Притча за здравето и спокойствието

imagesЗдравето и Спокойствието спорели кое е по-важно за човека. Здравето не се съмнявало, че от него по-ценно няма. Спокойствието се опитвало да го убеди, че и то е не по-малко желано.

– Няма нищо по-важно от мен на този свят – гордо казало Здравето – И мога да го докажа!
– Как? – попитало Спокойствието.
– Ела с мен! – предложило Здравето.

Двете влезли в една църква и се заслушали в молитвите на хората. [Прочетете още…]

Единайсетте народни повели

543“На тез, дето ще прочетат написаното, искам да река, че тоз народ много преди Христа си е имал своя вяра. Родът и земята са му били най-милни на българина. В кръв и пръст се е клел той и за тях е давал живота си. Българинът тъй и не стана християнин, и мюсюлманин не стана. И да се определя тъй, все малко зорлем му идва религията. Бил съм даскал години наред. Бил съм и ватафин на русалиите. Видял съм всякакви хора. Едни се кланят в църкви, други в джамии, трети притихват в гората. Все са българи. Много съм питал кой в какво вярва. И ако и да имат разни имена хората за Бога си, все за някаква Сила иде реч накрая… [Прочетете още…]

Никога не знаеш дали пък не си любимец на съдбата

fortunaИмало едно царство, в което хората силно вярвали в провидението. Затова там имали странен обичай. На всеки осъден на смърт, в последния момент давали да тегли „жребий на съдбата“. Подавали му една купа, в която имало две листчета – на едното пишело „Живот“, на другото – „Смърт“. Ако изтеглел „Живот“ го помилвали. По този начин съдът искал да провери „свише“ дали е взел правилно решение и да разбере каква е волята на съдбата. А всеки осъден до последно имал надеждата, че ще живее. [Прочетете още…]