Пътят на козметиката през вековете

http://www.art1a1d.comЦивилизациите са използвали различни форми на козметика в продължение на векове за религиозни ритуали, за разкрасяване и за поддържане на добро здраве. Текстът по-долу представя кратка история за употребата на козметика, като се започне от древните египтяни през 10 000 г. пр.н.е. до началото на 20-ти век.

Козметиката през вековете

Египет – родината на козметиката

Гримирането произхожда от древни магически вярвания и методи за лична защита. На него се гледало като на начин за скриване на идентичността, за да бъде човекът защитен от зли духове. Но съществуват и други две причини за използване на грима: хигиенно-медицинска и за разкрасяване.

Влиянието на ароматите върху психическото и физическото състояние на човека е известно от древни времена. Първите достоверни сведения за извличането на етерични масла от растения са открити в шумерски клинописни плочки, датирани към 5000-4000 г. пр. Р. Хр. Шумерско откритие е и сапунът. Но за истински първооткриватели, широко използващи ароматните екстракти от растения за въздействие върху душата и тялото, се считат египтяните.

В Египет за първи път козметичните средства се споменават по време на управлението на фараоните от Първа династия (3100-2890 г. пр. Р. Хр.) Жителите на древен Египет били убедени, че козметичните средства не само разкрасяват тялото, но и укрепват здравето. Според легендите, бог Хор натривал тялото си със свещени масла и с благовония, за да го направи силно и красиво.

Древните египтяни – както жените, така и мъжете – били известни със своята суета. Те масово използвали козметични средства – парфюми, кремове, бои за веждите, благовония за всекидневна употреба, благовония за различните религиозни ритуали. Козметиката при тях намирала приложение и при мумифицирането на покойниците. При мумифицирането се използвало масло от кедър.

Папирусът на Еберс, открит в египетския град Тива през 1872 г., съдържа рецепти за изглаждане на бръчки, отстраняване на бенки, боядисване на косата и на веждите, подхранване на растежа на косата. За да се предпазят от палещите лъчи на Слънцето, египтяните очертавали контура на очите, веждите и горната част на клепачите си си със зелен и с черен цвят, които съдържали антимон и мазнини. Двуцветното гримиране създавало зрителна илюзия – очите изглеждали по-големи, по-изразителни. Очната линия предпазвала окото от слънчевата светлина и от инфекции. Гримът прогонвал мухите и комарите, които предизвиквали очни възпаления и защитавал кожата от горещия климат, който би я изсушил. Гримът бил използван като дезинфектант. Жените в Египет пудрели бузите си и червели устните си. Египтяните първи въвели употребата на перука, която поставяли върху късо подстриганите си глави. Тя замествала шапката и косвено подпомагала борбата с въшките.

Древните египтяни отдавали голямо значение на личната хигиена. Религиозните им закони проповядвали умереност по време на хранене и спретнатост в бита. Гръцкият историк Херодот разказва: “Египтяните пият само от медни съдове, които всекидневно почистват. Носят платнени дрехи – винаги изпрани и чисти; за тях това е предмет на големи грижи. Подстригват косите си и носят перуки, за да избегнат въшките. Заради чистотата, предпочитат да бъдат по-скоро спретнати, отколкото – красиви. А жреците през ден подстригват косите си и космите по цялото си тяло, за да нямат въшки и никаква друга скверност по тялото си по време на службата си на боговете. Жреческото облекло е от плат, а жреческите обувки са от папирус. Жреците се къпят по два пъти денем и по два пъти нощем.” Очевидно, не без основание, древните гърци смятали египтяните за основоположници на профилактичната медицина…

Още в древноста жените ползвали червило, произвежано с помощта на три основни природни типа оцветотели: минерални – живачни, сулфидни и метални оксиди, растителни – шафран и къна и биологични (животински) – кармин.

Устните на царица Нефертити ухаели на ръжда (от оцветителя, базиран на метални окиси). Червилото е един от безбройните патенти на древен Египет. Тогавашните знатни дами придавали на устните си по-привлекателен вид, като ги мажели със смес от метални окиси и пчелен восък. Ефектът от това да целунеш устни с такъв оцветител бил убийствен в буквалния смисъл – все едно си изпил чаша с отрова.

Царица Хатшепсут се отправила на морски военен поход към далечната митична страна Пунт (някъде по бреговете на континента Африка) с чисто козметична цел – да търси безвредни червени багрила – става дума за карминена боя, която се извличала чрез стриване на насекоми, живеещи в кактусите и прибавянето на животинска (козя) мас. Древните египтянки били дотолкова влюбени в червилата си, че след смъртта им, ги поставяли в техните саркофази, за да могат те да ги използват и в задгробния си живот!

В древен Вавилон ароматни масла се добавяли дори и в строителните материали, с които се строели храмовете. Ползвали са масло от лимон, мира и кедър. Така се обезпечавала дезинфекцията във вътрешността на храма.

Благовонията се смятали за символ на богатство и за скъп подарък. Например, тамянът (растителна смола) се ценял колкото златото. Ползвал се широко в религиозните служби. Извличнето на аромат от него се извършвало чрез изгаряне върху жар. От тази процедура се е родило и името на парфюмерията – от латински “per fumum” и френски “par fumee” – “чрез дим”.

В Египет се изработвали и кремове, премахващи бръчки и други белези на възрастта.

Козметиката в древна Елада и в древен Рим

Към V век пр. Р. Хр. използването на козметични средства преминало Средиземно море, проникнало в йонийските колонии, а оттам – и в древна Гърция.

Елините обръщали особено внимание на естествените природни средства за разхубавяване. Стройното атлетично тяло и красивото лице били на особена почит сред тях. Смятало се, че външната красота и вътрешната красота (красотата на личността, на характера, на духовния и интелектуален живот) трябва да съжителстват в хармония. Според това схващане, престъпникът, низшият духом, злият не могат да имат красиво лице и стройно и атлетично тяло, а физическата красота е белег и за духовното богатство на човека, и затова не може красив човек да притежава съзнание, обладано от зли помисли.

Младежите се стремели към красотата чрез спазване на строги правила за хранене, спортуване, редовни грижи за тялото. Към ежедневния стил на живот принадлежали различни видове бани, масажи и гимнастически упражнения.

Вдъхновение за древните елини била богинята на красотата и любовта – Афродита. Гръцката митология й приписва откриването на средствата за поддържане на красотата. А на хубавата Елена (известна от разказа за Троянската война) митологията приписва разпространението на разкрасяващите средства.

Ето как е описана богиня Афродита в древната легенда: “Не е работа на нежната и палава Афродита да се намесва в кървавите битки. Тя събужда в сърцата на богове и смъртни единствено любов. Благодарение на тази своя сила, тя царува над целия свят.

Висока, стройна, с нежни черти на лицето, с мека вълниста златна коса, украсяваща прекрасната й глава като венец, Афродита е олицетворение на божествената красота и на неувяхващата младост. Когато тя се придвижва, облечена в благоуханни одежди, тогава Слънцето свети по-ярко, небето е по-синьо от всякога, а цветята цъфтят по-пищно. Афродита е родена на брега на остров Китера от снежнобялата пяна на морските вълни. Където стъпвала богинята, там разцъфтявали цветя и въздухът около нея се напоявал с благоухание. Афродита е вечно млада, най-хубавата измежду всички богини.”

Според легендата за Троянската война, на сватбата на цар Менелай с красивата Елена, богинята на раздора Ерида хвърлила на масата една златна ябълка, към дръжката на която имало прикрепена бележка, която обяснявала, че това е подарък, предназначен за най-красивата богиня. Било решено младежът Парис да определи коя е тази, която заслужава ябълката. В крайна сметка, той харесал най-много богиня Афродите. По-късно богинята била обвинена, че е спечелила първия в света конкурс по красота с измама – имала червило на устните и пудра на лицето.

Всъщност, запознаването си с козметиката древните гърци дължат на древните египтяни. В редица древногръцки писмени източници се споменава за различни козметични средства. Хипократ, смятан за баща на европейската медицина, описал множество средства и начини за разхубавяването на жените. Питагор и Хипократ пишат за ползата от водолечението, а Аристотел – за масажа като средство за запазване на еластичността и свежия вид на кожата. В антична Гърция козметиката се свързвала и с лечебното изкуство, като особено голямо приложение намирали средствата от растителен произход.

Знатните гъркини използвали маски от брашно и мляко във вид на каша. Употребявали избелващи средства за лице и червена боя за нанасяне на очна линия. Гъркините почерняли миглите си със специална смес, която приготвяли от сажди, яйчен белтък, червено вино и светла смола. Използваали и различни тонизиращи лицето течности от билки и вино. Устните и бузите си те оцветявали с миниум. Изящни чадъри предпазвали матовите им лица от яркото слънце.

Понякога се стигало и до злоупотреби с козметичните средства. Атинският законодател Солон се опитал да забрани използването на козметика, но – без успех. Сократ също не успял да постигне успех в тази посока.

http://www.art1a1d.comВ древна Гърция благовонията били широко разпространени. Елините използвали смоли, подправки и ефирни масла, получени от цветя. Това били първите стъпки по пътя към съвременната технология за направата на парфюми. В надписите върху глинените таблички, които са открити при археологически разкопки, подробно са описани съставките на благовонията, които обилно се изолзвали както от жените, така – и от мъжете – като необходима мярка при тамошния горещ климат.

Жените предпочитали косите им да имат русо-червеникав цвят. Прическите им били във формата на красиви кокове. Тези сложни прически се постигали с помощта на поддържащи мрежи и диадеми. Използвали се и перуки.

Сутрин лицата на много гъркини изглеждали като стара напукана глинена театрална маска, защото вечер, преди лягане, те си слагали маска, която махали, след като се събудят на следващия ден.

Аспазия – най-великата хетера на Атина и любовница на Перикъл – дори и на 40 години изглеждала “във възрастта на любовта”. Нейният “Трактат за грижите за красотата” разкрива богатия опит на една жена, знаеща всичко, което е полезно за подмладяване и създаване на приятни илюзии.

Тази част от Елада, която римляните завоювали, послужила като мост, по който източната козметика завоювала завоевателите. Тя променила изцяло естетическите възгледи на римските жени от епохата на римската република. Естествено, става дума за жените, принадлежащи към висшите слоеве на обществото, към аристокрацията.

http://www.art1a1d.comПрез античността, козметиката достигнала най-голям разцвет в Римската империя. За козметичните тайни на красивите римлянки са писали поетите Овидий и Хораций. Овидий публикувал и наръчник за гримиране, озаглавен “Средства за гримиране”. Това е третият античен сборник със съвети за гримиране, след сборниците на египетската царица Клеопатра VII и атинската хетера Аспазия.

“Жена без грим е като ястие без сол.”, казва римският философ Плавт. Грижите за красотата на лицето били свързани с грижите за общата хигиена на тялото. Къпането (по възможност – с минерална вода) било издигнато в култ. И до днес никой не е достигнал римляните по умение да се строят минерални бани. По времето на император Диоклециан била построена една обществена баня, в която едновременно можели да се къпят 3000 души. Заможните римляни прекарвали голяма част от деня в луксозните обществени бани, където се подлагали на различни водни процедури, на масажи и на релаксация. Според древните римляни, не е истински римлянин този, който не се къпе поне три пъти дневно. Съществували три вида бани (терми) – студена баня (frigidarium), топла баня (tepidarium) и гореща баня (caldarium). В древен Рим, освен баните, широко се използвали и солариумите – места за излагане на слънце.

В Римската империя употребата на благовонни масла добила колосални размери. Развитието на гастрономията и парфюмерията вървели ръка за ръка. Използвали се тамян, миро, сантал, мускус… в съчетание с различни подправки – канела, ванилия, джинджифил…

Разгулният и безпътен живот, който водели римските аристократи, причинявал бързо повяхване и набръчкване на кожата на лицето. За да се замаскират тези недостатъци, в Рим широко се използвал гримът: пудра, руж, кремове… Ланолинът като съставна част на кремовете бил известен още тогава.

Разбира се, трябва да се има предвид, че законодателка в модата, прическата и грима била императрицата. На нея аристократките подражавали във всичко.

Свидетелство за снобизма на римляните е фактът, че повечето кремове от онова време носели гръцки имена, така, както днес парфюмите носят преобладаващо френски имена.

Римлянките се стараели да избелят кожата си, да си почернят миглите, да покрият бузите си с избледняваща към скулите боя. На очната линия римлянките не придавали такова голямо значение, каквото имала тя за гъркините.

За почистване на кожата в Рим се използвало козе или магарешко мляко, комбинирано със сок от портокал и лимон.

Ето една рецепта за маска за лице: отвара от счукани оризови или бобови зърна се смесва със среда от хляб, предварително размекната в магарешко мляко (магарешкото мляко има по-висока киселинност).

Друга маска за лице съдържала ръж, сварена в зехтин.

Особено ефикасна била пастата от крокодилска или волска тор, съчетана с олио и растителен клей.

Веждите се почерняли със смес в чийто състав влизали овъглени яйца от мравки и убити мравки.

Като червило се изполвала смес от цинобър, миниум, олово и крокодилска тор.

Множество римлянки носели изкуствени кичури или перуки.

За първи път в Рим започват да прибавят по лицето малки пластири от кожа във формата на кръг или на полумесец – предтечи на изкуствените бенки.

За първи път в Рим се споменава и за депилация и депилатоари.

С падането на Западната Римска империя (476 г.) използването на парфюми в Западна Европа се прекратило за столетия.

Гримът в древна Индия

http://www.art1a1d.comВ древна Индия било задължително жената да бъде привлекателна. Трактатът “Кама сутра” насърчава жените да изучат изкуството на оцветяване на тялото, косата, ноктите, зъбите и дрехите. Лицевите орнаменти били използвани за да могат да се разграничават хората, принадлежащи на различни касти. Броят на индийските касти (социални групи) наброявал около 3000.

Какво казва Библията за козметиката?

Трите библейски цитата, в които се споменава за грима, осигуряват малко информация. Тези три текста загатват идеята, че гримът е бил познат и използван от еврейските жени в царствата Израил и Юдея. Гримът е допринасял за разкрасяването на жената, но има граници за неговата полезност. В целия древен свят считали силния грим за приоритет на проститутките и го свързвали с опитите на жената да съблазнява мъжете. Библията не отрича грижата за добрата външност, душевния комфорт и здравето. Но Книгата на книгите поставя акцент на вътрешната красота над физическата. Скромността се описва като поведение, изразяващо се в самоуважение, дискретност и избягване на всякакви крайности.

Гримът през Средновековието

През Средновековието, в Западна Европа, във връзка с християнското учение, гримът бил предаден на забрава. Жените, които се гримирали, били обявявани за вещици и за поклоннички на дявола и били изгаряни на клада. Кръстоносците го върнали обратно – от Близкия Изток, където той бил общоприет.

автор :,,ISTORIK”

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+