Първи А » » моят живот-литература

Mama’s Song- Carrie Underwood

Мая Ф — Thu, 23 Feb 2017 05:23:01 +0000

Не всички хора имат силна връзка със своята майка. Това си е дар Божи! По-голям дар е обаче една жена да има дете и да направи така, че неговият живот да бъде добър.
Добро утро с една песен на Кери Андервут, известна в Америка повече като кънтри певица и победителка в 4я сезон на Американски талант. Вероятно Кери има дълбока връзка със своята майка, за да пее такава песен.
Приятен ден!

Спиркаджиите на Девня-разказ

Мая Ф — Thu, 14 Apr 2016 02:12:58 +0000

Обичам при всяка възможност да общувам с хора, независимо от тяхното социално положение, религиозни убеждения или някаква етническа принадлежност….Слушам с удоволствие какво ми разказват и така разбирам колко голям и колко необяснимо различен е човешкият свят…
В един от първите приятни и слънчеви дни на тази година лични дела ме отвяха на спирка на градски транспорт в град Девня.За този град повече зная историческото му минало, бях разглеждала прекрасния ,,Музей на мозайката” , бях стигала до там само с кола, а сега ….с транспорт и то по моя работа.Свърших, каквото имах да върша в Управлението на полицията и застанах на спирката, за да се върна отново във Варна.Оказа се , че автобус ще има след половин час и аз реших да си взема кафе в пластмасова чашка от павилиона в самата спирка.Влязох вътре.Имаше няколко мъже и жени -роми.Наредих се на опашката, но продавачката ме погледна- разбра, че не съм местна и ме попита какво искам.Казах, че ще почакам за кафе.Една от жените роми ме погледна , усмихна се и каза:
-Ама как ще чакаш за едно кафе!Дайте ѝ кафе на жената!
Притесних се ,благодарих , но казах, че ще почакам.Жените продължиха със своите покупки.В това време влезе мъж-ром – на около 35-40 години.Носеше вестник в ръка.Размаха го и извика силно :
-Айде да ходиме в Индия , бе!У весника пише, че в Индия ще приемат цигани!
Жените се захилиха и едната каза:
-Никъде не отивам!Заминавай зад Индия!
Взеха си покупките и заедно с мъжа излязоха.
Аз също си взех кафето и застанах на самата спирка .Пред мен се открояваше малко площадче.Минаваха жени, мъже , млади хора –роми.Разговаряха, смееха се и даже се шегуваха силно на глас……
На пейката на спирката седяха двама мъже -роми, на възраст около 45-50 години.Напред -назад пред тях крачеше по-млад мъж-на около 30 години-с бяло лице и сини очи,облечен в чисти дрехи.А до дървото пред спирката стоеше момче и разговаряше по скъп телефон.От тази компания малко се притесних, но си казах, че аз не им преча и не вярвам с нещо да ги подразня.Като изпих кафето, се огледах за кофа за боклук и там хвърлих чашката.Тогава единият мъж ми каза:
-Защо я фърли там?
Погледнах го със смаян поглед.Той разбра, че нещо не ми е ясно и продължи:
-Нали има чистачки?Те ще я почистят!
Макар, че бях обещала на себе си да се държа прилично, се обърнах към мъжете и зададох въпрос:
-Кофата е място за отпадъци.И много чистачки да има, ако всички хвърляме както ни падне , ще се затрупаме в боклуци.Я вижте в краката Ви колко хартии има.Не Ви ли дразнят?
И четиримата роми ме погледнаха.Тогава-най-младото момче, което вече бе спряло да говори по телефона се наведе, взе хартията до пейката , хвърли я в кофата и тръгна нанякъде…….!!!!
ОНЕМЯХ………ТОВА РАЗБИ ПРЕДСТАВАТА ми за непоправимостта на тези хора……
И тъй като съм ,,даскал”, попитах мъжете има ли много деца в местното училище.
Единият каза, че имал свои 18 деца……..Само дето не припаднах.Попитах го дали всички ходят на училище , а той каза, че не , защото не всички имали дрехи……Много се ядосах и му казах, че трябва да мисли за тези деца, а той , ухилен до зъби отговори:
-Ние циганите спиме без гащи.
-Абе и аз спя така, ама имам само две деца.
Тогава се намеси 30годишния мъж и каза:
-Оставете го тоя.Аз съм учил само до 4 клас и не искам да бъде така с моето дете.Ще направя всичко , за да ходи на училище.
И той започна да ми говори как неговите връстници вече искат децата им да са грамотни, как разбират ,че това е важно и предпочитат да имат по- малко деца…….Оттам разговорът ни премина за живота на местните роми, за техните обичаи и това-как не се обичат с татарите.Нищо не знаех за тази общност и те с удоволствие взеха да ми обясняват какви са разликите между татари и роми…….Слушах,слушах…те разказваха,……
Автобусът ми се приближаваше и аз ги попитах:
-Вие закъде ще пътувате?
-А-а-а……ние сме ,,спиркаджиите”.За никъде.Седим тук и чакаме с някой да си говорим.Ако дойдеш пак-ще те заведем да видиш и домовете ни…….
-Ще дойда, но първо трябва да поработя за себе си и за Вас…….-усмихнах се закачливо и почти приятелски аз.
Влязох в автобуса.Настаних се.Когато погледнах към пейката на спирката-тримата ми махаха с ръце.
Махнах и аз и с пълна с мисли глава тръгнах към своя свят……от моята България.
Пак си мисля, че е хубаво да слушам всеки, който иска да ми каже нещо……
Най-малкото: получи се разказ
-разказа за Вас лични преживявания и лични вълнения :ЛИЛИ

Ще кажа на мама да те изгонят!

Мая Ф — Sat, 03 Oct 2015 04:23:29 +0000

Ще кажа на мама да те изгонят!
В нашето училище има правило в междучасията по коридорите да се движат ,,дежурни” учители.Това се прави с оглед да се съблюдава вътрешния ред и в случай на злополуки да се реагира бързо.
И така …
Вчера беше моят ред.Вървя аз по коридора по време на голямо междучасие и правя забележки на бягащите да внимават,на викащите да говорят спокойно.Изведнъж една от вратите на класните стаи се отвори рязко и силно няколко пъти и от стаята в коридора с крясъци излетя момче.Отидох към стаята -надникнах да видя има ли някакъв сериозен проблем и спокойно се приближих до момчето,което все още викаше нещо на някого.Погледнах го и му казах ,че нарушава реда ,че аз съм дежурен учител и той ще стои с мен до прозореца,защото това е наказанието му за неправилно поведение.Момчето каза,че не било виновно/за собствените си крясъци и вратата ,която блъскаше той??!!!/смутолеви още нещо ,но застана до мен с наведена глава.И тогава от от същата стая към нас с крясъци излетя момиче,което продължаваше да му вика сякаш аз не съм до тях.Момчето мълчеше.Доближих до момичето и я хванах за ръката.Попитах я защо крещи,а тя ми отговори троснато ,че не било вярно.
-Погледни ме в очите,дете!-помолих я със съвсем нормален тон.
-Няма-отговори тя и започна да нарежда нещо с още по -силен глас и да гледа ту в стената,ту в пода,но не към мен.
-Защо не искаш да ме погледнеш в очите?
Отговорът ,изречен с агресия и озлобление беше:
-Ще кажа на мама да те изгонят от училище!
Погледнах я със съжаление и отвърнах:
-Кажи!
Момчето стоеше и гледаше мълчаливо.
-Свободни сте ,деца-казах аз и продължих по коридора./ЗА ДА ПАЗЯ!/
Това е лично мое преживяване…..Не зная кой от четящите как ще го разбере?
Децата в разказа са ученици от 4 клас ,а историята се случи тази седмица- 2015г.

Нищо не си спомням

Мая Ф — Thu, 17 Sep 2015 03:53:19 +0000

Вчера на тротоара ме спря младо момиче.Поздрави ме.Аз се вгледах в лицето му и се сетих,че май тя е била моя ученичка.
Така и се оказа.Силвия започна да ми разказва за себе си ,без аз да и задавам въпроси……….Гледах светналото лице….Разбрах,че тя ми има доверие и я заслушах с усмивка….Докато стоях пред нея в съзнанието ми изплуваха моменти с класа,в който тя беше.Сетих се за ситуации, в които тя бе попадала….Спомних си почти всичко,свързано с нея-беше весело,сериозно дете .От възпитание зададох въпрос за бъдещите планове на момичето…..Тя говореше..аз отново слушах….Не зная защо-от учителска деформация или за да получа добри думи -попитах Силвия какво си спомня от своя живот в класа-някой момент по-различен,може би- или съученик…..Момичето не мисли дълго.Погледна ме със светнали очи и каза:
-Нищо до четвърти клас не си спомням.Ама нищо!
-Благодаря ,че ми се обади ,Силвия!Радвам се,че си добре!Желая ти успехи!-казах аз и се разделихме….