В периферията на Вселената имало едно магазинче.
На него нямало табелка – някога тя била отнесена от ураган, а новият собственик решил да не закачва нова, защото всеки местен жител знаел, че в магазина се продават желания. [Прочетете още…]

Живели някога двама монаси съвсем сами в отдалечен от човешко селище манастир.

За съжаление често спорели, а спорът им прераствал в кавга.

По-старият бил много докачлив и младият все търсел помирение след подобен разрив и искал прошка.

Той казвал: ,,Прости ми , брате!” [Прочетете още…]

Да ни пий.
Да ни пуши.
Да ней по-нисък от мени.
Да ней па и много висок.
Да ней по-малък или много дърт.

[Прочетете още…]

Историческата памет е шегаджийка и понякога погрешно “помни” някоя фраза или я заприходява в чужд архив

Откак има социални мрежи, крилатите фрази са една идея по-близо до нас.

Всекидневно се натъкваме на древни мъдрости или нови откровения.

Те невинаги са шеговито подписани от Пабло Ескобар или Паулу Коелю.

Оказва се обаче, че и историческата памет  понякога погрешно “помни” някоя фраза или я заприходява в чужд архив.

Да видим част от най-популярните заблуди, свързани с изказванията на велики исторически личности. [Прочетете още…]

Ясмин Аям е успяла да избяга в Ню Йорк от трудния живот на емигрант в крайния стокхолмски квартал Бергорт. Един ден получава съобщение, което я кара незабавно да се върне в Швеция: брат й Фади е изчезнал, носят се слухове, че [Прочетете още…]

Ерик Уаийнър е съвременен журналист, който пише и книги. Един от въпросите, на които той е искал да намери отговор е: Защо на определени места по света- като Атина, Флоренция в миналото или Силконовата долина днес- избухват съзведия от хора –гении, които са направили и правят толкова много за равитието на човешката наука и култура.
Той се опитал да си представи гениите от миналото до сега и пише:
„… Да, с Леонардо бих отишъл да се напия. Той е бил забавен, истински баровец, но бих предпочел да седя и да си говоря с Майк (Микеланджело). С него не бих отишъл на купон. Щеше да развали настроението на всички. И най-вероятно щеше да иска да ме цапардоса по носа. Не е бил особено приятна личност. Бил е интересна личност…“ [Прочетете още…]

-Кой съм аз? – попитало момче един старец.
-Ти си това, което мислиш – отвърнал старецът. – Ще ти го обясня с приказка: Една вечер в полумрака на улицата можело да се видят силуетите на двама души, които се прегръщат.
„Това са майка и татко” – мисли си детето. [Прочетете още…]

С раждането си всеки човек получава лично име, с което той тръгва по своя житейски път.
При различните народи и религии определянето на името на новороденото е ставало по определени правила.
При православните хора е прието да се дават две имена, едно при кръщението и едно светско. Това се правело с цел човекът да получи Ангел- хранител, който да го защитава през неговият земен път. [Прочетете още…]