Психологическа характеристика на деца с девиантно поведение

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/09/images.jpg8989.jpgПоведението на човека е социално обусловено. Това твърдение произтича от факта, че всеки човек живее в обществото и се формира в и чрез него, разбира се това въздействие е във всички случаи опосредствено – човек се намира постоянно в малки социални групи, които оказват влияние върху него и където той извършва своята дейност. Както е многообразна човешката дейност, така многообразни са и обществените взаимоотношения.

Всеки човек участва не само в една обществена групировка, а в няколко както едновременно, така и последователно. В тях той изпълнява различни социални роли. Те имат значение за формиране на неговата личност. Всеки човек се стреми към самостоятелност в мисли и действия, а понякога се чувства неудобно, когато остава изолиран от начина на мислене и действията на околните.

Всяко поведение в своята същност отразява стремежите на индивида към социално признание и социална оценка. Девиантното поведение-също, но в своята реализация то разчупва макро обществените норми и традиции и зачита само нормите на отделна субкултура.

Норма и отклонение в поведението

В търсене същността и отношенията между “нормата” и нейните “отклонения”, разглеждани като показатели за човека, се открива, че това са две взаимно отричащи се характеристики, два полюса, в чиито граници протича човешкият живот.

В тези полюсни измерения на човека (и обществото) като биологичен и социален организъм прозират странните метаморфози и следствени зависимости на преминаване на нормата в хиляди разновидности.

За нормата се предлагат множество определения. Само в медицинската литература съществуват около двеста на брой.

“Нормата – това е идеал, условно обозначаване на съществуващо явление, средностатистически показател, максимален вариант, равновесие със средата, функционален оптимум и т.н.”

Отклоненията съпътстват човешкото развитие и до известна степен тяхното разпространение е обективна закономерност. Откриват се в най-разнообразни форми на изява. Представляват сложен конгломерат от заболявания, психически разстройства, физически недостатъци, изоставане в интелектуалното, речевото или общото психосоциално съзряване на човека и др. Тяхната глобална диференциация е в две основни групи:
отклонения в индивидуалното развитие и живот;
отклонения в социалните отношения.
От гледна точка на развитието на човека като биологичен и социален организъм, както и на основание анализите върху отношенията между нормата и отклоненията е трудно да се даде обективен отговор, тъй като в конкретна историческа епоха е прието едно поведение, а векове по-късно то е отхвърлено[1]. В годините на своя живот до определен период той съществува и се реализира в социално-желателен аспект, но при определени обстоятелства (в резултат на влиянието на болест или житейска ситуация) е в неадекватно отношение към изискванията на средата и се отличава с променена физическа активност и трудна приспособимост.

Дотук очевидни критерии за т. нар. “нормално” поведение, от една страна, са исторически обособилите се морал, етика и законност, а от друга – вариациите във формите на психическото здраве и болест.

За оценка на представата за категорията “социално отклонение” у различните хора и групи Д. Дъглас и Т. Уекслър привеждат схема, която по своята същност представлява кумулативна скала. Тя варира от най-широк по обхватност възглед за отклоняващо се поведение до най-тесен, минавайки през множество междинни степени:

1. Усещане, че поведението на лицето е неправилно, странно, особено.

2. Усещане за неприязън, антипатия.

3. Усещане, че поведението на лицето нарушава отделни ценности или общи норми.

4. Усещането, че то нарушава моралните ценности или моралните норми.

5. Убеждение, че поведението на лицето нарушава отделни ценности или норми.

6. Убеждението, че то нарушава моралните ценности или моралните норми.

7. Убеждението, че то нарушава морално поддържаните забрани относно по-незначителните престъпления.

8. Убеждението, че то нарушава морално поддържаните забрани относно тежките престъпления.

9. Убеждението, че поведението му противоречи на човешката природа.

10. Убеждението, че то е абсолютно зло.

Съобразно тази скала различните индивиди оценяват дадено поведение като отклоняващо се при наличието на по-слаба или по-остро изразена девиантна симптоматика.

Една от формите на социалното отклонение е девиантното поведение.

Определение за „ девиантно поведение”

В науката е прието определението на девиацията като тип поведение, който излиза от рамките на действащите социални норми в дадено общество [5;18]. С други думи, това е отхвърленото, нежеланото, неодобряемото, опасното за отделния индивид и за обществото като цяло поведение.

Терминът “девиация” (от лат. deviare – отклонение от социалните норми [26;263]) означава отклонение, нарушение и се прилага при оценка на тези събития и факти от ежедневието, които се отнасят към явленията престъпност, психопатоподобни изяви на личността, наркомании, алкохолизъм, самоубийства, скитничество и др. В този смисъл се открива, че терминът е приложим при описание и оценка на стила и начина на живот на отделния индивид (или социалната група), които по една или друга причина и във всички случаи се противопоставят (или са някъде в периферията на действие) на общоутвърдените правила и норми на съжителство между хората.

Основни характеристики на девиантното поведение

Три са основните характеристики на девиантното поведение, които го определят като такова и го отличават от останалите форми на отклонение в поведението.

• Девиантно поведение е закономерно следствие от разнообразни отклонения в личностното (или психосоциалното) формиране на децата и подрастващите.

• Девиантно поведение е възрастово-психологически детерминирано. Обикновено се наблюдава в периодите на ускорена социализация и социална индивидуализация на децата и юношите, в кризисните периоди от психосоциалното формиране на личността, когато индивидът влиза в нови, по-сложни социални отношения. Изискванията към него растат и в редица случаи това са водещите предпоставки за възникването на конфликти, неблагополучия и нарушения в равновесието на отношенията между него и средата.

• Субекти на девиантно поведение са както психически здравите деца и юноши, така и тези, които се отличават с различни по степен и характер на изразеност физически или психофизически аномалии.

Отклонения в социалното поведение на малолетните

Девиантното поведение е своеобразен тип социална аномалия, която обединява широк кръг явления, разпространени както в педагогическата практика, така и в широката социална действителност.

Към отклоненията в социалното поведение се отнасят:

• скитничеството, бягствата от къщи и училище, аморалният начин на живот;

• склонностите към употреба на алкохол, наркотични и токсични вещества;

• педагогическата занемареност, изоставането и отпадането от обучение;

• нарушенията във взаимоотношенията между деца и възрастни, между връстници, побоища, скандали, убийства;

• включването в противообществени групи (участия в кражби, обири, организирани групови престъпления);

• склонностите към суицидални действия, самоубийства;

• психопатоподобните форми на поведение, които създават условията за трудната приспособи мост на индивида към средата и трудното съжителство с другите хора;

• стремежите към социална изолация и др.

Девиантно поведение на юношите не е отделен акт или действие, а своеобразен формиращ се стереотип на поведение.

Специалистите считат, че човек не става изведнъж девиантен, а това е постоянен процес и той преминава през следните етапи:

– възникване на противоречия между личността и общоприетите норми;

– противозаконни действия и рецидиви;

– проява на несъгласие и отрицание на социалните потребности на детето;

-натрупване на опит на асоцално поведение( насилие, хулиганство, кражби и др.);

– попадане и включване в групите с асоциално поведение;

– нарушение на законити;

– извършване на престъпления;

Необходимо е да се познават основните фактори, обуславящи формирането на девиантното поведение, за да може да се решават проблемите на тези лица Те са следните:

отклонения в психическото и физиологическото развитие(предизвиква жажда за лоши постъпки, злорадство, деспотизъм и др.)
несъответствие на възпитанието с индивидуалността на детето(снижени познавателни възможности, отклонения в чувствеността и волевата сфера и др.)
несъответствие на възпитателните въздействия на своеобразието на възрастовото развитие(неравномерност при съзряването, това е юношеството);
негативни фактори- безнравствени семейства, средата, улицата, града, лошото влияние на най-близките обкръжаващи личността, негативното влияние на средата на масова информация;
недостатъци във възпитанието на детето;
негативна личностна позиция на самото дете;

Категории девиантни деца

Процесите на отклоняващото се личностно формиране се наблюдават както и при някои напълно нормални, така и при умствено и физически непълноценни индивиди.

Процесът на социална дезадаптация(или десоциализация) се наблюдава най-вече при децата в неравностойно социално положение. Наблюдават се няколко самостоятелни групи деца. Едната от тях обединява аномалиите и това са умствено изостаналите деца, децата със задръжки в психичното развитие, децата с други психосоматични дефекти.

Социалното деформиране на тези деца се основава на паралелното негативно влияние на биологични и социални фактори. Механизмите на формиране на тяхното девиантно поведение, на социално психичните деформации на тяхната личност протичат в своеобразни посоки. Например, при умствено изотаналите деца, социалното анамализиране се изразява, от една страна,в тенденцията на бавно и ограничено натрупване на самостоятелния обществен опит, а от друга-като като резултат от въвличането на умствено изостаналия в асоциално обкръжение. В такива условия той усвоява, изпълнява и действа според социално негативните изисквания и норми на противообществената група. Така несъзнателно, чрез външното внушение, чрез подражанието, умствено изостаналото дете гради една аморална, в случаи и противообществена социална насоченост.

Социално-психически деформации на личността се наблюдават и при някои деца с нарушения в слуховия и зрителния анализатор, както и при физически непълноценните деца. Л.С. Виготски описва проявата на затрудненията в тяхната социализация, като придава особено значение на причинните зависимости между „дефекта и чувствата на непълноценност” на страдащия индивид. Преживяванията на детето, свързани с осъзнаването на собствения дефект, значително променят неговото отношение какго към себе си, така и към околните. Формиращото се трайно чувство за непълноценност води до изграждането на такива личностни качества като повишено реактивност, озлобеност, агресивност, които от своя страна определят облика и стила на поведение на физически непълноценния индивид. Вследствие на същите пречини при някои деца се наблюдават тенденциите на отчуждението, на избягването на контакти с околните. Тяхната подчертана подтиснатост и депресивност ги прави необщителни и трудноадаптиращи се към социалните условия но живот.

Към втората категория деца с отклонения в социалното поведение се отнасят тези, които в интелектуален и психофизически план са напълно здрави и пълноценни. Отклоненията в тяхното съзряване са предимно психосоциални, макар че и при тях се наблюдават редица невротични, неврозоподобни, психосоматични и други функционални нарушения. Поради тези условия, както и в резултат от неблагоприятното въздействие на социалната среда те изостават в процеса на своето личностно формиранеи претворяват в жизнената си дейност нежелани нрави и поведение. Характерни за тези подрастващи са нездравите морални и мирогледни нагласи, асоциалните убеждения, изразеното незачитане на социалните норми и традиции. Това са вътрешните стимули в движението на тяхното неадекватно отношение към обществената действителност. Представителите на тази категория деца са педагогически и социално занемарените подрастващи, безнадзорните, учениците, които изостават в обучението, както и тези, които рано отпадат от училищно обучение.

Към третата група девиантни се отнасят част от децата със задръжки в психическото развитие. Отклоненията в тяхното поведение се дължат на типичните характеристики на задръжките в психическото развитие: недостатъците в емоционално-волевата сфера, слабата мотивация за учебна и обществено- полезна дейност са предпоставките за промени в тяхното познавателно-оценъчно отношение към социалните норми и начини на живот. Слабата критичност на тези теца, трудностите в саморегулацията на самостоятелната дейност до известна степен определят смущенията в тяхното социално приспособяване.

Юношеската личност с асоциална ориентация

Юноеството е един от най- динамичните периоди в живота на човека. Той се определя като преход от детството към ранната зрелост и се характеризира с голяма динамика на преобразуване на интересите и потребностите, с лабилност на сремежити и целите, с промени в мотивите. Поради това при много от подрасващити с отклоняващо се поведение, личностното развитие сочи постепенно или скокообразно дестабилизиране на социалните им позиции, съпътствано от нарастващи социалнопсихични деформации и готовност за противообществена изява. Негативно и в значителна степен се изменят отношенията на девиантните лица със социалната среда. Отклоненията постепенно обхващат тяхната насоченост, нравственото съдържание на самосъзнанието, мотивационната сфера или личността като цяло.

Степенувани са няколко стадия в процеса на девиантно формиране на личността.

Първоначално се детерминира процеса на зараждане на девиантността. В този стадий на съществуване тя има подчертано социална същност.Детето е своеобразен обект на девиантно въздействие от страна на социално негативните условия и начин на живот. До известна степен, това е задължителното условие за възникването на емоционално-поведенческите деформации на личността. Социално-нетативните условия на живот, асоциалният пример на родителите са предпоставките за девиантното формиране на личността. До този период на явната девиантност преминава още един „латентен” стадий. В него детето вече от ролята на „жертва” се отъждествява с активния субект на изпълнение на дадена асоциална постъпка( бягство от училище или от къщи, кражби, лъжи и др.) Стимулите за подобно действие са не само образците от наблюдаваното поведение, но и принудата, социалната безизходност от дадена критична ситуация, безкритичността и стихийната емоционалност.

Оценката, която обобщават психолозите и педагозите е , че децата обикновено са интелектуално съхранени и социално лишени. Те се отличават с липса на опит, безкритичност, без ясни цели, стихийно действащи емоции, реакции на протест и социална беззащитност.

Най- често изпълняваните прояви, които се регистрират са скитничество, съчетано с просене , кражби, изнасилвания и случаи на проституция.

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/09/images.jpgdfdf.jpgВ стадия на регистриране на девиантността са налице основания да се разглежда нейната същност от аспектите на усилващия се конфликт между подрастващите и социума. Постепенно девиантното поведение придобива ново качество. То става вътрешно обусловено и самата личност осъзнава както извършваните правонарушения, така и очакванията за санкция.

Като се наблюдава девиантността в процесуален план се открива, че докато появата й се свързва с дефицита и негативното влияние на социалната среда, то същността й представлява процес на асоциално формиране на индивида. Той самият демонстрира готовност за игнориране и незачитане на социалния ред в обществото и за противопоставянето си ноа формите на контрол и санкция.

Подобни преходи се наблюдавт и в личностното формиране. Редица качества и черти на „ девиантния” които имат негативен характер, постепенно се утвърждават и вече определят неговото поведение и цялостния му начин на живот. Зачестяват бягствата от семейното жилище, все по- често те са съпроводени с извършване на противообществени деяния. Задълбочава се отчуждаването от семейството, училището и позитивната обществена среда. Отпадането отучилище и наличието на много свободно време води до задълбочаване на безконтролието; безнадзорният участва или сам организира група с противообществена насоченост, в която прекарва свободното си време, замисля и осъществява престъпления. Налице е вече значителна социално-психична деформация на личността, която в съчетание със слаб социален контрол над нея обуславя девиантното поведение и неговото криминогенно съдържание.

В опита за дефиниране на етиологията, същността и динамичната психологическа характеристика на девиантното поведение е логично да се обобщи, че девиантното поведение е своеобразен модел и стил на „неправомерно” отношение на подрастващия както към обществената действителност и хората, така и към себе си.

При сумирането на всички поднесени данни дотук се открива, че те имат общ контекст и съставляват части на познанието за девиантното поведение като тип социално поведение на индивида, което е опасно, вредно, нежелателно, асоциално, противообществено, наказуемо за общест

материал на http://simpleidea.org. ; 

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+