Първи А » » копютри

Цифров аутизъм

Мая Ф — Fri, 24 Jan 2020 14:45:34 +0000

Аутизмът е идентифициран за първи път през 1943 г. Обикновено се проявява през първите 2 години от живота. Засяга 4 пъти повече момчета отколкото момичета. Наблюдава се при всички националности и социални групи. Хората с аутизъм външно изглеждат като всички други хора.

Аутизмът е нарушение в развитието, което засяга способностите за общуване и отношението към околните.

Характерно за състоянието аутизъм, както при децата, така и при възрастните е, че те не са в състояние да общуват по адекватен начин. Нарушени са способностите им да създават приятелства и да разбират чувствата на другите. При голяма част от тях се наблюдава и липса на страх при реални опасности, повишена или понижена чувствителност, внезапни безпричинни изблици на плач, непоносимост към допир, проблеми с храненето и съня. Хората с аутизъм често могат да имат и забавено интелектуално развитие. Всички с това състояние трудно разбират заобикалящия ги свят.

Аутистичният спектър е широк.

В наши дни светът е обхванат от епидемия на цифров аутизъм, при който младите хора не са в състояние дълго време да общуват помежду си на живо и се оттеглят в социалните мрежи.

Това заяви пред световния икономически форум в Давос Андрей Куропатов – научен ръководител на лабораторията по невронауки и човешко поведение на „Сбербанк”, цитиран от БГНЕС.

Още през 1997 г. времето, прекарано пред екрана, започна да бъде сравнявано с времето, което използвахме за общуване лице в лице. От момента на появата на iPhone през 2007 г. „екранното време” на човека вече се увеличи на над 8 часа, докато времето за общуване стана по-малко от 2 часа.

Тази тенденция продължава да се засилва. А резултатът е „епидемия от цифров аутизъм”, алармира Куропатов. Ученият обяснява, че цифровият аутизъм е състояние, при което младите хора не са в състояние да поддържат продължителен психологически контакт един с друг и не се интересуват от вътрешния свят на другия човек. Хората стават заменяеми, защото човек спира да вижда качествата на всяка личност поотделно. „Даже по време на срещи хората предпочитат телефона, отколкото общуването с човека, с когото са дошли да се срещнат”, казва той.

Куропатов обяснява, че това има сериозни негативни последици върху психиката. Ако човек прекарва повече от 2,5 -3 часа на ден с телефона в ръка, у него рязко се повишават показателите на депресия и суицидни наклонности. Има хора, които при опитите си да преборят депресията „влизат” в телефона, за да се избавят от неприятните потискащи мисли.

„За голяма част от хората, обаче, стоенето в телефона предизвиква усещане за непълноценност, отчужденост, социално напрежение и т.н. В този смисъл социалните мрежи действат много болезнено”, подчертава Куропатов.

материал на Фрогнюз

Максимално пристрастяваща

Мая Ф — Tue, 05 Nov 2019 16:08:48 +0000

,,Фортнайт” е компютърна игра, в която се разгръщат бойни действия ха кралски войски и побеждава онзи, който надвие всички и остане сам на бойното поле. В играта участват 4 или 6 човека.
,,Фортнайт” е изключително популярна, но знаете ли какво се крие зад това?
Нейните създатели наемали психолози, чиято работа била да я направят максимално пристрастяваща. Това показват данни от едно от първите дела срещу гейминг пристрастяване.

Преди време СЗО въведе в списъка си с болести пристрастяването към компютърни игри. До момента обаче не е имало нито един случай на официални правни действия срещу която и да е компания и игра. Делото е поведено от родители на дете, което “провалило живота си”, играейки “Фортнайт”, предаде БТВ.

“Епик геймс” години наред наемат психолози, за да подобрят “Фортнайт” и да я направят максимално пристрастяваща”, твърди адвокат Алесандра Чартранд, която представлява родителите.

“Те пускат на пазара тази изключително пристрастяваща игра, която е насочена към младите. В нашия случай – двама родители. Те казват, че ако са знаели колко е пристрастяваща и как ще развали живота на детето им, никога нямаше да му позволят да я играе”, допълва Чартранд.

Адвокатът стига и още по-далеч, като прави паралел със случай от 2015 г., когато тютюневи компании бяха обвинени, че не предупреждават достатъчно колко пристрастяващи са цигарите.

Това не е първото дело срещу “Епик геймс” – в миналото те са обвинявани, че използват хазартни техники, които целят да накарат малки деца да залагат истински пари в играта. Към момента няма коментар от тяхна страна по текущото дело.

материал на m.novini.bg , автор : МАЯ ЙОРДАНОВА

Браво на ,,ПРОСВЕТА” !

Мая Ф — Thu, 17 Oct 2019 15:57:43 +0000

Новите учебници на „Просвета“ за 1. клас – едни от най-добрите в Европа

Учебници на българската издателска група „Просвета” бяха обявени за едни от най-добрите в Европа.

Международно жури присъди златно отличие в престижния конкурс за най-добър европейски учебен материал BELMA (Best European Learning Material Award) на поредицата Hello! New Edition за 1. – 4. клас. Конкурсът се провежда всяка година на най-големия издателски форум в света – Международния панаир на книгата във Франкфурт. Бронзова награда пък получи още една поредица учебници на „Просвета” – тези по история и цивилизации за 5., 6. и 7. клас.

„Горди сме, че за пореден път „Просвета” доказа, че прави учебници на световно ниво – заяви Кина Андреева, главен редактор в издателската група. – Оценката на журито беше категорична: В наградените учебници има нови подходи, новаторски идеи, методически те са отлично направени и всичко това е съчетано с отлични графично оформление и илюстрации.”

Поредицата Hello! New Edition за 1. – 4. клас стана победител в категория „Учебни материали за деца от 8 до 10 години.” Второто място в категорията взе издание от Сърбия, а третото – от Естония.

Десетки хиляди български деца вече учат по Hello! New Edition, създадена от доказаните учители Емилия Колева и Елка Ставрева по новата програма на МОН специално за деца, на които английският не е майчин език. Поредицата е предпочитана от преподавателите, защото помага да се преодолеят основни типични трудности при усвояване на английски език от българчета. Това е нейното голямо предимство пред чуждите системи.

Учебниците по история и цивилизации за 5., 6. и 7. клас на „Просвета” извоюваха бронзово отличие в категория „Учебни материали за деца от 12 – 13 до 16 – 17 години”.

Преди да получат европейско признание, тези учебници първо се доказаха на родна земя – те категорично са най-харесвани от българските преподаватели по история. Учебниците са дело на общо 8 автори с богати професионални биографии: Пламен Павлов, Теодор Леков, Александър Николов, Райна Гаврилова, Веселин Янчев, Михаил Груев, Диляна Ботева-Боянова и Мария Босева.

В тази категория първото място бе присъдено на учебник от Финландия, сребърен приз взе издание от Швейцария. Журито даде и второ бронзово отличие на издателство от Норвегия.

Всички учебници от двете наградени поредици на „Просвета” имат електронни варианти, които са безплатни за учителите, работещи с тях. Е-учебниците съдържат интерактивни упражнения, забавни и логически игри, видеофилми и аудиозаписи. Те са мощен инструмент за разнообразяване на работата в клас и за ангажиране на вниманието на учениците.
„Просвета” вече има утвърдена традиция да печели отличия за България на конкурса BELMA.

Учебниците по английски на „Просвета” от десет години насам са признати за едни от най-успешните на континента. Още през 2009 г. учебник от предишния вариант на системата HELLO! – този за 5. клас, получи бронзова награда.

През 2017 г. комплектът „Голямото приключение” за 1. клас спечели бронз в категорията от 6 до 11 години. Година по-рано ЕNVOLS, учебникът по френски език и литература за 11. клас, бе удостоен със специалната награда на журито заради иновативния си подход при работа с литературни текстове. А тази награда се присъжда ежегодно само на един учебник, избран от всички възрастови категории и учебни предмети.

През 2014 г. и българският учебник по британска и американска литература за 11. клас LitUps! беше отличен като най-добър в категорията си на панаира на книгата във Франкфурт.

Конкурсът BELMA се организира от Европейската асоциация на издателите на учебници (EEPG), Франкфуртския панаир на книгата и Международната асоциация за изследване на учебници и образователни материали (IARTEM). Тази година надпреварата беше изключително оспорвана. В конкурса със свои заглавия участваха 28 издателства от 17 държави, а броят на участващите печатни и електронни учебници и учебни материали над 50 .

материал на издателството и електронни медии

ВАМ ЛЪЖА, МЕНЕ ИСТИНА-лили

Гугъл ни прави … други

Мая Ф — Tue, 30 Oct 2018 02:51:42 +0000

,,Монетата има две страни” – казва народът ни и тази истина се отнася за всичко.
Технологиите дърпат живота в интересна посока и дори да се съпротивляваме- те имат такава сила, срещу която няма как да се борим. От една страна- правят живота на хората по-интересен и по-лесен, но от друга- вземат от човешките способнисти и емоции. Да ане говорим, че оказват влияниее върху психофическото здраве на землянина.
Това една интересна статия точно за влиянито на компютрите и особено Гугъл в живота на обикновените хора. Поместени са и два коментара, който са точно доказателство на народната мъдрост, че ,,Монетата има две страни”.

„Дейв, престани. Престани, моля те! Престани, Дейв. Ще престанеш ли, Дейв?“ Така суперкомпютърът HAL се моли на безстрастния астронавт Дейв Бауман в една всеизвестна и странно мъчителна сцена някъде към края на 2001: Една космическа одисея на Стенли Кубрик. Бауман, след като почти е бил умъртвен от нефункциониращата машина, спокойно и хладнокръвно откача блоковете на паметта, които контролират нейния изкуствен „мозък“. „Дейв, умът ми си отива“, казва HAL отчаяно. „Аз го чувствам. Чувствам го.“

Аз също го чувствам. В течение на последните няколко години ме преследва неудобното усещане, че някой, или нещо, бърника из мозъка ми, пренарежда нервните връзки, препрограмира паметта. Умът ми не си отива – доколкото мога да го почувствам – но се променя. Вече не мисля по начина, по който го правех преди. Чувствам го най-силно когато чета. Преди беше лесно да се потопя в някоя книга или дълга статия. Мисълта ми се оказваше запленена от разказа или от повратите на дискусията и аз прекарвах цели часове, бродейки из дълги късове проза. Но това ми се случва все по-рядко. Сега концентрацията ми често започва да отпада след две-три страници. Ставам неспокоен, губя нишката, търся си нещо друго за вършене. Изпитвам усещането, че трябва да влача капризния си мозък обратно към текста. Задълбоченото четене, което преди се получаваше така естествено, днес се е превърнало в борба.

Мисля, че знам какво става. В продължение на повече от едно десетилетие аз прекарвам голяма част от времето си онлайн, в търсене или сърфиране, а понякога и в добавяне на нещо към огромната база данни на Интернет. За мен като писател мрежата се оказа Божа благодат. Изследвания, които преди изискваха цели дни из библиотечните зали за преса и белетристика, сега могат да бъдат извършени за броени минути. Няколко търсения в Гугъл, няколко бързи щраквания върху хиперлинковете – и аз вече притежавам издайническия факт или съдържателен цитат, от който съм имал нужда. Дори и ако не работя, много вероятно е по всяко време да събирам фураж из Мрежата – четейки или пишейки Е-мейлове, преглеждайки заглавия и блогове, гледайки видеоклипове, слушайки подкастове или просто подскачайки от линк към линк. (За разлика от забележките под линия, на които понякога биват оприличавани, хиперлинковете не просто посочват към определени текстове; те направо ви запращат към тях).

За мен, както и за други хора, Мрежата се превръща в универсален медиум, носител на повечето информация, която протича по посока на очите, ушите и мисълта ми. Предимствата от това да имаш незабавен достъп до един толкова невероятно богат запас от информация са много, и те са обширно описани, надлежно възхвалявани. „Перфектното позоваване на една силиконова памет“, пише Клайв Томпсън от Wired, „може да бъде огромна благодат за мисълта.“ Но тази благодат си има своята цена.

Както посочва медийният теоретик Маршал Маклуън още през 1960-те, медиите са не просто пасивни канали за информация. Те предоставят материала на мисълта, но заедно с това те оформят и процеса на мисълта. И онова, което Мрежата изглежда върши, е че тя орязва моята способност за концентрация и съзерцание. Мисълта ми сега очаква да поеме информацията по начина, по който мрежата я предоставя: като един бързо движещ се поток от частици. Някога аз бях гмуркач в морето от думи. Сега се нося по повърхността му като човек, който кара водни ски.

И аз не съм единственият. Когато споменавам неприятностите с четенето пред приятелите и познатите си – литературни типове, повечето от тях – мнозина казват, че и те имат подобен опит. Колкото повече използват Мрежата, толкова повече трябва да се борят със себе си, за да се концентрират върху по-дълги текстове. Някои от блогърите, които следя, също започват да споменават този феномен. Скот Карп, който води блог за онлайн-медиите, наскоро призна, че напълно е престанал да чете книги. „В колежа първата ми специалност беше литература и аз бях страстен читател“, пише той. „Какво се е случило?“ А след това спекулира: „А какво ще кажете, ако аз съм започнал да чета единствено от Мрежата не толкова защото начинът, по който чета, се е променил, тоест, защото търся удобство, а защото се е променил начинът, ПО КОЙТО МИСЛЯ?“

Брус Фрийдман, който редовно пише в блога си за използването на компютри в медицината, също описва как Интернет е променил умствените му навици. „Сега вече напълно съм изгубил способността да чета и абсорбирам по-дълги статии из Мрежата или на хартия“, писа той по-рано тази година. Един патолог, който дълго време е работил в медицинския факултет на Мичиганския университет, Фрийдман продължи коментара си в разговор по телефона с мен. Мисленето му, казва той, е придобило едно качество, което той нарича „стакато“, отразявайки начина, по който той бързо и едновременно преглежда кратки текстови пасажи от много източници. „Вече не мога да чета Война и мир“, признава той. „Изгубил съм способността за това. Дори един постинг от блог с повече от три-четири абзаца е прекалено много за абсорбиране. Аз го чета по диагонал.“

Благодарение на разпространеността на текстове из Интернет, да не говорим пък за популярността на текстовите съобщения по мобилните телефони, днес може би ние четем повече, отколкото сме го правили през 1970-те и 1980-те, когато телевизията беше предпочитаната ни медия. Но това е един друг вид четене, а зад него се крие и един друг вид мислене – може би дори едно ново усещане за самите себе си. „Ние сме не само онова, което четем“, казва Мариън Ул-психолог. „Ние сме също и това как четем“. Улф се безпокои от това, че стилът на четене, налаган от Мрежата – един стил, който поставя „ефективността“ и „незабавността“ над всичко друго, може би отслабва нашата способност за задълбочено четене, появила се когато една по-ранна технология – печатната преса – е направила обичайни дългите и сложни произведения в проза. Когато четем онлайн, казва тя, ние склони да се превръщаме в „дешифровчици на информация“. Нашата способност да интерпретираме един текст, да правим богатите умствени връзки, които се оформят, когато четем задълбочено и без да се разсейваме, си остават до голяма степен неизползвани.

Четенето, обяснява Улф, не е дейност, инстинктивно присъща за човешките същества. Тя не е кодирана в мозъците ни по начина, по който е кодирана речта. Ние трябва да учим умовете си на това как да дешифрират символичните знаци, които виждаме, в езика, който разбираме. И медиите на технологиите, които използваме при научаването и практикуването на способността за четене, играят важна роля при оформянето на невралните връзки вътре в мозъците ни. Експерименти демонстрират, че читателите на идеограми, като например китайците, развиват умствени връзки за четене, които са много различни от връзките, откривани при онези от нас, чийто писмен език използва азбука. Вариациите се простират из множество области на мозъка, включително и онези, които управляват важни познавателни функции като паметта и тълкуването на визуални и слухови стимули. Може да се очаква също така, че и връзките, изграждани чрез използването на Мрежата, ще бъдат различни от онези, създавани при четенето на книги и други печатни материали.

Някъде през 1882, Фридрих Ницше си купува пишеща машина – Зрението му е отслабнало и опитите да фокусира очите си върху една страница са станали мъчителни и болезнени, често причинявайки ужасно главоболие. Той е принуден да ограничи писането си и се безпокои, че в скоро време ще му се наложи да го прекрати напълно. Пишещата машина го спасява, поне за известно време. След като се научава да я ползва без да гледа клавишите, той е в състояние да пише със затворени очи, ползвайки само върховете на пръстите си. Думите отново могат да текат от мисълта му към страницата.

Но машината има и един по-трудно уловим ефект върху работата му. Един от приятелите на Ницше, композитор, забелязва промяна в стила му. Неговата и без това стегната проза сега става още по-стегната, по-телеграфна. „Може би чрез този инструмент вие ще създадете дори някакъв нов идиоматичен език“, пише приятелят в едно писмо, отбелязвайки, че в собствената му работа, музикалните му „мисли“ и език често зависят от качеството на молива и хартията.

„Имате право“, отговаря Ницше, „нашите инструменти за писане също участват във формирането на мислите ни.“ Под такта на машината, пише немският изследовател на медиите Фридрих А. Китлер, прозата на Ницше „се променя от аргументи към афоризми, от мисли към игри на думи, от реторика към телеграфен стил.“

Човешкият мозък е почти безкрайно податлив на промени. Хората са смятали, че умствената плетеница, онези гъсти връзки, оформяни сред стоте или повече милиарда неврони вътре в черепите ни, е до голяма степен фиксирана по времето, в което достигаме зрелост. Но изследователите на мозъка са открили, че това не е така. Джеймс Олдс, професор по неврология, който ръководи институт Краснов към университета Джордж Мейсън, казва, че дори възрастният ум „е много пластичен“. Нервните клетки постоянно прекъсват стари връзки и създават нови. „Мозъкът“, според Олдс, „притежава способността да се препрограмира в движение, променяйки начина, по който функционира.“

Използвайки онова, което социологът Даниел Бел нарича нашите „интелектуални технологии“ – инструментите, които разширяват по-скоро умствените, отколкото физическите ни способности – ние с неизбежност започваме да възприемаме и качествата на тези технологии. Механичният часовник, който започва да се използва широко през 14 век, ни дава убедителен пример за това. В Техника и цивилизация, историкът и критик на културата Луис Мъмфорд описва как часовникът „разделя времето от човешките събития и помага да се създаде вярата в един независим свят от математически измерими последователности. Абстрактната рамка на разделеното на части време“ се превръща в „отправна точка както за действията, така и за мисълта.“

Методичното цъкане на часовника подпомага появата на научната мисъл и на човека на науката. Но едновременно с това то отнема нещо друго. Както отбелязва покойният изследовател на компютърните науки от MIT Джоузеф Байценбаум в книгата си от 1976, Компютърна мощ и човешко мислене: от съждението към изчислението, разбирането за света, възникнало чрез широко разпространената употреба на инструменти за измерване на времето, „си остава една бедна версия на предишното такова, защото тя се основава на едно отхвърляне на онези директни преживявания, които оформят основата за старата реалност, и дори я конституират“. Решавайки кога точно да ядем, да работим, да спим, да ставаме, ние сме престанали да се вслушваме в сетивата си и сме започнали да разчитаме на часовника.

Когато се появява механичният часовник, хората започват да мислят за мозъците си като функциониращи „като часовници“. Днес, в ерата на софтуера, ние започваме да мислим за тях като „функциониращи като компютри“. Но промените, подсказва ни неврологията, отиват много по-дълбоко от метафората. Благодарение на пластичността на нашия мозък, адаптацията се провежда и на биологическо ниво.

Когато Мрежата поглъща една медия, тази медия бива пресъздадена отново в образа на Мрежата. Тя насища съдържанието на медията с хиперлинкове, примигващи реклами и други дигитални дрънкулки, обграждайки съдържанието й със съдържанията на другите медии, които е погълнала. Едно ново Е-мейл-съобщение например, може да обяви появата си докато ние разглеждаме последните заглавия на сайта на някой вестник. Резултатът от това е, че вниманието ни се разсейва, а концентрацията ни намалява.

Влиянието на мрежата обаче не свършва с краищата на компютърния екран. В процеса, при който умовете на хората започват да привикват с лудешкото пъстрило на медиите от Интернет, традиционните медии започват да се адаптират към новите очаквания на аудиторията. Телевизионните програми прибавят движещи се текстови линии и изплуващи от задния план реклами, списанията и вестниците съкращават статиите си, въвеждат резюмета с капсулни размери и насищат страниците си с лесни за преглеждане информационни отрязъци. Когато през март тази година Ню Йорк Таймс реши да посвети втората и трета страница от всяко издание на резюмета на статиите, неговият директор по дизайна Том Бодкин обясни, че тези „съкращения“ ще помогнат на изтормозените читатели да си създадат бърз „усет“ за новините от деня, спестявайки им „по-малко ефективния“ метод реално да разгърнат страниците и да прочетат статиите. Старите медии нямат друг избор освен да играят според правилата на новите.

Никога системата за комуникация не е играела толкова много роли в животите ни – нито пък упражнявала толкова широко влияние върху мислите ни – колкото го прави в наши дни Интернет. И все пак, въпреки огромното количество на нещата, които се пишат за Мрежата, има само малко разсъждения относно начините, по които тя ни препрограмира. Интелектуалната етика на Мрежата си остава неясна.

По същото време, в което Ницше започва да използва своята пишеща машина, един сериозен млад човек на име Фредерик Тейлър влиза със секундомера си в стоманодобивния завод в Мидвейл във Филаделфия и започва една историческа серия от експерименти, целящи да подобрят ефективността на хората, работещи във фабриката. С одобрението на собствениците на Мидвейл той наема група работници, поставя ги да работят на различни металообработващи машини, и записва и измерва времетраенето на всяко тяхно движение, както и операциите на машините. Разделяйки всяка работна операция на една последователност от малки, отделни стъпки, а след това изпробвайки различни начини за изпълнението им, Тейлър създава една точна серия от инструкции – един „алгоритъм“, бихме казали в наши дни – за това как всеки работник трябва да работи. Работниците от Мидвейл се сърдят заради новия стриктен режим, твърдейки, че той ги превръща в автомати, но продуктивността на фабриката се повишава рязко.

Повече от сто години след изобретяването на парната машина, индустриалната революция най-после открива своята собствена философия и своя философ. Леката индустриална хореография на Тейлър – неговата „система“, както той предпочита да я нарича – бива възприета от производителите в цялата страна и, след време, по целия свят. Търсейки максимална скорост, максимална ефективност и максимално производство, собствениците на фабрики се възползват от различни изследвания на времето и движенията, за да организират работата и да конфигурират действията на работниците си. Целта, формулирана в трактата, който Тейлър пише през 1911 –,,Принципи на научиния меджимънт” е да се идентифицира и възприеме, за всяка работа, „най-добрият метод“, а следователно и да се позволи „постепенната замяна с наука на различните практически правила в механичните изкуства“. След като системата му веднъж е била приложена към всички видове ръчна работа, уверява Тейлър последователите си, тя ще доведе до преструктуриране не само на индустрията, но и на цялото общество, създавайки една утопия на перфектната ефективност. „В миналото човекът е бил на първо място“, обявява той; „в бъдеще на първо място ще бъде системата.“

Системата на Тейлър все още до голяма степен е с нас; тя си остава като основна етика на индустриалното производство. А сега, благодарение на нарастващата мощ на компютрите, етиката на Тейлър започва да управлява и областта на мисълта. Интернет е машина, създадена за ефективното и автоматизирано събиране, предаване и манипулация на информация – и легионите негови програмисти се опитват да намерят „най-добрия метод“ – перфектният алгоритъм – за провеждане на всяко умствено движение на онова, което сме свикнали да наричаме с името „работа на познанието“.

Главната квартира на Гугъл в Маунтийн Вю, Калифорния – Гугълплексът – е висшата църква на Интернет, и религията, която се практикува в нея, е Тейлъризъм. Гугъл, казва неговият главен мениджър Ерик Шмид, е „компания, която е основана около науката на измерването“, и тя се стреми „да систематизира“ всичко, което върши. Облягайки се на терабайтите от бихевиористки данни, които събира чрез машината си за търсене и други сайтове, според списанието Харвард Бизнес Ревю тя провежда всеки ден хиляди експерименти, използвайки резултатите, за да подобри алгоритмите, които все повече и повече контролират начините, по които хората събират информация и извличат смисъл от нея. Онова, което Тейлър е извършил за ръчната работа, Гугъл извършва за работата на мисълта.

Компанията обявява, че нейната мисия е „да организира световната информация и да я направи универсално достъпна и полезна.“ Тя търси начини да създаде „перфектната машина за търсене“, която дефинира като нещо, което „разбира точно какво искате да кажете и връща обратно точно онова, от което имате нужда.“ Според разбирането на Гугъл, информацията е вид стока, един утилитарен ресурс, който може да бъде добиван и обработван с индустриална ефективност. Колкото повече парчета информация ние можем да „достигнем“ и колкото по-бързо можем да извлечем тяхната същност, толкова по-производителни ние ставаме като мислители.

Къде свършва всичко това? Сергей Брин и Лари Пейдж, талантливите млади мъже, които основаха Гугъл докато правеха докторските си дисертации в Станфорд, говорят често за желанието си да превърнат машината си за търсене във вид изкуствен интелект, една машина, подобна на HAL, която би могла да бъде свързана директно с мозъците ни. „Съвършената машина за търсене е нещо също толкова умно като хората – или още по-умно“, казва Пейдж в една реч отпреди няколко години. „За нас, да работим върху начините за търсене, означава да работим по проблемите на изкуствения интелект“. В интервю от 2004 година , Брин казва: „Със сигурност, ако бихте имали цялата световна информация свързана директно с мозъка ви, или с някакъв изкуствен мозък, който е по-умен от вашия собствен, вие ще сте по-добре“. Миналата година, Пейдж каза на една конференция на учени, че Гугъл „всъщност се опитва да изгради изкуствен интелект – и го прави в големи мащаби.“

Една такава амбиция е естествена, дори заслужаваща възхищение, за двойка математически гении, разполагащи с огромни количества пари, плюс малка армия от компютърни учени. Едно фундаментално научно предприятие, Гугъл е мотивиран от желанието да използва технологията, по думите на Ерик Шмид, „за да реши проблеми, които никога преди не са били решавани“, а изкуственият интелект е най-трудният за решаване проблем. Защо Брин и Пейдж да не искат да бъдат ония, които могат да го решат?

И все пак, тяхното лесно допускане, че ние ще сме „по-добре“, ако мозъците ни бъдат допълнени, или дори заменени от един изкуствен интелект, е обезпокояващо. То говори за увереност в това, че интелигентността е резултат от един механичен процес, серия от отделни стъпки, които могат да бъдат изолирани, измерени и оптимизирани. В света на Гугъл – светът, в който влизаме, когато сме онлайн – има само малко място за неяснотите на съзерцанието. Двусмислеността не е въведение към някакво прозрение, а бъг, който трябва да бъде премахнат. Човешкият мозък е просто един остарял компютър, който се нуждае от по-бърз процесор и по-голям твърд диск.

Идеята, че нашите умове трябва да функционират като високоскоростни машини за преработване на данни е заложена не само в начините, по които функционира Интернет, тя е и управляващият бизнес модел на компютърната мрежа. Колкото по-бързо сърфираме из Мрежата – колкото повече линкове прещракваме и колкото повече страници виждаме – толкова повече възможности за събиране на информация относно нас самите получават Гугъл и другите компании, и толкова повече реклами могат да ни изпращат. Повечето от собствениците на комерсиалния Интернет имат финансов интерес да събират трохичките информация, които ние оставяме след себе си, докато скачаме от връзка на връзка – колкото повече трохички, толкова по-добре. Последното нещо, което тези компании искат да насърчават, е спокойно четене или бавна, концентрирана мисъл. В техен икономически интерес е да ни тласкат към разсейване.

Може би аз просто съм някой разтревожен мърморко. По същия начин, по който съществува тенденцията да се възхвалява техническия прогрес, е налице и противоположната тенденция да се очаква най-лошото от всеки нов инструмент или машина. В платоновия Федър, Сократ се оплаква от изобретяването на писмеността. Той се безпокои, че когато хората започнат да разчитат прекалено много на писменото слово като заместител на знанието, което преди са носели в главите си, те ще – по думите на един от героите в диалога – „престанат да упражняват паметта си и ще започнат много да забравят.“ И понеже ще получат възможност да „придобиват голяма информация без съответно обучение“, те ще „бъдат вземани за много учени, докато всъщност са доста невежи“. Те ще бъдат изпълнени със „самомнението, че са мъдри, а не с реална мъдрост“. Сократ не е бил неправ – новата технология често е имала точно последствията, от които той се е страхувал – той просто е бил късоглед. Той не е можел да предвиди множеството начини, по които писането и четенето могат да послужат за разпространението на информация, да насърчават свежи идеи и да разширяват човешкото познание (ако не непременно и мъдростта).

Появата на печатната преса на Гутенберг в 15 век поставя в ход нов рунд на скърцане със зъби. Италианският хуманист Хиеронимо Скуарчиафико се безпокои, че лесната достъпност на книгите ще доведе до интелектуална леност, правейки хората „по-малко усърдни“ и отслабвайки умовете им. Други твърдят, че евтино печатаните книги и брошури ще подкопаят религиозния авторитет, ще омаловажат работата на учените и писарите, и ще разпространят разврат и неуважение към правителството. Както отбелязва преподавателят в Нюйоркския университет Клей Шърки, „Повечето от твърденията, насочени против печатната преса, се оказват коректни, дори далновидни.“ И отново, черногледците не са в състояние да си представят неизброимите блага, които печатното слово носи със себе си.

Така че вие със сигурност трябва да се отнасяте скептично към скептицизма ми. Може би ония, които отхвърлят критиците на Интернет като Лудити или носталгици, ще се окажат прави, и от нашите хиперактивни, претоварени с данни умове, ще възникне една златна епоха на интелектуални открития и универсална мъдрост. Но от друга страна, Мрежата не е азбуката, и макар да е възможно тя да замени печатната преса, тя все пак създава нещо напълно различно от нея. Онзи вид задълбочено четене, който се насърчава от една поредица от печатни страници, е ценен не само поради знанието, което получаваме от думите на автора, а и поради интелектуалните вибрации, които тези думи пробуждат в собствените ни умове. В тихите пространства, откривани чрез продължителното, необезпокоявано четене на една книга, или чрез всеки друг акт на съзерцание, ние правим свои собствени асоциации, достигаме до собствени заключения и аналогии, пораждаме собствени идеи. Задълбоченото четене, както твърди Мариън Улф, е неразличимо от задълбоченото мислене.

Ако изгубим онези тихи пространства, или ги изпълним със „съдържание“, ние ще пожертваме нещо важно не само за самите нас, но и за културата ни. В едно свое есе, драматургът Ричард Форман красноречиво описва какво точно се намира в опасност:

„Аз идвам от една традиция на западната култура, в която идеалът (моят идеал) беше комплексната, плътна и „подобна на катедрала“ структура на високо образованата и способна на изтънчен изказ личност – мъж или жена, които носеха в себе си една лично конструирана и уникална версия на цялото наследство на Запада… Но днес аз виждам вътре във всички нас (включително и в самия себе си) замяната на комплексната вътрешна плътност от един нов вид Аз – развиващ се под натиска на информационното претоварване и технологията на „незабавно наличното“.

И докато губим „вътрешния си репертоар на плътно културно наследство“, заключава Форман, ние рискуваме да се превърнем в „‚палачинкови хора‘“ – разпрострени нашироко и тънко, свързани с огромната мрежа от информация, достижима чрез простото натискане на един клавиш.“

Чувствам се преследван от онази сцена в 2001. Това, което я прави толкова мъчителна, толкова странна, е емоционалната реакция на компютъра срещу разглобяването на паметта му: неговото отчаяние, докато електронните му схеми угасват една след друга, детинските му молби към астронавта – „Чувствам го. Чувствам го. Страхувам се.“ – и финалното му завръщане към нещо, което може да се опише единствено като състояние на невинност. Избликът на чувства от страна на HAL е в рязък контраст с безстрастността, която характеризира човешките герои от филма, изпълняващи задачите си с почти роботска ефективност. Техните мисли и действия изглеждат предписани, сякаш те следват стъпките на алгоритъм. В света на 2001, хората са станали толкова подобни на машини, че най-човечният от тях в края на краищата се оказва една машина. Именно в това е същността на мрачното предсказание на Кубрик: колкото повече започваме да разчитаме на компютри, които да подпомагат начина, по който разбираме света, толкова повече нашата собствена интелигентност бива сплескана до нещо подобно на изкуствен интелект.

материал на https://www.theatlantic.com

Никълъс Кар (род, 1959) е американски интелектуалец и културен критик, широко известен с множеството си книги и статии по въпроси на технологиите, бизнеса и културата.

коментар

простак

При мен подобни проблеми с концентрацията се появиха още преди да измислят интернета, когато в училище една даскалица, за да ме накара да разбера колко хубаво нещо е да прочетеш „Война и мир“, ме караше всеки час да чета определена част и накрая да ѝ я разказвам. Понеже трябваше да стигна докрая за 45 минути, се налагаше по същия начин да чета по диагонала. Но пък, след появата на интернет, изобщо нямам проблеми, да си чета спокойно и продължително нещо, което предполага да му отделиш повече време. Ако се разсеям, значи е тъпо, или пък точно това всъщност не ме вълнува особено. Точно както и преди „Война и мир“ (която, впрочем, скоро прочетох по собствено желание и ми хареса, за разлика от първия път). Така че, изглежда, историята се повтаря, както при появата на писмеността и пресата, ще трябва да свикнем да използваме новата технология, а после… После ще вървите по стъпките ми.

Димитър

Май някой го е страх от Интернет?
Ползвам търсачки ефективно от преди Гугъл да е идея в главата на създателите си.
Интернет ползвам служебно и лично от времето на аналоговите дуплекси.
Чета книги, от детството си насам, поне по няколко на месец, не съм забелязвал негативни ефекти.Това което автора пропуска е дали дадения текст може да задържи вниманието, същата тази статия на няколко места се повтаря, на други е излишно усложнен текста и точно там се губи вниманието, не е виновна дължината на текста, а съдържанието и структурата му.

Нова социална мрежа набира сила

Мая Ф — Sun, 21 Oct 2018 04:32:48 +0000

Казва се TikTok и идва, както почти всичко неодушевено в живота ни, от Китай.
За две години мобилното приложение вече има повече от половин милиард потребители, а 40% от тях са извън Китай. С него те могат да споделят видеа, в които готвят, танцуват или правят каквото и да е.

TikTok успя да излезе извън границите на държавата за разлика от останалите големи социални медии като WeChat, Sina Weibo и Youku.

В момента създателите ByteDance са в преговори със SoftBank за инвестиция, която ще оцени компанията на около 75 милиарда долара. Това е огромен скок след 20-те милиарда, на които беше оценена миналата година.

От ByteDance сами наричат себе си компания на изкуствения интелект. Той е основният механизъм, по който приложенията й решава какво искат хората. За да илюстрираме колко е силен този механизъм, ще кажем, че китайците използват името на друго приложение на компанията, Douyin, като част от жаргонна фраза, която описва хора залепени за телефона си. Потребителите на новинарската им приложение „Jinri Toutiao“ пък прекарват в нея средно 74 минути на ден.

Първият международен продукт от компанията идва през 2015, а от миналата година се правят целенасочени усилията за развиване извън местния пазар. Само за 10 месеца ByteDance купи видео стартъпа от Лос Анджелис Flipagram, пусна TikTok и купи платформата musical.ly за 800 милиона долара. Сега Flipagram вече е Vigo, а потребителите на musical.ly бяха прехвърлени в TikTok.

Този ход направи ByteDance петият най-голям производител на мобилни приложения в света по брой сваляния. Заради потенциала пред рекламодатели е огромен особено с видео аповете, които привличат предимно тийнейджъри.

Изпълнителният директор на компанията Жанг Юиминг, на 35, е бивш служител на Microsoft. Негови колеги го описват като човек, който силно размишлява върху технологиите и и прекарва повечето си свободно време в програмиране.

Екс шеф на Google: Интернет ще се раздели на две

Мая Ф — Thu, 11 Oct 2018 02:13:20 +0000

Бившият изпълнителен директор на Google и настоящ шеф на компанията-майка Alphabet – Ерик Шмид, заяви, че до 2028 година интернет ще се раздели на две части. Едната ще бъде контролирана от САЩ, а другата от Китай, съобщава CNBC, цитирана от КРОСС.

Шмид направи прогнозата си по време на частно събитие в Сан Франциско, организирано от инвестиционната компания Village Global VC. Инвеститори в нея са имена като Джеф Безос, Бил Гейтс, Даян Грийн и самият Ерик Шмид. По време на събитието икономистът Тайлър Коуен пита дали има шанс интернет да се фрагментира през идните години.

“Отчитайки сегашните събития, то интернет няма да се фрагментира изцяло, а по-скоро ще се раздвои. Ще има две части – една водена от САЩ и една от Китай”, отвръща Шмид.

Бившият шеф на Google нарича “феноменални” броят на компаниите в Китай, услугите, които са изградили и състоянието, което са успели да натрупат.

“Китай няма никакво намерение да оставя интернет в ръцете на САЩ”, заявява Шмид.

Според него от азиатската страна ще произлязат чудесни услуги, но те биха били опасни за западния свят и САЩ, заради стриктният контрол и цензура в Китай.

“Вижте начина, по който инициативата “Един пояс – един път” работи в около 60 държави – това е перфектна възможност тези страни да започнат да взимат инфраструктурата, която Китай има, в замяна на загуба на част от свободата си”, казва Шмид.

Междувременно обаче Google се опитва да навлезе на китайския пазар, като дори разработва цензурирана версия на търсачката си, която да отговаря на правилата в азиатския гигант.

Интернет активисти, като Джулиан Асандж обаче твърдят, че още от началото на века интернет е загубил своята свобода и става все по подчинен на методите на контрол на големите ИТ корпорации и правителството на САЩ. Според хакерите нито една от двете части на интернет няма да бъде напълно свободна.

материал на

height=”29″ /> автор Ани Романова

Кибер какво?

Мая Ф — Fri, 17 Aug 2018 05:06:23 +0000

На света има повече от един милиард индийци, китайци, католици, мюсюлмани и…хора, които имат профил във Фейсбук. Цитатъ т е на директора на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ Джейн Хол Лют, агенцията, ангажирана със защитата на американското киберпространство.

Всъщност броят на хората, които са онлайн скоро ще достигне 3 милиарда. Това безспорно е най-големият и най-бързо развиващ се пазар в света. В същото време той е сравнително нов и неособено регулиран, което позволява да се правят бързо пари, но в същото време и да се вършат непознати по размаха си злоупотреби, кражби и измами.

Този вид престъпления стават все по-чести особено в страните с развити комуникации. САЩ и Европа са основните мишени на кибернападения, които имат предимно криминални цели, свързани най-вече с финансови облаги. Техни жертви стават както обикновените граждани, чийто банкови сметки и карти биват източвани, така и цели организации и общности, като Европейският съюз, който стана жертва на най-голямата кражба на въглеродни емисии в историята.

25 години след създаването на интернет, в него няма нито една дейност, при която с информацията да не може да се злоупотреби, и това е неприемливо. Думите отново са на Хол Лют.

Изненадващо голям брой хора

не са наясно какво и как се случва в интернет

Те са просто ползватели, които вярват, че щом не плащат сметките си онлайн или не дават номера на кредитната си карта, нищо лошо не може да им се случи.

Всъщност колкото и да са апетитни, тези не са единствените данни, които интересуват хората, стремящи се към незаслужени печалби. Всъщност цената на „една душа” в интернет не е висока. Личните данни на човек струват по-малко от едно евро, тъкмо защото броят на хората, до които могат да се доберат търговците, рекламодателите и кибер престъпниците, е толкова необятен.

Хол Лют е права, когато казва, че няма операция, която да ви гарантира тотална сигурност. Дори самият факт, че сте в интернет ви прави уязвими. Да речем да попаднете в ботнет – това са мрежи от заразени компютри, които се използват от интернет престъпниците за организирани на кибер атаки. В общия случай собствениците на тези компютри дори не подозират, че техните машини служат за генериране на спам или за други злоумишлени действия, насочени към сайтове и информационни мрежи.

Все още почти половината от данните, давани от желаещите да открият страница в петте най-популярни домейна в интернет – .com, .org, .net, .info и .biz, съдържа доказателства за подправена, фалшива или непълна информация, което не позволява на органите на реда да се доберат до киберпрестъпниците.

Хакерите – будни тийнейджъри, които искат да се докажат, прониквайки в най-защитените правителствени и корпоративни сайтове – са от романтичния период на интернет. Сега възможностите им са впрегнати в полза на предприемчиви бизнес компании, на новаторски настроени държавни институции, и най-често на престъпниците. Дори шестгодишните компютърни гении вече работят за някого.

Интернет обаче не е някакво зло, което трябва да се забрани или да се избягва. Светът вече е толкова зависим от възможностите и връзките, които той създава, че заобикалянето му нито е възможно, нито желано от някого. Практиката обаче показва, че престъпниците, все по-често го използват като средство за печалба. Не че идеологическите и политическите мотиви липсват, но в огромното мнозинство от случаите печалбата е единствена цел.
Какво може да се направи? Най-малкото да се помисли за защита. САЩ са водещи в тази област. Още миналата пролет президентът Обама огласи националната стратегия за борба си кибер престъпленията, където атаките срещу сигурността на мрежите се класифицират наравно с военните нападения и предвиждат същите ответни мерки – военна намеса и икономически санкции срещу извършителите.

В сравнение със Америка

Европа е тромава

Някои наричат това европейска демокрация в действие и вслушване в различните гласове. ЕС все още си изяснява дефиниции и правомощия.

Европейските институции се пораздвижиха, след като киберпрестъпници откраднаха конфиденциална информация от Европейската комисия и зачестиха опитите за проникването в институциите. Най-дръзкият и успешен опит за компрометиране на електронните бази на Общността беше кражбата на въглеродни квоти от националните регистри на пет държави в края на 2010 г. Престъплението за около 30 милиона евро все още не е разкрито. Последно се чу, че милионите били проследени в Саудитска Арабия на път за Пакистан, но все още е неясно как точно престъпниците са осъществили безпрецедентния обир, принудил ЕС да промени правилата за търговия с емисии СО2.

Въпреки, че „кибер” влезе в речника на доста политици, все още ЕС няма общ подход за справяне със заплахите към информационните си системи. Последната ревизия на Директивата за критичната инфраструктура не включи информационните системи сред обектите, подлежащи на специална защита. Учението, организирано от Европейската комисия за органите в страните членки, натоварени с борбата с киберпрестъпленията, показа че координация липсва и че в общия случай всяка държава действа по собствен начин, не може да предупреждава за опасности или да помага на останалите за разрешаване на казуси и за справяне с инциденти.

Както често се случва в ЕС страните членки са на различен етап от своето развитие и

интересите им не съвпадат

Някои са много напред – Германия, Естония и вече имат идея как да се справят с въпроса, приели са стратегии за справяне с проблема, въвели са законодателство, ангажирали са частния бизнес, чиято е собствеността на мрежите.

Освен бързото развитие на технологиите, сложността при противопоставянето на киберпрестъпленията, произтича и от факта, че държавата има ограничена роля – главно на законодател и регулатор, тъй като 90 на сто от мрежите, производителите на софтуер и услуги, както и доставчиците на интернет, са частни фирми. Това налага активното въвличане на частния сектор във формулирането и намирането на решения, което не винаги е лесно, а понякога не е част от управленската култура.

Добрите примери

Естония – първата държава, паднала жертва на кибератака през 2007 г., е сред локомотивите в Европа. Преди пет години държавните и търговските комуникации са блокирани за часове и държавата е парализирана от атака, чиято цел е именно естонската държава. Днес страната е толкова напред в развитието на интернет, че когато зам.-министърът на отбрана Йонатан Всевиов представя достиженията, трябва да стиснеш очи, за да си представиш. Една четвърт от гласовете на избори се подават онлайн, 99 на сто от банковите преводи се извършват по електронен път, така се плащат данъци (5 минути) и се основават фирми (25 минути).

Страната е изцяло зависима от електронните си комуникации. Естонският случай – първото регистрирано кибернападение срещу суверенна държава – стана повод НАТО да се заинтересува по-сериозно от киберпрестъпленията и да се занимае със защитата на собствените си мрежи и инфраструктура. Но Талин също не стои със скръстени ръце. Най-добрите киберспециалисти са привлечени в доброволческата организация „Лига за киберзащита”, в която работят по сигурността, както на правителствените, така и на частни мрежи.

Държавата е осигурила правната рамка за тяхната рамка, а специалистите са привлечени от предизвикателството и от възможността да общуват помежду си. Доставчиците на интернет са задължени да информират потребителите, когато влизат в страници, които биха могли да ги заразят с вируси и да ги направят уязвими или да ги превърнат в оръжие на престъпниците. Пак доставчиците трябва да предлагат антивирусни програми на потребителите, които все пак решат да не се вслушат в съвета им. Правителството е предоставило собствеността на личната информация, която дават в интернет на потребителите и твърди, че тя е по-добре защитена, отколкото тази, която администрацията ползва, чрез хартиените им досиета.

За Германия сигурността на интернет също е национален въпрос. Датата под стратегията за кибер сигурност е февруари 2011 г. и обхваща въпросите, свързани с защита на критичната инфраструктура и на мрежите, използвани от правителството. Първите партньорства между властите и мрежовите оператори датират от 2007 г. Най-големите специалисти от правителствените организации, академичните кръгове и бизнеса са обединени в консултативен съвет, който обсъжда нови заплахи, оценява възможното им въздействие върху Германия и консултира правителството за позицията, която би трябвало да заеме. За германците ключът към проблема е в международното сътрудничество, в привличането на все повече държави към общи принципи и правила за работа срещу кибер престъпленията като мерки за мирно използване, за почтеност , за надеждност, з задължение за борба с вирусите, за разследване на престъпниците, за изграждане на общи механизми и мрежа за кризисна комуникация във всяка от страните, където 24-часово да можем да се обменя информация, за изграждане на капацитет за противодействие в по слабо развитите европейски страни.

Макар да признава, че

интернет засяга начина й на живот,

Европа все още не е наясно как да го защити. Европейската комисия предложи законодателство, което да криминализира ботнетите, планира да отвори център за борба с кибепрестъпленията към „Европол” и да отвори киберчадър над мрежите на евроинституциите. Тези дни беше предложена стратегия за осигуряване на по-безопасно съдържание за децата, които използват интернет през мобилни устройства и следователно извън контрола на техните родители. А до края на годината се обещава и дългоочакваната европейска стратегия за киберсигурност. Надеждите са тя да предостави общ подход за решаването на проблемите със сигурността на интернет в Общността. Според комисарs за вътрешната сигурност Сесилия Малмстрьом стратегията ще отговаря на четири въпроса:

как да се гарантира баланс между сигурността и свободата на изразяванекак да се осъществява обмена на критична информация и да се подобри сигурността на мрежитекак да се стимулира частният бизнес, притежаващ и използващ мрежит,е да подобрява тяхната сигурност, да разработва технологии и софтуер, и как да се подобри координацията между частния сектор и властитекак да се поддържат отношения с международните партньори

Защо е важно ЕС да бъде по-адекватен в киберпространството? Хол Лют казва, че по света има два вида държави – тези, които са били хаквани и такива които не знаят, че са били хаквани. (ЙД)

материал на : http://pogled.info

Кибератаките – по-усъвършенствани и често дирижирани отвън

Мая Ф — Fri, 17 Aug 2018 05:05:09 +0000

По предварителни данни на пазарната агенция Gartner светът ще похарчи около 96 милиарда долара за информационна сигурност през 2018, което е с 8% повече от 2017.

През последните години проблемите, свързани с киберзащитата, придобиват особена острота.
Още чуваме ехото на 2016 и вота в САЩ, който постави началото на мащабно разследване за предполагаема руска намеса в избора на Доналд Тръмп за президент и в състоялия се по-рано референдум във Великобритания, довел до Брекзит. И в двата случая гражданите на тези страни са били обект на таргетирани кампании в социалните мрежи и интернет.

Колелото се завъртя и сега определенията „хибридна война“ и „платени от чужда държава кампании“ стана синоним на руската пропаганда, със или без основание. А компанията, производител на антивирусен софтуер – Kaspersky, загуби договорите си с американски агенции.

Вече банките и нефинансовите предприятия, които работят с данни на клиенти, ще трябва да докладват за течове и пробиви на сигурността, в противен случай рискуват солени глоби по вече действащия Общ регламент за защита на личните данни (GDPR). Така сигурността става една от основните теми не само за ИТ отделите, но и за бизнес ръководителите.

От друга страна, това е част от цената на все по-свързания свят, в който живеем. Хаосът от много различни събития, действащи лица, нации, корпоративни интереси, потребители и пазари – някои законни, а други – не, трудно може да се контролира или прогнозира.

Буренът AI

От Gartner правят уговорката, че през 2018 машините няма да станат враждебно настроени към нашия човешки свят и порядките в него, но все пак голяма част от заплахите в интернет ще дойдат от изкуствения интелект. Изследователите цитират британската компания за ИТ сигурност Darktrace, която използва машинно обучение, за да открива заплахите. Според нея, ако „добрите“ залагат на дадена технология, тя сигурно ще попадне в полезрението и на противниковия отбор.

Gartner цитира Андрю Цончев, директор анализи в британската компания за ИТ сигурност Darktrace, който счита, че е напълно реалистичнода се говори за фишинг инструменти, използващи ML за прецизно насочване към определени потребители и компании. „Това е една от посоките, в които работим“ – допълва той. „Виждаме ползите и се притесняваме за момента, в който ще има много AI базирани зловредни софтуери и набори от инструменти, до които хакерите ще имат достъп“, коментира още Цончев. Като цяло приложенията, използващи изкуствен интелект, отключват процеса на вземане на решения, подобно на поведението на хората.

Gartner уточнява, че през тази година автоматизацията прави зловредния софтуер, персонално таргетираните (spear phishing) атаки и тези, базирани на IoT, още по-трудни за разпознаване.

Кибервойна: атаки срещу критични системи

Атаките срещу чувствителна инфраструктура в Украйна от миналата година изглежда са били нещо като тест за нападения срещу критични системи и енергийни мрежи. Досега повечето кибератаки изглеждат финансово мотивирани, но ако нещо може да се превърне в оръжие, това по всяка вероятност ще стане. Мартин Либички, професор от инситута Atlanticist и член на неправителствената организация Rand Corporation, която има за цел да подобри механизма на вземане на решения, пише в блога на организацията, че Ръководството от Талин (Tallinn Manual) за приложението на международното право в киберпространството е рамка за изработване на “норми” при сериозни нападения, но не по-малко полезно е да се изследва поведението на страна като САЩ, която очевидно е била обект на кибервойна.

„Войните днес се водят по друг начин – допълва той. – Какво е кибероръжие? И когато атаката във цифровото пространство засегне критична инфраструктура и това евентуално доведе до загуба на човешки животи – как да бъде наречено?“

Не е тайна, че националната критична инфраструктура както у нас, така и в други части по света често е недостатъчно финансирана или засегната от системни проблеми (стар хардуер, липса на специалисти, грешки в архитектурата). Има правителства като британското, които гледат с лошо око на криптирането на данни и се опитват да го ограничат. Според редица експерти по информационна сигурност това е грешка.

Разпокъсаност на мрежата
И макар да има редица инициативи за уеднаквяване на международната политика в областта на опазването на личните данни, зачестилите хибридни атаки и отворените стандарти навеждат на мисълта, че заплахата от разпокъсване на мрежата не е преувеличена.

Твърденията на американските прокурори от миналата година, че антивирусният софтуер на Kaspersky Labs се използва за шпионаж, доведе до деинсталирането на софтуера от много обществени организации, а търговците на дребно спряха да предлагат продукта. Британската банка Barclays също спря да го използва, а по-рано тя го предоставяше на клиентите си безплатно.

Киберпрестъпността се организира

Финансово мотивираните хакерски групи станаха извънредно организирани през последните години. Част от тях, особено в страни с по-либерално законодателство по отношение на киберзаплахите, функционират като компании, макар и незаконни, и имат служители, които ходят на работа 5 дни в седмицата. Западните компании са изправени пред заплахи от страна на организирани престъпни групи, наемани от конкуренти или чужди правителства, се казва още в публикация на сайта на Rand Corporation.

Извличането на финансова полза е водещият мотив за повечето инциденти в сферата на сигурността. По данни на “Интернет общество” престъпленията в киберпространството струват на световната икономика около 600 млрд. долара годишно.

Теч на биометрични данни

Използването на биометрични данни за достъп до устройства и чувствителна информация като сканирането на чертите на лицето в последния iPhone X са хит в потребителската електроника и индустриалните приложения. Очаква се биометричните данни да заменят паролите в корпоративната среда, като първоначално ще бъдат допълнително условие за автентификация. Подобни решения вече намират приложение в сферата на финансовите услуги, а това е един от секторите, в които сигурността е от изключително значение.

автор : Виргиния Стаматова; материал на http://cio.bg/