Лилит-жената на Адам

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/08/adam-lilit-pervaya-zhenshhina-avtor-1.jpg“И зверове пустинни ще се срещат с диви котки, и песоглавци ще си подвикват един другиму; там веди ще отдъхват и ще си намират покой.”

Старият завет, Книга на пророк Исая, 34:14.

Веда – в славянската митология и българския фолклор това е женско същество от рода на самодивите и русалките, което броди през нощта и причинява зло.

„Уикипедия”

Старият завет, а и цялата официална християнска доктрина са много категорични, че всички беди на първия човек Адам идват от неговата съпруга. Дори някои деноминации твърдят, че човечеството трябва с праведен живот да изкупва до второ пришествие първородния грях, в който жената е дала на мъжа божественото познание, на което няма право.

Но според неофициални апокрифни източници Адам донякъде е извадил късмет, защото преди да се появи Ева, е имал дори още по-зла съпруга – Лилит.

Лилит е като изтрита с гума от всички християнски свети книги. Единственото място, на което се споменава, е горецитираният текст от Книгата на пророк Исая. Това, което на български е веда, на английски е Lilith.

Разкази за нея са останали само в езически и еретични документи. Образът й преминава през множество религиозни вярвания и митологии, но общо взето се свежда до едно и също – непокорна и силно сексуална жена, от която мъжете се боят повече, отколкото от самия Сатана.

Най-много сведения за Лилит има в кабалистичната литература. Нейният образ е част от еврейската демонология. Според източник от тази мистична традиция от 13. век – Sefer ha-Zohar,

Йехова създава Лилит от пръст също като Адам.

Появата им на света е напълно равностойна. Тя обаче се бунтува срещу мъжа си и го напуска. Дори има наглостта да произнесе непроизносимото име на Бога на глас.

Тогава за по-сигурно Бог превръща едно от ребрата на Адам в нова, втора съпруга. А оттам следват много рестрикции за жените в патриархалното общество. Макар че, както вече знаем, и те не свършват много работа срещу женското коварство – Ева, въпреки че е дериват на мъжа си, пак успява да го изкуши.

Според апокрифен сборник с кабалистични текстове от 11. век – Sepher Ben Sira, конфликтът между Адам и Лилит възниква, защото съпругът настоява по време на секс съпругата му да е под него – класическата мисионерска поза. Така се стреми да наложи авторитета и превъзходството си над нея. Тя обаче отказва, защото се смята за равна с него. Все пак и двамата са създадени от пръст и от една и съща всемогъща ръка.

Затова отлита във въздуха и повече не се връща.

Тогава Бог по настояване на изоставения съпруг праща три ангела, които я намират чак в Червено море. Но въпреки заплахите, които й отправят, тя отказва да се върне при властния си съпруг. В други източници се твърди, че накрая Лилит така се разбунтува против цялото устройство на Вселената, замислено от Бог, и неговия човек Адам, че пристава на Сатаната.

В легендата за Лилит отекват по-ранни митове от шумеро-вавилонския епос, създадени още през четвъртото хилядолетие преди новата ера. В тях Лилит е представена като крилат женски демон, който убива деца и грози със смърт родилките. В същата си роля се появява в асирийските, еврейските и ханаанските текстове. Тя е месопотамската Ламащу, либийската богиня-змия Ламия и славянската веда.

В различни предания я наричат „нощно чудовище” и „пищяща сова”.

С Лилит и всички нейни митологични деривати се свързват най-вече непокорството и лъстта. През Средновековието винят нея и нейните потомки от Сатаната – сукубусите – за нощните полюции на мъжете, нещо съвсем естествено и нормално за тийнейджърите и младите мъже. Монасите се пазели от такива „мокри сънища”, като спели с разпятия върху гениталиите си.

Лилит олицетворява страховете на мъжете от женската сексуалност и бунта срещу патриархалния свят. Тази непокорна, лъстива грешница често е представяна като антипод на богобоязливата и благородна матрона, олицетворена от Дева Мария. На всичко отгоре тя е изключително плодовита и от съвкупленията си със Сатаната ражда дневно по сто деца – най-вече момичета.

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/08/images1.jpgЗатова е обвинявана за напълването на света със зло. Легендите за нея целят да покажат, че когато женската сексуалност бъде оставена без контрол, тя става разрушителна за мъжете и установения от тях ред.

Затова се свързва и с нощта, времето от денонощието, когато уж силният пол се страхува и е уязвим, когато превъзходството му във физическа сила няма никакво значение. Лилит е прогонена от християнските писания, но мъжкият ужас от нея избива в митологията и апокрифите. Някои тълкуватели на християнството я идентифицират със змията, която дава ябълката на познанието на първите хора.

Смята се например, че изображението на същество с женски голи гърди и змийска опашка на западната фасада на парижката катедрала „Света Богородица” всъщност е точно Лилит.

Лилит е любим образ на школата на прерафаелитите от 19. век в Англия. Появява се в произведенията на викторианския поет Робърт Браунинг. Тя е основен фокус на съвременното вещерско движение „Уика”. В астрологията „тъмната луна Лилит” символизира емоционалната интелигентност и инстинктите. За феминистките пък тя е богинята-майка. Показателно е, че нейният еквивалент в славянската митология е ведата. „Веда” идва от „знание”.

материал на http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/08/ггхг.png  Автор: Елена Кодинова

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+