Новото начало

http://www.art1a1d.comЧесто говорим за ново начало тогава, когато имаме нужда да променим живота си изцяло. Искаме да променим нещо коренно, защото сме се сблъскали с дадено разочарование и не желаем да живеем в него. Искаме да срещнем щастието, любовта, светлината, успеха. Търсим това ново начало, защото всички тези така необходими ни ценности за един пълноценен живот липсват.

По-скоро искаме да избягаме от сега и да се гмурнем в една наша фантазия, която чакаме да започне да се сбъдва, да се случва и проявява в реалността по някакво чудо. Просто искаме ново начало, което да преобърне живота ни на сто и осемдесет градуса и щастието да ни огрее, както се казва.

Всъщност това щастие изгрява с настъпването на всеки нов ден. И колкото и странно да звучи, именно в новия ден и всичко, което той ни поднася е и нашето ново начало. Идеята е, че в повечето случаи имаме една изкривена представа за него и ако до сега сме чакали да срещнем просто ей така истинската, главозамайваща любов, щастието и всички радости в него, както и грандиозен успех и сме се чудили защо не идват, може би е време да помислим върху това. Ако до сега сме смятали, че всичко това е въпрос на късмет със сигурност по този начин ще чакаме за новото си начало, което би могло да бъде от всякакво естество. Искаме го, но чакаме за него…

Това е все едно да стоим на летището и да гледаме заминаващите и пристигащите самолети и отчаяно да искаме и ние да заминем, но да не сме си купили билет за конкретна дестинация… Дали има логика в това? Мисля, че един такъв човек би изглеждал доста странно и по-скоро биха го помислили за просяк, а не за някой, който има намерението да замине на луксозна почивка, която в случая наричаме „ново начало”.

И да…нещо подобно се получава, когато искаме нещо да се преобърне, но в същото време стоим на едно място и просим за него. Мислим, че някой е длъжен да ни подари този самолетен билет и ние просто да се пренесем на райския остров, който си представяме.

http://www.art1a1d.com Чакането. То е наша претенция към външния свят, което означава, че когато стоим на едно място ние очакваме, че животът ни ще се промени, получавайки онези блага от съдбата просто ей така, защото е решила да бъде благосклонна към нас. Ние просто можем да си останем в комфортното място и да се наслаждаваме на целия този процес. А всичко това, което си представяме като нашия нов старт в живота, всъщност би следвало да започне от наша вътрешна промяна, израстване и усъвършенстване. Това е леката подробност, но и доста важна – новото начало е нещо, което започва от нас, а не ни се поднася от външния свят.

Въпросната цена се изразява от една страна с нашите навици. По-конкретно раздялата ни с тях. Това са всички онези вредни навици, които ни държат в познато, монотонно ежедневие, което би могло да ни изнервя или дадена незадоволителна връзка, или пък ни държат в един омагьосан кръг на недоимък. Това са навиците, които ние сме си създали, засягащи конкретен аспект. Примерно продължаваме да сме с някого, просто защото ни е удобно там, а не защото сме щастливи, обичаме се, подкрепяме се, израсваме заедно. Не! По-скоро повечето неща ни дразнят и по-скоро предпочитаме ние да си гледаме нашия живот, а човекът неговия си. Може да се получава такова несъответствие и в сферата на личностното ни израстване. Да твърдим, че обичаме себе си, което знаем, че трябва да правим, защото сме прочели много книги, изгледали сме много филми по темата и сме отишли на няколко семинара, но упорито и отново по навик да правим неща, които са нездравословни за нас – физически, психически, емоционално да продължаваме да се тровим по някакъв начин.

И ако се вгледаме по-дълбоко в конкретните навици ще разберем, че те принадлежат на нас, а не на външния свят. Никой не ни ги е насадил, ние сами сме си ги създали. И вглеждайки се още по-дълбоко, някъде там ще ни просветне, че именно тези принадлежащи на нас самите навици, до голяма степен ни делят от желаното ново начало. Така че, когато говорим за него и по-важното – стремим се към него, ще е необходимо да им кажем „Сбогом!”.

След едно такова осъзнаване и размисъл върху всичко онова, което ежедневно правим, за да подминем новото си начало, е много вероятно да се появи едно неприятно чувство. То може да е на вина, дори гняв към себе си. Поглеждайки в навиците си и разбирайки, че тяхното съществуване изцяло зависи от нас би могло да се отключи едно себеотхвърляне, което в никакъв случай няма да ни помогне. Именно тук стои въпросът за любовта към себе си.

Но не онази любов, която знаем, че трябва, както споменах, от книгите, а тази, която истински ни изпълва. Идеята е да се заобичаме заедно с всички тези навици, грешки, недостатъци, които сме допуснали и допускаме. Все пак сме хора инавикът за нас е нещо естествено. Зоната ни на комфорт е нещо естествено. Всички хора, с които сме свикнали са нещо естествено. И ако просто отхвърлим всичко това, оставяйки егото ни да ни води, едва ли ще стигнем по-далеч от сегашното си положение. И аз самата съм била във връзки по навик, правила съм неща по навик и изобщо съм имала нездравословни навици в много отношения и съм искала да започна на ново. Но така и не съм успявала, докато не съм се сблъскала с тази леко или много болезнена истина – че аз сама саботирам този рестарт.

Именно за това е нужна любовта. Да пребори егото, болката и отвиненията, които биха могли да се появят. И ако я няма бихме могли да правим всичко напук. Напук на миналото, напук на човека, напук на всички. Просто така от раз да решим, че нищо и никой не ни интересува освен собствените ни интереси. Това е обаче бягство към едно привидно ново начало, но измамно. Това е защитна реакция на накърненото ни его, което просто има нуждата или по-скоро претенция да се покаже и да бъде забелязано от околния свят.

Всичко това няма общо с любовта към себе си. Тя е израз на хармония, баланс, приемане и прошка – към нас, към света, към хората. Любовта към себе си е неотменна част от новото начало, защото чрез любовта често протича трансформация, която както разбирате започва от нас. Любовта има своята лечебна и изцелителна сила и ако точно нея търсим е по-добре да спрем и да започнем да я създаваме. Къде? В себе си и първо към себе си. Истината е, че тази любов не претендира с нищо и не изисква нищо от света. Тази любов намира израз навън като една непринудена увереност, уважение към себе си, желанията и интересите ни, честност към себе си и останалите, топла усмивка дори и в трудните моменти, любов към живота, мъдрост и осъзнатост, самочувствие и сексапил.

Въпросното ново начало е много често напудрено в представите ни. От прекалено многото филми, звездни истории, книги и т.н. често оставаме с впечатлението, че това е нещо грандиозно. Всъщност, както и в началото споменах, във всеки нов ден се съдържа търсената от нас промяна. Животът винаги ни дава шанс и винаги би приел желанието ни за промяна, стига ние да правим тези малки крачки на трансформацията. Тоест новото начало е един плавен преход по време, на който ние се движим, развиваме, усъвършенстваме, борим се с навици, от които искаме да се освободим. То е процес от нашето личностно развитие и съответно промяната на света, защото променяйки себе си ние променяме и всичко извън нас.

Новото начало е онзи свеж полъх на новия ден, който животът ни дава. Ние никога не сме лишени от възможността за него. Тази възможност идва всеки ден и е винаги насреща. Вселената винаги мисли за нас и нашето добро, нашето израстване и развитие и ни поднася тези възможности за действие, различни от познатите ни досега. Дава ни хората, които срещаме и дори понякога ресурсите, за да го постигнем. Този процес на промяна се измерва с действия, а не с думи за него, мечти по него, илюзии и фантазии за един приказен свят.

Новото начало е за много от нас нещо грандиозно, както описах. Очакваме фойерверки, поздравления, букети и червен килим, по който да тръгнем. Именно тези очаквания ни пречат да тръгнем по този път, защото ни се иска всичко да се случва веднага и без особени усилия. Но истината не се крие там, защото новото начало е това, което подминаваме докато продължаваме да живеем по навик и с очаквания.

Новото начало няма нищо общо с червения килим…то е по-скоро един каменист, несигурен и неутъпкан път, който може да ни се стори даже доста неприветлив. Но ако тръгнем по него, минем през препятствията в началото, пуснем миналото си и се сблъскаме с това ново и непознато, някъде там този път ще става все по-равен, красив, светъл и някога би могъл да заприлича на червен килим.

Новото начало е избор. То е и избор да обичаме себе си, но не и нещо, което съдбата ни поднася на готово.

материал на © kristtin.com.

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+