Исус съживил Лазар и се отправил към Иерусалим, яхнал магаре. Щом преминал през портите на града тълпа от хора го очаквала и го поздравявала, защото се надявали, че идва Спасителят на народа. В краката му постилали палмови и маслинови клонки, защото те били символ на победата.
Денят, в който Иисус влязъл в Иерусалим бил наречен Цветница.

За българите на този ден има обичай да се ходи на църква и да се вземат осветени върбови клонки, които заместват палмовите. Вярва се , че такава клонка, запазена в дома има целебна сила.
Вечерта на селския мегдан се играело последното лазарско хоро от млади момчета и момичета и за първи път след Великденските пости хорото е сключено, затворено.

Така се слага край на моминските обичаи и започва притихването, очакването на Великден!

Весели празници!

Първо, Франц ІІ, император на над 800-годишната Свещена римска империя, която съществува само още две лета, създава Австрийската империя, в която обединява земите на Хабсбургите.

Второ – ражда се малкият Йохан Щраус, който ще основе една истинска музикална империя – империята на виенския валс, за да я предаде по-късно на своите наследници, които да я доразвият и разхубавят. Освен с валсове, тази империя е пълна още с някои от най-известните оперети в света, със забележителни полки и, разбира се, с героични маршове.

Радецки марш. Всички сме го чували. Това е сред най-известните маршове на Йохан Щраус, родоначалник на дълга виенска музикална фамилия, наричан още Щраус Баща, Стария Щраус или Щраус І. Този марш е посветен на чешкия граф и австрийски фелдмаршал, герой от войните с Наполеон и италианските кампании, Йозеф Радецки.

 Йохан Щраус  преди близо 200 години създава, ръководи, захранва с композиции, истински хитове за времето си и дирижира своя знаменит оркестър, с който обикаля и жъне успехи из цяла Европа. Този успех, който не е само музикален, а и финансов, води до истинска въздишка на облекчение у момчето Йохан, родено в твърде бедно семейство.

Само на 28 години обаче той вече може да си позволи луксозната виенска къща Hirschenhaus, по-известна като Златният елен. И сигурно затова създава своята бърза полка, наречена „Въздишката”, в която наистина става неочакваното – музиката спира, за да може оркестърът…..да въздъхне с облекчение.

Щраус Баща завладява европейската музикална сцената и превръща виенския валс в модна икона на епохата, а така подготвя и пътеката на славата за своя син Йохан Щраус ІІ. Но какво да прави горкият Йохан Баща, принуден е да работи непрекъснато. Освен голяма къща, има вече семейство, след като през 25-та година се жени по спешност за Ана Щрайм.

Тя ражда първия му син, наречен Йохан. В следващите години обаче Старият Йохан, който няма още и тридесет, поддържа връзка и има поне пет деца от доста по-младата Ева Трамбуш, връзка, която става причина не само за раздялата с Ана, но и за сериозния разрив с прочутия наследник на таланта и оркестъра му – Йохан Щраус, наричан още Щраус Син или Щраус ІІ.

Ако бащата Йохан създава новата обществена слава на виенския ¾ валс, като го измъква от блатото на предразсъдъците, то синът Йохан я подхваща, развива и издига тъй наречената дотогава „лека музика” до постоянен гост на най-прочутите салони и най-големите музикални театри в Европа и света. Да, валсът, още от възникването си като салонен танц през втората половина на ХVІІІ век, има лоша слава, защото при него мъжете и жените са твърде близо един до друг, а понякога дори се докосват.

Църквата го забранява, но тази забрана не спира по-разкрепостените младежи да продължат да се докосват с удоволствие под формата на танц. Постепенно забраната се разпада и през ХІХ век валсът върви не просто към реабилитация, а към истински разцвет, най-вече в творчеството на Йохан Щраус Младия.

 Младият Йохан е подготвян от баща си за чиновник – изпратен е да учи счетоводство и му е забранено да се занимава с музика. Майка му Ана обаче, било от женска проницателност, било напук на баща му, помага на сина си да учи тайно при най-добрите музиканти от бащиния оркестър. Големият дебют на Йохан Щраус Син е през октомври 1844 във виенското Доммайерс казино.

Щраус Баща се разбеснява заради музикалния дебют на сина си и заради дългата лъжа. Той къса собствените си договори с въпросното казино, както и връзките с Йохан. От своя страна обаче синът също къса връзката с баща си, бесен както заради неговото отношение към майка му Ана, която той все пак изоставя заради любовницата си, така и поради политически различия. По онова време, освен музикален, Виена е и социално-революционен кошер – но бащата е на страната на империята, докато синът е за революцията. Той дори предприема и някои неразумни действия, които го водят до ареста и едва не съсипват музикалната му кариера. Все пак лошото развитие е избегнато.

Скоро след това бащата Йохан Щраус, едва 45-годишен, умира от скарлатина, а синът Йохан Щраус остава сам на белия свят, наследил таланта му, страстта му към жените и веселия живот, голямата му къща, както и прочутия му оркестър. И май точно тогава в ушите му започват да звучат истинските „Гласове от пролетта”, макар че той ги превръща в музика доста години по-късно:

Братята на Йохан Щраус – Йозеф и Едуард, също стават прочути композитори. Не колкото баща си и брат си, но все пак – доста прочути. Семейството и близките приятели, кой знае защо, наричат Йозеф Щраус – Пепи. Баткото Йохан казва за него – „измежду нас двамата Пепи е по-талантлив, но аз, по щастлива случайност, съм по-известен”. Йозеф Щраус, освен че сам композира, помага на Йохан в управлението на оркестъра и участва в турнетата, които са дълги и изтощителни.

И умира след едно такова турне през 1870 година в Полша, която по онова време е окупирана от Русия. За смъртта му има две версии – едната е, че по време на концерт пада от диригентския пулт и си удря главата, а другата, че е бит от пияни руски войници. И в двете версии смъртта му изглежда нелепа и трагична.

Едуард Щраус пък има тъжната съдба на практика да закрие цялата музикална империя на фамилията, въпреки иначе жизнерадостните си композиции. Да наистина, Едуард има син, останал в музикалния свят с името Йохан Щраус ІІІ, но той не продължава семейната традиция, известен е повече като диригент, не толкова като композитор. Пък и баща му Едуард наистина сякаш поставя голяма музикална точка, не многоточие след себе си.

През 1901-ва, когато братята му са вече покойници, Едуард прави последно турне, разпуска прочутия Щраус оркестър и се оттегля напълно от музикалния живот. През 1907-ма спазва една стара договорка между братята и изгаря голяма част от музикалния архив на фамилията, за да не попадне това богатство в лоши ръце. Самият той умира през 1916-та.

Но дотогава има още много време. А сега, през 1849-та година, едва погребал баща си, на Йохан Щраус Син му предстоят още много важни и маловажни, но при всички случаи интересни музикални и житейски дела. Той е диригент на дворцовите балове във Виена. Прави прочутия вече Щраус оркестър още по-прочут, като обикаля с него всички европейски столици, както и Съединените щати. Години наред ходи в Русия, където преживява голяма, но нещастна любов с руска аристократка на име Олга.

Жени се три пъти, но няма деца. Разделя се с втората си жена, но тъй като католическата църква не разрешава развода, отказва се от религията и австрийското си гражданство, става гражданин на херцогство Сакс-Кобург-Гота и се жени за последната си любов, немкинята Аделе Дойч.

Междувременно, окуражен от Жак Офенбах, освен валсове, полки и маршове, започва да пише оперети, поне две от които – „Цигански барон” и „Прилепът”, са в програмите на най-големите музикални театри по света и до днес. Йохан Щраус ІІ умира от пневмония през пролетта на 1899 година, докато композира музика за балета си „Пепеляшка”.

Макар и недовършена обаче, не ви ли оставя тя с усещането, че при прочутата музикална фамилия Щраус нещата никога не свършват, че всичко, свързано с тях, винаги започва отначало.

материал на http://bnr.bg

Днес ние сякаш сме го приели като даденост. Носят го както мъже, така и жени, има го във всякакви разновидности, модели и разнообразни материи. Но докато се стигне до всичко това, на хората, а и на панталоните, определено им е било нужно доста време.

Животът на панталоните е белязан с традиции и социални аспекти, свързани най-вече с пола, който го носи. Много, много дълги години той се е носил единствено от мъже, а за да го спечелят за гардероба си, жените е трябвало да водят жестоки битки с нравите, обществените разбирания и нагласи.

В западната култура женските дрехи са много различни от мъжките облекла. На практика обществото си е изградило строги правила, изискващи хората да се обличат според техния пол. А правилата гласели, че панталони трябва да се носят само от мъжете…

Така векове наред обществото възпрепятствало жените да носят тази дреха. Разлика правят само общества като например тези в Китай и Малайзия, където и жените, и мъжете са облечени в дълги панталони.

Иначе панталоните се зараждат твърде късно във вида, в който ги познаваме днес. Техният прадядо се повил обаче още в древността. По това време сред първите, които носели панталони, били номадски конници в Евразия, ирански скити и древните персийци. В Китай панталони тогава били носени само от войниците.

Още тогава обаче носенето на панталони срещало неодобрение. Например, древните гърци смятали носенето на панталони от персийските мъже като знак на слабост.
Древните римляни пък смятали панталоните за непростим разврат. Самата дума bracatus – “носещ панталон”- означавала едновременно “чужд” и “изнежен”.

Видът на панталона през 14-ти век представлявал два съединени крачола, плътни по краката, обикновено с дължина до коленете или глезените. Недостатък обаче била дупката на чатала.

Имало е времена, когато американските индианци са смятали белите хора за безсрамни, защото под панталоните си били… голи. Самите индианци носели под панталоните набедрена превръзка.

През Средновековието в кройката на панталона се появил аксесоар, който имал за цел да прикрива именно несвързаните два крачола. Той представлявал нещо между бандаж и торбичка, която се привързвала на кръста и минавала между краката. Така се родила и идеята за панталон с дъно, който бил особено любим сред мъжете тогава и приличал на чорапогащник.

В Западната европейска култура са правени няколко опита за въвеждане на панталона, но истинското му приемане било чак през 16-ти век.

Роля за разпространението на панталона в света имали най- вече моряците. През 17-ти век те носели широки и провиснали панталони.

По време на Френската революция мъжете носели костюм с панталон до глезените или под коляното. Този стил е въведен в Англия в началото на 19 век, когато стават модерни панталоните с дължина до под коляното.

През 18-ти и началото на 19-ти век на мода били прекалено тесните панталони – лосини /от кожа на лос/. Обличали ги само мокри и те изсъхвали направо върху тялото. Те обаче ставали изключително тесни и ходенето с тях било мъчително болезнено.

През целия 19 век заедно с развитието на панталоните „еволюирал” и начинът за тяхното закопчаване. Постепенно от т.нар. матроски катинар – две закопчалки отляво и отдясно, закопчаването се измествало от най-различни други варианти, докато накрая се стигнало до всеизвестния цип.

През този период обаче започнало да се случва и най-интересното и определено значимо събитие в историята на панталоните. Били облечени за пръв път от жена! Това, разбира се, не било прието с овации от обществото, дори никак не се гледало с добро око на наглостта от страна на жените. Те на практика трябвало да водят война, за да могат да носят „мъжката” дреха.

В средата на 19 век момичетата, работещи в мините, започнали да носят панталон, когато са на работа. Именно с това свое поведение те скандализирали тогавашното викторианско общество. Панталоните обаче вървели ръка за ръка с полите, които момичетата навивали на кръста си над панталоните, за да не пречат на работата им. Въпреки че работели в наземната част на мината, при сортирането на въглищата момичетата извършвали тежък физически труд. Определено за тази работа полите биха пречили значително на движението им.

По това време актрисата Сара Бернар също се появява облечена с панталони. В американския Запад жените, работещи в ранчо, носели панталони за езда.

Първият дизайнер, който се „осмелява” да прекрачи границите на традициите при роклите и полите, е французинът Пол Поаре. През 1913 г. Поаре изработва панталони в ориенталски стил – тюрбани, панталони тип шалвар – „а ла султан” и поли в стил „харем”. За създаването на тези панталони той е повлиян от Шехерезада.

Първата световна война дала много работни места на жените, когато мъжете им отишли в армията. Въпреки че голяма част от жените все още носели поли, останалите, работещи в заводите, носели панталони и гащеризони.

През 20-те години на 20-ти век Коко Шанел се изявява като дизайнер, популяризиращ новото, вече женско облекло. Тя създава клошираните панталони за разходка, различни спортни дейности или езда.

Въпреки неизбежното навлизане на панталоните в женския гардероб, това облекло все още шокирало хората и през 30-те години на миналия век. Пример е появата на Марлене Дитрих и Катрин Хепбърн облечени с панталони във филмите, в които участват. Публиката обаче освен ужасена, била и очарована, тъй като актрисите спомогнали панталоните да станат по-приемливи за носене от жените.

Десетилетие по- късно светът отново бил във война и отново жените трябвало да поемат голяма част от иначе мъжките задължения. Това разбира се предполагало и носенето на панталони. Много от жените дори носели дрехите на мъжете си, когато ходели на работа. Така до лятото на 1944 г. продажбите на панталони за жени нарастнали с пет пъти повече в сравнение с предходната година.

След края на войната панталоните стават част от всекидневното облекло за работа, спорт или разходка. Истинската революция обаче настъпва чак през 60-те години на 20-ти век. Но дори и тогава в ресторантите не били допускани жени, облечени в панталони. Така женският панталон продължавал да бъде разгорещена и спорна тема.

Едва през 70-те панталоните най-накрая са официално признати за женска дреха, както за всекидневна, така и за официална, а десетилетие по- късно войната е почти напълно спечелена…

Но остава такава и до днес.

Панталонът, облечен от жена, все още не се възприема от някои страни по света.

Така например в Северна Корея жените, носещи панталони на работното си място, биват наказвани с принудителен труд или глоба в размер на седмичната надница на един работник.

Наказание 40 удара с камшик пък очаква и жените, носещи панталони в Судан.

За всяка война обаче са необходими много битки, а жените вече многократно са доказвали, че могат да ги печелят…

материал на www.fashionencyclopedia.com, www.wikipedia.org, www.chudesa.net, www.МenBG.com
автор Савина Ангелова

Още от Античността значението на светлината в архитектурата с ефекта на светлосенките, със съпоставянето на осветените и неосветени повърхности и пространства, със степенуването от светло до тъмно играе огромна роля при изграждането на интериорните пространства.

След създаването на електрическата крушка задачата пред архитекти и дизайнери е да създадат най-доброто осветление, без да нарушават психологическия ефект на светлината и естествения циркадиански (от латинското circa – около, и diem/dies – дневен, преведено буквално – околодневен) ритъм на човека.

Обзавеждането и осветлението вървят ръка за ръка, затова още при проектирането на къщата и нейния интериор трябва да помислим за осветлението. Най-често то се подчинява на цялостното функционално и интериорно решение, така че още от самото начало трябва да вземем решение за видове осветление и осветителни тела, за да не се налагат после промени и прокарване на кабели при вече боядисани стени и тавани. Всъщност с осветлението може да променим изцяло въздействието на интериора. Най-доброто решение е да създадем възможност за варианти, така че според настроението ни или пък според конкретния случай да променяме вида на дома си със светлина.

По принцип осветлението във всяко помещение е два вида – общо и локално, като общото замества дневната светлина вечер, а локалното го допълва, подчертава и отделя отделните кътове, създава интимна обстановка при нужда. От умелото съчетаване на двата вида зависи дали домът ни ще е уютен или безличен.

Преди да изберем осветление за дадено помещение, добре е да се съобразим с дневната светлина, изложението, архитектурното решение. В повечето случаи чрез подходящо осветление се опитваме да пресъздадем дневната светлина в даденото помещение вечер или при мрачни дни. Този подход не е грешен, стига да имаме и други варианти. Във всички случаи осветлението трябва да е подчинено на обзавеждането – като подчертаване, разделяне или обединяване на пространства, също така като стил при избора на осветителни тела. Доброто осветление може да засили ефектите и да подчертае качествата на интериорния дизайн, а лошото да провали замисъла на проекта.

Преди да се спрем на всяко помещение от дома, няколко думи за видовете осветление и тяхната употреба в конкретните случаи.

Общо осветление– е това, което включваме при влизането в дадено помещение. То осигурява равномерно осветяване и трябва максимално да се доближава до ефекта на дневната светлина.

Най-подходяща за общо осветление е отразената (индиректната) светлина – това е светлината, която не идва директно от светлинния източник, а е отразена от стена, таван или специален рефлектор на осветителното тяло. То дава равномерна светлина в помещението и не създава контрастни сенки.

От психологическа гледна точка е добре общото осветление да напомня за дневна светлина – като цвят, сила и посока, особено през мрачните есенни и зимни дни.

За общо осветление най-често са използвани полилеите – те дават добра светлина, но и много сенки, като трябва да се знае, че не са подходяща светлина за четене или работа. Най-добри за целта са осветителните тела с индиректна (отразена) светлина.

Локално осветление. То може да отделя различните кътове в помещението, подчертавайки архитектурен елемент (стена, ниша, мебел) или предмет (картина, малка пластика, антика). За локално осветление е подходящо осветително тяло с насочено (директно) осветление – за кът за четене, над кухненския плот за работа, в работния кът или като декоративен елемент в ниша, върху картина или друг предмет на изкуството.

Не бива да забравяме и за различната атмосфера, която създават различните видове лампи – стоящите лампи (тъй наречените лампиони) могат да се насочват нагоре, надолу или към стената и са много подходящи за създаване на по-интимна атмосфера или за подчертаване на даден кът; настолните лампи в зависимост от абажура могат да служат и за четене, а при по-приглушена светлина имат само декоративен ефект; луничките, вградени в таван, както и самостоятелните спотове (прожекторчета) може да са стационарни и подвижни, с халогенна или обикновена крушка – те могат да служат както за общо осветление, така и с насочването им за подчертаване на даден елемент от дома (например картина, пластика или декоративен предмет).

В дневната
За общото осветление в дневната най-често се използва полилей в центъра на помещението. За съжаление това е и най-лошото решение – насоченото осветление създава сенки по лицата на хората в помещението, общо взето придава студенина в интериора, а и отделните кътове не са достатъчно осветени. Затова за общо осветление е по-добре да изберете отразена светлина – индиректно осветление, отразено в тавана (чрез вграждане на осветление в окачен таван, в ниши, с полилей, с насочена към тавана светлина, посредством системи от халогенни лампи или лампи със скрит източник зад абажур). Най-интересни са решенията с окачени тавани и скрито в тях осветление, което прави истинския таван да изглежда още по-висок, а за осветяване на отделните кътове се поставят вградени лунички. Разбира се, за да направите окачен таван, ви трябва светла височина над 2,50 м, иначе частта под тавана ще стане прекалено ниска.

Много подходящи за общо осветление на дневната са т.нар. осветителни системи, при които на жици или шини се поставят халогенни прожекторчета – те могат да продължат и по стената, може да се разместват, да „слизат” надолу над ниската маса в хола, а и за такава система не се изисква прокарване на нова инсталация.

Насоченото осветление използваме при къта за четене, с него осветяваме картините, поставяме го над масата за хранене – то отделя кътовете и ни позволява да променяме светлината според настроението ни. Непременно трябва да помислим за меко, дифузно осветление, докато гледаме телевизия, защото гледането в екрана при пълен мрак е вредно за зрението. Това може да е настолна лампа, вградено осветление в шкафове със стъклени вратички, лампите над картините.

Тъй като, за да осветим една дневна от 30 кв. м, са ни нужни около седем или осем светлинни източника (не забравяйте, че за да има достатъчно светлина, необходимата мощност е 20-40 вата на квадратен метър площ). Предварителен електропроект, както впрочем и проект за цялостното обзавеждане, е правилното начало – тъй като нещата са взаимно свързани. Ако пък разчитате на собствения си вкус и избирате осветление за дома си, без да се консултирате с архитект или дизайнер, най-лесно е да изберете настолни лампи, лампиони, полилеи и аплици от една фамилия (тоест със сходен дизайн и от едни и същи материали), за да спазите съответния стил на обзавеждане в дневната.

Друг важен елемент, пестящ енергия, е използването на осветление с реостат (димер), така промяната в интензивността на осветлението ви дава възможност за създаване на много варианти с едни и същи осветителни тела. Може да включите осветлението на пълна мощност и да създадете празнично настроение в дневната или да изберете уютен полумрак, ако оставите помещението само на светлината на настолните лампи. Промяната в осветлението може да се осъществи с няколко стоящи и настолни лампи или аплици по стените – различните комбинации дават различни ефекти. А когато каним гости или просто искаме да създадем интимна обстановка, се връщаме към свещите – освен поставени в красиви свещници, може просто да разпръснем навсякъде малки чаени свещи – те ще прочистят и въздуха.

Новост за нашия пазар са светещите кашпи – по-големи или малки, те ще подчертаят къта със стайни растения и могат да са приятен фон за почивка вечер.

В трапезарията
Тук за общо осветление най-подходящ е т.нар. пендел – полилей с променяща се височина. Най-добра височина на такава лампа, поставена централно над масата, е 160 см от пода, за да не блести в очите, нито да пречи да виждаме сътрапезниците си. И тук е добре да можем да варираме със силата на светлината – димер (реостат) ще ни помогне да я намалим при вечеря на свещи или да я засилим в мрачен ден. Ако масата не е с постоянно място – мести се, разтяга се и ни е трудно да определим центъра й, над който да поставим полилея, може да използваме индиректно осветление с халогенни крушки, насочени към тавана. Ако таванът е бял, добре е крушката да отстои на 80 см под него, за да не направи тъмно петно. Специално за такива случаи с промяна на мястото на масата е известната стояща лампа „Арко” на Акиле Кастилиони. Когато в трапезарията имаме шкафове за прибори, сервизи и др., е добре да изберем такива с матови стъкла и скрито осветление в тях. Така при вечеря на свещи може да оставим само тях включени – подобен ефект се постига и с аплици по стените, но за тях трябва да имаме предварително прокаран ток. И тук като в дневната е добре да изберем полилей или пендел и аплици от една фамилия (със сходен дизайн). Много често при еднофамилната къща дневна и трапезария са в общо помещение – в такъв случай именно с помощта на светлината може да градираме пространствата според случая.

В кухнята
Тук е особено важно да виждаме добре, за да избегнем инциденти – особено силна нужда от светлина имаме върху работните плотове. Освен общото осветление, което може да бъде плафониера на тавана или вградени лунички, е добре да вградим в горния ред шкафчета халогенно (нисковолтово) или луминесцентно осветление, защото и двата вида не отделят много топлина и са подходящи за вграждане. Обикновеното луминесцентно осветление променя цвета на продуктите и храната, затова по-добрият вариант е да поставим луминесцентно с по-топла светлина, близка до дневната. Някои фирми предлагат халогенни прожекторчета, окачени над горния ред шкафове – те са подходящи, в случай че не хвърлят сянка върху работния плот. Много приятна светлина е идващата от вградени лампички в горните шкафчета (луминесцентни или халогенни, за да са с по-ниска температура), когато вратичките не са плътни, а с матово стъкло на дървена или алуминиева рамка. Разбира се, тази светлина може да е само като допълнение, както и аплиците по стените, особено ако се храним в кухнята.

В спалнята
И тук като в дневната най-неподходящото решение е полилей или просто висяща лампа в геометричния център на помещението – така тя ще виси над краката в леглото, ще свети в очите, а и ще прави спалнята неуютна. Ако оставим този източник за общо осветление, то поне трябва да сменим висящата лампа с плафониера с матово стъкло, за да не блести в очите. Най-добре общото осветление тук да е индиректно – аплици на стената; скрито в окачен таван, в корниз над прозореца, за да напомня за дневна светлина и т.н. Добре е и да може да се регулира силата му. За нощното шкафче лампа с мощност от 40 вата е достатъчна за четящите, а и няма да пречи на спящия до нас. Освен познатите ни лампи с абажури за настолни лампи днес се използват лампи с движещо се рамо като чертожните, само че с халогенни крушки и закачени на стената. При някои модели спални дизайнерите са помислили за осветлението – лампи от двете страни на таблата зад главите, светещ гръб на леглото, светещи нощни шкафчета и др. В гардероба може да поставим светеща луминесцентна тръба, вградена в носача на закачалките за дрехи, която светва при отваряне на вратичката, за да ни помага да изберем най-подходящия тоалет.

В антрето и коридора
Ако нямате естествено осветление в антрето, трябва внимателно да помислите какви лампи да изберете. Обикновено антрето е дълго и тясно, така че висяща крушка от тавана го прави още по-неприветливо. А все пак то дава първото впечатление, което добиваме, влизайки в една къща. За общо осветление може да използваме луни или луминесцентно осветление (или и двете), вградено в окачен таван – тук неговото приложение е направо наложително, за да коригираме пропорциите на помещението. Допълнително поставяме лампи от двете страни на огледалото – за да се огледаме, преди да излезем, но и да проверим за ключовете, пощата… Интересно решение е и вграждането на дифузно осветление по периметъра на антрето – зад корнизи, матови стъкла, в окачен таван. Ако това осветление не е достатъчно, може да поставим и аплици по стената в подходящ стил. В коридора освен споменатите лунички може да използваме и система лампи върху жици или шина с прожекторчета.

В банята
И тук като в антрето често сме лишени от естествените лъчи на слънцето, или пък ако има прозорци, то те са малки, обикновено на север и не пропускат достатъчно светлина. Затова изкуственото осветление е основното в банята, особено около огледалото, пред което се гримираме (или бръснем) сутрин.

Заради влагата тук добре е всичко свързано с електричество да е специално осигурено – контакти, ключове, осветителни тела. Много красиви и подходящи са огледалата с вградено осветление за баня – лампи, скрити зад матово стъкло в самото огледало или пък матови крушки, обикалящи около огледалото като в гримьорна. Новост са светещите умивалници или светеща струя на водата от крана със светодиод. Много фирми за джакузи предлагат вградено осветление и във ваната – то даже може да се променя ритмично в такт с музиката и вълните за хидромасаж. Светещ може да е и целият душов панел или кабина.

Осветление на картини и предмети на изкуството
Когато осветяваме картина, трябва да спазим няколко основни момента – светлината не трябва да променя цвета на картината, не трябва да развива висока температура, за да не я повреди, трябва да осветява равномерно платното. От всички видове светлинни източници най-подходящо за целта е халогенното – то създава илюзията, че свети самата картина, не развива висока температура, не променя цвета. Освен предлаганите месингови и иноксови прожекторчета, закачвани директно на картината, осветлението на стена с картини може да се реши със система от движещи се прожекторчета, още повече ако не сме предвидили изходи за осветление на всяка картина. Друго преимущество е, че може да разместваме картините свободно и да променяме мястото на прожекторите по желание. За да осветяват равномерно картините, шината на тези прожекторчета трябва да е на 60-80 см от стената, а ако са много големи картините – и повече. Добре е да осветите пробно, преди да закачите системата окончателно. За малките пластики също трябва да измислим подходящ светлинен източник – най-добре е той да не се набива на очи, а да изглежда сякаш случаен слънчев лъч е осветил пластиката от метал или стъкло. Това може да е насочваща се луна, вградена в ниша или в окачен таван, или прожектор от цялостна система.

Технически предпоставки
Крушки с нажежаема волфрамова жичка – те дават близка до спектъра на слънцето светлина, но по-топла. Също така обаче са много неикономични заради високата температура – 95% от енергията се превръща в топлинна. Затова са и неподходящи за лампи с нежни абажури – хартиени или копринени. Все пак си остават традиционният източник на светлина в дома.

Халогенно осветление – то е най-близко до слънчевата светлина, затова е благоприятно за психиката ни, особено в мрачни дни. Лампите са малки и мощни – затова и любими на дизайнерите. Единствен недостатък е по-високата цена, защото за нисковолтовите халогенни лампи е необходим и трансформатор. Добре е той да е безшумен, особено ако е вграден в окачен таван.

Луминесцентно осветление е най-подходящо за работни и складови помещения – гараж, стая за хоби, зимник, ако имаме работилница и др. То е подходящо и за дежурно осветление, което да оставим вкъщи, когато ни няма (за да ни предпази от крадците или да е светло на кучето). Главното предимство на този тип осветление е дългият живот на осветителните тела, ниската им температура позволява вграждането им в мебели и накрая – икономията на енергия. Минус е студената светлина (зелена), която променя цвета на лицата и храната ни. Добре е, че вече се предлагат луминесцентни тела с по-топъл, близък до слънчевата светлина цвят.

LED или светодиоди е сравнително нова технология, която стана достъпна като цена едва през последните години. Най-голям плюс е пестенето на енергия в обстановка на глобално затопляне, както и дългият живот на свтодиода.

Автор: арх. Гергана Стефанов

Топли и студени цветове:

Към топлите се отнасят червените, жълтите и оранжевите цветове – те са наситени с напрежение и привлекателност, често се използват, за да се подчертаят важните елементи в дизайна, тъй като изпъкват.

Към студените – синьото, тюркоазеното и виолетовото. Студените цветове са „по-смекчени“, придават на дизайна изчистен и елегантен вид.

Зеленият цвят е баланса между топлите и студените цветове

Неутрални цветове – към тях спадат бялото, черното и сивото.

Рядко един цвят съществува сам по себе си. Най-често става въпрос за комбинации от различни цветове, които хармонично се допълват (хармонични цветове) или контрастират (цветови контраст).

КАФЯВ ЦВЯТ – Кафявият цвят е отвъд активната страна на живота, олицетворява самия живот, но по пасивен начин. Създава усещане за пасивно задоволство и уют. Въпреки, че се възприема като скучен цвят, кафявото създава усещане за спокойствие и топлота, честност, здравословност и практичност. Приема се за „благоприличен“, буржоазен цвят, който предизвиква асоциации като солиден и органичен. Олицетворение е на сигурност, надеждност и стабилност.

ЧЕРВЕНИЯ ЦВЯТ – Червеният цвят е цветът на огъня и кръвта, свързан е с енергия, здраве, сила, власт, мощ, решителност, както и страст, желание и любов. Това е един емоционално наситен цвят, придава усещане за топлина. Има много висока видимост и поради този факт често се използва за обозначаване на опасност – високо напрежение, пътните знаци, светофарите и противопожарните съоръжения обикновено са боядисани в червено. Използва се като символ на смелост и затова може да се види в много национални знамена. Червеното често се използва, за да се предизвикат еротични чувства (червени устни, червени нокти, червените фенери, „Дамата в червено“, и т.н.). В живописта и дизайна червеното се възприема със следните характеристики: сила, жизнерадост и динамика. Това е най-атрактивния и натрапчив цвят от всички, излъчва топлина и моментално привлича погледа. Съответства на активната страна на живота, поради този факт отблъсква чувствителни и срамежливи хора. Червеното изважда текста и изображенията на преден план. Често се използва като цвят за акцент. Черният цвят в комбинация с червено, значително засилва въздействието на червеното. Жълтия цвят прави червеното да изглежда още по-топло, динамично и комуникативно. Червеното, комбинирано със синьо зеленото, контрастира по крещящ начин.

ОРАНЖЕВИЯ ЦВЯТ – За човешкото око, оранжевият цвят е много горещ и затова създава усещане за топлина. Свързва се с радост, слънце и тропиците. Оранжевото представлява ентусиазъм, очарование, щастие, креативност, решителност, атракция, успех, насърчаване и стимулиране. Независимо от това, оранжевото не е толкова агресивен цвят, колкото е червения цвят. Много добре се приема от младите хора. Този цвят олицетворява чувството за хумор, оптимизмът и приятелството. Стимулира доверие, толерантност и чувство за общност. Като цитрусов цвят, оранжевия цвят е свързан със здравословна храна и стимулира апетита. Притежава висока видимост и символизира безопасност и поради тази причина е приет за световен цвят за спасителни дейности. В дизайна този портокалов цвят кара елементите да изглеждат по-близо и по-големи. Поради тази причина често се използва, за да привлече вниманието и да се подчертаят най-важните елементи на дизайна.

ЖЪЛТИЯ ЦВЯТ – Жълтият цвят е най-светлият основен цвят, експанзивен е – създава усещане за движение и често доминира пред другите цветове. Този весел цвят винаги е следван от окото, а в най-ярките си нюанси може да е по-агресивен дори от червения цвят. Повдига духа, стимулира комуникацията, символ на интелект и внимание към детайла. Жълтото е цветът на слънчевата светлина. Използването му предизвиква приятни чувства. Той е свързан с радост, щастие, интелект и енергия, създава затоплящ ефект, предизвиква бодрост и стимулира умствената дейност. Особено подходящ е за насърчаване на продукти и предмети предназначени за децата, свързани с отдих… Използването му може да има обезпокояващ ефект – този цвят изпъква пред другите цветове, особено в комбинация с черния цвят. Това съчетание се използва често, за да издава предупреждение. Жълтият цвят в снимките – означава минало време. Жълто в съчетание с бяло придава лекота и енергия.

ЗЕЛЕНИЯТ ЦВЯТ – Зеленото е свързано с изцеление, благоденствие, прераждане, хармония, спокойствие и щедрост. Този цвят е баланса между топлите и студените цветове. Популярен в повечето култури. Това е цветът на природата и плодородието. Символизира екологията – растежа, възраждането и естествената природна среда. Това е най-спокойният цвят за човешкото око, показва стабилност и издръжливост, надежда, благородство, великодушие, свежест. Зеленото има голяма лечебна сила. Зеленият цвят понижава кръвното налягане, успокоява нервната система и ума, стимулира творческия процес. Цветът на волята за оцеляване и инстинкта за самосъхранение – за разлика от червеното (което асоциира опасност), зеленото означава безопасност. В интериорният дизайн и вътрешното оформление този цвят е често срещан. Помещенията, боядисани в зелено са приятни за обитаване, успокояват и стимулират умствената дейност. Този цвят позволява комбиниране с много други цветове и присъства във почти всеки дом под формата на стайно растение. Зеленото е приятен за окото цвят придава на изображенията да изглеждат по-далеч. Зеленото е пряко свързано с природата. Зелено в комбинация със синьо – обозначава начало и растеж и една свежа цветова схема приятна за окото. Дава чувство на спокойствие и пролетно настроение и е отлична за проекти, свързани с екологията и природата. Тази комбинация също така е подходяща за спални и за бани, поради релаксиращия ефект. Зелено, комбинирано с кафяви или бежови цветове се използва за рециклирани и органични продукти. Зелено, комбинирано с жълто и бяло (или черно) е често срещана цветова схема в дизайна на спортни артикули. Зелено, комбинирано с оранжево се получава много приятна свежа палитра, използва се в дизайна на безалкохолните напитки.

СИНИЯТ ЦВЯТ – Синият цвят символизира благочестие, искреност, лоялност. Това е цветът на небето и морето, свързва се със стабилност, внушава власт, доверие, лоялност, мъдрост, увереност, интелект, вяра и истина. Има успокояващ ефект и създава усещане за спокойствие и сигурност. Добър избор е за декориране спални. Синьото е сред най-тъмните цветове и предполага почтеност, достойнство и духовно извисяване, дълбочина. То е отдалечаващ се цвят, изразява безкрайност и прохлада. Колкото е по-тъмно синьото, толкова повече се засилва усещането за безкрайност. Този цвят кара хората да мечтаят. За разлика от емоционално топли цветове като червено, оранжево и жълто, синьото е свързано със съзнание и интелект, спомага за повишаване на производителността. Естественият цвят на синьото и небесната му асоциация го правят универсален. Внушава важност, увереност и консервативно излъчване и затова е най-разпространения корпоративен цвят, особено в тъмните си нюанси. Синьото е мъжки цвят, според проучванията той е много добре приет сред мъжете. В комбинация с бяло – придава усещане за свежест и чистота. Когато се използва заедно с топли цветове като жълто или червено, синьото може да създаде силно въздействащ и ярък дизайн. Синият цвят е страхотен избор в дизайна за туристически агенции, басейни, масажисти, лекарски кабинети, офиси, аптеки и центрове за отслабване.

РОЗОВИЯ ЦВЯТ – Розовият цвят е комбинация между червено и бяло, оттенък, който може да бъде описан по-скоро като нюанс. Съчетава енергията на червеното и спокойствието на бялото. Розовото е „сладката“ страна на червено – колкото по-голям е процентът на червено, толкова по-енергичен е този цвят, но без да е прекалено агресивен. Неговата символика и популярността му са обект на много влияния. Розовият цвят е цветът на универсалната любов и щастието, възприема се като безгрижен и позитивен цвят. Не случайно съществува терминът гледаш на живота през „розови очила“. За повечето хора това е цветът на захарния памук, дъвката, на бебетата и малките момиченца. Асоциира чувство за релаксация, но проучвания показват, че използването на големи количества розово може да предизвика физическа слабост и умора у хората. Розовият цвят създава усещане за плахост и сладникавост. Въздейства по-скоро върху вътрешния ни свят, не призовава към действие, поради което често е предпочитан от по-интровертните хора. Нежен и деликатен, розовия цвят напомня за ранните пролетни цветя, романтика, любов и приятелство, грижовност. Той обозначава женски качества – изисканост, изтънченост и пасивност. Розовата панделка е международно признат символ на надеждата и информираността в борбата срещу рака на гърдата. В интериора се използва за обзавеждането на детски стаи. Нюанси на розово – коралов цвят, телесен цвят, магента, малиново (сини нюанси – горски плодове), роза, сьомга (розово-оранжев цвят), водна лилия. Комбинацията червено + розово означава любов и има голямо приложение в дизайна на картичките и подаръците за Свети Валентин.

ЛИЛАВИЯТ ЦВЯТ – Лилавите цветове са изключително рядко срещани в природата. Те са очарователни и асоциират забавление, празничност и тържественост. Необичаен и необикновен, неземен и магичен, лилавия цвят често се асоциира с кралски особи. Той символизира власт, благородство, лукс и амбиция, внушава чувство на богатство, разточителство, самочувствие и независимост. Този магически цвят е подходящ да се използва в графичния или интериорния дизайн, когато е необходимо да се внесе чувство на фантастика, мистерия и магия и магьосничество. Чувството за капризност незабавно се предава с виолетовия цвят. Според проучванията, почти 75 на сто от подрастващите деца предпочитат лилаво пред всички други цветове, затова често се използва за насърчаването на продукти за деца. Синкав нюанс на лилавото създава усещане за мистерия, докато червеникавия нюанс го прави чувствено. Лилавото се възприема много крайно. Хората или го обичат или мразят. Мъжете рядко харесват този цвят, въпреки това, той е чудесен цвят за хора на изкуството. Срещан е в магазини за дрехи, художествени галерии, нощни клубове, фотографски студия, магазини за бижута, козметични студия. Комбинацията от лилаво, оранжево и зелено е присъща за дрехите на клоуните.

БЕЛИЯТ ЦВЯТ – Бялото е свързано със светлина, доброта, невинност и скромност. Това е цвета на съвършенството. Може да представлява раждане, чистота и простота. Белият цвят е противоположност на черния цвят. За разлика от черното – белия цвят обикновено има позитивно възприемане и означава безопасност. В света на мебелния и интериорния дизайн, бялото и черното са изключително модни цветове. Но според бялото и черното са слабо предпочитани като любим цвят от по-възрастните хора.

Бялото се използва като символ на простота в хай-тек продуктите. Цветът на снега насърчава пречистване на мислите и умствената яснота. Бялото пресъздава идеята за надеждата и очакванията за лечение и възстановяване, затова открай време това е цвета на болниците и лекарските престилки. Бялото често се използва като символ на безопасността при насърчаване на медицински продукти и съоръжения.
Бялото е светът на святото и просветлението, бягството и успешното начало. Белият гълъб е символ на невинната душа, в Библията той символизира образа на Светия Дух. Бялото означава невинност и милосърдие, а червеното символизира кръвта на Христос. Бялата тога се отнася до чистотата на морала и светостта на живота. В Китай, Индия и Япония – белия цвят се свързва със смъртта и траура. За будистите бялото е цветът на лотоса – символ на чистотата и светлината, а също така и на познанието. Белият цвят е добър избор за булчински магазини, сватби, стоматолози, хлебопекарни. Бялото знаме е знак за капитулация и е всепризнат символ на мира, злоупотребата с него се счита за военно престъпление. Тъй като белия цвят е неутрален, той е особено подходящ за фон. Успешно се комбинира със всички останали цветове, придава чистота и светлина в дизайна. Бяло в комбинация със светло синьо засилва освежаващия ефект, внушава идеята за чистота. Съчетанието най-контрастните цветове: бяло и черно създава напрежение, почти драматична атмосфера. Текстът на бял фон се чете най-лесно.

СИВИЯТ ЦВЯТ – Сивия цвят е неутрален, затова е в добра хармония с всички останали цветове. Най-популярната цветовата схема на интериора на офис сградите. Със своя индустриален аспект, това е цветовата схема на 20-ти век, на високите технологии и индустриализацията. Сериозен, умерен, безчувствен, студен и тих този цвят е лесен за възприемане. Успокоява и потиска всичко витално. Предполага анализиране и атмосфера, лишена от емоции. Често изобразява мъгла, скука и мръсотията на големите градове, но и означава индустриален, машинен и „модерен“. Мъжете имат по-силно изразени предпочитания към сивото. 26% от младите мъже избират сивия цвят като предпочитан. Подходящ е за фон, за да представи елементи в други цветове. Сребристият цвят като светъл нюанс на сивото е често използван в дизайна и рекламата. Продукти и опаковки в сребрист цвят изглеждат качествени, изящни и ценни. Много добре предава идеята за аристократичност и елегантност в комбинация с черното. Сребърен цвят – за създаване на хай-тек ефект, използвайте сребро в комбинация с други цветове. Сребърният цвят се съчетава успешно със злато и бяло, за да придаде на чувство на власт и контрол.

ЧЕРНИЯТ ЦВЯТ – Черното се свързва с изисканост и стил, високо качество и класа, власт, престиж, елегантност, надеждност, простота и изтънченост. Този мистериозен цвят обикновено се асоциира с драматизъм, мистерия, със страха от неизвестното. Това е цветът на „отрицанието“, за разлика от бялото, което е цвят на „утвърждаването“. Цвят на магиите, той поражда желание за унищожение на съществуващото и песимизъм. Този цвят е на анархичната опозиция и на абсолютните претенции за власт. Черното е използвано като символ на специалното и високопоставеното. Цветът на сянката, мракът и нощта, черното е отрицанието на светлината. Черно обаче означава и сила, богатство и сериозност и се счита за много официален, елегантен и престижен цвят. Чрез черното човек показва, че иска да бъде различен – черен костюм, черна лимузина и черно куфарче внушават почит и достолепност, когато човек иска да се отличи от шарения свят. На черен фон яркостта на всички останали цветове се засилва, те искрят и изпъкват много добре. Черният цвят дава чувството за перспектива и дълбочина. Черното отдавна се е наложило като модерен цвят, който внушава елегантност и нестандартност. В комбинация с червено, оранжево или други много ярки цветове черното придава много агресивна цветова схема. Черното контрастира добре с ярки цветове. Черното изважда на преден план формата и материята. Създава чувство на лукс и ред.

]]> https://www.art1a1d.com/2026/01/11/%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%b4%d0%b5%d0%b9%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%86%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b5-amp-on/feed/ 0 https://www.art1a1d.com/2026/01/11/%d0%ba%d0%be%d0%b8-%d0%b4%d1%80%d0%b5w%d0%b5%d0%bd-%d0%b1%d0%be%d0%b3-%d0%bao%d1%8f-%d0%b7%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%8f-%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d1%80%d0%b8%d0%bb%d1%8f-amp-on/ https://www.art1a1d.com/2026/01/11/%d0%ba%d0%be%d0%b8-%d0%b4%d1%80%d0%b5w%d0%b5%d0%bd-%d0%b1%d0%be%d0%b3-%d0%bao%d1%8f-%d0%b7%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%8f-%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d1%80%d0%b8%d0%bb%d1%8f-amp-on/#respond Sun, 11 Jan 2026 09:18:13 +0000 https://www.art1a1d.com/?p=53396

Предлагам на вашето внимание един много интересен поглед към героя през усещането на творците за него.
Великоклепни и много силни са картините на всички художници, които той е докоснал със личната си съдба.
Хубаво е и децата да ги видят!
Аз благодаря сърдечно на авторите на тази прекрасна презентация, защтото дадоха много емоция и храна за моята даскалска душа!