Притча за изпълнението на желанията

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/10/944956_10205222756352938_7939736813677318870_n.jpgНякъде в най-затънтената част на Вселената се намирало едно магазинче. Табелата на него отдавна я нямало – отнесъл я ураган, а собственикът така и не сложил нова, защото всеки местен жител знаел, че магазинът продава желания.
Асортиментът на магазина бил огромен, тук можело да купиш практически всичко: огромни яхти, апартаменти, женитба, поста на вицепрезидент на голяма компания, пари, деца, любима работа, красива фигура, победа в конкурс, големи коли, власт, успех и много други неща. Не се продавали само животът и смъртта – с това се занимавал главният офис, който се намирал в друга галактика.
Всеки, който идвал в магазина (защото имало и такива, които нито веднъж не влизали в него, а просто си стояли вкъщи с желанията си), най-напред научавал цената на своето желание.
Цените били различни. Например любимата работа струвала да се откажеш от стабилността и предсказуемостта, да си готов самостоятелно да планираш и структурираш своя живот и да си разрешиш да работиш там, където ти харесва, а не там, където трябва.
Властта струвала малко повече: трябвало да се откажеш от някои свои убеждения, да можеш за всичко да намираш рационално обяснение, да можеш да отказваш на другите, да си знаеш цената (и тя трябвало да е достатъчно висока), да си разрешиш да казваш „Аз“, да казваш мнението си независимо от одобрението или неодобрението на околните.
Някои цени изглеждали странно – женитбата можело да получиш практически безплатно, но щастливият живот струвал скъпо: лична отговорност за собственото щастие, умението да получаваш удовлетворение от живота, да знаеш своите желания, да се откажеш от стремежа да се съобразяваш с останалите, да можеш да цениш това, което имаш, да си разрешиш да бъдеш щастлив, да осъзнаваш собствената си ценност и значимост, да се откажеш от привилегиите на „жертвата“, да рискуваш да загубиш някои приятели и познати.
Не всеки, който идвал в магазина, бил готов веднага да си купи желание. Някои като виждали цената, веднага се обръщали и си отивали. Други дълго размишлявали, пресмятали наличността си и се чудели откъде да намерят още средства. Някои започвали да се оплакват от високите цени и да искат отстъпка.
А имало и такива, които донасяли всичките си спестявания и получавали заветното си желание, опаковано в красива шумоляща хартия. На щастливците завистливо гледали другите купувачи, подозирайки, че собственикът на магазина е техен познат и са получили желанието просто така, без да се потрудят.
На собственика на магазина често му предлагали да намали цените, за да увеличи продажбите. Но той винаги отказвал, понеже от това ще пострада и качеството на желанията. Когато го питали не се ли страхува, че ще се разори, той клател глава и отговарял, че във всяко време ще се намерят смелчаци, готови да рискуват и променят живота си, да се откажат от привичния и предсказуемия живот, способни да повярват в себе си и имащи сили и средства, за да платят за изпълнението на желанията си.
А на вратата на магазина вече около сто години стояла табелка: „Ако желанието ти не се изпълнява, значи още не е платено.“

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+