Облеклото на готвача

Къде, кога и как е била измислена униформата на готвача?
http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/06/10фгфг.jpgУниформата на готвача, от шапката през връзката, двуредната куртка и карирания панталон до престилката, е получила признание в целия свят и е възникнала преди всичко в резултат на необходимост. Макар и често приемана за даденост, а днес разглеждана и като модерна, а не функционална дреха, произходът и причината за възникването и дизайна на традиционната униформа на готвача са много интересни.

Традиция срещу мода
През средата на XIX в. майстор-готвачът Мари-Антоан Карем преобразил униформата. Той смятал, че белият цвят е по-подходящ, тъй като говори за чистота в кухнята. Смята се и че именно по това време кухненският персонал започнал да носи двуредни куртки.
Готвачът на кралете и Кралят на готвачите, Ескофия, също смятал, че униформата е много важна и говори за професионализъм. Неговите служители били длъжни да носят пълната си униформа и да я поддържат чиста докато са на работните си места. Освен това, те били поощрявани да носят сака и вратовръзки дори и когато не били на работа.

Куртката
Тя е двуредна, за може лесно да бъде презакопчана, така че да се скрият петната. Двата памучни слоя освен това предпазват носещия я от силната топлина и от евентуални пръски от приготвянето на храната. Разбира се, куртката трябва да бъде изработена от негорим материал като памук, например.

Връзката
Връзките се носят преди всичко, за да попиват потта когато се готви в много гореща кухня и да не й позволяват да се стича надолу по гърба. Но в началото готвачите са носели памучни кърпи просто за да попиват потта докато работят в горещите като адска пещ кухни от недалечното минало.
Обикновено тези връзки са сгънати във формата на триъгълник парчета плат, които могат да служат и за бандаж, турникет или превръзка при нещастни случаи. А такива съвсем не са рядкост при работа с остри ножове, горещи съдове и др. Днес шалчетата за врата се носят по чисто естетически причини, за да придадат на униформата по-завършен вид.

Шапката
Традиционната шапка е може би най-отличителният елемент от униформата, който освен това предизвиква и най-разгорещени дебати. Смята се, че готвачите са ги носили още през XVI в. Според една история, шапката води началото си от дворцовите кухни и от елегантните ресторанти в Европа, когато все още не е имало вентилационни системи. Кондензираната пара и мазнината се натрупвали на дебели пластове по тавана и за да предпазят главите си от капещата мазнина, готвачите карали икономите да им колосват стари парчета платно. След това тези парчета били увивани и оформяни като висок цилиндър, завършващ с торбичка. Отвътре били слагани и парчета плат и парцали, които да абсорбират капещата мазнина.

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/06/14-500x612.jpgДруга история пък гласи, че кралски готвач на служба при Хенри VIII започнал да оплешивява. Когато кралят намерил косъм в супата си, той наредил да обезглавят готвача и следващият майстор-готвач да носи шапка.

Според някои източници историята на шапката на готвача може да се проследи до VII в., когато готвачите били смятани за учени хора. А учените хора често били преследвани и намирали убежище в местната църква, дегизирайки се като духовни служители, носейки дори съответните шапки. Страхувайки се обаче да не си навлекат Божия гняв, те започнали да носят бели вместо черни шапки, каквито имали православните свещеници.

По подобен начин звучи и версията, според която по време на гоненията срещу католическите свещеници в Обединеното Кралство при Хенри VIII, свещенослужителите трябвало да се укриват. Много от тях намерили работа в кухните и за да запазят някаква връзка с вярата си започнали да носят шапки, подобни на епископската митра.

Други смятат, че историята на тази шапка започва още от времето на древните асирийци. Тъй като един от най-често практикуваните начини за убийство бил сипване на отрова в храната, готвачите били избирани много внимателно и с голямата част от тях се държали много добре, в това число те често имали сан в двора на владетеля. Легендата разказва, че заеманата от готвача висока позиция му давала правото да носи нещо като „корона”, макар и изработена от плат. Оформените като корона ръбове на владетелската шапка се трансформирали в плисета върху шапката на готвача – най-напред шити, а впоследствие колосвани със скорбяла. А що се отнася до плисетата, най-широко разпространената легенда гласи, че готвачът, ако наистина е такъв, може да сготви яйце поне по сто начина. Затова и шапката му трябва да има сто дипли като свидетелство за неговите умения.

Антоан Карем, известният готвач от XVIII-XIX в. пък смятал, че шапките трябва да бъдат с различна големина, за да разграничават обикновените готвачи от главните и до днес в големите хотели това е така. Майстор-готвачите носели високи шапки, докато тези на младите и неопитните били ниски, подобни на кепе. Самият Карем според общото мнение е носел шапка висока 45 сантиметра!

Панталоните
Цветовата гама варира от разнообразна палитра до наложеното от Карем бяло, много популярно и днес, особено сред пекарите. Най-стандартното облекло обаче е панталони на сини и бели или черни и бели карета, върху които малките петънца трудно се забелязват.

Престилката
Тя следва да бъде дълга, макар и често да се срещат готвачи, носещи къси престилки, едва покриващи слабините. Престилката на готвача трябва да осигурява защита срещу разливания и изгаряния както в тази област, така и по краката.

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+