Чадърът

Безспорно един от най-полезните и практични продукти, измислени някога, това е чадърът. Както и в предните две истории ви показахме едни на пръв поглед прости изобретения, зад всяко едно от тях стоят много години иhttp://www.art1a1d.com/стория и интересни случки.”
Думата “чадър” има латински корен, който означава сянка.
Днешната история не е изключение и даже има спор между две държави за това кой пръв е измислил чадъра.
В Китай, Египет и Индия чадърът бил символ на голяма власт и само най-висшестоящите имали право да го използват.
Именно между Китай и Египет има спор за това кой пръв е изобретил този така полезен предмет.
Говори се, че египтяните ползвали чадъра още през 1200 г. преди новата ера.
Тогава когато се налагало на египетските благородници да излизат навън, роби им правили сянка.
Въпреки това, историците са по-склонни да вярват на китайците повече, тъй като те са оставили и писмени сведения относно произхода на чадъра.
Има две интересни китайски истории относно темата и втората от тях присъства в писмени варианти в официален документ.

Първата история разказва за едно момче, живяло в едно село преди повече от 4000 години, което на прибиране от полето, било сварено от силен дъжд по пътя.
За да се предпази от водата, момчето откъснало едно голямо лотосово листо и го положило на главата си, като по тоззи начин съумяло да остане сухо.
След като видели това, хората от селото се заели и направили първия чадър по подобие на листо от лотос.

Втората история, както споменахме присъства в писмен вариант и звучи доста по-достоверна.
Лу Бан бил един от най-известните майстори-дърводелци в Китай, а жена му Юн всеки ден му носила обяд, докато той работел в работилницата си.
Както сами можете да се досетите, това било доста трудно начинание в дъждовните сезони, което подтикнало дърводелецаhttp://www.art1a1d.com
да построи павилиони по пътя, за да може жена му, и храната му естествено, да останат сухи.
Всичко било добре, докато един ден Юн не споделила на мъжа си, че само ако имаше един подвижен павилион, би излезнало доста по-евтино на мъжа ѝ,
а и би било доста по-практично за нея. Това подтикнало Лу Бан да направи първия, в историята чадър, който може да се разгъва и така до ден днешен.

От Азия и Африка, където чадърът има ограничена употреба, той преминава като отличителен белег за лукс в Гърция и Рим.

Скиадейонът – средството за предпазване от слънцето, бил изобразяван над главата на Бакхус; а дъщерите на чужденците в Атина трябвало да държат чадъри над главите на девойки по време на великите фестивали на Панатенея. Чадъри могат да се видят и в ръцете на принцеси на вазите от Хамилтон в Британския музей. В Рим, когато над покрива на театъра не можело да се опъне платно, било обичай за жените и изнежените мъже да се предпазват от палещите слънчеви лъчи с чадъри. Тогавашните чадъри били изработени от кожа, така че да може да се смъква и вдига в зависимост от желанието им.

По това време чадърът бил използван и в Испания и Португалия, откъдето бил пренесен в Новия свят

В началото на 16-и век чадърът станал популярен на западния свят, особено в Северна Европа, където преобладава дъждовното време. В началото той бил смятан главно за дамски аксесоар.

Едва след 1685 г. се появила идеята за водоустойчив чадър. Непостоянството на английския климат просто гарантирал успеха му. Тази негова употреба била популяризирана от кафенетата, където чадърите били използвани да предпазват клиентите от дъжда по пътя до каретите им. Все още обаче чадърите били използвани от дамите, а господата, които носели чадър, били обект на подигравки.

По-късно пътешест

http://www.art1a1d.com

веникът и писател Джонас Хануей (1712-1786 г.) носил и използвал чадър в Англия в продължение на 30 години. Така той го популяризирал и сред силния пол. Джентълмените на Острова много често наричат чадърите си “хануей”.

Първият магазин за чадъри се нарича “Джеймс Смит и синове”. Той бил отворен през 1830 г. и все още съществува в английската столица.

 Във всички големи градове на империята се пази споменът за първия гражданин, набрал кураж да носи чадър. В Единбург това бил лекарят Спенс. В Глазгоу хирургът Джон Джеймсън донесъл чадър от едно свое пътуване до Париж. Това било през 1781 г., а чадърът бил първият в града и предизвикал огромен интерес сред жителите му.

Сега той е неизменна част от ежедневието ни и навсякъде около нас – на улицата, на плажа и в планината.

Разбира се, един от най-големите врагове на чадъра е вятърът!

Очевидно това е едно от тези изобретения, които са просто перфектни, защото като дизайн не се е променил кой знае колко много през годините.
Това си е голямо постижение и свидетелства за една изобретателност, от която можем да се поучим и ние самите.




материал на http://prisma-bg.com/

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+