Религия и вяра?!

e_1235578415_DSC09945aВярата е състояние на ума, когато приемаме нещо за истина, дори и да не сме 100% сигурни или не можем да го докажем.

Всеки има вярвания за живота и света, в който живее. Взаимно поддържащите се вярвания могат да образуват системи от вярвания, които могат да бъдат религиозни, философски или идеологически.

Религията е организирана система от вярвания, културни системи и мирогледи, които свързват човечеството с духовността, а понякога и с морални задачи. Много религии имат свои история, символи, традиции и свещени истории, предназначени да обяснят смисъла на живота или произхода на живота или на вселената.

От религиозните вярвания за Вселената и човешката природа произтичат морала, етиката, религиозното право или предпочитания начин на живот. Много от религиите имат организирано поведение, духовенство, дефиниции за членство или съпричастност, свещени места, редовни срещи или служби за дълбока почит към божествата или за молитва, свещени места (естествени или архитектурни) и/ или за Светото писание.

Практикуването на дадена религия може да включва също ритуали, проповеди, почитане или поклонение пред Бог или божества, жертвоприношения, фестивали, празненства, транс, инициации, погребални служби, брачни церемонии, медитация, музика, изкуство, танци, обществени служби или други страни на човешката култура. Съществуват и примери за религии, при които някои или повечето от тези аспекти на структурата, вярата или практикуването липсват.1

Вярата в духовното измерение на живота е съществувала от вечни времена. Много човешки общества са ни оставили доказателства за своите системи от вярвания, дали са боготворели слънцето, богове и богини, познанието за доброто и злото или за свещеното. Стоунхендж, Будите от Бамян, катедралата Алмудена в Мадрид, Улуру в Алис Спрингс, Бахайските градини в Хайфа, Фуджиама, свещената планина на Япония, Кааба в Саудитска Арабия или Златният храм в Амритсар – всички те са доказателство за човешкия опит с духовното, който може да бъде обективна реалност или резултат от разказите на хората, с които обясняват значението на живота и нашата роля на света.
В най-простия смисъл религията описва „връзката между човешките същества и това, което те считат за свято, свещено, духовно или божествено“. Тя обикновено е съпътствана от набор от организирани практики, които поощряват общността от хора, които споделят тази вяра. Както е описано по-горе, вярата е по-широко понятие и също включва „схващания, които отричат измерението на съществуване отвъд този свят“.софийската-синагога

Религиите и другите системи от вярвания в нашата среда влияят върху нашата идентичност, независимо от това дали ние се считаме за религиозни или духовни или не. В същото време, други части на нашата идентичност, нашата история, нашия подход към други религии и групи, които считаме за „различни“, ще повлияят на това как интерпретираме религията и системата от вярвания.

Въпрос: Кои религии се практикуват във вашата държава?

Религиите и свързаните с нея социални и културни структури са играли важна роля в човешката история. Като мисловни структури те влияят върху начина, по който възприемаме света около нас и ценностите, които приемаме или отхвърляме. Като социални структури те ни осигуряват поддържаща мрежа и чувство на принадлежност.

В много случаи религиите са станали основа на силови структури и са се обвързали с тях. Историята – съвременна и древна, е пълна с примери за „теократични“ държави, били те християнски, хиндуистки, мюсюлмански, еврейски или други. Разделението между държавата и религията е все още ново и само частично прилагано: в Европа съществуват официални държавни религии и де факто държавни религии. В повечето случаи това не представлява особен проблем, доколкото се омекотява с ценностите на толерантността.

Статистиката относно последователите на религиите и верите никога не може да бъде много точна, като се има предвид динамичния характер на този модел, както и факта, че много хора сред нас живеят в среда, в която не могат да се възползват от свободата на религия и вяра. Следователно, статистиката, представена по-долу, има за цел да опише разнообразието в световен план. Цифрите показват приблизителния брой последователи на най-големите религии:

Традиционна и диаспорична африканска: 100 млн.
Бахайска религия: 7 млн.
Будизъм: 376 млн.
Као Дай: 4 млн.
Китайска традиционна религия: 394 млн.
Християнство: 2.1 млрд.
Хиндуизъм: 900 млн.
Ислям: 1.5 млрд.
Джайнизъм: 4.2 млн.
Юдаизъм: 14 млн.
Неоезичество: 1 млн.
Основна аборигенска религия (племенна, етническа, анимисти): 300 млн.
Растафарианство: 600 хил.
Шинтоизъм: 4 млн.
Сикхизъм: 23 млн.
Спиритизъм: 15 млн.
Тенгрианство: 2 млн.
Унитарен универсализъм: 800 хил.
Зороастризъм: 2.6 млн.

Броят нахората със светски възгледи, не-религиозните, агностици и атеисти, се оценява на 1,1 млрд.

Въпрос: Кои религии липсват в списъка?11_2

Различните религии и вярвания в европейския регион съществуват отдавна.

В някои исторически периоди Европа е била център за бежанци за преследвани религиозни групи и е позволила многообразието от религии и вярвания да процъфти.

В други времена, обаче, европейските държави започват да се прекланят пред фанатизма и биват поглъщани от „религиозни войни“, например Трийсетгодишната война от 1618 до 1648, по време на която е избита една трета от населението на континента.

Злоупотребата, или неправилната употреба, на религиозни аргументи е довела до оправдаването на болезнени конфликти и войни, гонения и нетолерантност.

Независимо от това как разбираме това историческо наследство, в Европа съществува широка гама от религии и вярвания, които продължават да оказват въздействие върху нашите общества.

В цялата религиозна история много религии и характеристики на обществото са вградени в средата, в която се практикува определена религия, и те са отразени в културата и политиката. Много произведения на литературата, поезията, изобразителното изкуство и музиката, начина на обличане и начините, по които е организиран съвместния живот, произтичат от религията. Религията е оставила сериозен отпечатък върху културата, който може да бъде видян, например, в свети дни, празненства, брачни церемонии, погребални практики, поклонения, носене на религиозни символи (например бижута или облекло), или във физически промени на тялото, например обрязването на мъжете.

Влиянието на религиите може да бъде още по-силно, когато нациите възприемат държавна религия или религиозна идеология. При тези ситуации религията и религиозните аргументи могат да бъдат объркани с политическата, икономическата или социалната аргументация.

Религиозната нетолерантност може да се проявява на различни нива: сред последователите на една и съща религия (вътрешнорелигиозна нетолерантност); между една религия или религиозно отношение и друга, която се проявява в различни форми на конфликти между хора и групи от хора (междурелигиозна нетолерантност); под формата на конфронтационен атеизъм или конфронтационен теизъм, които не толерират свободния избор и практикуване на други религии или убеждения; или под формата на анти-секуларизъм. Религиозната нетолерантност често бива обърквана с ксенофобията или други форми на дискриминация; а понякога се използва и като оправдание на дискриминацията.

Повечето нарушения на човешките права по отношение на свободата на религия и убеждение, се отнасят и за свободата от дискриминация.

Дискриминацията въз основа на религията и убеждението противоречи на правата на човека, но въпреки това много хора в Европа са обект на такава. Фактът, че религията и убежденията често се бъркат с културата, националността и етничността, ги прави по-сложни, но и по болезнени на индивидуално ниво: можете да станете обект на дискриминация въз основа на религиозните пристрастия, дори и да не вярвате в религията, към която сте свързани.

Дискриминацията и нетолерантността имат неблагоприятно въздействие върху обществото като цяло и по-конкретно върху младите хора, които ги изпитват. Това въздействие включва:

Ниско самочувствие
Самосегрегация
Интернализирано потисничество
Неангажираност в училищни упражненията
Непостигане на техния потенциал
Привличане към насилствени екстремистки идеологии
Ранно отпадане от училище
Здравословни проблеми/ депресии

Религиозната нетолерантност се използва и за подхранване на омраза и допринасяне за въоръжени конфликти не толкова, защото тя е причината за конфликта, а защото религиозната принадлежност се използва за очертаване на разделителни линии, както показват въоръжените конфликти на Балканите и в Кавказ. Последиците от международния тероризъм и „войните срещу тероризма“ са особено опустошителни в Европа и извън нея, главно защото религиозната нетолерантност се смесва с ксенофобията и расизма.

Великите за религията

Всички религии, изкуства и науки са клонове на едно и също дърво. Всички тези стремежи са насочени към облагородяване живота на човека, издигайки го от сферата на чисто физическото съществуване и водейки отделния човек към свобода.
Алберт Айнщайн

Приемам нерелигиозните хора за пионери.
Анандабай Джоши, първата жена хиндуист и първата индианка, която получава медицинска степен

Всеки диктатор използва религията като лост, за да се задържи на власт.
Беназир Бхуто

Никога не налагай на другите това, което не би избрал за себе си.
Конфуций

Не прави на другите това, което мразиш да правят на теб.
Текст от папирус от Древен Египет

Не причинявай на другите това, което ще те разгневи, ако другите ти го причинят.
Изократ

Законът за всички е една дума: давайте на съседа си любов, каквато давате на себе си.
Свети Павел

Направи на хората това, което искаш те да сторят на теб; не им причинявай това, което не искаш да бъде причинено на теб.
Пророк Мохамед




по материл на https://www.coe.int/bg/web/compass/

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+