Героите мотивират.
В края на учебния ден- след 17.00 децата викаха ,,Ура”, че ще правим час за Левски.
Няколко от тях бяха донесли цветя.
Най-малкият Никола бе научил стихотворението на Ботев- по свое желание, запален от разказите в класа и семейството му.
/ тук е рециталът на прекрасния Никоола и част от разговора ни с децата преди началото на нашето състезание . Исках да го кача с приложение, за да е лесно за слушане, но то вече е платено…./
Най-палавият Криско- каза, че сам е учил това стихотворение и почти се разплака, че не го е запомнил добре, но преди училище е поставил цветя на паметника на Левски със своя баща.
За играта ни децата трябваше да носят само лепило, но нормално- половината бяха забравили. Това направи работата още по-интересна, защото се разпределихме на групи, по двойки, а на всяка двойка само по едно лепило. Правилото бе- всеки лепи, дава на съседа си лепилото и вдигат пъзела, когато го получат.
Стана интересно .
Първите станаха втори, а изостаналите от всеки отбор получиха помощ в подреждането и залепянето от готовите.
Децата истински се радваха ! И си помагаха!
Две дечица не проявиха желание и не участваха, защото поведението им бе грозно за случая и аз ги оставих да си стоят така.
Един от чужденците в класа каза, че не желае. Обясних, че всеки си народ има свои герои и ние уважаваме тяхната смелост.
Детето пожела да работи по пъзела извън отбор.
Със скрити лица и вдигнати портрети на Левски си направихме снимка.
Аз мислех да залепя портретите в стаята, но децата пожелаха да им позволя да си ги носят у дома.
Изпяхме ,,Високи , сини плаинини”.
Чужденецът получи портрета от пъзела и ми го даде да го закача в стаята.
Единият от двамата неучаствали се чустваше недобре, но другият…
1,,а” даде своята почит в края на 19я февруарски ден към най-светлата историческа личност- Левски!
