Септември кипеше от административна подготовка на новата учебна година.
Октомври започна с вълнения по нови увеличения на учителските заплати.
Ноември направо е развълнувано море от спорове-добри ли са очакваните промени в образованието и ще се получат ли някога обещаните пари.
За парите не разсъждавам……очаквам ги.
За промените в образованието-не зная какво да си мисля.Само знам,че промени трябва да има,знам,че ще е болезнено новото начало,знам,че след време ще може да се прецени кое е било правилно и кое не…..
Всяка промяна носи положителни и негативни последици…..Кой би могъл да предвиди на 100 % кое е най-правилното решение за практически действия.Живея с надеждата ,че тези,които правят промяната гледат разумно в бъдещето и знаят какво трябва да ,,произведе” българското училище.И в този ред на мисли- защо ние българите,когато започват промени мълчим,после веднага отричаме всичко,а след време се сещаме да даваме предложения и съвети?Чуден народ сме!!
Чета форуми,чувам какво споделят колегите…..Ту си говорим,ту ,,притихваме” в очакване на трансформирането.От време на време се прокрадват мисли за неполученото заплащане и новите задължения на учителите като -масови учители+учители на деца със СОП,като администратори,като контрольори на отсъствия и поведение на учениците,като посредници между семействата с проблеми и различните социални служби.
Не знам…..Работя и виждам ,че имам все по-малко време да направя работата си с класа интересна,контактите с родителите-полезни,предстоящите празници-забавни,а вече ги нямам и минутите ,в които децата можеха да общуват с мен,за да не бъдат самотни в класната стая,притиснати от учебна работа и задължения …..Липсват ми условия….
И пиша, и пиша …..документи…
Знам само аз какво искам…...Искам часове за повече упражнения…Искам по развитие на речта децата до 4 клас да учат само как се прави преразказ……..Искам повече възможности за отбелязване на национални и официални празници….повече възможности за занимания по интереси….искам освен учене в началото училище ,учениците да имат и приятни емоции,свързани с възможности за много публични изяви….Искам класна стая,в която като протегна ръка да имам всички допълнителни материали,които ще ми помогнат да направя всеки работен час в истинско приключение и забава за малките ученици…..
Май МНОГО ИСКАМ.….Аз съм готова и отворена към промени…….
Това споделям като начален учител.Човекът,който пръв посреща децата в училище и по тази причина трябва да бъде и половин родител,за да може малкият ученик да приеме училищният живот като важна необходимост в неговия житейски път.Човекът,който подкрепя всички родители,когато трябва да се направи и невъзможното,за да се преодоляват затрудненията в ученето на децата.А виждам,че вече родителите разбират добре нуждата от образованост на децата .Те очакват ние учителите да поемем тази отговорност на 200 %.
-
При Вас как е?…….Готови ли сте на 300% ?
