Наследникът – притча

http://www.art1a1d.comЖивял някога един много богат фермер. Той имал жена и син. Те имали огромно стопанство и къща като царски дворец.
Един ден фермерът повикал сина край себе си и му казал, че планира да му завещае цялата своя империя, но преди това поискал от него да отиде до съседния град и да поработи един месец. Целта на бащата била синът му да види как се изкарват пари, какви усилия е необходимо да полага човек.
Тъй като синът бил разглезен и мамино синче, той отишъл да се оплаче на майка си за решението, което баща му е взел. Майката, естествено, не харесала идеята синът й да работи и да се изтощава. Опитала се на няколко пъти да разубеди съпруга си, но без успех, той бил непреклонен. Тогава тя дала на сина си достатъчно пари да преживее един месец в града, даже и повече, така че да му останат и да заблуди баща си, че това са пари, изкарани с труд.

Синът заминал. Месецът се изтърколил бързо и дошло време да се прибере у дома.
– Здравей, татко! – казал синът. – Изпълних заръката ти, а това са парите от работата в града – добавил той, подавайки на баща си парите, които бил получил от майка си.
– Лъжеш! Не си работил и ден! – казал баща му и хвърлил банкнотите в камината.

Момчето се натъжило и отишло отново при майка си да се оплаче от постъпката на баща си. Тя го успокоила и му дала още пари. Този път сред дрехите му в багажа сложила и изпокъсан и износен панталон и изцапана блуза. Казала на сина си да ги облече, като се прибира от града, за да заблуди баща си, че наистина е бил в града и е работил.

Речено сторено. Синът не усетил как се изтъркулил и вторият месец. Върнало се момчето с мръсните дрехи. Подало парите на баща си, но ситуацията от преди месец се повторила и бащата отново изхвърлил банкнотите в огъня.
В този момент синът взел решение да спре с фалша и наистина да си намери работа. Отишъл в града, намерил си работа и изкарал свои пари. Минал месец. Прибрал се в имението на баща си. Застанал гордо пред него и му подал спечеленото. Бащата го взел и отново го хвърлил в камината.

Синът се хвърлил към огъня, изкарал от там парите и извикал към баща си:
– Защо го направи? Аз толкова много се трудих, за да изкарам тези пари, а ти ги хвърляш в огъня с лека ръка!
Тогава бащата погледнал към сина си, очите му били пълни със сълзи, прегърнал го и изрекъл:
– Сега спокойно мога да ти завещая цялото си богатство, защото ти вече знаеш каква е стойността на парите.




Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+