Това е материалът, които съм използвала за Годишнината от обесването на Васил Левски, когато моите ученици бяха 1 клас.
Тук са стихчета, които са написани от деца и са печелили награди. Подредих ги, както ми се стори на мен за подходящо.
На всяко дете от класа дадох по куплетче и се получи малък рецитал.
Децата бяха 1 клас.
На деня- с цветя в ръце, аз и моите ученици отидохме до близкия паметник на героя.
Там децата :
1. Казаха рецитала пред хората, които минаваха по улицата. Имаше минувачи, които се спряха и послушаха децата.
2. Поднесохме цветя и запазихме минута мълчание.
3. Направих и видео-/него нямам право да Ви покажа, защото такова е решението на родителите/.
Това направи ,,Първи А” клас преди 3 години.
За цялото представяне направих малка предварителна подготовка :–разговаряхме за неговите подвизи; малка психологическа подготовка на децата, Те имаха голямо желание да рецитират на улицата. Казах им, че може и никой да не спре до нас- но техните гласчета ще се чуват.
С нас дойдоха родители, които имаха възможност .
Е, остана една приятна емоция, удоволетворение от показаното уважение пред героя и един ФИЛМ за спомен!
Васил Иванов Кунчев
Сценарий-стихотворения от деца , спечелили конкурс на тема ,,Левски”
Като планински ек в сърцето
на всеки истински човек ,
живее името му свето,
дошло от мрачен робски век.
Мечти за правда и свобода
го водеха по път нелек
.За щастието на народа
се бореше в студ и в пек.
Това е Левски , това е той,
това е българския герой!
Бори се до последно за страната ,
спаси ни той- Апостолът на свободата!
Той носи сърце на лъв,
във вените му тече силна кръв!
Направи много за нас той-
би се като истински герой!
Почитаме го за всичкото това ,което направи за свобода!
В сърцето си , а не с мастило ,
записах паметната дата,в която очкван появи се-
Апостолът на свободата.
С очи по-сини от водата,
с коси по-руси от житата,
със сърце по-смело от душата,
със хрсброст по-голяма от земята.
Останал той непоклатим,
в жажда , в радост и тъга.
Останал той неуловим,
и пред най-голямата беда.
Дълго чакаше България, човек с неговата храброст.
Ибнеговото славно дело , е за всички ни безспорна слабост.
Всеки ден той ставал, с идеята за свободата.
Никога не мислел за себе си и за благата.
Представял си България красива, за всички хора най-любима.Свободна пред очите на децата,равна за всички на земята.
Кой не знае Апостола Левски?
Кой не знае що е кураж?
Имал го е тий не веднъж и дваж.
Монах-боец.Българин-светец.
Той въглищар е бил, и овчар,
с поглед мил,с поглед благ,
с дълбоки сини очи,
със силата на разпит да мълчи.
Той дори за миг в съдбата си не бил унил.
Разправят-лицето му жар излъчвало осамо.
Убит край София,погребан тайно.
Васил Иванов Кунчев се казваше той!
Име знатно и велико!
Със сърце силно и юнашко!
Сбраха се знатни човеци, на военни упражнения.
Скочи Васил,прескочи трапа!
Име лъвско получи тогаз.Васил Левски стана той завчас.
Като рибар и въглищар преобличаше се той!
Под дърво и камък диреше го гвардията турска.
Тайни комитети организираше вечер той,
за свободата на България беше готов да скочи на бой!
Всеки ден край паметника му мунавам
и прекланям се пред подвига велик.
За него мисля и се възхищавам-
безсмъртен станал в своя смъртен миг.
Разказват ми за него , а пък дъхът ми спира
пред неизтритите от времето следи.
Приемам с благодарност и печал
завета му -за Републиа чиста и свята.
Достойни трябва да сме ,
щом ни го е завещал-Апостолът на свободата.
Левски! Ех ,велик човек!
Такива няма в нашия си век!
Смел, спокоен,скромен,
за хората бил е дар огромен.
До днес това име е на ,,Спасение” синонима!
И нека спомним за миг за този българин велик!
Цветя носм за теб .Ти за нас си светец .
Апостоле,живееш в сърцата ни,
жертявал си се за страната ни.
До сетния си земен миг ще те носим в сърцата си!
Поклон пред светлия ти лик-Апостоле на свободата.
Затова сега нека с цветя и знамена на паметника на героя да се поклоним.
Левски -ти си нашия национален герой!Левски- ти си нашата българска гордост.Ти си нашият ненадминат от никой герой!
