Татуировката отречена от християните

http://www.art1a1d.comОтдавна се знае, че няма нищо ново под слънцето. И ако днешните младежи, шарещи телата си с най-разнообразни татуси, си мислят, че татуировките са белег на съвременната ни култура, дълбоко се лъжат. Това изкуство, както твърдят специалистите, съществува не от вчера и днес, не дори от няколко столетия, а от около 6000 години. И практически се е срещало при всички племена и народи и по всички континенти, включително и по нашите земи.

Жените в Древна Тракия са удивлявали античния свят с богатите си украшения. Тракийките се гиздели богато с кокетни огърлици, обеци и пръстени, а главите на принцесите и жриците били окичени с изящни златни венци. Великолепни образци на такива ювелирни накити са намерени в много от проучените от археолозите могилни некрополи у нас.
Предполага се, че тъкмо на тракийска принцеса е принадлежал най-ранният известен нагръдник по нашите земи, датиран към V в. пр. Хр., намерен между пловдивските села Дуванли и Чернозем. Преди няколко години край русенското село Брестовица пък бе открит гроб на тракийска принцеса воин, като сред погребалните дарове, редом с желязното копие се въргаляли чифт обеци и елегантна фибула.

Надгробна могила на тракийска принцеса със златен венец и богати украшения бе открита и през 2006 г. край Синеморец.
Aрхеолозите попаднаха на погребение на тракийска принцеса край Кърджали с рекордните над 60 бижута, закопани във вечния й дом.
Но може би най-известната покойница от онова време е забулената в тайни принцеса, чиито тленни останки са намерени преди половин век под Могиланската могила насред Враца. За тази окичена със златни лавров венец, обеци и апликации върху булото си мома се смяташе също, че е тракийка.

Но известният проф. Йордан Йорданов от антропологичния институт при БАН направи възстановка на главата й и отрече тракийския й произход, твърдейки че нежното създание е със средиземноморски черти и най-вероятно просто е била омъжена за местен тракийски владетел на племето тибали. Което не е попречило, апропо, на женения за врачанка австралийски режисьор Карел Дуинг да заснеме през 2012 г. 54-минутен филм, посветен на мистичната аристократка, озаглавен „Героят и принцесата“.

Покрай другите артефакти, в царската гробница е открит и богато декориран наколенник, смятан за едно от най-великолепните тракийски произведения на изкуството. На него е изобразена знатна тракийка с… татуирано лице (съществува хипотеза, че образът е на великата богиня майка, но лавровият венец на челото й по-скоро сочи към благороднически произход на красавицата). Украсата е предимно с геометрични мотиви.
Татуировки на тракийски благороднички може да се видят и в много изображения върху древни вази и други керамични съдове.

В сцените с тракийски митични персонажи, най-често в такива с убийството на Орфей от тракийки или пък с певеца Тамирис, ослепен за неговата самонадеяност, а също и с наказания с лудост от Дионис тракийски цар Ликург, древногръцките художници не пропускали да изтъкнат този очевидно много важен елемент от външността на знатните тракийки. С татуси, изпълнени в ивици с прави и коси линии, вълнисти и зигзагообразни мотиви, точки, розети и силуети на животни – змии, сърни или елени, те покривали целите си крака, ръце и шии.

Описвайки най-забележителните обичаи на траките, Херодот отбелязва: „Татуирането се смята за благородно, а нетатуирането – за неблагородно“. Т.е. тази практика била приоритет на елита.
Националният археологически институт с музей при БАН организира преди време заедно с още 15 български музея изложбата „Огледало на времето: женската красота през вековете“.  По този повод специалистите от НАИМ създадоха колекция от временни татуировки с най-характерните мотиви, декорирали някога изящните тела на тракийките.

В интерес на истината, в древния свят жени и мъже украсявали телата си повсеместно – не само траки, но и гърци, гали, брити, германи и славяни също татуирали кожата си. За славяните например се знае, че са нанасяли изображенията с помощта на глинени щампи или печати, известни като пинтадери. Тези своеобразни преси с различни орнаменти позволявали цялото тяло да се покрие с ромбове, меандри и завъртулки, които знаци често се използвали в магическите ритуали за плодородие.

С разпространението на християнството обаче обичаят да се поставят татуировки бил анатемосан като езически и постепенно бил изкоренен от ежедневната обредност. „Заради мъртвец не правете резки по снагата си и не чертайте по себе си букви“ – заръчва Бог на Мойсей (Лев. 19:28), както се твърди в Библията. Като част от култа към демоните и идолопоклонничеството, практикувани от езичниците, татуирането било забранено на израилтяните. Пък и тялото, заедно с душата и духа, съгласно Светото писание, е сътворено по Божи образ и подобие, така че се явява нещо като отражение на Господа. С две думи отвсякъде си е кощунство да се драска по него.

Но колелото на историята се върти по безкрайната си спирала и ето че след хилядолетия отново татуировката излиза на мода, дори и в християнския свят.

Самата дума „татуировка“ е производна от таитянското „tatau” и „ta-tu”, която дума се използва на Маркизките острови и означава „маркиране, белег, знак, рана“.

За първи път терминът се споменава в записките на Джеймс Кук от експедицията му до Южния пасифик през 1769 г.
Как са наричали татуирането древните египтяни, при които то се появява за първи път или поне в египетските пирамиди са открити първите следи от тази практика върху мумия отпреди четири хилядолетия, Божа работа. Но поданиците на фараоните толкова дълбоко почитали татусите, че благодарение на развитите си търговски контакти с другите държави от Стария свят, успели да научат на това изкуство и жителите на Персия, Гърция и Крит.

Но има изследователи, които са на мнение, че татуировките са се появили случайно. Още в праисторически времена първобитните хора забелязали, че след изгаряне или порязвания, получени случайно, по кожата се образуват причудливи незаличими рисунки. И започнали умишлено да си нанасят със сажди или различни бои подобни „драскотини“. Те служили не само като украшения, но и като знаци на племето, рода, тотема или пък указвали ранга на притежателя им. Някои от древните ни предшественици им придавали и магическа сила.

При някои народи болезнени разрези по кожата, оставащи белези, които служели като татуси, се правили само на хора с благороднически произход.
Но съществуват и различия в локализирането на местата, върху които се поставят изображенията, което пък обозначавало социалния статус на съответната персона. На платото Укок в Алтай например са открити няколко замръзнали мумии, наречени „Вожда“, „Воина“ и „Принцесата“, с нанесени върху телата им характерни татуировки, очевидно явяващи се признак на съсловно различие. В книгата си, посветена на историята на татуировките, изследователят Стивън Гилбърт твърди, че някои представители на етнически групи в Сибир в днешно време използват подобни татуси като… болкоуспокояващо средство.

Японските гейши пък с помощта на татуировката заобикаляли забраната да показват тялото си разголено. Те смятали, че разноцветните картинки върху кожата им имитират облекло.

Може би най-странното предназначение на татусите е случаят, разказан от Херодот за това как владетелят на гръцкия град Милет Хистией предал на зет си Аристагора тайна информация чрез своеобразно „живо“ писмо – текстът му бил татуиран върху обръснатия скалп на един роб и впоследствие скрит от враговете под израсналата му наново коса.

Оказва се, че татуто има много интересна еволюция и е нещо, което е съпътствало човечеството още от неговата люлка. Въпреки че процесът на нанасянето му е твърде болезнен, най-вероятно вярата в божествената му сила е помагала да се изтърпят мъченията от интервенцията. Както е казал народът – „Трай, бабо, за хубост“! Какво пък, като нищо може да се окаже, че някоя татуираща се старица е станала вдъхновяващата муза за раждането на тази сентенция.




материал на http://www.art1a1d.comавтор:
Диана Славчева

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+