Земляните – персонажи от симулация

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/10/1465279715_5_559x-.jpgЧовечеството винаги се е вълнувало от въпроса: Как са се появили хората и защо са тук?

И от желанието да се отговори на тази трудна питанка са се нароили всякакви научни теории. Дори религиозните течения дават свои отговори според които построяват теорията си и въздействат на масите.

И сега, във времена на бързо развитие на науката и технологиите се появявят нови предположения за появата на хората и развитието на вселената.

Това е един интересен материал, намерил място в много издания-печатни и електронни.

Дали Вселената, която обитаваме, е симулация? Защо технологичният гуру Илън Мъск е толкова убеден, че сме част от някаква гигантска компютърна симулация? Можем ли да разберем дали това е така или не? И какви ще са последиците?

На тези въпроси се опитват да отговорят Оливия Голдхил (Olivia Goldhill) от списание Quartz и Герент Люис (Geraint Lewis) от NewScientist.
Поводът са думите на Илън Мъск на IT-конференцията в Калифорния Code Conference 2016, която се проведе от 31 май до 2 юни, че е убеден, че сме част от някаква космична компютърна симулация.

Защо създателят на SpaceX и Tesla Motors смята, че вероятността е само едно на милиард наистина да съществуваме физически, че е много по-вероятно, ние да сме данни, въртящи се в нечий огромен суперкомпютър. Какво го е довело до това странно заключение?

“Ние определено се стремим игрите да станат неразличими от реалността… вероятността нашата реалност са е основната може да е едно на милиард”.

Мъск смята, че човечеството има само две възможности – или да се създаде виртуален свят в бъдеще, или вече да сме персонажи на нечия симулация. Той е убеден, че цивилизацията в развитието си, не може да не създаде такава реалност, да се спре този прогрес може само гибелта на цивилизацията на някакъв глобален катаклизъм.

Ако цитираме големия писател Дъглас Адамс, може би “това вече се е случило”, и самите ние живеем в синтезирана от някой Вселена, пише Герент Люис.

Оливия Голдхил смята, че теорията на Мъск всъщност идва от Оксфордския професор по философия Ник Бостром (Nick Bostrom), който публикува своя аргумент, че сме в компютърна симулация през 2003 г. Той твърди, че едно от следните три предположенията е вярно:

1. На практика всички цивилизации с нашите темпове на развитие ще загинат преди да достигнат технологичните възможности за създаване на ултра-реалистични видео игри.

2. Цивилизациите с нужните технологични възможности са незаинтересовани от такива компютърни симулации.

3. Ние сме почти сигурно персонажи, живеещи в компютърна симулация.

Бостром е по-малко убеден от Мъск, че живеем в компютърно-симулирана реалност. “Моето мнение е, че не разполагаме с достатъчно силни доказателства, за да изключим всяка от тези три възможности,” твърди той.

Как можем да разберем дали живеем в симулация? Това е труден въпрос, насочен именно към науката, смята Герент Люис от NewScientist, защото разкриването на законите на природата ще бъде всъщност разкриване на алгоритмите вътре в компютърната програма. Има някои интересни свойства на Вселената, които ни карат да се замислим за възможността за симулация. Това е поредица от като че ли прецизно настроени съотношения на масите на основните частици като електроните и кварките, константите на фундаменталните взаимодействия и още цяла поредица “фини настройки”, които обяснява антропният принцип като съотношението на плътността на материята и енергията спрямо скоростта на разширяване в първия момент на Големия взрив.

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/10/1465279089_4_559x-.jpgПоявяват се все повече доказателства, че ако Вселената е била родена с маси и сили само леко по-различни от тези, които са, резултатите биха били катастрофални – вместо нашата интересна и разноообразна Вселена, щеше да е празен и скучен космос без звезди и живот. Може би сме тук само защото някой програмист от по-висши измерения “фино е настроил” нашите основни закони така, че да произведат някои интересни резултати.

Възможно е да има едва доловими улики. Ако компютрите им са като нашите, а те разчитат на числа с крайни размери, тогава пространството и времето щяха да са пикселизирани, а не гладък континуум. Можем да потърсим доказателства за това. (Всъщност доказателство за валидността на теорията на квантовата гравитация ще бъде откриването на кванти на прстранство-времето). Като алтернатива, можем да потърсим неизменните бъгове и грешки, места, където компютърната програма не се държи нормално. Но и в двата случая, вероятно, ще ги тълкуваме като нови “свойства” на Вселената и ще ги включим в нашите основни закони. Освен научните, понятието “Вселена-симулация” поражда много философски въпроси, не на последно място – прословутият въпрос за свободната воля.

Ами ако сме просто нежелани последствия в симулация, която има някаква друга цел? И какво ще се случва, ако компютърът се изключи? Науката не предлага конкретни отговори на въпроса дали нашата Вселена е наистина симулация, а разсъжденията на Мъск не са нещо повече от спекулации, заключава Люис NewScientist.

Какво мислят философите?

Философът Бостром разглежда последиците от своята теория и не е особено загрижен, че нашата реалност може да се окаже компютърна симулация. “Хипотезата за симулация може да бъде много добра или много лоша в зависимост от това, което мислите, че са мотивите на симулаторите – какво ще се случи в симулацията, какво ще се случи след като симулацията завърши. Има очевидно две оптимистични и една песимистична възможност за това”. Бостром смята, че е напълно възможно съзнателни персонажи да се създадат вътре в компютърна симулация. Дори ако за това са нужни стотици хиляди години преди да се постигне такъв подвиг, неговият аргумент остава в сила. И Бостром “не вижда очевидни последици върху въпроса за свободната воля.” С други думи, едни и същи въпроси ще ни вълнуват, независимо дали сме създадени от Бог, Големия взрив или изключително обигран тийнейджър на футуристичен Xbox.

Дали сме в симулация? Не знам, но няма значение!

Робърт Рупърт (Robert Rupert), професор по философия в Университета на Колорадо, смята, че хипотезата за компютърна симулация “определено си струва да се приема насериозно”. И макар да звучи радикално, Рупърт твърди, че ако може да бъдат създадени съзнателни персонажи вътре в компютърна симулация, след това, “аз няма да правя и мисля нещо, което е много по-различно от това, което обикновено мисля за себе си”.

Що се отнася до природата на реалността, квантовата механика разкриват съвсем друга картина на света от тази, на която сме свидетели.

“Може би, в известен смисъл, целият свят, който мислим за “реалния свят” представлява информация. И е същото това, което компютрите правят”, коментира Рупърт. “Така че може да се окаже, че метафизически погледнато, дълбоко в себе си, симулация и реалност са едно и също нещо”.

“Налице са редица опити да се опровергае това, но аз не мисля, че някой от тях е бил успешен”, подчертва Бостром.

И макар коментарите на Мъск да са опростена интерпретация на неговия аргумент, Бостром настоява, че е важно да се вземат такива въпроси насериозно.

материал на http://kolibka.com/; nauka.offnews.bg ; http://hicomm.bg

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+