Жена съм, но не искам деца

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/08/istock_78212529_medium.jpgАнджали Сарийн е адвокат и блогър. Наскоро The Huffington Post публикува нейна статия, която защитава правото на избор на една жена да няма деца. Позицията й е интересна, честна и според нас би следвало да бъде уважена. Или поне прочетена. Ето я нея:

Аз съм необвързана, нямам деца и преди 6 седмици на 29-годишна възраст преминах операция по „връзване“ на фалопиевите ми тръби. Това беше, без съмнение, най-доброто решение, което съм вземала досега.

Самият процес по подготовката за процедурата беше свързан не толкова с физическа нагласа, колкото с това да подготвя психически всички хора в живота ми. Най-изненадана бях от реакциите на близките приятели и семейството ми, които отдавна са наясно с желанието ми да не бъда майка: нищо че всички много ме подкрепяха за този ми избор, решението ми да го направя медицински постоянен изглежда създаде смут от загриженост и нервност, какъвто не бях виждала преди. Замислих се защо ли е лесно да уважаваш избора на една жена да няма деца, стига обаче да не си променя тялото в подкрепа на това?

За да сме наясно: преди шест седмици не беше първият път, в който съм провеждала разговор с лекар, за да направя постоянно решението, което съм взела преди сума ти време. Отговорността за друг човешки живот, включваща емоционалната себеотрицателност, финансовите разходи и физическото изтощение, които вървят ръка за ръка с нея, е била концепция, която ме е отблъсквала винаги.

Опитах се да мина процедура по стерилизация веднага след като завърших колеж, когато бях на 21, и още веднъж точно преди да се омъжа, когато бях на 25. Ходих при двама различни лекари (мъже – ако изобщо има значение, а може и да няма никакво), и двамата практикуващи в Манхатан, и двамата отказващи да извършат процедурата. „Много си млада“ беше едно от нещата, които чух. Другото ми любимо беше: „Все още има време да си промениш решението.“

Мненията на тези двама нююркски лекари повтаряха изказвания, които съм чувала от всеки един през целия ми съзнателен живот. Още няколко забележителни допълнения към тях бяха и следните: „Ти си егоист, щом не искаш деца!“; „Какво ще стане, ако срещнеш мъж, който иска деца?“; „Не знаеш какво искаш“; и личният ми фаворит – „Животът ти ще бъде непълноценен без деца.“

Когато бях по-млада, такива бомбастични, арогантни изказвания биха ме докарали до онзи тип незрял гняв, който си върви с младостта и с нуждата да убеждаваш хората в правотата на своите убеждения. Като пораснах обаче, осъзнах, че по-голямата част от тази словесна диария, изливаща се отгоре ми от хора, които подлагат на съмнение решението ми, няма нищо общо с мен, а с тях. Няма нищо по-сигурно за събуждането на неудобство и гняв от това да подкрепиш идея, която е в абсолютен противовес на традиционните схващания. Ответните реакции не се категоризират по възраст, пол или сексуална ориентация. По-възрастни жени, по-млади мъже, хетеросексуални момичета, момчета гейове: всеки има мнение (или по-скоро укор) за нещо, което, хайде да сме честни, никак не им влиза в работата.

Годината е 2016-а и идеята, че на всяка жена й е предопределено да бъде майка или иска да бъде майка отдавна е погрешна и, откровено казано, изтъркана.

Писателката Меган Фойе наскоро беше въртяна на шиш от медиите по повод нейно интервю, в което най-общо сравнява отпуска по майчинство с „почивка тип творчески отпуск“, който позволява на мъжете и жените „да променят житейския си фокус и да го насочат в сфера, различна от професионалната.“ Бъркотията от статии по темата, които излязоха след интервюто, наругаха Фойе за сравняването на отпуска по майчинство с „почивка“ и изразиха мнението на майки и току-що родили жени, бесни на авторката, задето е „омаловажила огромния труд, който се изисква при отглеждането на новородено.“ Дори статии, които защитаваха идеята за почивка за всякакви видове работещи хора, сега за да угодят на родителската публика, се концентрират върху ползите от отпуска по бащинство.

Наистина ли сме толкова ядосани на Фойе, че прокарва идеята, че всеки трябва да си вземе малко почивка, за да си фокусира над нещо различно от работата? Или сме гневни на идеята за самоуверената жена с кариера, но без деца, която обръща внимание на несправедливите културни порядки, свързани с ползването на отпуск?

Няма как някой сериозно да твърди, че майчинството е като ваканция или истински творчески отпуск, не го твърди и Фойе. Отпускът по майчинство (или по бащинство) е изтощителен, изморителен маратон, в който се учиш да се грижиш за нов живот. Но не е ли същото, което казва и Фойе: промяна на фокуса от работата към нещо друго? За новите родители има ли нещо друго по-важно?

Още повече, не е ли решението да имаш бебе контролирано и взето от самите потенциални родители? В по-голямата част от случаите бебето не се появява просто така. Обикновено това е обмислено решение, взето от отделен човек или двойка. Разбира се, че е трудно, но изборът да имаш дете е точно това – избор. Родителският отпуск в Щатите несъмнено се нуждае от значителни подобрения. Но същественото в интервюто на Фойе е това, че родителите имат право на определено време, в което да не работят, заради избора си да имат дете. Защо сме толкова ядосани, когато предлага хората без деца също да имат право на такова време извън работа заради друг житейски избор?

Колкото до мен, макар че не съм си вземала кой знае какъв отпуск заради операцията, несъмнено оценявам тези кратки три дни, в които преминах през процедурата и се възстановявах. Това, което никак не оценявам обаче, бяха незабавните въпроси от няколко различни души какво ще правя, когато (не „ако“!) си променя решението. Наистина ли все още живеем в толкова дълбоко патриархален свят, в който си мислим, че най-великото постижение на жената може да е това да бъде майка? Или даже, че най-голямото желание на жената трябва да е да бъде майка?

Може би не сме уточнили съвсем нещата, когато става въпрос за живот без деца, за родителство, или за нещо средно, но годината е 2016-а и би трябвало да е достатъчно просто да се справяме с това, че на първо място в отношенията ни един с друг трябва да е уважанието ни за избора на човека срещу нас.

Как Ви се видя ? Дали идеята жената да е обезателно майка и съприга е основна житейска цел или основа на морални норми???

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+