Безправие и 6 начина на заробване в съвременния свят

https://www.art1a1d.comВ началото на европейската цивилизация робството е често срещано явление. Дори някои историци смятат, че робството е спомогнало за възникването на много от елементите на цивилизацията – от богатството на бита до откритията на мисълта и великолепието на античното изкуство.

Какво е правното разбиране за робството? Кои са били роби?

Попадане в робство

Основен източник на роби и основен начин за попадане в робство са били войните. Смятало се е, че победителят има право над живота на победения и ако му запази живота, той ще има правото над неговата свобода. Щом победителят е можел да отнеме свободата на победения и щом е можел да му отнеме живота, но не го е направил, тогава той има право да го разглежда като човек, който вече не е свободен и се е превърнал в човек-вещ. Както може да се борави с инструментите, така може да се разполага и с роба.
Роденият от родители роби е също роб. Длъжникът в по-старо време е можел да попадне в робство – така е издължавал дълга си. Ако престъпник бъде заловен на местопрестъплението, той ставал роб. Ако свободна римлянка влезе във връзка с роб, тя ставала робиня на неговия господар.

Статут на роба

Робът е човек, лишен от най-човешкото – свободата. Това го прави човек-вещ сред вещите. Това не му дава никакви права и той не присъства в сферата на правото. Особено в по-ранната история на Рим е било възможно робът да бъде малтретиран и дори убиван от господаря, без това да води до някакви правни последици. Щом не притежава свобода, робът няма и никое от произтичащите от свободата права. Той не може да поема задължения, както вещите и животните не могат да имат задължения. Робът не може да притежава собственост. Връзките между жена и мъж роби са били смятани за подобни на връзките между животните – за тях не се изисквал и не е бил възможен брак, т.е. правна форма. В по-късните времена – в края на империята – робът е започнал да участва в сделки като посредник, т.е. представял е своя господар и от негово име е можел да участва в правни отношения. Постепенно свободният човек започва да носи отговорност за причиняване вреда или за убийство на чужд роб, а след това и за убийство на свой роб.
Ако роб извърши престъпление – имуществено или телесно – спрямо собственост на друг господар, то неговият господар е трябвало да избира: дали сам да заплати за вредата, или да продаде роба си на другия господар.

Освобождаване

Най-често робът е бил освобождаван чрез завещание, направено от неговия господар. Така онзи, който му е отнел или е владеел неговия живот и неговата свобода, е можел да му ги върне.
Друг начин е бил един инсцениран процес. На него са запитвали господаря дали този роб не е всъщност свободен човек. Ако господарят кажел, че това е вярно, или ако просто си замълчал, тогава робът ставал свободен.
Понякога доброто настроение на господарите по време на пиршества е било достатъчно, за да бъде освободен някой роб по “уговорка между приятели” или с нарочно писмо. Понякога при преброяване жителите на Рим просто по желание на неговия господар робът е бил вписван в числото на свободните римски граждани.
Освободените роби били наричани “либертини”. Те били римски граждани, но не се ползвали с всички права на свободните. Либертините можели да гласуват, но не и да бъдат избирани в органите на публичната власт – народно събрание, магистратура, сенат.

https://www.art1a1d.comДа се опитаме да разкрием някои аспекти на заробването:

  1. Съвременният роб е принуден да работи до края на живота си, защото средствата, които изкарва за 1 месец, едва му стигат да си плати жилището за 1 месец, храната за 1 месец и транспортните разходи за 1 месец. Пенсията също е голяма фикция, защото е толкова нищожна, че с нея робът-пенсионер може единствено да си живурка на ръба на оцеляването.
  2. Друг механизъм, който скрито принуждава робите да работят е чрез реклами, пиар ходове, промоции и други манипулации нарочно разположени така че да натрапват различни стоки за да се купуват макар, че хората реално нямат нужда от тях. Съвременният роб е въвлечен в безконечна надпревара за “новото” и “модерното”, като така е принуден постоянно да работи и мисли за пари.
  3. Третият скрит механизъм на икономическа принуда е кредитната система, благодарение на която съвременните роби затъват все повече и повече – за да изплатят стария си кредит, рефинансират с нов и така се създава пирамида от дългове. Дългът със страшна сила виси над роба и го принуждава да работи, дори за по-малко пари, отколкото заслужава.
  4. Четвъртият механизъм, който се използва от робовладелеца, е митът за държавата. Модерният роб вярва, че работи за държавата, но всъщност служи на псевдо-държава, а повечето от изработеното от него влиза в джоба на робовладелците. Понятието държава се използва, за да не си задават робите прекалено много въпроси от рода на “Защо робите работят през целия си живот и винаги остават бедни?”, “Защо робите нямат дял от печалбата?”, както и “Кой конкретно изчислява парите, които робът е длъжен да плаща във вид на данъци?”
  5. Петият механизъм за скрита принуда се явява инфлацията. Ръстът на цените при заплата, която си остава същата, осигурява дискретен грабеж върху робите. Така съвременният роб обеднява все повече и повече.
  6. Друг скрит механизъм за насърчаване на почти безплатния робски труд се явява укритата информация за реалната стойност на робския труд, реалната стойност на стоките, които робът произвежда и т.н.





материал на http://www1.znam.bg и https://www.art1a1d.com

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+