се характеризира с появата на изрази от по 4-5 думи.

Третият етап от овладяването на синтаксиса в предучилищна възраст носи названието „определителни фрази”. В тези лингвистични конструкции се включват локатори като „тук”, „там” и др.
По време на четвъртия етап децата започват да продуцират правилни изречения. Фразите в този период се сътоят от 3-5 думи и имат всички части на речта. В петия етап от развитието на синтаксиса се включват трансформации като „Иван ли е направил това?” и „Иван не го е направил”. Чрез трансформация детето се учи да формулира различни видове изречения. На този „трансформационен етап” се обобщават все по- сложни типеве конструкции според правилата за добавяне , разместване и заместване в основното изречение.
Наред със синтактичното развитие в този период се извършва и морфологичното такова. Например

Brown дава следната времева динамика на овладяване на различините морфоструктури :

1. окончания за сегашно време- до 28 месечна възраст;
2. предлози- до 33 месеца;
3. за множествено число- до 36 месеца;
4. за минало време – до 40 месеца;
5. членуване – до 46 месеца.

В обобщение може да се каже ,че предучилищния период е характерен с ускореното развитие на речника и граматиката на езика. Появява се и монологичната форма на реч. Нараства значително обема на лексикалните единици и словосъчетания, който в този период е около 4000 думи. Формира се чувството за език и словотворчество.Към 4 годишна възраст се появяват сложни изречения, а към петата година изказванията на детето имат формата на малък разказ. През този период малкото дете трябва да може да диференцира всички фонеми на родния си език и в общи лини да завърши формирането на правилно звукопроизношение.
Звукопроизношението са формира окончателно около петата година от живота на детето, като последни в говора се появяват звуковете “Р” и “Л”.

Според Ценова възрастта от 3 до 7 години е период, в който повръхностните форми на изказване на детето се оформят и уточняват финните артикулационни стереотипи. На 5-6 годишното дете са необходими още познания и практика , за да достигне нивото на възрастните. За детето не е достатъчно да научава думи , фрази или граматически особености. То трябва да използва езика в реални социални ситуации. Само по този начин неговите вербални комуникативни възможности ще се развиват правилно и ще му осигуряват нормална адаптация, социализация и последващо психофизическо развите и обучение в началното училище.

материал на http://rcsfobl.com

Демокрацията разпиля българите по света, а в недалечното минало всяко наше селище е имало характерен облик и дух, оформен от способностите на неговото население.

Така е и с град Елена, скрит в полите на Еленския балкан, близо до Велико Търново.

Самото създаване на града е покрито с магията на легендата.

Казват, че младоженска двойка заедно със сватбарите преминавала през Еленския балкан, когато били нападнати от разбойници. Момичето и момчето били убити. Останали живи, родителите им потънали в мъка и решили да се заселят на мястото, където се случило нещастието. Създали селище, което нарекли Елена по името на младоженката, която погребали в местността ,,Кръста” , а младоженецът Самуил, чрез своята смърт дал име на местността ,,Самуилиец”, където бил посечен.

През годините на съществуването си градчето е имало и други имена- Стръмена, Еляна…Особено силно процъфтява във времето на Възраждането, когато се изграждат и три църкви- нещо, което не е имало в никой друг български град по онези времена.

В Елена е бил и безсмъртният Васил Левски, който заедно с Ангел Кънчев е основал революционен комитет. Градът е опожарен по време на руско-турската война пре 1877 година. Балканската война също оставя белег на селището, защото то губи много свои граждани, станали доброволци в Македоно-одринскаото опълчение.

Днес спомените от страшните и хубави моменти на град Елена се пазят от родната къща на Иларион Макариополски-водач на черковната борба, Часовниковата кула- изградена от неизвестен майстор през 1812 година, Църквите- преживели пожари и възкръсване, Даскалоловницата-първото класно училище, отворило врати през 1843 година, наречено така от големия Пенчо Славйков, който бил учител тогава там, Петте Разсуканови къщи- построени от богатия хаджи Димитър Разсуканов за неговите пет сина. Домовете впечатляват със своята архитектура. Попниколовата къща-една от първите, потроена веднага след Освобождението през 1830 година.

И докато габровци били известни със своя хумор, роден от прекалената им пестеливост във всичко, ако ямболии се фукали с красотата на своите жени, ако сливналии се гордеели със ,,своите 100 войводи” и гледали посоките на сливенския вятър, за да знаят какво да правят, то еленчани били известни със своята добра търговска гилдия, вкусното еленско филе, което не може другаде да се произведе и със своя начина да правят синоптична прогноза.

И днес над вратата на Бакаловата къща, строена в миналото за посрещането на Митхад паша има табела, под която според наколона на камъка към знаците и движението му еленчани прогнозират и определят какво ще е времето.

Разгледайте тази синмоптична еленска карта!

Ако камъкът е мокър- ще вали, ако се движи- ще е ветровито…

Ако имате време и малко пари- посетете град Елена, за да усетите духът на Възраждането и големите личности, които са го обитавали в миналото, за да се насладите на красивите сгради, останали от богатите чорбаджии, за да видите красивите църкви, …. за да опитате истинско ,,филе Елена” , за да знаете, че всяко българско селище е носило в миналото свой дух и красота , за да усетите духът на България.!

Днес Елена има и малки частни хотелчета, и стари къщи за гости, които могат да Ви приютят, а стопаните им са хора с широка душа и култура. Аз познавам такива еленчани!

Още от Античността значението на светлината в архитектурата с ефекта на светлосенките, със съпоставянето на осветените и неосветени повърхности и пространства, със степенуването от светло до тъмно играе огромна роля при изграждането на интериорните пространства.

След създаването на електрическата крушка задачата пред архитекти и дизайнери е да създадат най-доброто осветление, без да нарушават психологическия ефект на светлината и естествения циркадиански (от латинското circa – около, и diem/dies – дневен, преведено буквално – околодневен) ритъм на човека.

Обзавеждането и осветлението вървят ръка за ръка, затова още при проектирането на къщата и нейния интериор трябва да помислим за осветлението. Най-често то се подчинява на цялостното функционално и интериорно решение, така че още от самото начало трябва да вземем решение за видове осветление и осветителни тела, за да не се налагат после промени и прокарване на кабели при вече боядисани стени и тавани. Всъщност с осветлението може да променим изцяло въздействието на интериора. Най-доброто решение е да създадем възможност за варианти, така че според настроението ни или пък според конкретния случай да променяме вида на дома си със светлина.

По принцип осветлението във всяко помещение е два вида – общо и локално, като общото замества дневната светлина вечер, а локалното го допълва, подчертава и отделя отделните кътове, създава интимна обстановка при нужда. От умелото съчетаване на двата вида зависи дали домът ни ще е уютен или безличен.

Преди да изберем осветление за дадено помещение, добре е да се съобразим с дневната светлина, изложението, архитектурното решение. В повечето случаи чрез подходящо осветление се опитваме да пресъздадем дневната светлина в даденото помещение вечер или при мрачни дни. Този подход не е грешен, стига да имаме и други варианти. Във всички случаи осветлението трябва да е подчинено на обзавеждането – като подчертаване, разделяне или обединяване на пространства, също така като стил при избора на осветителни тела. Доброто осветление може да засили ефектите и да подчертае качествата на интериорния дизайн, а лошото да провали замисъла на проекта.

Преди да се спрем на всяко помещение от дома, няколко думи за видовете осветление и тяхната употреба в конкретните случаи.

Общо осветление– е това, което включваме при влизането в дадено помещение. То осигурява равномерно осветяване и трябва максимално да се доближава до ефекта на дневната светлина.

Най-подходяща за общо осветление е отразената (индиректната) светлина – това е светлината, която не идва директно от светлинния източник, а е отразена от стена, таван или специален рефлектор на осветителното тяло. То дава равномерна светлина в помещението и не създава контрастни сенки.

От психологическа гледна точка е добре общото осветление да напомня за дневна светлина – като цвят, сила и посока, особено през мрачните есенни и зимни дни.

За общо осветление най-често са използвани полилеите – те дават добра светлина, но и много сенки, като трябва да се знае, че не са подходяща светлина за четене или работа. Най-добри за целта са осветителните тела с индиректна (отразена) светлина.

Локално осветление. То може да отделя различните кътове в помещението, подчертавайки архитектурен елемент (стена, ниша, мебел) или предмет (картина, малка пластика, антика). За локално осветление е подходящо осветително тяло с насочено (директно) осветление – за кът за четене, над кухненския плот за работа, в работния кът или като декоративен елемент в ниша, върху картина или друг предмет на изкуството.

Не бива да забравяме и за различната атмосфера, която създават различните видове лампи – стоящите лампи (тъй наречените лампиони) могат да се насочват нагоре, надолу или към стената и са много подходящи за създаване на по-интимна атмосфера или за подчертаване на даден кът; настолните лампи в зависимост от абажура могат да служат и за четене, а при по-приглушена светлина имат само декоративен ефект; луничките, вградени в таван, както и самостоятелните спотове (прожекторчета) може да са стационарни и подвижни, с халогенна или обикновена крушка – те могат да служат както за общо осветление, така и с насочването им за подчертаване на даден елемент от дома (например картина, пластика или декоративен предмет).

В дневната
За общото осветление в дневната най-често се използва полилей в центъра на помещението. За съжаление това е и най-лошото решение – насоченото осветление създава сенки по лицата на хората в помещението, общо взето придава студенина в интериора, а и отделните кътове не са достатъчно осветени. Затова за общо осветление е по-добре да изберете отразена светлина – индиректно осветление, отразено в тавана (чрез вграждане на осветление в окачен таван, в ниши, с полилей, с насочена към тавана светлина, посредством системи от халогенни лампи или лампи със скрит източник зад абажур). Най-интересни са решенията с окачени тавани и скрито в тях осветление, което прави истинския таван да изглежда още по-висок, а за осветяване на отделните кътове се поставят вградени лунички. Разбира се, за да направите окачен таван, ви трябва светла височина над 2,50 м, иначе частта под тавана ще стане прекалено ниска.

Много подходящи за общо осветление на дневната са т.нар. осветителни системи, при които на жици или шини се поставят халогенни прожекторчета – те могат да продължат и по стената, може да се разместват, да „слизат” надолу над ниската маса в хола, а и за такава система не се изисква прокарване на нова инсталация.

Насоченото осветление използваме при къта за четене, с него осветяваме картините, поставяме го над масата за хранене – то отделя кътовете и ни позволява да променяме светлината според настроението ни. Непременно трябва да помислим за меко, дифузно осветление, докато гледаме телевизия, защото гледането в екрана при пълен мрак е вредно за зрението. Това може да е настолна лампа, вградено осветление в шкафове със стъклени вратички, лампите над картините.

Тъй като, за да осветим една дневна от 30 кв. м, са ни нужни около седем или осем светлинни източника (не забравяйте, че за да има достатъчно светлина, необходимата мощност е 20-40 вата на квадратен метър площ). Предварителен електропроект, както впрочем и проект за цялостното обзавеждане, е правилното начало – тъй като нещата са взаимно свързани. Ако пък разчитате на собствения си вкус и избирате осветление за дома си, без да се консултирате с архитект или дизайнер, най-лесно е да изберете настолни лампи, лампиони, полилеи и аплици от една фамилия (тоест със сходен дизайн и от едни и същи материали), за да спазите съответния стил на обзавеждане в дневната.

Друг важен елемент, пестящ енергия, е използването на осветление с реостат (димер), така промяната в интензивността на осветлението ви дава възможност за създаване на много варианти с едни и същи осветителни тела. Може да включите осветлението на пълна мощност и да създадете празнично настроение в дневната или да изберете уютен полумрак, ако оставите помещението само на светлината на настолните лампи. Промяната в осветлението може да се осъществи с няколко стоящи и настолни лампи или аплици по стените – различните комбинации дават различни ефекти. А когато каним гости или просто искаме да създадем интимна обстановка, се връщаме към свещите – освен поставени в красиви свещници, може просто да разпръснем навсякъде малки чаени свещи – те ще прочистят и въздуха.

Новост за нашия пазар са светещите кашпи – по-големи или малки, те ще подчертаят къта със стайни растения и могат да са приятен фон за почивка вечер.

В трапезарията
Тук за общо осветление най-подходящ е т.нар. пендел – полилей с променяща се височина. Най-добра височина на такава лампа, поставена централно над масата, е 160 см от пода, за да не блести в очите, нито да пречи да виждаме сътрапезниците си. И тук е добре да можем да варираме със силата на светлината – димер (реостат) ще ни помогне да я намалим при вечеря на свещи или да я засилим в мрачен ден. Ако масата не е с постоянно място – мести се, разтяга се и ни е трудно да определим центъра й, над който да поставим полилея, може да използваме индиректно осветление с халогенни крушки, насочени към тавана. Ако таванът е бял, добре е крушката да отстои на 80 см под него, за да не направи тъмно петно. Специално за такива случаи с промяна на мястото на масата е известната стояща лампа „Арко” на Акиле Кастилиони. Когато в трапезарията имаме шкафове за прибори, сервизи и др., е добре да изберем такива с матови стъкла и скрито осветление в тях. Така при вечеря на свещи може да оставим само тях включени – подобен ефект се постига и с аплици по стените, но за тях трябва да имаме предварително прокаран ток. И тук като в дневната е добре да изберем полилей или пендел и аплици от една фамилия (със сходен дизайн). Много често при еднофамилната къща дневна и трапезария са в общо помещение – в такъв случай именно с помощта на светлината може да градираме пространствата според случая.

В кухнята
Тук е особено важно да виждаме добре, за да избегнем инциденти – особено силна нужда от светлина имаме върху работните плотове. Освен общото осветление, което може да бъде плафониера на тавана или вградени лунички, е добре да вградим в горния ред шкафчета халогенно (нисковолтово) или луминесцентно осветление, защото и двата вида не отделят много топлина и са подходящи за вграждане. Обикновеното луминесцентно осветление променя цвета на продуктите и храната, затова по-добрият вариант е да поставим луминесцентно с по-топла светлина, близка до дневната. Някои фирми предлагат халогенни прожекторчета, окачени над горния ред шкафове – те са подходящи, в случай че не хвърлят сянка върху работния плот. Много приятна светлина е идващата от вградени лампички в горните шкафчета (луминесцентни или халогенни, за да са с по-ниска температура), когато вратичките не са плътни, а с матово стъкло на дървена или алуминиева рамка. Разбира се, тази светлина може да е само като допълнение, както и аплиците по стените, особено ако се храним в кухнята.

В спалнята
И тук като в дневната най-неподходящото решение е полилей или просто висяща лампа в геометричния център на помещението – така тя ще виси над краката в леглото, ще свети в очите, а и ще прави спалнята неуютна. Ако оставим този източник за общо осветление, то поне трябва да сменим висящата лампа с плафониера с матово стъкло, за да не блести в очите. Най-добре общото осветление тук да е индиректно – аплици на стената; скрито в окачен таван, в корниз над прозореца, за да напомня за дневна светлина и т.н. Добре е и да може да се регулира силата му. За нощното шкафче лампа с мощност от 40 вата е достатъчна за четящите, а и няма да пречи на спящия до нас. Освен познатите ни лампи с абажури за настолни лампи днес се използват лампи с движещо се рамо като чертожните, само че с халогенни крушки и закачени на стената. При някои модели спални дизайнерите са помислили за осветлението – лампи от двете страни на таблата зад главите, светещ гръб на леглото, светещи нощни шкафчета и др. В гардероба може да поставим светеща луминесцентна тръба, вградена в носача на закачалките за дрехи, която светва при отваряне на вратичката, за да ни помага да изберем най-подходящия тоалет.

В антрето и коридора
Ако нямате естествено осветление в антрето, трябва внимателно да помислите какви лампи да изберете. Обикновено антрето е дълго и тясно, така че висяща крушка от тавана го прави още по-неприветливо. А все пак то дава първото впечатление, което добиваме, влизайки в една къща. За общо осветление може да използваме луни или луминесцентно осветление (или и двете), вградено в окачен таван – тук неговото приложение е направо наложително, за да коригираме пропорциите на помещението. Допълнително поставяме лампи от двете страни на огледалото – за да се огледаме, преди да излезем, но и да проверим за ключовете, пощата… Интересно решение е и вграждането на дифузно осветление по периметъра на антрето – зад корнизи, матови стъкла, в окачен таван. Ако това осветление не е достатъчно, може да поставим и аплици по стената в подходящ стил. В коридора освен споменатите лунички може да използваме и система лампи върху жици или шина с прожекторчета.

В банята
И тук като в антрето често сме лишени от естествените лъчи на слънцето, или пък ако има прозорци, то те са малки, обикновено на север и не пропускат достатъчно светлина. Затова изкуственото осветление е основното в банята, особено около огледалото, пред което се гримираме (или бръснем) сутрин.

Заради влагата тук добре е всичко свързано с електричество да е специално осигурено – контакти, ключове, осветителни тела. Много красиви и подходящи са огледалата с вградено осветление за баня – лампи, скрити зад матово стъкло в самото огледало или пък матови крушки, обикалящи около огледалото като в гримьорна. Новост са светещите умивалници или светеща струя на водата от крана със светодиод. Много фирми за джакузи предлагат вградено осветление и във ваната – то даже може да се променя ритмично в такт с музиката и вълните за хидромасаж. Светещ може да е и целият душов панел или кабина.

Осветление на картини и предмети на изкуството
Когато осветяваме картина, трябва да спазим няколко основни момента – светлината не трябва да променя цвета на картината, не трябва да развива висока температура, за да не я повреди, трябва да осветява равномерно платното. От всички видове светлинни източници най-подходящо за целта е халогенното – то създава илюзията, че свети самата картина, не развива висока температура, не променя цвета. Освен предлаганите месингови и иноксови прожекторчета, закачвани директно на картината, осветлението на стена с картини може да се реши със система от движещи се прожекторчета, още повече ако не сме предвидили изходи за осветление на всяка картина. Друго преимущество е, че може да разместваме картините свободно и да променяме мястото на прожекторите по желание. За да осветяват равномерно картините, шината на тези прожекторчета трябва да е на 60-80 см от стената, а ако са много големи картините – и повече. Добре е да осветите пробно, преди да закачите системата окончателно. За малките пластики също трябва да измислим подходящ светлинен източник – най-добре е той да не се набива на очи, а да изглежда сякаш случаен слънчев лъч е осветил пластиката от метал или стъкло. Това може да е насочваща се луна, вградена в ниша или в окачен таван, или прожектор от цялостна система.

Технически предпоставки
Крушки с нажежаема волфрамова жичка – те дават близка до спектъра на слънцето светлина, но по-топла. Също така обаче са много неикономични заради високата температура – 95% от енергията се превръща в топлинна. Затова са и неподходящи за лампи с нежни абажури – хартиени или копринени. Все пак си остават традиционният източник на светлина в дома.

Халогенно осветление – то е най-близко до слънчевата светлина, затова е благоприятно за психиката ни, особено в мрачни дни. Лампите са малки и мощни – затова и любими на дизайнерите. Единствен недостатък е по-високата цена, защото за нисковолтовите халогенни лампи е необходим и трансформатор. Добре е той да е безшумен, особено ако е вграден в окачен таван.

Луминесцентно осветление е най-подходящо за работни и складови помещения – гараж, стая за хоби, зимник, ако имаме работилница и др. То е подходящо и за дежурно осветление, което да оставим вкъщи, когато ни няма (за да ни предпази от крадците или да е светло на кучето). Главното предимство на този тип осветление е дългият живот на осветителните тела, ниската им температура позволява вграждането им в мебели и накрая – икономията на енергия. Минус е студената светлина (зелена), която променя цвета на лицата и храната ни. Добре е, че вече се предлагат луминесцентни тела с по-топъл, близък до слънчевата светлина цвят.

LED или светодиоди е сравнително нова технология, която стана достъпна като цена едва през последните години. Най-голям плюс е пестенето на енергия в обстановка на глобално затопляне, както и дългият живот на свтодиода.

Автор: арх. Гергана Стефанов

А замисляли ли сте се колко малко знаят децата ни за парите и колко добре би било ако получат финансова грамотност от най-ранна възраст? Ако децата ни от малки се научат да ценят парите, да разбират тяхната роля и значение, то те биха променили отношението си към тях. В основното училище и в гимназията малчуганите получават образование, но за съжаление не и финансово.

А всичко това може да стане много лесно под формата на забавни игри и занимание. Когато децата са на възраст около 2 или 3 години, все още не разбират значението на парите, но точно на тази възраст те могат да чуят за първи път за тях, да ги видят и да се научат да ги разпознават. Най-естествено и лесно това би могло да стане под формата на игра.

Играйте с децата си на “магазин”. Изрежете пари от хартия, нарисувайте ги, така че да приличат на истинските. Използвайте различни празни кутии и пластмасови бутилки за „стока“, подредете ги и започнете „търговията“. Играта е ролева, така че детето ви понякога може да е купувач, понякога продавач. По този начин ще научи някои основни неща за парите и как си служим с тях. След година две тази игра може да продължи, но малко по-усложнена. Сега вече може да обясните на детето, защо предпочитаме някои стоки пред други. Кои стоки са «евтини» и кои «скъпи», какво са намаленията. Оставете детето самό да измисли и организира свой магазин, а вие им помогнете само с някои насоки.

Играта «ресторант» е друга ролева игра, която би могла да помогне на децата на тази възраст да възприемат по-лесно света на финансите. При нея малчуганите се научават да се държат прилично, да имат добри маниери и да плащат за полученото обслужване и храна. Също добра идея е детето да ви помага в кухнята, например при приготвяне на сладкиш и след това да го “продаде” на останалите членове на семейството или на приятели. Така много бързо научава за цената на труда.

На учениците даваме джобни пари, а също и “бонуси” за добри оценки и за помощ в къщи. Много често вместо подаръци за празниците получават пари от приятели и роднини. Хубаво е малчуганите да разберат, че не е нужно да харчат веднага тези пари.

Поговорете си с детето за спестяването. Как го правим, къде можем да оставим парите си на сигурно място. Кажете им че парите в портмонето са тези, които ни трябват за различни покупки, а останалите е добре да държим в спестовна касичка или в банката. Поговорете за парите и със своите пораснали малчугани.

Децата в пубертета гледат на себе си и на света по-критично и имат по-големи нужди и претенции. Бихте могли да използвате тази особеност на възрастта и да ги научите как да преценяват коя покупка е изгодна, сравнявайки цена и качество. Трябва да придобият навика да гледат етикетите на стоките и да избират правилно според техните предпочитания.

На юношите дайте свобода да участват в разговорите за семейния бюджет, да изказват мнение и предпочитания. Нека знаят за доходите ви, как се постигат и че не трябва да пилеем лесно и безотговорно спечелените с труд пари.

Бихте могли също така да задълбочите техните познания за банките и финансовата сфера. Например, бихте могли да им обясните разликите между различните депозити и кредити. Разликата между дебитна и кредитна карта, ATM и POS машините и кога се използват. Не е нужно да имате задълбочени знания в тази област, просто можете да потърсите информация за това в интернет или да помолите някой банков служител да ви даде нужните разяснения.

материал на : https://dama.bg/; автор: Мирослава Скарлату