Истини и заблуди за крилатите фрази

http://www.art1a1d.comИсторическата памет е шегаджийка и понякога погрешно “помни” някоя фраза или я заприходява в чужд архив

Откак има социални мрежи, крилатите фрази са една идея по-близо до нас.

Всекидневно се натъкваме на древни мъдрости или нови откровения.

Те невинаги са шеговито подписани от Пабло Ескобар или Паулу Коелю.

Оказва се обаче, че и историческата памет  понякога погрешно “помни” някоя фраза или я заприходява в чужд архив.

Да видим част от най-популярните заблуди, свързани с изказванията на велики исторически личности.

Все пак Земята се върти!

Галилео Галилей

Не го е казал Галилей. Галилео Галилей се изправил на крака в църквата ‘Santa Maria sopra Minerva’, тропнал с крак и произнесъл знаметитата фраза. Колкото и красиво да изглежда легендата, колкото и мъжествен да изглежда Галилей в нея, той не е изричал тази фраза. Галелей е изправен пред съда за ерес през 1633 г. заради труда си ‘Диалог за двете главни световни системи’, в който твърди категорично, че Земята се върти около слънцето. За да спаси живота си, Галилей се отрича от идеите си и живее под домашен арест до смърта си през 1642 г. През 2008 г. Ватикана реабилитира Галилей и му издига паметник.

Истината е във виното – In vino veritas

Плиний Стари

Автор на фразата е римският писател ерудит Плиний Стари, живял през I-ви век на нашата ера. Той използва думите в труда си ‘Естествена история’. Смисълът е, че под въздействие на алкохола хората се разкрепостяват и говорят това, което мислят. Т.е. знамението е: каквото е на трезвия в ума, на пияния е на езика. Понякогата фразата се използва с продължение – In vino veritas, in aqua sanites – Истината е във виното, здравето във водата.

Като нямат хляб, да ядат пасти

Мария Тереза Рафаела Бурбон-Испанска

Мария Антоанета никога не е казвала нещо подобно. Жан-Жак Русо, който за пръв път публикува цитатът в своята автобография ‘Изповед’ вероятно е имал предвид Мария-Тереза Испанска, тъй като ръкописът е написан през 1767 г., когато Мария Антоанета е едва 12 годишна и все още не е съпруга на Луи XVI.

Който носи меч, от меч умира

Пьотр Андреевич Павленко

Тази фраза писателят Пьотр Андреевич Павленко (1899-1951 г.), сценарист на филма ‘Александър Невски’, влага в устата на княз Александър Невски. Впоследствие князът се възприема като автор на думите. Те обаче са евангелски и в оригинал звучат така: Взелите меч от меч загиват.

Религията е опиум за народа

Владимир Илич Ленин

Който си мисли, че автор на фразата е вождът на революцията Владимир Илич Ленин, греши. Неин автор е немският писател Новалис (1772-1801 г.). Но и това не е всичко. В увода към труда си ‘Към критика на хегеловата философия на правото’ Маркс пише: Релегията е въздишка на угнетената твар, сърце в безсърдечния свят, както и дух в бездушните порядки. Т.е. от една страна, не само цитатът е неточен, но и общият му смисъл се възприема невярно. Първоначално смисълът е, че религията не е отрова (някога опиумът не е смятан за наркотик, а е бил популярно обезболяващо, което се продавало в аптеките без рецепта), а отдушник, терапия, която облекчава страданието.

Държавата – това съм аз

кралица Елизабет I

Думите се приписват на знаменития френски крал Людовик XIV. Смята се, че Кралят слънце произнася фразата през 1655 г. на заседание на парламента. Кралят обаче не е произнесъл подобна фраза – тя липсва в публикуваните от Роже Александър протоколи на заседанието на френския парламент. Според някой изследователи всъщност това са думи на една забележителна дама, английската кралица Елизабет I (1558-1603 г.).

Роденият да пълзи не може да лети!

Максим Горки

Не, авторът на фразата не е писателят Максим Горки, въпреки че става известна чрез знаменитата му ‘Песен на сокола’. Много преди Горки думите се появяват в баснята на Ивана Хемницер (1745-1784) ‘Мужик и крава’. Баснята разказва за печалния опит на мъж да яхне крава вместо кон. Изводът е: не можем да очакваме да литне този, който е създаден да пълзи.

Няма човек – няма проблем

Йосиф Сталин

Традиционно фразата се приписва на Йосиф Сталин. Неин автор обаче е най-вероятно писателят Анатолий Рибаков (1911-1998 г.), който я използва в романа ‘Децата на Арбат’ (1987 г.). Там Сталин произнася думите във връзка с разстрела на военните в Царицин през 1918 г. Смъртта решава всички проблеми. По-късно в своя ‘Роман в спомени’ Рибаков пише, че е възможно да е чул фразата от някого, а може и да я е измислил.

Целта оправдава средствата

Блез Паскал

Девизът се приписва на йезуитите. Всъщност знаменитият йезуит Ескобар-и-Мендоза е казал буквално следното: Целта придава на деянията тяхната специфична ценност, като в зависимост от добрата и лоша цел деянията се делят на добри и лоши. Което не е съвсем същото. А и самите йезуити, за тяхна чест, официално се отказват от поддръжка на възгледите на Ескобар. Фразата им е приписана от Блез Паскал в ‘Писма до провинциалиста’. При това мисълта е използвана и по-рано: Тъй като на този, на когото отказват правото да използва нужните средства, е безполезно и правото да се стреми към целта. От това следва, че тъй като всеки има право на самосъхранение, то всеки има право да използва всички средства и да извършва всякакви деяния, за да опази себе си, казва Томас Хобс в ‘За гражданите’. ‘На когото е позволена целта, позволени са му и средствата’, казва в ‘Основи на моралното богословие’ Херман Бузенбаум. Впрочем най-ранната от известните фрази принадлежи на Овидий, при когото звучи така: Exitus acta probat – Резултатът оправдава действието. Що се отнася до истинския девиз на йезуитите, за такъв трябва да се признае Ad majoren Dei gloriam – Към доминиращата слава Божия, известен като абревиатурата AMDG – хералдически девиз на Ордена на Исус.

Лош е войникът, който не мечтае да стане генерал

Александър Суворов

Тази фраза се приписва на пълководеца Александър Суворов. Тук е налице както рязане, така и бъркотия с автора. В сборника с афоризми поучения ‘Войнишки забележки’ (1855 г.) на Александър Погоски (1816-1874 г.), откриваме думите: Лош е този войник, който не смята да стане генерал, а още по-лош е този, който твърде много мисли какво ще стане с него. Крилата става само първата част на фразата, а продължението се забравя. В съвременно значение думите се използват като поощрение преди изпълнение на смел план или замисъл.

Здрав дух в здраво тяло

Децим Юний Ювенал

Познатите ни от детсво думи са едни от най-ярките в серията ‘Свободна текстова доработка’. Всъщност римският сатирик Ювенал, който ги произнася пръв, влага в тях точно противоположен смисъл. В своята 7-ма сатира Ювенал пише, че трябва да молим боговете за редкия дар – здрав дух в здраво тяло. На тази основа се появява известната римска пословица Mens sana in corpore sano – avis rara – В здраво тяло здрав дух и рядък късмет.

Двата най-срещани елемента са водородът и глупостта

Харлан Елисън

Въпреки, че тази фраза се среща за пръв път в есе на американския писател Харлан Елисън от средата на 60-те, тя често е погрешно приписвана на американския певец Франк Запа. Цялата фраза е ‘Двата най-често срещани елемента във Вселената са водородът и глупостта’.

Елементарно, драги ми Уотсън

Тази фраза никога не е изричана от Шерлок Холмс, в никое от произведенията на Артър Конан Дойл. Не и в този вид. Все пак думите ‘елементарно’ и ‘драги ми Уотсън’ се появяват в два различни пасажа в разказа на Дойл ‘Гърбавият’ (1893 г.).

Пролетарии от всички страни, съединявайте се!

Знаменитият лозунг също не е измислен от Ленин, дори не е от Карл Маркс, а от германския революционер Карл Шапер (1812-1870 г.).

Който не работи, не трябва да яде

И тази фраза не е измислена от болшевиките – те просто са я повтаряли толкова често, че най-сетне са им приписали и авторството. Думите са взети от Второто послание на апостол Павел към тесалоникийците: Ако някой не иска да се труди, той няма и да яде.



материал на http://e-lina.eu

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+