Задачата им е да опишат всички жилищни сгради, необитаваните жилища, както и да преброят домакинствата, които не са сторили това онлайн или не желаят да го направят електронно до края на септември.

Малко над 1,3 млн. души са се преброили електронно до този момент.

Припомняме, че срокът на електронното преброяване беше удължен. Така то ще приключи не на 17 септември, както се планираше, а на 30 септември. Въпреки това графикът на преброителите остава непроменен. Те започват обхода си в предварително определените участъци, а работата им ще продължи до 3 октомви, посочват от Националния статистически институт (НСИ).

Посещенията ще се извършват цяла седмица, включително през уикендите и празничните дни, между 8.00 и 20.00 ч.

От НСИ напомнят, че преброителите са инструктирани да спазват всички противоепидемични мерки и разполагат със защитни средства.

“Паралелно с обхода хората ще могат да се преброяват и онлайн.

Кодовете на вече преброените хора ще бъдат предадени на преброителите, за да имат те информация къде вече има преброени хора”, коментира Любомир Блатски от НСИ.

По думите му 27 хил. души са ангажирани с преброяването, а контрольорите са около 7000. Преброителите имат баджове и маски с надпис „Преброяване 2021“.

По статията работи: Елена Кирилова

материал на

Какво идва в живота ни с Новата година?

След вихъра на 2020 година, объркана и турбулентна, с какви тенденции идва новата 2021 г.?

Отиващата си година мина под знака на коронавируса. Новата година идва с надежда, че ще излезем от пандемията. Но тя вече промени живота ни по много начини. И даде старт на дълбоки нови трендове.

Какви нови тенденции идват, кои неща, с които сме свикнали, вече няма да са същите? За какво ще се говори през 2021 г.? “24 часа” събра прогнозите на познавачи на трендовете. Вижте предвижданията на Светлин Наков, експерт в технологиите.

– Масивите от данни на потребителите са новият инструмент за власт и предстоят битки като за нефта

– Учителят става ментор, уроците – персонализирани за всеки

Дигиталното на първо място, а физическото – на второ. Тази концепция (Digital First Mind Setup) ще е “новото нормално” за много бизнеси през 2021 г.

Принудата за дигитална трансформация. Това вече е задължение за много компании, за да оцелеят

Образователната индустрия, медицината, спортът, туризмът, забавленията трудно се трансформираха, но получиха тласък от ковидкризата. Вижте какво става с куриерските фирми: несмогват. Което означава, че електронната търговия е в небивал възход.

Безконтактната доставка става новото нормално (а преди година би ви изглеждало странно бабата да прати подарък на внука с куриер)

Е, разбира се, някои неща, нямат аналог в дигиталния свят, като например да отидеш на плаж, на кафе с приятели, да работиш на строеж.

Ще нараства ролята на така нареченото дигитално фокусирано потребителско изживяване: да можеш да правиш всичко с възможно най-малко кликове – от поръчване на храна до учене онлайн.

Отдалечената работа вече стана златен стандарт. Очаквам засилване на всички платформи – инструменти за онлайн колаборация. Тенденцията за отказ от физически срещи ще продължи. Сега хората избягват да се виждат на живо, освен ако няма емоционален момент. Но “ела в друг град да говорим по работа” стана изключение.  Много хора установиха, че няма нужда да прекосяват половината град, за да се видят за 20 минути с някого, след като това може да стане онлайн.

На чисто битово ниво: задвижена от ситуацията с пандемията, тенденцията е хората все повече да разчитат на уеб платформи и за услуги. Като  да речем, да търсиш майстор за плочки или ключар. Това променя и потребителското поведение, защото дава възможност за по-добра услуга, базирана на рейтинги.

Промяната в образованието е огромна. Мисля, че образованието никога вече няма да е изцяло присъствено.

Бъдещето е на смесеното образование.

Много големи сегменти от висшето образование ще останат онлайн. Изцяло присъствено вероятно ще остане за по-малките, за обучения, свързани с “меки умения”, със спорт, медицина и др.

Скучните учебници се сменят с интересни интерактивни уроци. А учителят все повече става ментор, който дава проекти, задания, модерира дискусията между ученици. А не човек, който просто чете лекции.

Фокусът върху STEM (наука, технологии, инженерство, математика) се налага от необходимостта от по-практична подготовка на учениците за професиите на бъдещето в дигитална среда. Досега знанието на английски се смяташе за задължително, но предстои да те смятат за неграмотен, ако нямаш дигитални умения.

Другият тренд е към персонализация на учебното съдържание. Всички учат история, да речем, но на един е по-интересно за царете, друг учи по-добре чрез слушане, отколкото чрез видео. Информацията става все по-обемна, затова автоматизирани системи ще улавят какво ни е интересно, а също и какво не знаем и ще наблягат на него. Целта е за максимално кратко време да научиш това, което ти трябва, без излишното, и обучението да ти е интересно.

Облачните платформи продължават да растат и очаквам, че един ден компютрите няма да имат хард диск – всичко ще е в облака. Пренасянето на данните в централизирани среди е световен тренд. Затова сигурността става все по-важна.

Данните са новото злато, тенденцията е те да стават по-ценни от физическите ресурси

Защото инженерингът върху данни спечели изборите в САЩ, или поне така се говори. Ожесточени битки се водят за данните на потребителите, които дават информация за тяхното поведение. Причината за това е, че процесът Data Аnalytics в комбинация с алгоритми за Machine Learning (терминът означава обучението на софтуера от човешките дейности) могат да анализират модели и да извличат “предсказания” за тенденции.

Трендът е към централизация и очаквам да се появят министерства на данните, които да управляват и контролират достъпа и правилата за работа с данни на нива: световно, европейско и отделни държави.

И в момента наднационални компании и групировки са фокусирани върху данните, защото това е новият инструмент да управляваш – и в бизнеса и в политиката. Ако преди борбата бе за природни ресурси като нефт, сега е за данните. Тепърва предстоят люти битки за тях.

Изкуственият интелект (AI). Представете си следната верига: автоматизирани камиони доставят стоки в склад, роботи поемат и разпределят стоките, хората поръчват по интернет, след това автономни коли и дронове ги доставят. Автомобилната индустрия е голям двигател на този процес.

Дали AI ще ни остави без работа?

Мисля, че той по-скоро ще разшири възможностите ни и ще даде възможност да сме по-добри професионалисти.

Блокчейн технологиите, изглежда, се завръщат. След големия бум през 2017-2018 г. те позагубиха доверие заради всички измами, които бяха направени с първични предлагания на криптовалути. Но сега технологията еволюира и става по-зряла. И законовата рамка се придвижи, вече има работещи платформи за децентрализирани финанси.

Не вярвам обаче в идеята, че примерно на мястото на долара ще дойде една криптовалута, която е управлявана от децентрализирана банка.

Ще има огромно развитие на дигиталния портфейл и електронните пари. Не става въпрос за криптовалути, а за пари, “напечатани” от държавата, които “стоят” в телефона ти и ги харчиш оттам.

А това ще доведе до отмиране на картите – пластики. Изобщо финтех индустрията е във възход.

 Телемедицината и електронното здравеопазване от екзотика започват да стават нещо нормално. Очаквам огромно развитие на Digital Health индустрията, защото електронното здравеопазване не просто расте, но променя навиците на хората. В по-далечен план вероятно ще има разделение на услугите за диагностика – снимки, изследвания, от консултацията с лекар през платформите за телемедицина. Пък и заради ситуацията с пандемията милиарди бяха изсипани в медицински изследвания и това рано или късно ще се отплати.

Смартхоум (умен дом, което включва да управляваш през телефона си гаража, отоплението, климатика, видео камерите, та до “умен домоуправител”) и смартсити (умен град) наред с интернет на нещата (IOT) не са нещо ново. Но тези технологии евлоюират. А 5G мрежите са възможност трендовете за смарт хоум и смарт сити да се съединят.

Например слага се индикатор дали дадено паркомясто е свободно и той 10 г. издържа без батерии.

Посоката към зелена енергия, кръгова икономика, въглеродно неутрални операции вече няма да е само на приказки. Световните лидери се разбраха, че в близките 10-20 г. това ще се случи. Но още през 2021 г. ще го забележим.

Тук говорим за огромни пари, които ще се налеят, и това ще е грандиозно растяща индустрия. Все по-често ще има слънчеви батерии по покривите, ще говорим за енергийно неутрални сгради. Образно казано, ще стане модерно така да направиш вилата си на село, че да няма нужда от електричество. И да нямаш необходимост от кошче за боклук.

* Светлин Наков е основател на училището за IT специалисти “СофтУни”.

Е, КАК ВИ СЕ ВИЖДА?- най-малко, любопитно, но няма да е  серия от фантастичен филм, а самата реалност и който не разбере нещата,  тази реалност ще го помете. Така мисля аз.

Успешна 2021 !- лили

автор: Светлин Наков

материал на https://www.dotbg.bg/

• извличане на поуки от кризата с COVID-19, по време на която технологиите се използват в мащаб, невиждан досега в образованието и обучението
• приспособяване на системите за образование и обучение към цифровата ера

Между юни и септември 2020 г. се проведе открита обществена консултация относно новия план за действие.

Новият план за действие има два стратегически приоритета

1. Насърчаване на развитието на високоефективна екосистема за цифрово образование

За това е необходимо:

• инфраструктура, свързаност и цифрово оборудване
• ефективно планиране и развитие на цифровия капацитет, включително съвременни организационни способности
• компетентни и уверени в областта на цифровите технологии учители и персонал за образование и обучение
• висококачествено учебно съдържание, удобни за използване инструменти и сигурни платформи, които зачитат неприкосновеността на личния живот и етичните стандарти

Какво ще направи Комисията

• ще започне стратегически диалог с държавите от ЕС с цел подготовка на предложение за препоръка на Съвета относно факторите, благоприятстващи успешното въвеждане на цифрово образование до 2022 г.
• ще предложи препоръка на Съвета относно онлайн и дистанционното обучение за начално и средно образование. Фокусът следва да бъде насочен към общо за целия ЕС разбиране как обучението от разстояние, онлайн и смесеното обучение да станат ефективни, приобщаващи и ангажиращи до края на 2021 г.
• ще разработи европейска рамка за съдържание, предназначена за цифровото образование, която ще се основава на европейското културно и творческо многообразие, и ще започне проучване за осъществимост относно възможна европейска платформа за обмен на сертифицирани онлайн ресурси и свързване със съществуващите образователни платформи
• ще подкрепи гигабитовата свързаност на училищата, както и свързаността в училищата, ще проведе кампания за осведоменост Connectivity4Schools относно възможностите за финансиране и ще насърчава държавите членки да се възползват максимално от подкрепата на ЕС по отношение на достъпа до интернет, закупуването на цифрово оборудване, приложенията и платформите за електронно обучение
• ще окаже подкрепа за плановете за цифрова трансформация на всички равнища на образованието и обучението чрез проекти за сътрудничество по програма „Еразъм“ ще подкрепи цифровата педагогика и експертните знания при използването на цифрови инструменти за учители чрез академиите за учители по „Еразъм“ и ще стартира онлайн инструмент за самооценка за учители — SELFIE (самооценка на ефективното обучение чрез насърчаване на използването на иновативни образователни технологии) за учители
• ще разработва етични насоки относно изкуствения интелект (ИИ) и използването на данни в преподаването и обучението на преподавателите и ще подкрепя научните изследвания и иновациите по програма „Хоризонт Европа“ в тази област

2. Подобряване на цифровите умения и компетентности, необходими за цифровата трансформация

За това е необходимо:

• основни цифрови умения и компетентности от ранна възраст
  • цифрова грамотност, включително борба с дезинформацията
  • компютърно образование
  • добро познаване и разбиране на технологиите с интензивно използване на данни, като например изкуствения интелект
• задълбочени цифрови умения, които осигуряват повече специалисти в областта на цифровите технологии, и гаранции, че момичетата и младите жени са равностойно представени в обучението и работата в областта на цифровите технологии

Какво ще направи Комисията

• ще разработи общи насоки за учителите и образователния персонал с цел насърчаване на цифровата грамотност и справяне с дезинформацията чрез образование и обучение. Работа с гражданското общество, европейските технологични дружества и интернет операторите, излъчващите оператори, журналистите, Групата за медийна грамотност, Европейската обсерватория за цифрови медии, националните органи, родителите, учащите и младите хора
• ще актуализира Европейска рамка за цифрова компетентност ,  в която да бъдат включени изкуственият интелект и уменията, свързани с данните, и ще подкрепи разработването на учебни ресурси за изкуствения интелект за училищата, организациите в областта на професионалното образование и обучение (ПОО) и другите доставчици на образование
• ще създаде Европейски сертификат за цифрови умения (ЕСЦУ), който може да бъде признат и приет от правителствата, работодателите и други заинтересовани страни в цяла Европа
• ще предложи препоръка на Съвета относно подобряването на предоставянето на цифрови умения в областта на образованието и обучението. Това ще включва използване на инструменти на ЕС за инвестиране в професионалното развитие на учителите, споделяне на най-добри практики относно методите на обучение във висококачественото компютърно образование и работа с промишлеността за установяване и актуализиране на необходимите умения при възникването им
• ще насърчава по-голямо участие вМеждународно проучване на компщтърната и информационна грамотност, за което се събират транснационални данни за цифровите умения на учениците, и ще въведе цел на равнище ЕС за цифровата компетентност на учениците — до 2030 г. делът на учениците на възраст 13—14 години, които имат ниска компютърна и информационна грамотност, да се намали под 15 %
• ще насочи развитието на напреднали цифрови умения чрез етапи като разширяване на обхвата на стажовете в рамките на програма ,,Цифрова възможност” с възможността в тях да участват и учащи и чираци от ПОО, както и предлагане на възможности за професионално развитие на учители, обучаващи и друг образователен персонал в училищата
• ще насърчи участието на жените в образованието и кариерите в сферата на НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика), заедно сЕвропейска институция за иновации и възможност и ще подкрепи коалиция НТМИ на ЕС за разработване на учебни програми за висше образование, които да привличат жените към инженерство и ИКТ въз основа на подхода НТИИМ (наука, технологии, инженерство, изкуства и математика)

Защо са необходими действия

• много домакинства с ниски доходи нямат достъп до компютри, а широколентовият достъп в ЕС варира значително в зависимост от доходите на домакинствата (Евростат 2019)
• повече от 1 на всеки 5 млади хора в ЕС не успяват да постигнат основно ниво на цифрови уменияпроучване на ОИСР от 2018 г.показва, че по-малко от 40 % от преподавателите се чувстват готови да използват цифрови технологии в преподаването, като има големи различия в рамките на ЕС
• кризата с COVID-19 води до безпрецедентен преход към онлайн обучение и използване на цифрови технологии

Резултати от обществената консултация през 2020 г.

• почти 60 % от анкетираните не са използвали дистанционно и онлайн обучение преди кризата
• 95 % считат, че кризата с COVID-19 е направила безвъзвратен начина, по който технологиите се използват в образованието и обучението
• респондентите заявяват, че ресурсите и съдържанието за онлайн обучение трябва да бъдат по-подходящи, интерактивни и лесни за използване
• над 60 % смятат, че са подобрили цифровите си умения по време на кризата, а над 50 % от анкетираните искат да направят повече

Укрепване на сътрудничеството и обмена в областта на цифровото образование на равнище ЕС

ЕС може да играе по-активна роля в

• идентифицирането, обмена и по-широкото използване на добрите практики
• подкрепата за държавите членки и сектора на образованието и обучението с инструменти, рамки, насоки, технически експертен опит и научни изследвания
• укрепването на сътрудничеството между всички заинтересовани страни

чрез създаване на нов европейски център за цифрово образование с цел

• свързване на националните и регионалните инициативи и участници в областта на цифровото образование
• подкрепа за междусекторното сътрудничество и новите модели за обмен на цифрово учебно съдържание, като се разглеждат въпроси като общи стандарти, оперативна съвместимост, достъпност и осигуряване на качество.

Центърът ще служи като мозъчен тръст в подкрепа на разработването на политики и практики и ще наблюдава развитието на цифровото образование в Европа, включително изпълнението на новия план за действие в областта на цифровото образование. Той също така ще подкрепя ориентирани към потребителите иновации и ангажираност чрезхакатони в областта на цифровото обеазование

Предишна работа в областта на цифровото образование

Планът за действие в областта на цифровото образование за периода 2021—2027 г. се основава на плана за действие за периода 2018—2020 г., в който бяха включени следните приоритетни области:

1. по-добро използване на цифровите технологии за преподаване и учене
2. развитие на цифровите компетентности и умения
3. подобряване на образованието чрез по-добър анализ на данни и предвиждане

материал от : Официален уебсайт на Европейския съюз

 лили-Планът вече е в действие

Освобождава от испанско господство Венецуела, Нова Гранада (съвременните Колумбия и Панама) и провинция Кито (съвременен Еквадор).

В периода 1819 – 1830 г. е президент на Велика Колумбия, създадена на териториите на тези страни. През 1824 г. освобождава и Перу и застава начело на образуваната на територията на Горно Перу Република Боливия (1825), назована в негова чест. Провъзгласен през 1813 г. от Националния конгрес на Венецуела за

Симон Боливар често е наричан „Южноамериканският Джордж Вашингтон“ заради приноса му в освобождаването от испанско владичество на пет южноамерикански страни (Колумбия, Венецуела, Еквадор, Перу и Боливия). Едва ли има друга политическа фигура, изиграла толкова решителна роля в историята на целия континент. Боливар е роден в 1783 г. в Каракас, Венецуела, и произхожда от аристократично семейство с испанско потекло. През годините, когато се оформя, изпитва силното влияние на идеите на френскотоПросвещение. Между философите, чиито трудове чете, са Джон Лок, Русо, Волтер и Монтескьо.

В младежките си години Боливар посещава няколко европейски страни. В 1805 г. на върха на Авентинския хълм в Рим Боливар произнася прословутата си клетва, че няма да се успокои, докато отечеството му не бъде освободено от испанското господство.

През 1808 г. Наполеон Бонапарт нахлува в Испания и поставя родния си брат начело на управлението. Като лишава испанското кралско семейство от реална политическа власт, Наполеон открива златна възможност пред южноамериканските колонии да се вдигнат на борба за политическата си независимост.

Революцията против испанското господство във Венецуела започва в 1810 г., когато испанският губернатор там е свален. В 1811 г. е обнародвана официална декларация за независимост и същата година Боливар става офицер в революционната армия. Но следващата година испанските войски си възвръщат контрола върху Венецуела. Водачът на революцията Франсиско Миранда е хвърлен в затвора, а Боливар избягва от страната.

Следващите години се водят войни, в които временни победи се редуват със съкрушителни поражения. Преломният момент настъпва в 1819 г., когато Боливар повежда малката си опърпана армия през реки, долини и високите проходи в Андите, за да нападне испанските войски в Колумбия. Там той печели съдбовната битка при Бояса (7 август 1819 г.), която е същинската повратна точка в борбата. Венецуела е освободена в 1821 г., а Еквадор — в 1822 г.

През това време аржентинският патриот Хосе де Сан Мартин е освободил от испанско господство Аржентина и Чили и вече се е насочил към Перу. През лятото на 1822 г. двамата освободители се срещат в еквадорския град Гуаякил. Но не успяват да постигнат съгласие по единен план за сътрудничество и координация на усилията им в борбата против Испания. Сан Мартин няма желание да се бори за лично надмощие с амбициозния Боливар (което само би улеснило испанците), решава да се откаже от командната си роля и се оттегля завинаги от Южна Америка. В 1824 г. Боливаровите армии вече са освободили територията, на която сега е Перу, а в 1825 г. испанските войски в Горно Перу (днешна Боливия) са обърнати в бягство.

Останалите години на Боливар не са толкова успешни. Силно впечатление му е направил примерът на Съединените американски щати и той дори мисли за федерация на новите южноамерикански нации. Фактически Венецуела, Колумбия и Еквадор вече са образували република Голяма Колумбия, чийто президент е Боливар. За жалост центробежните тенденции в Южна Америка са много по-силни, отколкото са били в северноамериканските колонии. Когато в 1826 г. Боливар свиква Конгрес на испаноамериканските държави, отзовават се само четири от тях. Вместо повече страни да се присъединят към голяма Колумбия, републиката скоро започва да се разпада. Започва гражданска война и в 1828 г. е извършено покушение върху Боливар. В 1830 г. Венецуела и Еквадор се отцепват. Давайки си сметка, че самият той е пречка за мира, Боливар подава оставка през април 1830 г. Когато умира през декември същата година, той е обезсърчен и беден изгнаник от родната си Венецуела.

Боливар явно е бил много амбициозен човек, а и изискванията на самото време налагат понякога да се държи като диктатор. Въпреки това, когато трябва да избира, е готов да подчини личните си амбиции на общественото благополучие, на демократичния идеал и не прибягва към диктаторски похвати. Веднъж дори му предлагат трон, но той отказва. Несъмнено чувства, че прозвището „Ел Либертадор“ (Освободителят), с което народът го е удостоил, е по-висока чест от всяка кралска титла. Не може да има съмнение, че Боливар е най-личната фигура в освобождаването на испанска Америка от колониално господство. Той дава идеологическото ръководство на освободителното движение — пише статии, издава вестник, произнася речи, пише писма. Неуморен е в събирането на фондове за подкрепа на борбата. И е главният военен ръководител на революционните сили.

Въпреки това би било грешка да мислим, че Боливар е велик пълководец. Армиите, които побеждава, нито са големи, нито имат добро ръководство. Самият Боливар не се отличава с особени дарби като тактик или стратег. (Това едва ли е изненадващо, защото не е получил никакво военно обучение.)

Но Боливар компенсира всички свои несъвършенства с несломимия си дух пред лицето на врага. След всяко поражение, нанесено от испанците, някои са готови да се откажат от борбата, но Боливар отново събира войски и продължава решително битката.

По наше мнение Боливар е много по-влиятелна фигура от личности като Юлий Цезар или Карл Велики, защото промените, които носи, се оказват далеч по-трайни и защото засегнатите от тях райони са по-обширни. Но Боливар е поставен по-ниско от Александър Велики, Адолф Хитлер иНаполеон, тъй като събитията по тяхно време не биха се случили, ако тях ги нямаше, докато, от друга страна, е трудно да повярваме, че южноамериканските страни не биха постигнали тъй или иначе своята независимост със или без Боливар.

Най-интересно и показателно е сравнението, което можем да направим между него и Джордж Вашингтон. Подобно на Вашингтон Боливар предвожда малки и зле обучени войски. Средства не достигат и често е необходим вдъхновен водач, който да крепи армията единна.

За разлика от Вашингтон Боливар освобождава още приживе всички свои роби. Освен това чрез прокламация и клауза в конституцията той усилено се стреми да премахне робството в освободените земи. Опитите му невинаги се увенчават с успех и когато умира, то все още съществува в района.

Боливар е интересна и сложна личност — драматичен, дръзновен и романтичен. Хубавец, той има много любовни приключения. Той е далновиден идеалист, но му липсват административните способности на Вашингтон и по-лесно се поддава на ласкателства. Боливар е далеч по-амбициозен отВашингтон — от което освободените райони нямат особена изгода. От друга страна, материалната изгода изобщо не го интересува. Той е богаташ, когато започва да се занимава с политика, и бедняк, когато се оттегля от нея.

Земите, които Боливар освобождава от колониално господство, са значително по-обширни от първоначалната територия на Съединените щати. Въпреки това е ясно, че той стои доста по-ниско от Вашингтон просто защото САЩ са играли по-важна роля в историята от страните, освободени отБоливар.
Facebook Comments

лили

материал на https://magnifisonz.com/

Вярата е състояние на ума, когато приемаме нещо за истина, дори и да не сме 100% сигурни или не можем да го докажем.

Всеки има вярвания за живота и света, в който живее. Взаимно поддържащите се вярвания могат да образуват системи от вярвания, които могат да бъдат религиозни, философски или идеологически.

Религията е организирана система от вярвания, културни системи и мирогледи, които свързват човечеството с духовността, а понякога и с морални задачи. Много религии имат свои история, символи, традиции и свещени истории, предназначени да обяснят смисъла на живота или произхода на живота или на вселената.

От религиозните вярвания за Вселената и човешката природа произтичат морала, етиката, религиозното право или предпочитания начин на живот. Много от религиите имат организирано поведение, духовенство, дефиниции за членство или съпричастност, свещени места, редовни срещи или служби за дълбока почит към божествата или за молитва, свещени места (естествени или архитектурни) и/ или за Светото писание.

Практикуването на дадена религия може да включва също ритуали, проповеди, почитане или поклонение пред Бог или божества, жертвоприношения, фестивали, празненства, транс, инициации, погребални служби, брачни церемонии, медитация, музика, изкуство, танци, обществени служби или други страни на човешката култура. Съществуват и примери за религии, при които някои или повечето от тези аспекти на структурата, вярата или практикуването липсват.1

Вярата в духовното измерение на живота е съществувала от вечни времена. Много човешки общества са ни оставили доказателства за своите системи от вярвания, дали са боготворели слънцето, богове и богини, познанието за доброто и злото или за свещеното. Стоунхендж, Будите от Бамян, катедралата Алмудена в Мадрид, Улуру в Алис Спрингс, Бахайските градини в Хайфа, Фуджиама, свещената планина на Япония, Кааба в Саудитска Арабия или Златният храм в Амритсар – всички те са доказателство за човешкия опит с духовното, който може да бъде обективна реалност или резултат от разказите на хората, с които обясняват значението на живота и нашата роля на света.
В най-простия смисъл религията описва „връзката между човешките същества и това, което те считат за свято, свещено, духовно или божествено“. Тя обикновено е съпътствана от набор от организирани практики, които поощряват общността от хора, които споделят тази вяра. Както е описано по-горе, вярата е по-широко понятие и също включва „схващания, които отричат измерението на съществуване отвъд този свят“.

Религиите и другите системи от вярвания в нашата среда влияят върху нашата идентичност, независимо от това дали ние се считаме за религиозни или духовни или не. В същото време, други части на нашата идентичност, нашата история, нашия подход към други религии и групи, които считаме за „различни“, ще повлияят на това как интерпретираме религията и системата от вярвания.

Въпрос: Кои религии се практикуват във вашата държава?

Религиите и свързаните с нея социални и културни структури са играли важна роля в човешката история. Като мисловни структури те влияят върху начина, по който възприемаме света около нас и ценностите, които приемаме или отхвърляме. Като социални структури те ни осигуряват поддържаща мрежа и чувство на принадлежност.

В много случаи религиите са станали основа на силови структури и са се обвързали с тях. Историята – съвременна и древна, е пълна с примери за „теократични“ държави, били те християнски, хиндуистки, мюсюлмански, еврейски или други. Разделението между държавата и религията е все още ново и само частично прилагано: в Европа съществуват официални държавни религии и де факто държавни религии. В повечето случаи това не представлява особен проблем, доколкото се омекотява с ценностите на толерантността.

Статистиката относно последователите на религиите и верите никога не може да бъде много точна, като се има предвид динамичния характер на този модел, както и факта, че много хора сред нас живеят в среда, в която не могат да се възползват от свободата на религия и вяра. Следователно, статистиката, представена по-долу, има за цел да опише разнообразието в световен план. Цифрите показват приблизителния брой последователи на най-големите религии:

Традиционна и диаспорична африканска: 100 млн.
Бахайска религия: 7 млн.
Будизъм: 376 млн.
Као Дай: 4 млн.
Китайска традиционна религия: 394 млн.
Християнство: 2.1 млрд.
Хиндуизъм: 900 млн.
Ислям: 1.5 млрд.
Джайнизъм: 4.2 млн.
Юдаизъм: 14 млн.
Неоезичество: 1 млн.
Основна аборигенска религия (племенна, етническа, анимисти): 300 млн.
Растафарианство: 600 хил.
Шинтоизъм: 4 млн.
Сикхизъм: 23 млн.
Спиритизъм: 15 млн.
Тенгрианство: 2 млн.
Унитарен универсализъм: 800 хил.
Зороастризъм: 2.6 млн.

Броят нахората със светски възгледи, не-религиозните, агностици и атеисти, се оценява на 1,1 млрд.

Въпрос: Кои религии липсват в списъка?

Различните религии и вярвания в европейския регион съществуват отдавна.

В някои исторически периоди Европа е била център за бежанци за преследвани религиозни групи и е позволила многообразието от религии и вярвания да процъфти.

В други времена, обаче, европейските държави започват да се прекланят пред фанатизма и биват поглъщани от „религиозни войни“, например Трийсетгодишната война от 1618 до 1648, по време на която е избита една трета от населението на континента.

Злоупотребата, или неправилната употреба, на религиозни аргументи е довела до оправдаването на болезнени конфликти и войни, гонения и нетолерантност.

Независимо от това как разбираме това историческо наследство, в Европа съществува широка гама от религии и вярвания, които продължават да оказват въздействие върху нашите общества.

В цялата религиозна история много религии и характеристики на обществото са вградени в средата, в която се практикува определена религия, и те са отразени в културата и политиката. Много произведения на литературата, поезията, изобразителното изкуство и музиката, начина на обличане и начините, по които е организиран съвместния живот, произтичат от религията. Религията е оставила сериозен отпечатък върху културата, който може да бъде видян, например, в свети дни, празненства, брачни церемонии, погребални практики, поклонения, носене на религиозни символи (например бижута или облекло), или във физически промени на тялото, например обрязването на мъжете.

Влиянието на религиите може да бъде още по-силно, когато нациите възприемат държавна религия или религиозна идеология. При тези ситуации религията и религиозните аргументи могат да бъдат объркани с политическата, икономическата или социалната аргументация.

Религиозната нетолерантност може да се проявява на различни нива: сред последователите на една и съща религия (вътрешнорелигиозна нетолерантност); между една религия или религиозно отношение и друга, която се проявява в различни форми на конфликти между хора и групи от хора (междурелигиозна нетолерантност); под формата на конфронтационен атеизъм или конфронтационен теизъм, които не толерират свободния избор и практикуване на други религии или убеждения; или под формата на анти-секуларизъм. Религиозната нетолерантност често бива обърквана с ксенофобията или други форми на дискриминация; а понякога се използва и като оправдание на дискриминацията.

Повечето нарушения на човешките права по отношение на свободата на религия и убеждение, се отнасят и за свободата от дискриминация.

Дискриминацията въз основа на религията и убеждението противоречи на правата на човека, но въпреки това много хора в Европа са обект на такава. Фактът, че религията и убежденията често се бъркат с културата, националността и етничността, ги прави по-сложни, но и по болезнени на индивидуално ниво: можете да станете обект на дискриминация въз основа на религиозните пристрастия, дори и да не вярвате в религията, към която сте свързани.

Дискриминацията и нетолерантността имат неблагоприятно въздействие върху обществото като цяло и по-конкретно върху младите хора, които ги изпитват. Това въздействие включва:

Ниско самочувствие
Самосегрегация
Интернализирано потисничество
Неангажираност в училищни упражненията
Непостигане на техния потенциал
Привличане към насилствени екстремистки идеологии
Ранно отпадане от училище
Здравословни проблеми/ депресии

Религиозната нетолерантност се използва и за подхранване на омраза и допринасяне за въоръжени конфликти не толкова, защото тя е причината за конфликта, а защото религиозната принадлежност се използва за очертаване на разделителни линии, както показват въоръжените конфликти на Балканите и в Кавказ. Последиците от международния тероризъм и „войните срещу тероризма“ са особено опустошителни в Европа и извън нея, главно защото религиозната нетолерантност се смесва с ксенофобията и расизма.

Великите за религията

Всички религии, изкуства и науки са клонове на едно и също дърво. Всички тези стремежи са насочени към облагородяване живота на човека, издигайки го от сферата на чисто физическото съществуване и водейки отделния човек към свобода.
Алберт Айнщайн

Приемам нерелигиозните хора за пионери.
Анандабай Джоши, първата жена хиндуист и първата индианка, която получава медицинска степен

Всеки диктатор използва религията като лост, за да се задържи на власт.
Беназир Бхуто

Никога не налагай на другите това, което не би избрал за себе си.
Конфуций

Не прави на другите това, което мразиш да правят на теб.
Текст от папирус от Древен Египет

Не причинявай на другите това, което ще те разгневи, ако другите ти го причинят.
Изократ

Законът за всички е една дума: давайте на съседа си любов, каквато давате на себе си.
Свети Павел

Направи на хората това, което искаш те да сторят на теб; не им причинявай това, което не искаш да бъде причинено на теб.
Пророк Мохамед

по материл на https://www.coe.int/bg/web/compass/

]]> https://www.art1a1d.com/2019/05/06/religij-i-vjra-amp-on/feed/ 0 https://www.art1a1d.com/2018/05/10/interese-stil-makron-politica-amp-on/ https://www.art1a1d.com/2018/05/10/interese-stil-makron-politica-amp-on/#respond Thu, 10 May 2018 01:35:48 +0000 https://www.art1a1d.com/?p=43197 Когато Еманюел Макрон се готвеше през 2016 г. за кампанията за предстоящите президентски избори във Франция, той тръгна на безпрецедентен “голям поход” – кампания от врата до врата, за да чуе оплакванията на избирателите. Тогава той обеща да въведе нов, по-отворен начин за управление на страната.

Една година след избирането му, нещата не се развиха по този начин, а малък, но нарастващ брой поддръжници от редиците на партията му изразиха неудовлетвореност от лидерския стил, който самият Макрон признава, че невинаги се основава на диалог и сътрудничество.

Заобиколен от тесен кръг близки помощници, Макрон прокарва поредица от спорни реформи с по-малко обсъждане, отколкото е обичайно дори за Франция, чиято конституция от 1958 г. дава на президента широки правомощия.

Четиридесетгодишният политик, описан от един съветник като хиперактивен човек, който се нуждае от съвсем малко сън, категорично защитава методите си.

“Не се извинявам абсолютно за вертикалния властови модел”, каза той за литературното списание “Нувел ревю франсез”.

“Горд съм с изборите, които се правят, и мразя да трябва постоянно да обяснявам мотивите, които стоят зад дадено решение.”

Това дразни хора като Корин Льопаж, бивш министър в консервативното правителство на Жак Ширак. Тя беше един от първите известни политици, които се присъединиха към кампанията на Макрон през 2016 г.

Първоначално спечелена от харизмата на бившия министър и от обещанието да води различна политика, тя каза, че програмата на Макрон е написана зад затворени врати от същата група хора, които сега командват в Елисейския дворец.

“Бързо установих колко неловко е противоречието между подхода отдолу нагоре, който беше обещан и с който бяха спечелени французите, и реалността”, каза Льопаж пред Ройтерс.
“Това е демократичен централизъм в съветски стил, напълно вертикален, а също и много мъжки.”

Много обикновени поддръжници, които създадоха хиляди комитети на движението “Напред” във Франция по време на кампанията на Макрон, се отказаха, когато разбраха, че идеите им не стигат до Париж.

Тъй като Макрон не дава признаци за смяна на курса, рейтингите му на популярност се понижиха до най-ниската си точка от встъпването му в длъжност. Едва 40 на сто от населението има добро мнение за него според скорошно проучване.

Сред причините за отслабващата подкрепа е усещането на народа, че има арогантен президент, загрижен за това да се грижи за богатите.

“МОЖЕМ ДА РЕФОРМИРАМЕ”

Въпреки че е най-младият избран от народа лидер на Франция, Макрон показа досега непоклатима увереност на поста, подкрепен от тясна група администратори съмишленици – мъже, наречени “Момчетата на Макрон”, въпреки че сред тях има и жени.

Под ръководството на Алексис Колер – който като Макрон е възпитаник на елитното висше училище по администрация ЕНА и работил в частния сектор – основната група от около дузина членове е отговорна за управлението на програмата за реформи.

Това стана с главозамайваща скорост.

Само за една година Макрон улесни на наемането и уволняването на работници, намали данък върху богатството, започна реформа в образователната система, разкри планове за намаляване на броя на депутатите и влезе в сблъсък с профсъюзите заради реформа на затъналите в дългове железници.

Планират се още неща.

“Започна като спринт, но скоро ще се превърне в маратон”, каза 45-годишният Колер пред Ройтерс в разкошно обзаведения си офис, намиращ се през една стая от президентския кабинет.
“Ние правим планове за далеч навътре в 2018 г. и дори за по-нататък. Работим въз основа на презумпцията, че ще сме способни да проведем реформите”, каза той.

Тази увереност – в страна, където правителствата открай време са принуждавани да разводняват реформите или да се откажат от тях заради политическа опозиция и протести – идва от централизация на властта, при която нещата зависят колкото от отделните хора, толкова и от институциите.

Макрон, който избира за тема на дипломната си работа по философия ренесансовия италиански дипломат Макиавели, известен със своя наръчник как се задържи властта, от който човек го побиват тръпки, направи така, че да не може да се появят лесно конкурентни гласове.

Той ограничи до 10 броя на съветниците, които министрите могат да имат, и намали тяхната автономия. Когато бе министър на икономиката, Макрон имаше 25 съветници.

Министрите също така позволяват техните интервюта за медии да бъдат прочетени първо от Елисейския дворец – понякога и от самия Макрон.

Много от членовете на кабинета са технократи, които все още са неизвестни на обществеността. На премиера, бивш консервативен кмет, му се наложи да има общи съветници с президента, които често са верни хора на Макрон.

Канализираното вземане на решения върви ръка за ръка със строг контрол на посланията, като стана ясно от една случка в Елисейския дворец през май миналата година.
Колер, най-довереният съветник на Макрон, поиска да гарантира, че френската компания “Алстом” няма да бъде изолирана от предложения от немския индустриален гигант “Сименс” план за сливане на част от операциите си с канадския конкурент “Бомбардие”.

Всяко подобно сливане можеше да изолира и отслаби производителя на високоскоростни влакове “Алстом”.

“Нуждая се от три месеца без изтичане на никаква информация”, е казал Колер на президентския съветник по печата, според думите на присъстващ на разговора източник.

Двете компании обявиха сливането на “Сименс-Алстом” четири месеца по-късно и дотогава не изтече нищо. Това е необичайно за такива трансгранични сделки с високи залози.

Може би изненадващо за един президент, приветстван като спасител на прогресивните ценности в Европа и другаде, кабинетът на Макрон също обяви, че ще премести пресцентъра – символ на прозрачност и отчетност – от Елисейския дворец.

“Специалният съветник” на Макрон, Исмаел Емелиен, разработи комуникационна стратегия, използваща “Туитър” и видеа на живо във “Фейсбук”, за да ограничи медиите и да представя само гладките моменти от президентския живот.

ДЕСЕН УКЛОН?

Малко след избирането си Макрон получи огромно парламентарно мнозинство, благодарение на избирателната система, специално проектирана от следвоенния лидер Шарл де Гол за увеличаване до максимална степен на президентската независимост от парламента.

Неговите депутати, много от които са новобранци в политиката, усърдно прокарваха реформите, които им се снасяха, често чрез укази, предназначени да ускорят дебата.

За инвеститорите способността да се изпълни програма за модернизиране е положителна за френската икономика и в по-широк план за еврозоната.

Стилът на управление на Макрон обаче не е безрисков.

Съперници и шепа съюзници предупреждават, че избирателите може да се насочат към популистките партии на президентските избори през 2022 г., ако смятат, че президентството не се вслушва в тях.

Макар че мнозинството на Макрон остава твърдо, някои привърженици, главно от левицата, смятат, че той се отклонява надясно и че заобикаля парламента.

Един особено полемичен законопроект за имиграцията, който критиците твърдят, че е прекалено строг и противоречащ на позицията на пробежанските позиции на Макрон по време на кампанията, показа една от първите пукнатини в подкрепата за него.

Един депутат от лагера на Макрон гласува против него и 14 се въздържаха. Дезертьорът, бившият социалист Жан-Мишел Клеман, заяви, че има опасност Франция да изпадне в ситуация, в която “парламентарен контрол не съществува”.

“Защо аз бях единственият, който гласува против този законопроект, щом всички смятаха, че е лош? Защото те не отговарят на въпроса”, каза той пред Ройтерс.

“Това означава ли, че изпълнителната власт е стъпила на врата на законодателната? Мисля, че да”, каза той.

А проектът за конституционна реформа за намаляване на броя на народните представители ще наклони още повече везните на властта към президента и правителството и ще отслаби парламента, добави той.

Залозите са високи: ако гласоподавателите стигнат до извода, че Макрон е поредният разочаровал ги политик, това би могло да бъде от полза за по-екстремистки сили.
“Най-разочарованите няма да дадат своя глас на президента два пъти. Когато имате Марин Льо Пен с 21 процента от гласовете и Жан-Люк Меланшон с 20 на сто, всичко може да се случи утре”, каза Клемaн.

Льо Пен води крайнодясната партия Национален фронт, а Меланшон представлява крайната левица.

Съветниците отхвърлят подобни критики.

“(Макрон) казва, че голямата грешка на Никола Саркози и Франсоа Оланд е, че се опитаха да се отнасят майчински с французите”, каза един от главните ми съветници, имайки предвид предишните двама президенти.

“Трябва да приемеш бащинската страна на поста, с цялата произтичаща от това непопулярност. Защото бащата е и мразена фигура.”

материал на Мишел Роуз Ройтер
По БТА.

В статия, публикувана в партньорство с The Investigative Fund, той разказва за издевателствата върху най-малките жители на Черния континент. Повечето от тях имат незавидна съдба. Една част ги осакатяват, други ги убиват, а „късметлиите“ ги взимат за войници. За няколко месеца малчуганите, въоръжени с автомати, до такава степен обръгват, че са способни да застрелят всеки, който им се изправи на пътя.

Експерти казват, че от много години около Коледа в Африка винаги се нагнетява напрежение между племената. В сблъсъците участват и деца, взети за еничари. Предупрежденията, че може да се очаква напрежение се оказаха верни. Както Фрог съобщи, преди няколко дни над 15 миротворци от ООН бяха убити в Конго, съседна на Южен Судан държава. Вижте какво разказва в статията си Ник Торсе, който отбелязва и най-тревожния факт. А именно, че във войната и последващия глад в Южен Судан, са засегнати над един милион деца.

Салина Гуо казва, че е на 60 години, но изглежда по-стара. Тя е слаба като скелет, с широко отворени очи. Завръща се от село Лими, (щат Централна Екватория, един от най-южно разположените щати на страната – Бележка на Преводача) Южен Судан, която е най-новата държава в света,

Съпругът на Гуо бил убит от части на правителствените войски през ноември 2016 г. Тя и останалите оцелели ми казаха, че през януари (тази година) сили на южно-суданското правителство отново нападнали Лими, убивайки най-малко 10 цивилни. Ето защо тя потърсила безопасност в съседна Уганда, предвижвайки се пеш седмица и половина.

Седейки под изгарящото слънце на пазара на угандийския град Афоджи, който е сборно място за бежанци, пред репортер на Teen Vogue Гуо, разказва за клането. Тя представя трите си внучета – петгодишно момче, седемгодишно момиче и една тийнейджърка. Отнема известно време, за да стане ясно, че тези деца изобщо нямат кръвна връзка помежду си. Единствено кръвта на избитите при етническото прочистване техни близки ги свързва. Гуо е намерила, всяко от тях уплашено, само и като нея, бягащо от вълната правителствени нападения срещу цивилни, промъквайки се през пустушта на най-южните щати. “Когато ги видях, не можех да ги оставя”, казва тя. “Те бяха уплашени и болни. Те се нуждаеха от помощ“. Гуо казва, че ще им бъде баба и ще се грижи за тях, а когато умре, те ще я погребат.

“Те са бъдещето на тази страна, бъдещето на този свят”, обяснява тя. “Не можех да ги изоставя.“ Гражданската война в Южен Судан се отразява тежко върху децата и тийнейджърите в тази страна. Войната започна през декември 2013 г., след като правителствените войски – известни като Суданската народна освободителна армия или SPLA, лоялни на президента Салва Кир, член на етническата група Динка, избиват етническите Нуер в столицата Джуба. Скоро след това бунтовническите сили, лоялни към Риек Мачар, бившия вицепрезидент на Кир ( и самият той член на етническата група Нуер – Б.Пр.) , убиват цивилни Динка. До 2015 г. в югозападната част на страната започва война, в която местните власти се противопоставяха на държавните грабежи и на злоупотребите от страна на SPLA. До началото на 2017 г. насилието се разраства в мащабна кампания за етническо прочистване срещу хората, от народностните групи Мади, Какуа и Куку, към които принадлежи Солина Гуо.

Никой не знае колко са убитите в Южен Судан след избухването на гражданската война. Приблизителните цифри варират от десетки до стотици хиляди. Повече от 250 бежанци и лица останали без дом, както и множество очевидци споменават за атаки на SPLA над 26 екваториални села (села намиращи се в южните щати – Б.Пр.), довели до не по-малко от 141 смъртни случая. Неотдавнашните доклади за региона от “Амнести интернешънъл” гласят, че правителството на Южен Судан отхвърля твърденията за етническа кампания и твърди, че всички убити цивилни са съпътстващи жертви на кръстосан огън между правителствените войски и бунтовническите сили.

Южен Судан е американски проект за създаване за нова нация, погълнал над 11 милиарда долара помощи от 2005 г. насам – може би най-голямата инвестиция, която САЩ са направили в Африка на юг от Сахара. Вашингтон, заедно с други международни партньори, предоставиха инструктури на Южен Судан, за да обучават военните на новата нация. Но се твърди, че дипломатическите провали на администрацията на Обама са подети и усилени от администрацията “Тръмп”, която елиминира специалния пратеник на Южен Судан, като при това не бе отбелязан напредък в прекратяване на насилието и налагане на ограничени санкции. Наскоро посланикът на САЩ в ООН, Ники Хейли посети Южен Судан, като част от визитата й в три африкански държави. Тя се срещна с президента Кир, като отправи мъгляви предупреждения. “ Казах му, че трябва да го видим да управлява на кораба“ – заяви Хейли. По време на нейното посещение в бежански лагер, демонстрация срещу президента Кир прерастна в сблъсъци и доведе до дестабилизация на обстановката в столицата.

“Южно-суданските деца страдат от … насилие, изселване, липса на образование и принудително набиране като войници от страна на въоръжени групировки. Освен това децата често са били и основна цел на етническото прочистване, провеждано от въоръжените сили, поради тяхната етническа принадлежност “, казва Джейн Хенри, старши изследовател в Африканскит отдел за Наблюдение на Човешките Права. Teen Vogue съобщава: “ Някои са арестувани и задържани за продължителни периоди от време, а други са убити или осакатени. За повечето хора, натъпкани в бежанските лагери в продължение на години, бъдещето изглежда мрачно. “

През август, Агенцията на ООН за бежанците, избра 14-годишната Табу Сънди за символ на 1 милион южно-суданци, който търсят убежище в Уганда от миналия юли. “Там, където живеех, убиваха хора”, каза тя пред ООН. “Родителите ми казаха, че нямат достатъчно пари за пътуване. Така че ние трябваше да ходим пеша с леля ми. “Лелята на Сънди остава само една седмица, преди да се върне в Южен Судан, оставяйки момичето, нейната сестра близначка и техния 11-годишен брат да се грижат за себе си. Приютени от друго семейство на бежанци, всички те живеят в бежанското селище Импепи, което сега е дом на повече от 123 000 южно-суданци.

Около 85% от тези, които са избягали в Уганда, са жени и деца. Сънди и нейните брат и сестра, както Гуо и нейните внуци, са сред почти 4 милиона души, напълно разбити от тази война.

Според УНИЦЕФ, повече от 1 милион деца от Южен Судан са недохранени – 270 000 от тях са в толкова тежко състяние, че са изложени на риск от гладна смърт. Агенцията също така оценява, че 900 000 южно-судански деца се нуждаят от психологическа помощ. Тези деца са видели, ако не са били дори и жертви на шокираща жестокост – разстрели, кланета с мачете, групови изнасилвания и сексуално изтезание, нападения и опожаряване на села.

Джейн Мандера говори пред Teen Vogue по-рано тази година, след като ражда в 8-ми месец на бременността си в бежанския лагер “Пагириня” в Аджамани, Уганда. Тя казва, че тя и нейният съпруг Нелсън, и двамата етнически Мадис, пътували към Уганда с група жени и деца, когато попадат на засада от войници. Те взели съпруга й – единствения мъж в групата, като й казали да чака с останалите. Когато войниците се връщат, я накарали да намери съпруга си и да го попита за пътя, по който да продължат. Цялата група жени и деца тръгват да го търсят. Намерит го да лежи в храстите, с прерязанo гърло. Около него лежали труповете на още девет мъже, казва Мандера. Нейната 11-годишна дъщеря и 5-годишен син станали свидетели на сцената.

“Много деца в Южен Судан, са видяли войната и са били свидетели на насилие и / или са загубили близък човек”, казва Тим Ъруин, говорител на УНИЦЕФ. “Детството им е прекъснато, което може да има дълготрайни отрицателни последици за емоционалното, когнитивното и социалното им развитие”.

В местност на пограничния регион, където се срещат Демократична република Конго, Уганда и Южен Судан, група деца, всички етнически Какуас, са седнали под голямо дърво. След като са вървяли няколко дни, за да достигнат до безопасността, те са видимо изтощени – физически и психически. Отначало по-големите от тях (тийнейджъри) само плахо споменават за “трудностите” в Южен Судан, но постепенно те започват да разговарят открито, разказвайки за убийства, побои и други зверства. “SPLA дойде в неделя сутринта и започна да стреля наоколо”, казва една тийнейджърка на Teen Vogue. – Хората се втурнаха в храстите и се притаиха в тях. А едно по-младо момче споделя: “ Когато брат ти е отвлечен за войник, знаеш, че ще бъдеш следващия …“.

“Децата в южните щати, които преди бяха мирен регион, изпитват физическа трудности, стават свидетели на насилие и са изложени на риск от експлоатация”, казва Ъруин от УНИЦЕФ. “Както и децата в цялата страна, повечето от тях са гладни и живеят със страх и загуба ( загуба на близки и дом – Б.Пр.)”. От началото на гражданската война почти 16 000 изоставени, разделени и липсващи деца от Южна Судан са регистрирани за издирване, смята Ървин. По-малко от една трета са се събрали отново със семействата си.

В изгореното от слънце бежанско селище Палориния в квартал Moyo в Уганда, Натани Хамид, 18-годишен бежанец е прекарал повече от седмица с група от четири семейства. Той говори пред Teen Vogue : “Не можете да използвате главния път. Войниците ще вземат имуществото ви. Ще изнасилят жените. А мъжете – те ще бъдат убити или отвлечени и принудени да се сражават .”

Хамид ми каза, че се страхувал и от бунтовниците и от правителствените войски. Част от младежите принудени, като него да напуснат училището си в град Рокон, са били отвлечени и са станали бойци, така че сега те живеят в пустушта. “Но правителствените сили бяха още по-лоши. SPLA дойде през нощта, за да атакува нашето училище. Те взеха някои от учениците и нашият учител беше убит “, казва той.

Има около 18 000 деца, които служат във въоръжени групировки като част от воюващите в Южен Судан, според Ъруин. Някои са насилствено въвлечени в служба, други се присъединяват към редиците на въоръжените групи като стратегия за оцеляване, за да получат защита от други сили или просто за храна.

Още през 2015 г. интервюирах няколко ветерани от милиция, известна като фракция “Кобра”. Всички бяха служили по две или три години. Те бяха демобилизирани преди няколко седмици и почти всички се били отвлечени от селата им, близо до град Пибор, след атаки на SPLA. Никое от момчетата не е на възраст над 16 години.

Мери Пони, също е оцеляла от скорошното клане в село Лими, съобщава на Teen Vogue, че е видяла осем души, убити от войници на SPLA. –“Нямаше кой да погребе тези хора. Всички ние бягахме “, казва тя.

Пони има двама сина – вече младежи. В хаоса те избягали със съпруга й и тя чула, че са отишли в един от бежанските лагери в Уганда. Надява се скоро да се присъедини към тях. До нея едно младо момиче седи мълчаливо, загледано в небето. Пони обясни, че момичето е дете на сестра й – 12-годишна е. Пони я открила в храсталака извън селото след клането. Родителите й са сред осемте мъртви, които Пони спомена, и казва, че момичето ги е видяло убити.

Момичето отворя уста, сякаш говореше, но не издаде никакъв звук. Всички мълчахме за няколко минути. Пони гледаше момичето с очакване. Изражението на нейната племенница се беше променило, всякаква емоция се оттече от лицето й. Сирачето обърна глава, а очите й се озариха. Но малко след това възстанови отсъстващото си изражение, очите й отново угаснаха. “Това е – каза Пони, – сега е както е постоянно“.

материал на https://frognews.bg/
Превод: Фрог нюз

Аз гледам и слушам всичко…

Но един материал на електронната медия,,Непознато” казва друго чрез материал на Самурай.

Прочетете и преценете: Аз ли съм права – простичаката ЛИЛИ или Самурай, който се опира на различни проучвания.

,,В съвременния свят желанието на хората да бъдат в течение на новините се превърна в навик. Въпреки това, експертите смятат, че ежедневно потапяне в потока от информация е твърде рисковано за психиката и здравето.

На страниците на Guardian психолози обясниха защо за хората е добре да се откажат от следене на новините. Експертите са сравнили желание да бъдат информирани с гибелната страст към захарта. От страниците си медиите публикуват тривиални факти, които в действителност, не засягат човек – затова той не изпитва насищане. Всеки ден много хора „поглъщат“ огромно количество празни, безсмислени новини, които не засягат техния живот, кариера или бизнес.

При това следенето на новините води до страх и агресия, която не позволява на човек широко и творчески да мисли, убедени са медиците. Трагичните и безнадеждни истории, които главно публикуват медиите, за да привличат интерес, непрекъснато въздействат върху лимбичната система, стимулират производството на хормони, които вкарват организма в състояние на хроничен стрес.

У хората, постоянно следящи новините, нервните клетки образуват невронни вериги, които не са в състояние да поддържат процеса на целенасочено мислене – то става повърхностно, отслабва паметта, концентрацията изчезва.

Изтриването на „стабилните“ качества води до това, че се появява безпокойство – човек започва да се чувства все повече страхове, у него се появява чувството затова, че има много неща, с които не може да се справи. Такива чувства не отговарят на действителността, те говорят само за това, че се е променила физическата структура на мозъка.

Освен това, по-голямата част от новините разказват за неща, върху които хората не могат да вляят. Това провокира чувство на безсилие, и в крайна сметка, според количеството потребявани новини, води до появата на песимистична самонастройка, принуждава човек да се отчайва или да възприема несправедливостта и злото като фатална неизбежност на живота. Този феномен е известен като „придобита безпомощност“ – заради нея човек става пасивен, и вече не вярва в своите способности”.

Не, че аз вярвам на новини, но те ми подказват какво би могло да ми се случи от техните следствия…

Четете… знанието е сила…- казва- Ви го Лили!