Доц. Вагалински: Търсим античния театър на Хераклея Синтика в източната страна на Кожух планина

Древният град е един от най-големите градски центрове по нашите земи и със запазената си архитектура може да си съперничи с Ефес, каза за BIG5 ръководителят на археологическите разкопки

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/07/78afaacbba3bca41a1ce9f675afbba4f_XL.jpgДоц.д-р Людмил Вагалински е директор на Национален археологически институт с музей към Българската академия на науките и ръководител на проучванията на Античен град „Хераклея Синтика“

– Доц. Вагалински, какво е значението наоткритията при изследването на Античен град Хераклея Синтика край петричкото село Рупите?

– Доволен съм от разкопките, защото късноримската архитектура е много добре запазена и разнообразна. Стените на сградите са били облицовани с мраморни плочки, корнизите също са били от мрамор. Мазилката е била с пет цвята, но е запазен само най-долният, който е червен. Съвсем наскоро намерихме един голям канал, който минава под гражданската базилика. Вероятно е направен за нейната тоалетна в едно от помещенията на разкриващата се съдебна и търговска палата, изградена за магистратите и хората, които по различни дела са присъствали в залата.

Намерихме и следи от стъклопроизводство в изградена пещ в базиликата, което свидетелства, че в Хераклея Синтика това е добре развит и доходен занаят. Тези открития са както любопитни, така и с важно научно значение.

Античният град Хераклея Синтика е обявен за един от най-големите градски центрове по нашите земи. Какво го отличава – мащабът или богатството на находките?

– Хераклея Синтика се намира по протежението на Средна Струма в сегашната Югозападна България и обхваща периода IV век пр. Хр. – IV в. сл. Хр. След 400 г. мощно земетресение нанася тежки поражения на града и той не се съвзема, но през VI в. се издига град Партикополис, който се намира под днешния град Сандански. През християнския период в района настъпва разцветът на Мелник. В днешна Югозападна България се намира и Пауталия – голям римски град в провинция Тракия, на мястото на днешния Кюстендил.

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/07/I7LLPU.jpgВ античните извори се открива информация за Хераклея Синтика, защото е бил важен град на древното Македонско царство, а след това просперира и в границите на Римската империя. По-късно, през VII век, голям брой дялани камъни, колони и капители са пренесени от града и използвани в съседните селища.

В продължение на повече от столетие български, гръцки и западни учени водят оживена дискусия – къде точно трябва да се ситуира Хераклея Синтика. Археологическите разкопки и едни надпис, спасен от иманяри през 2002 г., позволяват категоричен отговор на въпроса – античният град се намира на това място край Рупите.

Бихте ли припомнили при какви обстоятелства е открит надписът.

– Иманяри разрушават некропол с багер и попадат на гроб от късната античност, чиято покривна плоча е от IV- V век. От петричкия музей и полицията ги залавят. Надписът на плочата е на латински. Епиграфският паметник е издаден от канцеларията на император Галерий и с него императорът възстановява градския статут на Хераклея Синтика. Вероятно през втората половина на II век или през първата половина на III век, градът е бил наказан. Император Галерий възстановява правата на града и неговите жителите вече могат да контролират по-голяма територия.

Този надпис е безценен, понеже е категорично доказателство, че Хераклея Синтика се намира точно на това място. Дълги години гръцките ни колеги се опитваха да аргументират теза, че градът е на юг, на тяхна територия, и дори обявиха едно място за Хераклея. Става въпрос за конкуренция и туризъм.

Защо античният град Хераклея Синтика е толкова важен в миналото?

– В града е убит един македонски престонаследник и това събитие по драматичен начин води до падането на Древна Македония под римска власт. Деметрий, един от синовете на Филип V, се провалил в опитите си да убеди баща си – царя на македоните и брат си Персей да не воюват с Рим. Той познавал добре римляните, защото е бил техен заложник. По време на пир брат му Персей организирал неговото убийство. Поканил го, отровил го и заповядал да го удушат с възглавница, защото очевидно не умирал достатъчно бързо. Филип V получава удар като научил, че единият брат е организирал убийството на другия, но не успял да лиши Персей от трона. Той се възкачва и започва политика на военно противопоставяне на Римската държава. Това е периодът на късната Римска република – средата на II в. пр. Хр. В резултат на това Македония губи своята независимост и римляните трайно установяват властта си на Балканския полуостров – няма сила, която да ги спре.

Хераклея Синтика е вече на 2000 години, град с много дълга история… Интересно е, че по време на битките между римляни и македони, помощта за македоните идва от траки, келти – те са дали поне три хиляди конници, което означава, че е имало поне 20 хилядно население по нашите земи.

Населението като етнос е много различно. Още от началото на античността е имало много племена, сред които и илири, чиито наследници са днешните албанци. Всички са спазвали са традициите и районът е много интересен с този котел от местни гени. Те живеели в мир, когато държавата е добре подредена – дали македонска или римска. Трудностите идват, когато ги нападат, но спойката показва доколко е била здрава.

– Открихте работилница за теракотени антични маски, което означава, че наблизо има театър. Къде ще търсите театралната сграда – някъде в полегатите склонове на Кожух планина? Кога ще започне проучването?

– Всеки древен град е имал античен театър – това е като да имаш стадион. Най-подходящото място според топографията е източната страна на Кожух планина. Тя е с подковообразна форма, обърната е на изток и слънцето няма да блести, когато се поставят театралните постановки. Трябва да проучим терена, но тази територия е биологичен резерват и трябва да внимаваме.

Намеренията ни са да направим проучване с LIDAR, технология за дистанционно получаване на информация за отдалечени обекти чрез сензори, които използват за целта лазери и камери. Обектите се осветляват с лазер и след това отразената светлина се анализира. При този метод специалистите махат с различни филтри дигитално цялата растителност, за да се разкрият ясно скалите и формите на ландшафта. Така ще спестим усилия, няма да се изсича растителността, защото трябва да пазим и природата. Ще се ориентираме и ще установим следи от този театър. Ако той е бил там, както предполагаме, неминуемо трябва да открием следи на този терен – от къде са вадени дяланите камъни в древността, които са преизползвани в по-ново време.

Ще бъде прекрасно да се установи, къде се намира този античен театър, а с реставрирането му ще имаме цял комплекс, където ще могат да се правят и концерти и празнични събирания. От нас и от общината зависи това да се случи, а екипът на новото ръководство на Община Петрич вижда смисъла на археологията за стопанството на това ъгълче на България.

– С кой обект от световното културно-историческо наследство може да се сравни Хераклея Синтика?

– Определянето и сравнението е доста опасно и субективно, но мога да споделя, че в България нямаме друг такъв археологически обект. Той е в район, специфичен със своите традиции и контакти. Древната елинистическа култура оставя значителен отпечатък, но тя представлява само глазура, докато субстратът под повърхността е етнически многообразен.

Античният град Хераклея Синтика е известен център от класическата древност. По долината на Струма от този ранен период не са известни други селища с подобни нива на благоустройство. Кабиле (край Ямбол) също се отнася към времето на Александър Велики и неговите наследници, но данните от елинизъм са силно ограничени.

В Хераклея Синтика открихме масивен градеж на обществена сграда от втората половина на IV в. пр. Хр. Усилията ни в момента са съсредоточени към нейното цялостно разкриване. Проучванията ще продължим и догодина, защото останките се намират на значителна дълбочина. Изследваме отлично запазена обществена сграда, не храм или тракийска гробница.

Филипополис също съществува през времето на елинизма – последните три века преди Христа, но археологическите данни и запазената предримска архитектура в града на тепетата са силно нарушени от следващите строежи. При Хераклея Синтика теренът не е затиснат отгоре с големи селищни структури.

Ако можем да го сравним с… изкушавате ме, много бих искал да кажа да стане като Ефес! Ще вървим в тази посока. Вече сто години този древен град на малоазийското крайбрежие се проучва планомерно от австрийските колеги – с прекрасен туризъм, възстановки, издигнати сгради. Но въпросът не е само в големината, а да се експонира качествено и навреме.

Друга Хераклея, вероятно също от времето на древното царство на македоните, е Хераклея Линкестийска, до днешна Битоля. Този град, както и градът в Рупите, е наречен на Херакъл. Проучванията в Пелагония започват преди няколко десетилетия, но засега не са открити останки от елинистически сгради, а само римски градежи и мозайки.

Ние се стараем да разкрием и покажем цялата история на Хераклея Синтика – от елинизма и от римската епоха. Ще продължим археологическите разкопки около централния площад, който остава на същото място през вековете, но се променя неговият архитектурен облик. Няма да правя сравнение, за да не давам твърде големи очаквания. Неоспорим факт е обаче, че в Югозападна България се открива толкова добре запазена разнообразна архитектура от епохата на елинизъм до времето на Римската империя.

С инфраструктурата по магистрала Струма се надявам хората да идват тук, да се връщат във времето. Това ще ни напомня кои сме – откъде идваме и дори накъде трябва да продължим.

– Какво е мястото на археологическия обект Хераклия Синтика за туризма като част от културно-историческото наследство?

– Археологическите проучвания още от 2007 г. дават много добри резултати – открихме много добре запазена антична архитектура на изключително достъпно място. Археологическият обект е „обречен“ да бъде във фокуса на туристическото внимание – близо е до главен път Е79, намира се до три граници, а върху него се намира и комплексът на Ванга, толкова популярен не само у нас. Цялата тази комбинация го прави значим.

– Има ли възможност обектът да се превърне в музей на открито? Има ли нужда от консервация на намерените останки от сградите? Какви са плановете за социализиране на обекта?

– В момента правим аварийна, спасителна консервация при откриването на архитектурата, за да може тя да оцелее до осъществяването на проект, който би могъл да възстанови една значителна част от сградите, за да стане още по-трайно.

Работим с реставратори от Археологическия музей при БАН, за да възстановим мраморните сгради. Много бихме искали да се направи музей и това е възможно в гражданската базилика. Оригиналният градеж на северните стени на сградата са запазени до 5 метра височина. Има щети единствено по сводовете, които са рухнали. В останалата част стените са запазени и планът на постройката е ясен.

Идеята ни е обектът да се възстанови, за да се превърне в музей, където да се експонират различни изложби. Имаме подкрепата от Община Петрич в лицето на новия кмет Димитър Бръчков, който изпълни обещанието си и вече трасираха и построиха път, който да заобиколи археологическия обект. Общината ни финансира с 33 хил. лева, което е доста сериозна сума за малка българска община. Затова съм оптимист, че обектът ще се наложи като туристическа цел. Вече се рекламира Епископската базилика в Сандански и с нея се оформя много интересен туристически маршрут заедно с Хераклея Синтика край Петрич и комплекса на Ванга край Рупите. Пътят за Гърция е наблизо и това е добре за българския Югозапад.

– Започнаха ли посещенията на туристи?

– О, да. Направихме едно статистическо проучване и се оказа, че около 10% посещенията са от местните хора, а всички останали са извън района, като 10% са чужденци, но техният брой прогресивно се увеличава. Някои идват специално за Хераклея Синтика. За съжаление са махнати надписите, които показват пътя, затова звъня до Агенция „Пътна инфраструктура” с молба да възстановят указателните табели. Черният, но утъпкан и разширен път до обекта, който направи общината, завършва с широко пространство, застлано и подравнено за паркинг. На него в близост до обекта могат да спрат и десет автобуса. Вече идват много хора, което ме радва.

– Кога е започнало проучването на древния град?

– През миналата година издадохме на английски том с български резюмета на статиите, в които са публикувани историята и всички археологически проучвания досега. Първото е през 1958 г. на проф. Атанас Милчев от Софийския университет, който го публикува много бързо, независимо, че го прави за около месец. Следва голямо прекъсване до началото на 70-те години, възстановено с теренни проучвания с малки сондажни разкопки в района от българо-полска експедиция. Те също са публикувани, но археолозите не са знаели кой е градът. Аз работя с екипа ми без прекъсване от 2007 г.

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/07/32.jpgНадявам се, че разкопките ще продължат, защото в противен случай, когато археолозите не са на терена, се активизират иманярите. Правихме геофизика със специалисти от Германия, Русия, предстои да направим много детайлно заснемане на територията на общината на всички археологически обекти със средства по европейски проект.

/ материал от :Петя Стоянова, Източник: big5.bg
AFISH.BG /

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+