Четиво само за дами

       ,,Мъж в криза на средната възраст “

97506c36870b3f4d260c74fe743b1401Длъжни сме да ви предупредим за най-важното: кризата на средната възраст (КСВ) може да връхлети вашата половинка във всеки един момент и никой не може да предскаже кога точно. На въпроса: „Кога настъпва?“, психолозите отговарят уклончиво, нещо в смисъл: „По правило след 40-та година, но не е задължително, защото всичко е много индивидуално.“ Това означава следното: ако вие имате мъж в тази нефиксирана възраст, трябва да сте готови за действия при криза.
Първият, но в никакъв случай най-безобиден симптом е хипохондрията. Истинска хипохондрия, а не баналният спектакъл: „Имам хрема, температурата ми е 37,2, извикай децата да се простят с баща си.“ О, не! Пред очите ви мъжът започва да чезне, залинява, губи цвят, спира алкохола… все сериозни маркери за начало на фатална болест. Дори търси съдействието ви за поход по кабинетите, които преди е заобикалял отдалеч – при андролога, при гастроентеролога, при проктолога. Започват безкрайни изследвания, инжектиране на контрастно вещество, вкарване на сонда отпред и отзад. Всичко това само ви доказва колко сериозен е все още недиагностицираният здравословен проблем.
Така започва КСВ. Мъжът за пръв път осъзнава, че е смъртен, установил е наличието на всички летални симптоми у себе си и се опитва да отложи неизбежното. Последното би било похвална цел, ако междувременно не го беше посетила вярната спътница на хипохондрията – депресията. Не тази, клиничната, която се лекува при психиатър, а тази, от която боли и те превръща в перманентно мрънкало, защото е хладно; защото е горещо; защото е петък; защото е понеделник; защото в офиса всички са интриганти, а в яхнията му няма дафинов лист. И за всичко това сте виновни вие, между другото. И не смейте да се усмихвате, когато той страда!

Всъщност с мрънкането му можете да се примирите някак, но с необоснованата агресия ще ви е трудно: „Защо се усмихваш? Защо не се усмихваш? Къде беше? Къде не беше? Защо дишаш? Този защо ме гледа така?“ Ако единствените потърпевши сте вие, добре, но понякога ще се налага да се червите заради него, защото обект на „справедливата“ му ярост могат да бъдат близки, познати и непознати. Но за всичко сте виновни вие – неговият персонален Юда: никога не го разбирате, винаги го подценявате, обезсърчавате го и в крайна сметка долно го предавате. Не, не се оправдавайте, ние знаем, че нищо подобно не сте направили. Е, почти.http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/09/1c5f5febed87be86361e4646521b3666.jpg
Защото той помни как в далечната 2007-а година не сте го пуснали на петъчното мачле с приятели (защото тогава сте раждали), а през 2012-а безскрупулно сте изхвърлили любимия му пуловер (в който „имаше още хляб“, макар че беше залят с акумулаторна течност). А буквално вчера, безсърдечно сте го изритали от съпружеското легло и сте го натирили в ледената септемврийска нощ. Не, не за да разходи кучето, а с единствената цел – да го унижите.
И ако със зле скалъпените обиди можете да се примирите, донякъде, то след параноята и халюцинациите основателно ще започнете да си задавате въпроса – това моят мъж ли е? Защото изведнъж той се оказва „сам сред вълци“ – в работата се опитват да му правят номера, за да го дискредитират, в магазина му продават генномодифицирани продукти, а вие му изневерявате. Да, изневерявате. Той вече е изучил наизуст всичките ви „контакти“ и е изчел имейлите ви. Нищо не е открил, но това го прави само по-подозрителен. Твърде добре сте покрили следите.
Някъде на този етап на вас ще ви писне и ще се решите ако не на развод, то поне на грандиозен скандал. Не сте успели? Това е само защото кризата вече е в стадия на фатализма: „За нищо не ставам, не ме бива вече, стар човек съм. Не го… “ На теория този етап би трябвало да ви даде възможност да си отдъхнете, докато той се вайка. Но на практика става по-лошо. Защото точно в този момент вашият партньор ще реши да се посъветва с по-възрастните си колеги и приятели. Може да ви се наложи да промените живота си коренно, да правите планински преходи или сутрешни джогинги, да приготвяте пречистващо токсините смути, да подправяте яденето с всякакви афродизиаци, които удължават половата мощ. В този период се запасете с шоколад и алкохол.http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/09/2fb138d9fa301dd94b82027b2662222f.jpg
Ако изпаднете в критична ситуация, затворете се в кухнята, барикадирайте вратата, отворете си бутилка вино и се обадете на най-близката си приятелка, да дойде, да ви спаси. Това със спасението е химера, разбира се, защото той в момента е без работа, така че излишни пари за такси и женска вечер вие нямате.
В някакъв момент може да ви се стори, че пациентът се подобрява, увереността му в собствените сили се завръща и е готов да покорява планини. Може и да го направи. Проблемът е в това, че междувременно е обезценил всички свои минали постижения и няма никакво намерение да повтаря предишните си „грешки“. В превод това означава, че той работа няма да започне, но е напълно възможно да се прибере някоя вечер с първа награда от турнира по табла или да се запише в ловна дружинка.
В този момент ще ви осени прозрението, че трябва да спасявате някого – него или себе си. Лошата новина е, че не можете да го спасите, защото той вече е във фазата на социопатията и мизантропията. А това дори вие не можете да издържите. Но ако по някакво изключително стечение на обстоятелствата оцелеете, защото не искате да захвърлите всичко, което сте постигнали с упорит съвместен труд – ипотека, кола втора употреба, стара котка и две съвсем нови деца, ви очаква катарзис. Защото той ще се излезе от пламъците на кризата си като Денерис Таргариен, преобразен. Готов за нов живот, нови предизвикателства, нова работа… нова жена. И ще тръгне да осъществява мечтите, които не е успял да реализира до момента. Кога, ако не сега? Колко му остава на човек, защо да не си поживее?
А може КСВ да свърши така внезапно, както е започнала. Вие ще си отдъхнете, ще се поздравите за издръжливостта и ще приютите отново блудния син в спалнята. Това е хепиендът. Защото последствията от кризата са като от лоботомията: пациентът не реагира, не разговаря, няма никакви претенции. Но това не продължава дълго.

материиал на http://mamaninja.bg,

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+