Приятно четене!

Живяла някога една стара свиня, която имала три прасенца. Тъй като не можела да ги изхранва, тя им казала, че е по-добре да тръгнат по широкия свят и да си търсят късмета.

Първо тръгнало най-голямото прасенце. Както си припкало по пътя, срещнало един мъж, който носел наръч слама.

— Извинете, господине — рекло то много любезно, — бихте ли ми дали тази слама, за да си построя къща?

Мъжът като видял какви добри обноски има прасенцето, му дал сламата. Малкото прасенце се заловило за работа и си построило красива къща.

Щом я завършило обаче, случило се така, че оттам минал един вълк. Видял той къщичката и по миризмата разбрал, че вътре има прасе.

Похлопал той на вратата и рекъл:

— Прасенце, прасенце! Пусни ме да вляза! Пусни ме да вляза!

Прасенцето видяло големите лапи на вълка през ключалката и извикало:

— Не! Не! Не!

Оголил вълкът зъби и изръмжал:

— Тогава ще изпухтя и ще духна и ще отнеса къщичката ти.

И така изпухтял той и духнал, че от къщичката не останал и помен, изял прасенцето, а после продължил по пътя си.

Когато второто прасенце тръгнало да си дири късмета, то срещнало един човек, който носел наръч клонки и понеже било много учтиво, то попитало:

— Извинете, господине, бихте ли ми дали тези клонки, за да си построя къщичка?

И човекът като видял какви добри обноски има прасенцето, дал му клонките. Заловило се прасенцето за работа и скоро си построило красива къщичка.

Случило се така обаче, че когато къщичката била готова, по тези места дошъл вълкът. Видял къщичката и подушил, че вътре има прасе.

Потропал на вратата и рекъл:

— Прасенце! Прасенце! Пусни ме да вляза! Пусни ме да вляза!

Но прасенцето надзърнало през ключалката, видяло големите уши на вълка и извикало:

— Не! Не! Не! За нищо на света! Озъбил се тогава вълкът и изревал:

— Тогава ще изпухтя и ще духна и ще отнеса къщичката ти.

И така изпухтял той и духнал, че клонките се разхвърчали. Изял малкото прасенце, а после продължил по пътя си.
prikazki_ot_anglija_i_shotlandija_dyrvo.png

Най-накрая тръгнало по света и третото прасенце. Срещнало един човек, който носел тухли и тъй като било много възпитано прасенце, то помолило:

— Уважаеми господине, бихте ли ми дали тези тухли, за да си построя къщичка?

А мъжът като видял колко е учтиво прасенцето, дал му тухлите. Захванало се прасенцето за работа и си построило красива къща.

И отново се случило така, че тъкмо завършило къщата и по тези места се появил вълкът. Видял той къщичката и усетил миризмата на прасе.

Почукал на вратата и изръмжал:

— Прасенце! Прасенце! Пусни ме да вляза! Пусни ме да вляза!

Но прасенцето надзърнало през ключалката, видяло големите уши на вълка и викнало:

— Не! Не! Не! За нищо на света!

— Тогава ще изпухтя и ще духна и ще отнеса къщичката ти — рекъл вълкът и показал острите си зъби.

И така той изпухтял и духнал. После духнал и изпухтял. Пухтял, пухтял и духал, духал, но не могъл да събори къщичката. Накрая така се изморил, че повече нямал сили нито да пухти, нито да духа. Помислил малко и рекъл кротко:

— Виж какво, прасенце, зная едно чудесно място, където има цяла нива с вкусна ряпа.

— Така ли? — изненадало се прасенцето. — Ами къде е това?

— Ще ти покажа — рекъл вълкът с благ глас. — Ако утре сутринта точно в шест часа си готово, аз ще дойда да те взема, а после заедно ще отидем на нивата на фермера Смит и ще си вземем ряпа за вечеря.

— Много ти благодаря — отвърнало прасенцето. — Точно в шест часа ще бъда готово.

Но трябва да знаете, че прасенцето изобщо не можело да бъде измамено така лесно. Станало то още в пет часа, притичало до нивата на фермера Смит, извадило си ряпа и когато вълкът похлопал на вратата, то вече закусвало с ряпата.

— Прасенце! Прасенце! Готово ли си? — извикал вълкът.

— Готово ли? — обадило се прасенцето. — Ах ти, мързелан такъв! Аз вече бях на нивата, върнах се и закусвам сладко с цяла кошница ряпа.

Като чул това, вълкът побеснял от яд, но тъй като бил решен да изяде прасенцето, заговорил така, сякаш нищо особено не се било случило:

— Радвам се, че ти харесва ряпата, но зная нещо по-вкусно от нея.

— Така ли? — полюбопитствало прасенцето. — И какво е то?

— Едно чудесно ябълково дърво в овощната градина, което ражда най-сочните и най-сладки ябълки. Така че ако утре сутринта в пет часа си готово, аз ще дойда да те взема и заедно можем да си наберем ябълки.

— Много ти благодаря — зарадвало се прасенцето. — Точно в пет часа ще съм готово.

На другата сутрин то станало рано–рано и се разбързало. Когато тръгнало за ябълки, още нямало четири часа. Но след като веднъж бил измамен, вълкът нямал желание това да му се случи отново. Ето защо той също тръгнал в четири часа и тъкмо прасенцето било напълнило кошницата си с ябълки до половината, когато видяло вълкът да се задава по пътя и да се облизва.

— Привет! — извикал вълкът радостно. — Ти вече си тук! Ама ти наистина си много ранобудно! Е, как са ябълките, харесват ли ти?

— Чудесни са — отвърнало прасенцето, — ще ти хвърля една, за да опиташ.

И то я хвърлило толкова надалеч, че когато вълкът отишъл да я вземе, прасенцето грабнало кошницата и хукнало към къщи.

Вълкът, естествено, страшно се ядосал, но на другия ден отишъл при къщичката на прасенцето и се обадил с меден гласец:

— Прасенце! Прасенце! Толкова си умно, искам да ти направя подарък. Ако днес следобед дойдеш на панаира, ще ти подаря нещо.

— Много благодаря — рекло прасенцето, — кога тръгваме?

— Точно в три часа — отвърнал вълкът, — така че дотогава гледай непременно да се приготвиш.

— Още преди три ще бъда готово — изкискало се прасенцето.

Речено–сторено. Тръгнало рано сутринта то и отишло на панаира. Полюляло се на люлка, забавлявало се до насита, купило си гюм за масло като подарък от панаира и припнало към дома далеч преди три часа. Но тъкмо превалило баира и що да види! Вълкът се изкачвал нагоре целият запъхтян и почервенял от яд.

Нямало къде другаде да се скрие прасенцето, освен в гюма за масло, затова бързо се мушнало вътре и понечило да затвори капака. В този миг обаче гюмът се затъркалял надолу по хълма със страшен шум:

— Бум! Тряс! Прас!

Прасенцето вътре, разбира се, започнало да квичи, и когато вълкът чул шума, видял гюмът да се търкаля към него:

— Бум! Тряс! Прас!

Той така се изплашил, че загубил и ума и дума, подвил опашка и хукнал да бяга. Но той все още не се бил отказал да изяде прасенцето за вечеря, затова отишъл на другия ден пред къщичката и му казал как съжалява, че не могъл да изпълни обещанието си да отидат на панаира, но причината за това било нещо ужасно, страховито, отвратително, което го нападнало, вдигайки шум до небесата.

— Боже Господи! — извикало прасенцето. — Това трябва да съм било аз. Когато те видях да се задаваш, скрих се в гюма за масло, а пък той започна да се търкаля! Много съжалявам, че така съм те изплашило!

Като чул това вълкът, пред очите му причерняло. Завил от мъка и се заканил, че ще влезе през комина и ще изяде прасенцето за вечеря. Но докато се изкачвал по покрива, прасенцето наклало буен огън и сложило на огнището един огромен казан, пълен с вода. Водата завряла и точно когато вълкът започнал да се спуска през комина, прасенцето вдигнало капака и — цамбур! — бухнал се той във врялата вода.

Прасенцето захлупило казана отново, сварило вълка и го изяло за вечеря.
Край

Бабата тук е необикновена . Tя държи да не се спазват правилата.

На нея не й се случват злополуки. Баба се случва на злополуките.

Ето какво мисли тя: …,, бавномислещите хора винаги обвиняват бързомислещите в проблеми с концентрацията. ,,Идиотите не могат да разберат, че не-идиотите могат да приключат с една мисъл и да продължат към следващата преди останалите. Затова идиотите винаги са изплашени и агресивни. Защото най-много ги е страх от умни момичета”.

И едно интересно бабино схващане: ,, Хората, които никога не са били преследвани, си мислят, че винаги има причина.
,,Не биха го правили без причина, нали?”, казват този тип хора. ,,Трябва да си направила нещо, за да ги провокираш.” Сякаш това е логиката на тормоза.

И още нещо твърде честно , казано от баба: ,,Когато се случи нещо ужасно, хората в истинския свят винаги казват, че тъгата, мъката и болката в сърцето ,,ще намалеят с времето”, но това не е вярно. Тъгата и мъката са вечни, но ако трябваше цял живот да ги носим със себе си, никой не би издържал. Скръбта би ни парализирала. Затова в един момент просто я опаковаме в куфари и намираме място, където да я оставим.”

А това бабино изказване звучи твърде смело и силно: ,,Никой не казва ,,мъртва”. Всички казват, че баба си е ,,отишла”, или че са я ,,изгубили”. Все едно е чорап, изчезнал в пералнята”.

Ако ви допадат разсъжденията и съветите на тази баба- прочетете цялата книга.

Но защо и възрастни да не проверят своите учлищни обучителни спомени!
Приятно забавление!
Аз благодаря на автора: Руми Тунева

Narrator
Hello. This is the story of an ordinary girl called Alice. Our story begins on an ordinary summer’s day. Let’s meet Alice: here she is, sitting next to the river with her sister on a very hot summer’s afternoon. Her sister is reading a book, and with no-one to talk to, Alice is bored… and a bit sleepy. Soon, she’ll be in a Wonderland full of strange and wonderful adventures… but Alice doesn’t know that yet…

Alice
Ohh… There’s nothing to do… except lie on the grass and pick daisies. Shall I make a daisy chain for my dear little Dinah? Oh… I don’t know… it’s sooo hot…

White Rabbit
Oh dear! Oh dear! I’m late! I’m so very late! Oh dear oh dear!

Alice
A white rabbit! A talking white rabbit? Perhaps. But a rabbit with a pocket-watch? A rabbit with pockets? I must see where he’s going!

Narrator
Alice had never seen a rabbit with a pocket, or a waistcoat, or a pocket-watch before. So, she ran after the rabbit as fast as she could, and when the rabbit jumped down a large rabbit hole, Alice jumped straight after him.

Alice
Oohhhh… Either this hole is very deep or I’m falling very slowly. And what a curious rabbit-hole! Who would think a rabbit-hole would have bookshelves … and books … and maps … and jars of marmalade?

Narrator
Alice fell down, down, down. She fell for so long that she began to think about Dinah, her cat.

Alice
Dinah will miss me tonight! I hope they’ll remember her milk at tea-time. Dinah, my dear, I wish you were down here with me!

Narrator
Alice was beginning to feel quite sleepy when suddenly, her fall was over and she found herself sitting on a pile of leaves and grass.

Alice
Ouch! Who’s there?

White Rabbit
Oh, my ears and whiskers! How late it’s getting!!

Alice
Wait! Please sir, wait a moment!

Narrator
The White Rabbit ran down a long tunnel. Alice ran after him. But when she reached the end of the tunnel she found only a long hall with doors all the way round. Alice tried to open the doors – but they were all locked. Then she saw a table with a tiny key on it.

Alice
These doors are all too big. There must be a smaller door somewhere. I wonder… hmmm, let me look behind this little curtain… ooh! a tiny little door! Let me try the key… What a beautiful garden! But how can I visit it? The door is so tiny – I can’t even fit my head through! Oh! It’s no use. I wish I could fold up like a telescope! Wait a minute… what’s this? It certainly wasn’t here before. A bottle – I wonder what it is? Let me see the label. Hmmm: Drink me… Oh! Oh! Ohhhhhh!!!! What a curious feeling! I’m folding up like a telescope!

Narrator
And so she was! Alice got smaller and smaller until she was small enough to fit through the door. But she’d forgotten something …

Alice
The key!

Narrator
Alice was too small to reach the key on the table. She tried and tried to climb up the table leg but it was too slippery. When she had tired herself out with trying, poor little Alice sat down and cried.

Alice
It’s no use. I can’t reach the key, so I can’t get into the garden and that’s that. There’s no use crying like that! Alice! I advise you to stop this minute! Oohh… what’s this? A little glass box… with cake inside! Ooh: and there’s a note. Eat me. Hmmm. I wonder if it will make me grow… if I grow, I will be able to reach the key. But what if makes me even smaller? Well, if it makes me smaller, I will be able to creep under the door.

Narrator
And Alice began to eat the cake. Did she grow big enough to reach the key? Or perhaps the cake made her small enough to creep under the door and into her beautiful garden. I’ll tell you what happened next time. Goodbye.
Vocabulary

curious
wanting to know everything about everything

daisies (singular: daisy)
small garden flowers that are white with yellow centres

marmalade
a kind of jam made from oranges

telescope
a metal tube with glass at the end that you use to see things that are very far away. Some telescopes are made from several tubes of different sizes that can fit inside each other

creep
to move very carefully and secretly so that nobody sees you
Credits

Produced by Catherine Chapman
Cast: Darren Benedict, Alice Brown, Sophie Napleton
Illustration: Shan Pillay
Scriptwriter: Nicola Prentis
Sound: Paul Scott
Music: Vera Harte