Балзак и тайната на живота

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/08/ОНОРЕ-дьо-БАЛЗАК.jpg„Животът е като отрупана с лакомства маса, от която трябва да вземаш колкото се може повече“, обичал да казва Балзак.

Той оставил след себе си повече от 100 романа и хиляди писма, малка част от които са представени тази седмица в Парижкия музей на литературата. Изложбата е по повод 205-годишнината от неговото рождение, която се отбелязва днес.

Оноре дьо Балзак дължи успеха си на бедността. Ако не била изключителната мизерия, в която отраснал, той никога не би се насочил към литературата. Както споделял самият той в писмата си, отчаянието и нуждата от пари го подтикнали да опита късмета си в романистиката.

Писателят нямал нито един роднина, който да го подкрепя. След като го родила, майка му побързала да се отърве от него, като ги изпратила в пансион за сираци. Там младият Оноре растял, заобиколен с още 200 нещастни деца като него и неизразимо повече плъхове. На фона на тази обстановка всичко останало му изглеждало като лукс. Разкошна му се видяла и първата квартира, в която живеел като студент по право в Сорбоната. Това бил мръсен коптор в покрайнините на града, но имал едно голямо за Балзак предимство – намирала се в близост до няколко публични домове.

Може би от този момент тръгнала и легендата за изключителния чар на Балзак, въпреки че самият той нямал нищо общо с образа на прелъстител. Подпухнал, блед и с мазна коса, бъдещият романист трудно впечатлявал жените.

Остроумието и щедростта му обаче заличили първоначалното мнение за него. И Балзак добре се възползвал от това. Когато като начинаещ писател се запознал с херцогиня Д’Абрантес, той веднага усетил ползата от нейното внимание. Въпреки че официално се възмущавал от мисълта да приема помощ от жена, Оноре „снизходително“ я оставял да му плаща дълговете и храната. Така успял да направи първата, най-трудна стъпка към славата.

Отчаяно влюбена в него 45-годишната херцогиня го въвела в елитните кръгове на Париж. Когато затвърдил положението си в тях, той я зарязал. Смятал за „по-полезно“ да се сближава с нови жени и да създава още по-изгодни връзки. Сред целия този хаос обаче не му липсвали щедрост и добронамереност.

Той раздавал и последния си сантим на своите приятели, дори ако след това сам щял да гладува. Не познавал надменността и дори смятал за екзотично да поддържа външния си вид такъв, сякаш току-що е дошъл в столицата – с мръсни нокти, винаги кални обувки и следи от храна по ризата си. Своеобразната колоритност още повече увеличила популярността на Балзак. Той използвал това, за да прави мислена дисекция на хората, да разнищва техните характери и житейски опит. Така се родила идеята за „Човешка комедия“ – най-голямото му произведение, в което искал да разкрие лицемерието и двойствеността на човешката природа.

Стремежът да представя реалистично нещата от живота му спечелил много почитатели. Творбите му били пълна противоположност на сладникавите романтични драми, характерни за 20-те и 30-те години на XIX век. Балзак се превърнал в един от най-превежданите европейски автори.

Славата му нараснала значително, а с нея и доходите. Това било времето, в което писателят получавал буквално хиляди любовни писма. Само запазените след смъртта му са повече от 12 000. Сред тях са и тези на Евелина Ханска, запленена от таланта му полска баронеса.

Двамата поддържали тайна връзка в продължение на 15 години. Когато съпругът на Ханска починал, тя най-накрая била свободна да приеме предложението му за брак. Макар и бременна, полякинята реагирала изключително скандално за времето си – отказала да се омъжи.

Балзак бил дълбоко огорчен от отказа й. Мъката можела да бъде пагубна за и без това разклатеното му здраве – той страдал от жестоки болки в стомаха заради двата литра кафе, които изпивал всеки ден. Тогава Евелина се решила на най-неприятната за една жена стъпка – да се омъжи за него, водена от съжаление, а не от любов.

В заника на живота си Балзак се оказал в компанията на жена, която вече го презирала за слабостта му, и на приятели, които влизали в дома му, пребърквали джобовете му и си излизали.

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/08/kafe10.jpgОтслабнал, отчаян и сам, писателят починал на 18 август 1850 г. Когато малко преди смъртта му един нахален журналист връхлетял в стаята и го попитал каква е тайната на успеха, той прошепнал: „Много кафе, много жени и никакво доверие на хората.“

материал на  http://magnifisonz.com/  автор : venezia

 

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+