Книга за всички

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/09/baba_prashta_hrm.jpg,,Баба праща поздрави и се извинява”
от Фредрик Бакман
е топла, сърдечна история, която носи духа на обичаната от толкова много хора първа книга на Фредрик Бакман – „Човек на име Уве”. В романа се говори за живота, смъртта, но и за едно от най-важните човешки права: правото да бъдеш различен.

Бабата тук е необикновена . Tя държи да не се спазват правилата.

На нея не й се случват злополуки. Баба се случва на злополуките.

Ето какво мисли тя: …,, бавномислещите хора винаги обвиняват бързомислещите в проблеми с концентрацията. ,,Идиотите не могат да разберат, че не-идиотите могат да приключат с една мисъл и да продължат към следващата преди останалите. Затова идиотите винаги са изплашени и агресивни. Защото най-много ги е страх от умни момичета”.

И едно интересно бабино схващане: ,, Хората, които никога не са били преследвани, си мислят, че винаги има причина.
,,Не биха го правили без причина, нали?”, казват този тип хора. ,,Трябва да си направила нещо, за да ги провокираш.” Сякаш това е логиката на тормоза.

И още нещо твърде честно , казано от баба: ,,Когато се случи нещо ужасно, хората в истинския свят винаги казват, че тъгата, мъката и болката в сърцето ,,ще намалеят с времето”, но това не е вярно. Тъгата и мъката са вечни, но ако трябваше цял живот да ги носим със себе си, никой не би издържал. Скръбта би ни парализирала. Затова в един момент просто я опаковаме в куфари и намираме място, където да я оставим.”

А това бабино изказване звучи твърде смело и силно: ,,Никой не казва ,,мъртва”. Всички казват, че баба си е ,,отишла”, или че са я ,,изгубили”. Все едно е чорап, изчезнал в пералнята”.

Ако ви допадат разсъжденията и съветите на тази баба- прочетете цялата книга.

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+