Слушай, за да разбереш, а не за да отговориш

http://www.art1a1d.comЕгото ви кара да бърборите за себе си в диалога, вместо да научите нещо…
Живеем в свят на противоречия, в който всеки разговор може да се обърне в спор. Политиците не могат да общуват помежду си, в социалните мрежи дори най-простите въпроси предизвикват грандиозни дискусии.

Според социологическо проучване на Центъра „Пю” в момента човечеството е по-разединено и по-противопоставено, отколкото когато и да било в историята. Не сме склонни на компромиси – въобще не чуваме другата страна. Вземаме решения къде да живеем, за кого да се омъжим и кои да са приятелите ни, предопределени само от собствените си опорни точки. Това означава, че въобще не чуваме другата страна. Общуването изисква баланс между говорене и слушане и някъде по житейския си път сме изгубили този баланс. Това казва в лекцията си пред аудиторията на TED Селесте Хедли, водеща на различни радиопредавания в Джорджия. Автор е на книгата „Да поговорим: Как да имаме разговори, които имат значение”, излязла преди месец.

Много от вас сигурно са чували съвети по темата, като например: гледайте събеседника си в очите, набележете си предварително интересни теми за разговор, поглеждайте, кимайте и се усмихвайте, за да покажете, че слушате внимателно, отговаряйте с части от чутото или с обобщение. Забравете всички такива съвети! Не струват, казва Селесте.
Според нея няма нужда да се учите как да показвате, че слушате внимателно, ако наистина слушате внимателно. Научете се да водите разговор без да си губите времето, без да ви доскучава, и, опазил бог, без да обиждате никого.

Ето 10 прости правила, които радиоводещата споделя с аудиторията на TED.

1. Правете само едно нещо в един и същ момент. Оставете смартфона, таблета, ключовете или каквото там държите в ръце, фокусирайте вниманието си върху разговора, бъдете тук и сега в него. Не мислете за спора, който сте водили с шефа си по-рано. Не си мислете какво ще вечеряте. Ако не ви се води този разговор – спрете да го водите. Но не бъдете само наполовина в него.

2. Не бъдете непогрешими. Ако искате да изкажете мнението си без никаква възможност за отговор, спор или дискусия – пишете блог. Известният терапевт Скот Пек е казал, че истинското слушане изисква да поставиш себе си настрана. А това понякога означава да поставиш личното си мнение настрана.

3. Използвайте отворени въпроси. Вземете пример от журналистите: питайте кой, какво, кога, къде и как. Ако зададете твърде сложен въпрос, ще получите кратък отговор. Оставете събеседника си да говори. Попитайте го: Как се почувства?

4. Следвайте хода на разговора. Не задавайте всички въпроси, които ще ви хрумнат.

5. Ако не знаеш нещо – признай си. Не говорете празни приказки.

6. Разговорите не са, за да се хвалите. Чуйте за преживяванията на събеседника, без задължително вие да му разказвате как е при вас положението по темата на разговора. Ако ви споделя за загубата на близък, не разказвайте за вашата загуба на близък човек. Ако ви споделят за проблеми в работата, не му казвайте колко мразите работата си.

7. Не се повтаряйте. Това е унизително и скучно. А ние го правим твърде често.

8. Оставете подробностите настрана. Честно казано, никой не се интересува за точната година, име, дата или някой подобен детайл, който вие се мъчите да си припомните. Това няма никакво значение.

9. Слушайте! Ако устата ви е отворена, значи не научавате нищо. Не слушаме внимателно, защото предпочитаме да говорим. Когато говорим контролираме нещата, задоволяваме егото си. Но има и друга причина: разсейваме се. Човек изрича около 225 думи за минута, но може да възприеме близо 500 думи в минута. И нашите умовете запълват останалите 275 думи. Вижте, знам, че изисква усилие и енергия да слушате наистина внимателно, но ако не го правите въобще не разговаряте. Вие сте двама души, които крещят несвързани реплики, стоейки един до друг. Трябва да се изслушваме. Има много красива мисъл на Стивън Кови: „Повечето хора не слушат, за да разберат, а слушат, за да отговорят.”

10. Бъдете кратки. Добрият разговор е като миниполата – достатъчно къс, за да задържи интереса и достатъчно дълъг, за да покрие темата.

материал на http://www.art1a1d.com/

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+