Емоции и разпознаване на емоции

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/09/boys_emotions.jpgЗвучи ли ви това познато? “Мария играе със своя 4 годишен син – редят заедно пъзел от дървени части. Синът ѝ се затруднява с намирането на правилното парче. Мария казва мило: „Нека ти помогна“. Той отказва и продължава да опитва сам. Майката забелязва, че той се разстройва, когато не успява. „Нека го поставя, където му е мястото, а ти следващото“. Той блъска ръката ѝ и продължава сам, но неуспешно. Ядосва се, хвърля кубчетата из стаята, разплаква се и започва да пищи…”

Какво ще направите в тази ситуация? Ще развалите пъзела? Ще се скарате на детето? Ще излезете от стаята?

Или ще съберете частите и ще започнете отново, като в хода на играта се опитате да помогнете на детето да разпознае и овладее емоциите си.

Ако не реагирате навреме, това ще се повтори и в детската градина, и в училище, и в работата на сина ви. Всяко едно несправяне ще предизвиква неконтролируема фрустрация.

Какво са емоциите

Емоциите са израза на нашето психично състояние, провокирано от конкретна ситуация в ежедневието ни.

Всяко човешко същество е в състояние да изпита т. нар. базови емоции и те са нещо абсолютно естествено за нас хората. Широко прието е, че базовите емоции са 6: щастлив, тъжен, ядосан, уплашен, изненадан, отвратен (Ekman, Friesen and Ellsworth[1]). Техният брой варира според различните теории[2]. Голяма част от емоциите ни са комплексни, те обединяват други по-сложни емоции и състояния, които изпитваме.http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/09/emoticons-smaller.jpg

Всеки тип емоция, положителна или негативна, се съпровожда от определена физиологическа реакция и/или от определена мимика на лицето. Изследвания, направени с хора в различни краища на света, показват, че изразяваме по идентичен начин повечето емоции. Наблюдават се минимални разлики, обусловени от културните различия. Разбира се, преживяването на определена емоция е много субективно състояние, тъй като се базира на паметта ни и миналия ни опит. При един и същ стимул реакцията ни може да бъде напълно противоположна в сравнение с тази на друг човек в същата ситуация.

Бебетата също изпитват емоции, но все още не осъзнават смисъла им, тъй като им липсва натрупан опит.

Основната разликата между емоции и чувства е в тяхната продължителност. Чувството представлява устойчиво емоционално състояние, което показва нашето отношение към определен обект. Сложността на чувствата се изразява в това, че те включват в себе си широк спектър от положителни и отрицателни емоции.

За повечето от нас разпознаването на емоциите на човека отсреща е напълно автоматизиран процес и се случва на подсъзнателно ниво. За някои хора обаче, това се оказва изключително трудна задача.

Децата учат за емоциите по същия начин, по който се учат да пишат, да четат, да карат колело – като изпробват неща, опитват се да имитират поведение и получават обратна връзка за това, което правят от хората около тях. И също както при останалите неща, които децата учат, едни се справят по-добре, а на други им е по-трудно. Придобиването на тези умения става от много източници – от хората (братя и сестри, приятели, родители, учители) и от средата, която ни заобикаля.

Напоследък все повече се говори за това колко трудно е за децата да изразяват и контролират емоциите си, което от своя страна е причина и за проблемното им поведение. Изследвания, направени през последните години посочват, че голяма част от децата в предучилищна възраст не могат да назоват своите емоции или ги бъркат по смисъл.

Разпознаване на емоции

Първата крачка за това да научим децата да се справят с емоциите си е да ги научим да ги разпознават и назовават. Това най-лесно може да стане под формата на игра:

С карти с емоции – детето трябва да посочи кой е тъжен, кой е уплашен, кой е радостен;
Рисуване на емоции;
Имитиране на емоции;
Отгатване на показана емоция;
Влизане в роли;
Разказване на истории, в които героите се чувстват по определен начин.

Може да се започне с думи, които да показват усещания на тялото. Те са особено подходящи за по-малки деца, които по-лесно могат да говорят – например за „болка в коремчето“ (когато са притеснени), за това, че „сърцето им тупка бързо“ (когато са уплашени или развълнувани). Неща, които те усещат, но все още не могат да назоват с правилната дума. Добре е да включим в играта и по-сложни емоции и състояния – думи като: горд, доволен, самотен, раздразнен, недоволен, виновен.

Говорете за емоциите и чувствата в моментите, когато сте заедно с детето. „Виждам, че се смееш. Щастлив ли си?“; „Ева падна на земята. Как мислиш, че се чувства в момента?“

Когато детето научи определени думи и е наясно със значението им, окуражете го да ги използва. Съставяйте изречение, пишете заедно история за любимия му герой или дори цяла приказка.

Едва когато детето успее да ви каже как се чувства, можете да му помогнете да разбере защо се чувства именно по този начин. Отгатването на причината за тази емоция може да е трудно за детето, но вие бихте могли да улесните това като подкрепите детето, като го изслушате внимателно и го поканите да бъде искрено с вас.

Понякога децата се изолират и се опитвам сами да преодолеят неприятните усещания. Най-общо причините могат да бъдат: скарване с друго дете; лош ден в училище; страх; трудност, травматично събитие.

Има неща, които за нас ще изглеждат смешни, но за децата това би било „краят на света“, огромен проблем, с който те не могат да се справят. Ако детето се чувства уплашено или тревожно, покажете му, че това е нещо нормално, което ще мине. Уверете го, че не е само. Вие сте там при него и ще му помогнете да го преодолее. (Повече за справянето с детските тревоги и страхове: 49 фрази, които ще ви помогнат да успокоите детето, когато е разтревожено или уплашено.

Много често малките деца удрят, хапят, плачат или им е трудно да се успокоят, след като са имали тежък или вълнуващ ден в училище. Разбирането на причината за тази емоция би помогнало да намерите правилният подход за справяне и за редуциране на подобни състояния за в бъдеще. Много по-лесно е да се преборим с неприятните чувства, когато можем да ги опишем и да им дадем лице. Отричането или отбягването на емоциите не им помагат да изчезнат, нито отслабва влиянието им върху нас..

Психолози от Vanderbilt University[3] съветват как да научим детето да разпознава и назовава емоциите си:

1) Обяснете емоцията като използвате думи, които детето ви разбира.

2) Научете детето на различни начини за справяне с емоциите.

3) Поощрете детето първия път когато, започне да говори за своите чувства.

4) Подкрепете детето да говори за чувствата си и да използва нови стратегии за изразяване на емоциите си, винаги когато може и е уместно.

Емоциите и поведението

Когато детето може да назове емоцията си и да идентифицира причините за нея („Чувствам се тъжен, защото Мими не иска да си играе с мен“), трябва да им покажете, че има различни варианти за справяне с тези емоции. Добре е детето да може да свърже емоциите и поведението си (чувствам се по този начин, затова правя така…).

За децата е трудно да контролират това, което чувстват. Често, въпреки тяхното желание да прикрият дадена неприятна емоция, тя излиза наяве под формата на определен тип поведение, което в повечето случаи е неприемливо. Може да започне да плаче силно, когато е обидено или да хвърля играчките си, когато е ядосано.

Ето няколко различни начина за реакция, на които можете да научите детето си, независио от възрастта му[4]:

Поискай помощ;
Реши проблема с думи, кажи нещото, а не го прави (Кажи: „Аз съм ядосан“ вместо да хвърляш играчката, да удряш другото дете);
Говори с възрастен – разкажи му какво изпитваш;
Поеми дълбоко въздух;
Опитай се да опишеш как се чувстваш;
Помисли за друг начин да реагираш;
Брой до 10 и опитай отново;
Напусни ситуацията;
Поискай прегръдка.http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/09/razlichni_nachina_za_reakciya_na_koito_mozhete_da_nauchite_deteto_.png

Понякога, когато емоцията е твърде силна, е най-добре за детето просто да остане само. Силно въздействие върху нашите емоции оказва средата, в която живеем и се обучаваме. Доказано е, че когато сме в група с други хора взаимно си влияем. В много ситуации човек подсъзнателно копира емоцията на хората около него.

Работата с емоциите на децата ще им помогне да:

разпознават своите собствени емоции и емоциите на хората около тях;
да ги анализират и управляват;
да използват тази информация за да моделират мисленето си и поведението си;
да развият емпатия – да имат предвид чувствата на другите хора, особено когато става въпрос за вземане на решения;
да общуват пълноценно;
да израснат уверени в себе си;
да бъдат успешни.

А Вие как се чувствате днес?

материал на http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/09/priobshtise_125px_en.png

автор Виктория Бъчварова, детски психолог, Център за приобщаващо образование

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+