Учител съм от дълги години и винаги съм учила учениците си да бъдат свободни в поведението си / не разпасани/, свободни в мислите си, свободни в чувствата си .
Да слагат прегради пред лошото на пътя си и да гледат напред и нагоре….
Днес се замислих:
дали направих грешка , защото:
– свободата се наказва
– мисленето не върши работа
– чувствителността към света носи само болести
– лошото става мнооого повече от доброто
– пред погледа има разруха
– полетът в небето не е за всеки….

Не обичам ученици, които се съгласяват или пазят ,,тишиа”. Те дори са ,,вредни ” и ,,опасни”…

В тишина даже и любов не се прави….

Само в разговор и сред въпроси се ражда нова идея,, добра за всички.

Аз съм  дете на ,,соца” и съм благодарна на моите учители от онова време, защото ме научиха да бъда човек, да гледам нагоре и да търся пътища…

Днес, когато вече съм стара , се питам :
как ,,онези ” учители  от ,,онези” времена на ,,соц”,  са успели да ме напрвят свободомислеща, когато тогава- така съм чувала- това не им е било позволена…

В страната ни ще дойде гоооляма тишина…

Такава има само на гробище… Тихоооо…

Мъртвите ще са доволни!!! Светла им памет!

Бъдете здрави!

лили