Всички знаем, че колкото по-кратко, ясно и съдържателно е едно съобщение,       толкова по-ефективно е.

1. Ще бъда отворена след 10 минути. (бележка оставена от продавачка)

2. Давам стая за момиче с голям балкон. (обява)

3. Всеки истински комунист е под земята. (надпис на мина)

4. Без грам излишен килограм! (надпис върху кутия с маргарин).

5. Продавам шестмесечен ваксиниран немски овчар.

6. Продава се антично бюро за жени с дебели крака и големи чекмеджета.

7. Паркинг – не паркирай!

8. Търся работници за скара. (обява).

9. Търсим две секретарки, едната с два езика, другата без език. (обява)

10. Правим обувки с кожа на клиента.

11. По-добре тук, отколкото отсреща! (надпис на кафене срещу централни гробища)

12. Българско бельо директно от вносителя. (надпис на Женския пазар)

13. Инвестиционна банка “…” – поемете риска! (билборд)

14. Не пускайте чешмата, защото тече! (надпис на чешма)

15. Продавам куче. Ново. Нито веднъж не е лаело. (обява)

материал на http://www.bgnow.eu/

автор: Ивелина Георгиева

Навит съм ти като маркуч на чешма.

БМВ петица, 850i, крадено, джамовете жус, музиката – оркестър.

Не се притеснявай за нищо… всичко е изгубено.

С гол гъз таралеж тръгнал да язди.

Положението, вместо да се влошава, става безнадеждно.

Изчезни като мисъл.

Без бели дробове останах от смях.

Ужасен ужас.

(Работиш ли?) Да работят маймуните, докато станат хора!

СПИН-та, минта, всичко е от цигарите.

Нищо ми няма! Няма ми обувките, няма ми панталона, няма ми потфейла – нищо ми няма!

Едно мрачни и сиво ,,без….би;;е ме е обзело…

По-добре як и тъп, отколкото само тъп.

Ах, русалкааа!

Присмял се бръмбар на трънка

Как си? – Непоносимо добре!

Напусни кораба, миришат ти петите!

Рекламация само на касата и само с касова бележка.

Търчат като побеснели лисичоци.

Много е джазово!

Какво правиш? – Тамън едно нищо.

Повече няма да комуникирам с теб!

Нема значение , че коня е умрел, впрегаш и караш.

К’во правиш? – Добро впечатление или К’вото си искам.

Толкова се харесвам, че ми идва да си посегна еротично

Толкова си назад, че чак малко вляво.

Няма страшно, страшното е в Америка!

Когато двама си мерят ,,…….”, гледай да не си подлагаш задника там.

Кат’ не можем да пазим линия, ще пазим окръжност.

Не те чух какво каза, ама не си прав.

2. Давам стая за момиче с голям балкон. (обява)

3. Всеки истински комунист е под земята. (надпис на мина)

4. Без грам излишен килограм! (надпис върху кутия с маргарин).

5. Продавам шестмесечен ваксиниран немски овчар.

6. Продава се антично бюро за жени с дебели крака и големи чекмеджета.

7. Паркинг - не паркирай!

8. Търся работници за скара. (обява).

9. Търсим две секретарки, едната с два езика, другата без език. (обява)

10. Правим обувки с кожа на клиента.

11. По-добре тук, отколкото отсреща! (надпис на кафене срещу централни гробища)

12. Българско бельо директно от вносителя. (надпис на Женския пазар)

13. Инвестиционна банка "…" - поемете риска! (билборд)

14. Не пускайте чешмата, защото тече! (надпис на чешма)

15. Продавам куче. Ново. Нито веднъж не е лаело. (обява)

материал на http://www.bgnow.eu/

“Какво означава хидродинамика?” Първият изпитван дал светкавичен отговор:

– Това означава, че няма да получа работата.

***

Софиянец седи на язовир в провинцията и си клати краката във водата, а една жаба му проговаря с човешки глас:

– Сега, ако ме целунеш, ще се превърна в принцеса.

– Що бе, ти и така ме кефиш!

***

Седят си двама на брега на язовир “Искър” и разговарят:

– Ей, гледай колко много вода. Цяла София пие вода от тоя язовир. Страшно много вода…

– Абе, а ако това не беше вода, а ракия?

– Е, че колко ракия е това, бе?!

***

Собственик на верига магазини решил да направи посещение на един от обектите си, за да види как се справят продавачите. Влязъл той и отишъл до един ловно-рибарски щанд. Там чул следния разговор между клиент и продавач:

– Ще ви предложа ето тези кукички, шаранджийски орловки, с тях рибата не може да избяга.

– Ами добре, ще взема една кутийка – съгласил се клиентът.

– Обаче само с куки нищо няма да хванеш, трябва ти и едно влакно, ще ти предложа италианско, с него можеш да извадиш 50-килограмов сом .

– Ами добре, ще взема една ролка – съгласил се клиентът.

– Обаче без пръчка си заникъде, тука имаме една спинингова въдица с все макара. Просто невероятна, с нея бе спечелен последният шампионат по риболов.

– Ами добре, ще я взема – съгласил се пак клиентът.

– Но на теб ти трябва рибарска чанта, къде ще си слагаш принадлежностите…

– Ами добре, ще взема една рибарска чанта.

– Ти сигурно искаш да ловиш и големи риби, затова без лодка си заникъде, от брега само дребосък ще хванеш.

– Тогава ще взема и една лодка – продължил да се съгласява клиентът.

– Ако ти се наложи да отидеш до някой високопланински язовир, как ще стигнеш дотам? Ми ти без високопроходим джип 4×4 по-добре да не ставаш рибар!

– Добре, ще взема и един джип, щом трябва.

Тогава собственикът, умилен от тази проява на своя продавач, отишъл при него и започнал да го хвали:

– Браво бе, момче, ти си най-добрият продавач, когото съм имал някога. Ще ти увелича заплатата двойно! Човекът беше дошъл само за една кукичка, а ти успя да го убедиш да си купи цяло рибарско оборудване, лодка и джип даже.

– Ааа, да бе, за кукичка бил дошъл. Дойде да пита за щанда с дамски превръзки, да купи на жена си, а аз му викам: “Така и така няма да правиш сeкс, поне иди за риба.”

***

В язовир за платен риболов седят двама водолази под водата. Единият показва с жестове на другия какво да прави.

Първият водолаз:

– Клиентът е платил 10 лева.

Вторият водолаз:

– Закачай шаран!

Първият водолаз:

– Клиентът е платил 50 лева!

Вторият водолаз:

– Закачай сом!

Първият водолаз:

– Клиентът е платил 200 лева.

Вторият водолаз:

– Ехе, браво! Давай русалката!

***

Рибар виси до язовира с въдица и нищо не хваща. Минава местен жител и го заприказва:

– Абе, често те виждам тука…

– Да, от пет години редовно идвам на риба.

– Не знаеш ли, че в този язовир няма риба?

– Да ти кажа, и на мене ми се появиха едни такива подозрения още от миналата година, ама пък тука съм на тишина, далеч от жената.

***

Двама приятели си говорят за жените си. Единият казва:

– Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм ѝ казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!

Другият помислил и казал:

– Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?

– Е, как да не помня! Беше на язовир “Доспат”, бяхме отишли петък вечер – 12 април, преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изскубне въдицата заедно с ръцете.

– А мислиш ли, че шаранът помни?

***

Един баща с двамата си синове отива на излет край града. Разхождайки се, те стигат до местния язовир и бащата им показва двата големи тръбопровода, чрез които градът черпи питейна вода.

– Добре, татко, но защо тръбите са две? – попитал по-малкият син.

Баткото, знаещ всички отговори, отвръща:

– Не бъди глупав. Едната е за топлата вода, а другата – за студената.

***

На брега на язовир художник рисува пейзаж. Приближават се мъж и малко момче и застават зад гърба му. След като наблюдават известно време работата на художника, бащата поучително казва:

– Виждаш ли, момчето ми, как се мъчат хората, които нямат фотоапарат!

***

Решил Батман да си почине от всекидневното раздаване на справедливост и отишъл на риболов на язовир “Искър”. Заметнал въдицата и не щеш ли – уловил златния шаран. Тогава рибата проговорила с човешки глас:

– Батмане, моля те, пусни ме и в замяна ще ти изпълня едно желание!

– Добре – рекъл Батман. – Можеш ли да ме върнеш няколко века назад във времето? Искам да видя дали и тогава е имало толкова несправедливост, както в наши дни.

– Готово – казал шаранът и Батман се намерил тутакси няколко века назад в средновековен град. Тръгнал той по една улица, но който и да го срещнел, извивал глава встрани и се смеел. Накрая го спрял един старец и с насълзени очи и треперещ глас казал:

– Зоро, Зоро! Казах ли ти аз, че тая твоята шафрантия ще ти сложи рога?!

***

Заседават новите млади и зелени собственици на зоологическата градина. Единият предлага:

– Няма да е зле да пуснем гондола в язовира със сомовете!

– Да, даже да пуснем две гондоли! – съгласява се другият. – Мъжка и женска!

***

Погребално шествие по горски склон към близките гробища. Изведнъж ковчегът се накланя и трупът се затъркалял надолу по склона. Ловец, чакащ в засада, чул, че нещо шумоли в храстите, вдигнал пушката и гръмнал два пъти. Отишъл да види какво е застрелял, уплашил се, замъкнал трупа до близкия язовир и го метнал във водата. Наблизо двама бракониери гърмели риба с бомбички. След поредния взрив нещо тупнало на брега. Двамата побелели от страх, като видели трупа. Изчакали да мръкне и захвърлили мъртвеца на пътя. След 3 мин с висока скорост джип го удря и спира. Шофьорът се оказал свестен, качил трупа и го откарал в най-близката болница.

Веднага го вкарали в операционната. След 6 часа излиза докторът уморен и потен, казва на чакащия шофьор:

– Уффф, тежка операция беше, но ще живее!

***

Две мутри стигнали до един язовир с джипа си и едната мутра пита другата:

– А бе, тоя джип ще мине ли тоя язовир?

А другата мутра отговаря:

– Много си тъп, много ясно, че ще мине.

Тръгват и потъват с джипа. Тогава едната мутра вика ядосан:

– Нали ти казах, че няма да мине, бе.

– Ама на една патка ѝ беше до кръста.

***

В средата на язовир равин, православен свещеник и католически свещеник ловели риба. По едно време им свършила захранката. Православният свещеник ударил една молитва, станал, прекрачил лодката и вървейки по водата, отишъл до брега. Взел захранка и пак се върнал по същия начин. След време свършили стръвта. Католическият свещеник станал, ударил и той една молитва, прекрачил лодката и отишъл до брега за стръв, отново вървейки по водата. След известно време огладнели и този път равинът решил той да отиде за храна. Помолил се, прекрачил лодката и потънал веднага. Тогава православният свещеник погледнал католика и го попитал:

– Абе, ти не му ли каза къде са камъните?

***

Семейна двойка седи на брега на язовир. Залез, птички пеят, лебеди плуват, цветята ухаят – въобще пълна красота. Мъжът, развълнуван от нахлулите в него чувства:

– Скъпа, хайде… да се разведем.

***

Имало един язовир с лековита вода. От цял свят идвали хора. Слепите си миели очите и проглеждали. Немите пиели от водата и проговаряли. Сакатите прохождали и изобщо се случвали всякакви чудеса. Един ден докарали един дядо с инвалидна количка. Бутнали го заедно с количката във водата. Извадили го след малко и какво да видят… Количката била с лети джанти.

– Какво прави блондинка,

като ѝ подарят водни ски?

– Търси язовир с наклон

– Госпожице, къпането в язовира е строго забранено! – казва горският.

– Но защо не ми го казахте, преди да се съблека?

– Защото събличането не е забранено, госпожице.

Ден първи- Германия, 15.11.1988 г. :

Чувам немска реч- това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм “BMW” или “Мерцедес”. Е, айде от мен да мине- може и “Ауди”. Ще си отживея като аристократ!

Ден първи- Германия, 15.11. 1988 г., в края на работния ден, в края на конвейра:

Продължавам да чувам немска реч- това е добре. Но виждам надпис “Opel” на изхода на завода- това не е добре. Значи съм “Опел”- скапах!

Ден втори- Германия, в склада на завода на “Опел”:

Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама- “Опел” съм!

Ден трети- На ферибота за Италия:

Отчаян съм- не само че съм “Опел”, но и ме карат за продажба в Италия!

Ден четвърти- Милано, Италия:

Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ще ми гръмне от напрежение- италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен…Къш- къш- къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.

Ден четвърти- Милано, Италия:

Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани- луди, млади, с две лигави жабарчета- олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?

Ден пети- Милано, Италия:

Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна- от “Формула” 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!

Ден шести- магистралата Милано- Торино:

Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно “Ферари”- а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!

Ден шести- магистралата Милано- Торино, на бензиностанция:

Видях се с един “Опел”, който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. “Защо така бе, братко!?” А той, горкият, ми изстена: “Защото не са ми сменявали маслото от 5 години!” Шарнирите ми пак стрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди…

Ден десети- на градско в Милано:

Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска- минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение…Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!

Година първа:

Карам с половин картер масло- двигателят загрява, Олдани- не!

Година втора:

Карам с по- малко от половин картер масло- двигателят загрява, та прегрява, Олдани- не!

Година трета:

Карам без масло, а се чувствам…смазан!

Година десета:

Ни жив, ни умрял съм- значи съм “Опел”!

Година петнадесета:

Умрял съм- значи отивам в България!

Година петнадесета, ноември, Горубляне:

Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате- значи сте българи!

Година двадесета:

Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив- значи отивам в Перник!

Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:

Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис “NO FEAR!” А регистрацията ми е пернишка…

Ще се видим в Ада! Само на един червен светофар разстояние…