7 исторически факти за кредитите

 http://www.art1a1d.comДнес кредитите са ни също толкова познати, колкото и топлата вода или колелото. Но откъде са се взели и как са стигнали до вида, в който сега ги виждаме? Да видим първо какво представляват кредитите с няколко думи:

Кредитът е заем, предоставен от човек или организация на друг човек или организация. „Лихвата“ е финансовата компенсация, която кредитополучателят плаща на кредитодателя за това, че ползва ресурса.

Заемането на вещи и средства е като втора природа на човека и надали може да кажем, кой точно е прародителят на днешните финансови заеми. И все пак историческите справки дават някои интересни факти за появата и промените на кредита.
1. Библията

В тази древна книга могат да бъдат редица открити свидетелства, че заемите са съществували като практика. Например:

Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца. (Притчи, 22:7)

Не само това, но очевидно тогава е съществувала и лихвата като цена на заема.

Да не заемаш на брата си с лихва, било пари с лихва, храна с лихва, или какво да е друго нещо, което се заема с лихва. (Второзаконие, 23:19)

И двата цитата са част от Стария завет. Първият е част от мъдростите и пословиците на цар Соломон, а вторият – сред заветите на Моисей. С други думи датират съответно около 10 и 13 века преди Христа. Сумарно това е преди 3000 – 3300 години преди нас. И съвсем не са единствени. Светата книга изобилства от цитати, които по един или друг начин са свързани с кредити и заеми.
2. Индия и Вавилония

Доста по-рано обаче, в древна Вавилония, цар Хамурапи създал първите закони в човешката история – нормативът, върху който и днес се крепи цивилизацията. В неговия сборник със закони за пръв път бил заложен таван на лихвите по кредитите. И така лихвата по заем от жито (често срещан кредит по онова време) не трябвало да надвишава 30%, а лихвата за сребро – 20% (и по-късно 25%). Действието се развива през 18 век пр. Хр.

И ако мислите, че не можем да отидем по-назад – можем. Още през 24 век пр. Хр. в Индия се оформят първите канони от сборника на Ману (известен още като Законите на Ману, но те не са закони в юридическия смисъл, който придаваме днес и като тези на Хамурапи 600 г. по-късно). В Ману в стихотворна форма са записани правила за „благочестие“, които древните индийци се стремели да спазват. Според едно от тях не е желателно лихвата по заем да надвишава 24%.

С други думи кредити с лихви определено е имало още 5000 г. преди нас.
3. До 100% лихва в Древна Гърция

До няколко века преди Новата ера кредитите са предоставяни от търговци, земевладелци или частни лица, а понякога и от държавата. Така е и в Древна Гърция. Лихвите по заемите там започвали от около 12%, но можело да стигнат и 100%. Причината е, че много от търговците мореплаватели не можели сами да финансират плаванията си и вземали кредити от държавата или търговците, на които после ще продадат стоката. И тъй като мореплаването е било рисковано начинание, често и лихвата е била така висока.
4. Първите банки за плебеи в Рим и кредитните „сергии“

И в древността много империи са имали централни и регионални „държавни банки“, където са се съхранявали зърно, злато и пр. Кредитирането се осъществявало предимно между тези централни органи, политици, заможни личности (както и между самите тях). Но първите наченки на познатите днес търговски банки се появява в Рим.

Всичко започва с отварянето на първата обществена (отново държавна) банка, чиято идея била, да осигури достъп до финансов ресурс и на обикновените хора – плебеите. Действието се развива около 350-ата година пр. Хр., а само три десетилетия по-късно са и първите свидетелства за частни „кредитни сергии“. Кредиторите (предимно търговци) подреждали сергиите си на площад и се нареждали на дълга скамейка, наречена bancu, откъдето идва и банка. Често обаче вместо да дават кредити те обменяли валута, а и дейността като цяло не се развила драстично в следващите векове.
5. Християнството: Край на кредитирането за 13 века

С разпространяването на Християнството светът започва значително, макар и бавно, да се променя. През 325 г. сл. Хр. римският император Константин І свиква Първия вселенски събор в Никея. Едно от решенията на него е практическа забрана за свещениците да участват в кредитиране. Всякакво начисляване на лихва, каквато и да е тя и за какъвто и да е било период, се смятало за лихварство и било забранено. По-късно това „заклеймяване“ се разширява и върху обикновените хора. Всеки, хванат в лихварство (тук и лихва от 1% е лихварство), бил отлъчван и му се забранявало християнско погребение.

Естествено, кредитирането продължава да съществува, къде незаконно и тайно, къде видоизменено. Като ломбардният кредит (измислен в Ломбардия, Италия), който се отпуска срещу залог на вещи, ценни книжа и др. Практически кредитори и лихвари е имало навсякъде, често те обикалят градовете и не се задържат, просто не са част от институция. През 13 век крал Едуард І организира масови гонения и екзекуции на евреите, като се предполага, че един от мотивите е именно лихварството. Логично, техните пари и собственост, са присвоени от кралския двор.

Какво правят обаче в същото време Едуард І и други крале, и ватиканските висши духовници, при италианските банкери? Взимат кредити.
6. Италианските банки и техните „забранени“ кредити

Докато християнският свят формално се бори с лихварството, неговите лидери съвсем не странят от банковото дело. Причината е, че в някои части на Италия се зараждат банки на заможни фамилии, които успяват да оперират, заобикаляйки папските забрани. Вече стана дума за ломбардските банкери и техният метод да отпускат кредит срещу залог. Практиката им навлиза през Франция към цяла Северна Европа.

В същото време обаче във Венеция и, особено, Флоренция не си играят на дребно и оперират с парите редица папи, крале, министри, политици, обществени фигури, търговци. И по-точно, отпускат заеми на именно тези, които са забранили кредитирането срещу лихва – на Ватикана и на Англия (включително и на крал Едуард І – онзи, с гоненията срещу лихварите). Естествено, държавните и духовни ръководители не плащат лихви, но пък плащат „наем“ или дават на „семейните“ банкери (прототип на днешните банкови олигарси) редица привилегии, от които те печелят.

По „италиански модел“ още през 15 век възникват и първите обществени банки в Испания и Германия със силно ограничена дейност.

Но един ден започва възходът на протестантството.
7. Реформацията връща кредитите

През 16 век Реформацията достига своята кулминация. Започналото стотина години по-рано протестантско течение се опълчва на Римокатолическата църква и настоява за намаляване на нейното влияние върху обществените процеси.

Преломната точка идва с рязък спад на основните лихви (тези, които определят цената на парите на държавите). В рамките на този процес кредитирането започва отново да се заражда. Първо в Холандия, после в Англия. Следва процес на промени в законите, различни лихвени тавани, забрани и възстановяване на кредитирането. Постепенно се зараждат и наченките на банковата система в Северна Европа.

След промените, породени от Реформацията, в периода на 17 – 19 век банковото дело се развива скоростно и се оформя като познатата ни днес система. В този период е появяват и централните банки (като регулаторна институция, не като склад за злато). Появяват се различни модификации на банковите дейности – от депозити, през обмяна на валута, та до различни видове кредити
Финансовата система и бизнесът днес са так аподредени, че вече почти няма човек, който да не е влизал в сложни взаимоотношения с банките или да не е разчитал на техните пари  и възможности.

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+