Символите- знаци със смисъл и тайна

http://www.art1a1d.comСимволите са условно създадени знаци за познание и представляват един от най-древните начини на тълкуване на действителността. Те са нещо живо и вечно развиващо се, те са навсякъде около нас. Още от най-ранни времена символите се свързват с живота, плодородието, космоса.
Символът не е просто форма, той е източник на разнообразни тълкувания, които правят разбираеми различни идеи и значения. Думата Символ (от гръцки σύμβoλoν) в превод означава знак, рисунка, която представя в съкратен вид значението на даден предмет, събитие или идея.
Символите включват всички начини за изразяване на дадена идея, представа и възприемане на дадени предмети, както и изразяване чувства.
Символите позволяват на хората да развиват сложни идеи и да ги споделят помежду си. Много от символите са придобили универсалност през времето и са създали традиционен език.
За да предадат една нова идея хората непрекъснато изобретяват нови символи. Може дори да се използва само един символ за да се представят много различни идеи, чувства и качества.

С възникването на човечеството, символите възникват, като средство за изразяване и предаване на информация.
Нито едно общество не съществува напълно изолирано и различните общества обменят културна информация, като използват различни символи. Те имат важна роля за запазването на етническия облик на дадена нация – националните символи са неделима част от национални знамена, печати, марки и други.
Например цветята:
Златната хризантема, чиято родина е източна Азия е символ на апогея на японската империя.
Ирисът – във Франция присъства в кралската емблема и е въведен от крал Луи VІ през 1108 г.
Червената роза е символ в емблемата на Ланкастър, а бялата роза – на Йорк.
Медалът във форма на пурпурното сърце е символ на храброст в битките по времето на Джордж Вашингтон 1782 г.

Да се върнем назад във времето…

http://www.art1a1d.comЕгипетските йероглифи – най-старата форма на писменост в Египет – 3300 преди Христа.
В Египет богът на слънцето Ра – имал ястреб на главата си. Древните египетски символи имат специални значения и са били свещени за египтяните.
Египетските божества са персонификация на природните стихии, на събития от живота, на чувства или концепции и всички са свързани с един или повече символи. Традицията на култ към свещени животни, които са били тотеми на племето, идва от най-древни времена. Много божества имат свои двойници-животни, в които те са могли да се превъплъщават, при което се явявали и техни символи. Най-разпространени са култовете към бика, ибиса, сокола, ястреба, котката, павиана, крокодила и бръмбара скарабей. Древноегипетският език, който е бил говорен в продължение на 3000 години вече не се практикува. Днес египтяните говорят арабски. Древноегипетската система на писане се състояла от около 700 знака. Древноегипетските йероглифи се състояли от чертежи и рисунки, които покривали стените на храмовете и паметниците, и били изобразявани на папируси. Смята се, че Жан Франсоа Шамполион е този, който пръв разбива шифъра на египетските йероглифи. Всеки символ изразява даден предмет, животно или идея. Чрез йероглифите са създадени религиозни текстове, които са написани по изключително мистериозен и сложен начин. Последният открит запис съдържащ йероглифи датира от 394 г. след Христа.
След падането на древната египетска цивилизация – 30 г. преди Христа, значението на йероглифите продължава да бъде мистерия за още 1800 години. По време на френската окупация на Египет 1798-1801 г. е намерен голям камък /черен базалт/, известен днес под името Розета Стоун. На него един и същ текст е бил написан по три различни начина – с йероглифи, на общоприетия египетски език по това време и на древногръцки. По-късно камъкът е пренесен в Европа, където учени превеждат древногръцкия запис и го използват за разшифроване на египетските йероглифи и декодиране на останалите два записа. Текстът на камъка представлява благодарствен надпис, от 196 пр.н.е. от египетски жреци към Птолемей V Епифан – монарх от династията на Птолемеите.
Усилията на много учени и днес са насочени към декодиране на йероглифите останали от древни времена и те все още продължават да разкриват нова информация за живота в древен Египет и по света.

Руните
http://www.art1a1d.com“Руническата азбука” се появява някъде около 1 в. преди Христа и се използва от скандинавските, германските и англосаксонските народи, а по-късно и от тюркските и славянски народи. Съществуват твърдения, че древните символи се отнасят и към късната каменна епоха или ранната бронзова, защото намерените по това време изображения, приличат на руническите.
Рунически надписи са открити в Северна Америка, което подкрепя хипотезата, че викингите са посещавали Америка много преди Колумб.
Има твърдения, че келтите също ползвали руни.
Думата “руна” в превод означава “тайна”. Но коренът на думата първоначално е означавал “шепот” (от немски- raunen).
Има различни твърдения за появата на Руните. Едно от тях е, че те са древна келтска магическа система, представяща основните сили на природата чрез пиктограми. Най-ранните рунически форми се срещали изрязани в камъни или по стените на праисторически пещери. Символите се използвали за магии и предсказания от северните народи, които вярвали в контакта с природните сили, чрез призоваването им със съответната руна.
Легендата разказва, че руните са открити от върховния норвежки бог Один или Вотан (при германците), докато висял на едно древно дърво без храна и вода в продължение на 9 дни и 9 нощи, самонабучен с копие. По този начин богът принасял себе си в жертва на дървото. Висейки така, Один наблюдавал, докато накрая не стигнал до концепцията за руните. Хвърлил на земята 9 пръчици и те образували матрица от вертикални и диагонални линии. Чрез това се появяват 24-те символа на руните. Изходните 9 пръчки са целия Космос, т.е. самото дърво. Получаването на руните и на тяхното знание освободили Один. Тогава Один дава руните като дар на хората.
Древните скандинавци ползвали руните не толкова в качеството им на азбука, колкото като средство за магия, поради което често ги изрязвали върху оръжията си и в домовете си. Затова и се приема, че руната има двойнствен смисъл – от една страна това е писмен знак, а от друга, този писмен знак има своето магическо значение.
С навлизането на християнството руните са изместени от латиницата.

http://www.art1a1d.comЙероглифите на маите
“Рисуваните книги” на маите – кодексите – общо взето представляват нешироки, но дълги ленти от фина еленова кожа или хартия, направена от кора и корени на дърво. Изписани са от двете страни и могат да се сгъват като страници. Известни са три йероглифни кодекса на маите: Парижки, Дрезденски и Мадридски, наричани така според местата, където се съхраняват.
Дрезденският, намерен в 1739 година, е три и половина метра дълъг и се състои от тридесет и осем листа – директорът на музея Йохан Кристиан Гетц го купил от непозната личност, като не се знае как кодексът е попаднал в тази личност и се е запазил до момента на продажбата. Неговите страници съдържат предсказания, таблица на движението на Венера и слънчевите затъмнения, дати и йероглифи.
През1859 година между книги, предназначени за изгаряне, бил намерен Парижкият кодекс – Леон де Роси, ботаник и специалист по японски език, спрял пред кофа за боклук в Нацоналната библиотека в Париж и измъкнал от кофата Парижкия кодекс на маите, като не се знае как е попаднал в Париж, а още по-малко – в кофата за боклук на националната библиотека.
Третият, Мадридският, а иначе Трокортесианският, е най-обширен. Дълъг е 5 метра и 55 сантиметра и има 56 листа. Той е открит от Абат Брасьор дьо Бурбур случайно в библиотеката на професор Хуан Тро-и-Ортелано, родственик на самия Кортес. Мадридският Кодекс се предполага, че е разработен през 16-ти век – няколко века след падането на великата цивилизация на маите – представлява вид алманах за предсказания – показващ кога е най-подходящото време за ловуване и изработване на идоли, както и много астрономически наблюдения. Повечето йероглифи са издълбани по големи каменни образования.

Символите в религията
http://www.art1a1d.comОще в първите векове на своето съществуване, Християнството е изградило собствена система от символи, които са носители на дълбоки евангелски, библейски и нравствени послания. Те са се превърнали в неделима част от, която си служи със символичното значение на отделни символи като кръстове, гълъб, агне, лоза, змей, череп, свещи, слънце, луна, звезди, лира, арфа и др.
Като ранно-християнски символи се приемат Котвата – като символ на християнската надежда, Божият Агнец, Паунът или птицата Феникс, като символ на безсмъртието и Възкресението, Гълъбът, като символ на Светия Дух, Рибата – тайният отличителен белег на ранните християни. Гръцката дума „ихтис” (риба) съответства на абревиатурата от „Иисус Христос Божия Син Спасител” и е символ на надеждата, устойчивостта, постоянството и спасението; кипарисът като символ на смъртта, маслиновото дърво като символ на божията благодат.
В древния среден изток използването на символи в изкуството датира от 3000 преди Христа, когато през неолита /късната каменна епоха/ цивилизацията от средния изток използвала нечовешки или животински фигури за да изобрази боговете.
В християнството е прието човек да носи на врата си най-напред символа на нашето спасение, всеоръжието на светлината – Христовия кръст или така наречения като символ латински кръст. Кръстът е сред най-разпространените символи и най-често се свързва с християнството. Историческото развитие на този съвсем прост като изобразяване знак е много по-стар от религията, която той всъщност днес представлява и историята му е дълга.

В древна Гърция и Рим всеки от боговете е свързан с различен предмет:
Зевс – орел
Аполон – лира
Артемида – Диана – лък

И още…

По време на Ренесанса и 18-ти век алегоричните картини стават особено популярни, тъй като художниците изработват сложни символистични схеми за да изобразят теми, като празнотата на човешкото съществуване – предмети като монети, украшения и музикални инструменти – персонифицирайки безсмислените удоволствия от живота, докато черепите, пясъчните часовници и изгасналите свещи са символизирали смъртта.
В модерните епохи изкуството достига до висока степен на индивидуалност, при която използването на типични и характерни иконографски образи постепенно изчезва като твърдо възприети персонифицирани елементи.

http://www.art1a1d.com/Тотемите (родовите знаци) също се основават на символите, които обикновено могат да са птица, животно или растение считани, че осъществяват връзка между човек и силите на природата. Те са силно разпространени при индианските племена в Америка и при аборигените в Австралия, а също така и при народите в Малайзия и Африка. Тотемите при народите в Египет и древна Гърция стават символи на самите богове.

При древните народи най-често срещания символ е образа на лъва – израз на сила и могъщество. В Асирия и Персия в дворците и храмовете са издигали каменни лъвове, а в Египет лъвът е с човешка глава – сфинксът- пазачът на храма и тайнството.
Прабългарите използвали символи като змията, конят, кучето, лъвът, орелът и други, които се свързват както с бита, религията, културата, така и с родовата принадлежност. Орелът като ритуална фигура означава власт, сила, небесна закрила, владетелски знак, войнски символ, духовност, слънчевия бог и е родов тотем на рода Дуло, от който произхождат българските владетели.

Всеки един зодиакален знак е представен чрез символ и повечето от тях са символи на животни, които в същото време са свързани и с небесните тела – символи на определени качества в характера на човека. Корените на възникването на символите на зоиада са изгубени назад вър времето, като някои от символите се срещат в гръцките хороскопи, които са на около 2000 години, други се смятат за алхимични знаци, а други отговарят на формата на съзвездията.

http://www.art1a1d.comДруги мощни символи са символите на числата – науката нумерология – основана на учението на древноеврейската кабала и азбуката на халдейците, която разкрива силата на числата и тяхното влияние върху отделни страни в характера на дадена личност и върху житейския й път, както и върху взаимодействието й с околния свят. Така например числото 1 е символ на цялото, на неделимото, на началото и на Бог – на хармонията в света. Числото 6 е символ на Сътворението, на вселената и макрокосмоса на любовта към изкуството и музиката. Числото 7 е числото на мистиката и тайната, чудесата, вярата и мечтите. Числото 13 не е фатално число, а е числото на размириците и разместването на пластовете. В древността се е смятало, че който знае да използва това число ще се сдобие със сила и власт, но ако се използва от себични подбуди ще донесе самоунищожение. Спектърът на значението на числата е многоброен каквито са и самите числа и всяко от тях има свой смисъл и носи различно послание за света и самите нас.

http://www.art1a1d.comКакто числата, така и цветовете са мощни символи, които имат емоционална стойност и въздействие.
Синият цвят е израз на божественото и вечното затова много от древните божества са били изобразявани в синьо – Индия – богът Вишну, Агни – богът на духовния огън. Синият цвят присъства и при изобразяването на Христос. Синият цвят е бил цветът на френските крале.
Червеният цвят е символ на радост, живот и любов. При различните народи този цвят играе различна роля- пурпурното наметало се появило при евреите, в Китай през редица периоди дрехите са били в червено. Това е цветът на бога Марс.
Жълтият цвят на изток символизира вярата и религията, той е бил императорският цвят. На запад този цвят се свързва със златото, кралското величие и духовната интуиция. Виолетовото – любов към ближните, зеленият цвят означава живот на земята и е цветът на Венера, богинята на удоволствието и щастието и той символизира плодовитост, младост и сила.
Бялото е символ на мъдростта на ангелите, чистота и справедливостта, но при някои народи бялото се свързва с неуспеха. Черният цвят носи идеята за мрак и хаос, но в алхимията е израз на невидимото.
Различните цветове се свързват с различните ореоли на боговете, аури и чакри при хората – цветове от невидимия спектър на нематериалния свят.

Частите на човешкото тяло имат различно символично значение. Един от най-сложните символи е ръката. Ръката може да изразява отмъщение и наказание, но също така и любов и щедрост. Тя е символ на нашата любов към света и на нашата готовност да помагаме и да даряваме добро.
Фалосът пък е бил почитан във всички древни религии, като символ на плодовитостта.

От символите, изобразяващи различните предмети, най-ярък представител е символът на колелото (кръгът). Той е символ на вечното завръщане – това е колелото на съдбата – десетата карта таро. Колелото е символ на кръговрата на живота, раждането, прераждането и обновлението, симетрията и завършеността, кръговрата на сезоните, границата на видимия свят, вечността, безкрайността, микрокосмоса.
Един от най-ярко изразените символи свързани с кръга, които и днес привличат със своята сила и загадка е символът Ин-Ян „Yin-Yang”, който изразява мъжкото /Ян/ и женско /Ин/ начало. Този символ представлява кръг, разделен на бяла и черна половина. В този символ е залегнал принципът, че хармония в отделния индивид и в природата като цяло може да се постигне само ако двата принципа се развиват по равно.

Толкова ярък е и символът на дървото – Дървото на живота с 40 клона които излизат от него, а в средата на стъблото се намира лотосът слънце, източник на живота и неговата сила. Дървото е символ на връзката между небето и земята, на постоянство, могъщество, дълголетие, щедрост, търпение, покровителство, възхвала и най-вече на живот.

Понякога символите изпреварват ума и логиката, те са динамични и развиващи се във времето и имат голяма стойност за обогатяването на човешката култура.

материал на https://www.chris-art.net

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+