Краят на Тамерлан

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/07/жбжб.jpgНа 18 февруари 1405 година близо до днешното казахско село Талапти, близо до град Отрар, умира човекът, смятал себе си за повелител на целия свят. Пълното му име е Тимур ибн Тарагай Барлас. За мнозина е известен и като Тамерлан.
Ако трябва с няколко думи да се опише тази историческа личност, най-лесно е да се цитира Аркадий Гайдар: в детската книга “Тимур и неговата команда” главната героиня пита “Кой е този Тимур?” и на това получава отговор “Един такъв цар. Зъл, куц и от средновековната история”. Описанието наистина е почти идеалната кратка характеристика на един от най-големите завоеватели в историята.

Няма как Тимур, който за времето от без малко 40-те си години на властване (между 1366 и 1404) покорява цяла Средна Азия от Каспийско море до Индийския океан и от Китай до Египет, да бъде определян като “добър и справедлив”. Друг е въпросът, че през онези времена жестокостта е приемана по друг начин.
За ислямските съвременници и очевидци на делата му, най-чудовищно престъпление е това, че Тимур убивал и хора от неговата вяра. Напълно в негов стил било да поиска обсаден град да се предаде, обещавайки, че няма да пролива мюсюлманска кръв. Когато градът отварял портите си пред войските на завоевателя, хората на Тимур изпълнявали обещанието му – християни и евреи масово падали под меча. А мюсюлманите заравяли живи, удържайки думата си, да не се пролива мюсюлманска кръв.

Малцината европейци, които са ставали свидетели на зверствата на Тимур, не делят хората на християни и мюсюлмани – ужасяват се от самия факт на масовите и безкрайни кланета. Запазени са описанията на немеца Йохан Шилтбергер, който попада първо в плен на турците, а по-късно и на Тимур, и прекарва в държавата му почти 30 години.

“Когато събра жителите на Исфахан, той нареди да бъдат убити всички по-възрастни от 14 години. Главите на закланите бяха събрани на пирамида в центъра на града. После нареди да бъдат изведени в полето край града жените и децата, където отдели всички по-малки от 7 години. След това нареди на воините си да се впуснат върху тях с конете си. Съветниците му и майките на тези деца паднаха на колене пред Тамерлан и го молеха да пощади децата. Но той не чу молбите им, повтори заповедта си, която обаче никой не се решаваше да изпълни. Като им се разгневи, Тамерлан сам се втурна с коня си срещу децата и крещеше, че иска да види, кой ще дръзне да не го последва. Тогава воините му бяха принудени да го последват и да размажат децата с копитата на конете си. Всичко преброихме около седем хиляди изпомачакни”.http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/07/фг.jpg

Сигурно ви е позната картината “Апотеоз на войната” с пирамидата от черепи, която е дело на големия руски художник Василий Верешчагин. Но може да не ви е известно, че вдъхновението за това платно Верешчагин е почерпил именно от историята за клането в Исфахан.

Всъщност, Тамерлан идва от Тимур-е Ланг, което е оскърбителен прякор. Прякорът му се състои от две думи. Даденото му по рождение име “Тимур” или “Темир” в някои монголски диалекти означава “желязо”. Прикаченото към името му пък означава “куция” и си го е заслужил при много срамни обстоятелства. Постепенно, заради различните произношения, даденият от враговете му унизителен прякор Тимур-е Ланг се трансформира в безобидното Тамерлан.

Преданието разказва как се е случило това: “Той не беше много богат и имаше средства, колкото да издържа трима или четирима воини. С тяхна помощ започна да граби от съседите си един ден овен, на другия – крава, и когато успяваха, се отдаваха на бурни пирове. Когато вече имаше 500 човека, нападна земята Систан за да открадне стадо овце. Но дойдоха собствениците на стадото и се хвърлиха срещу него и хората му. Много убиха, а него го свалиха от коня и го раниха в дясната ръка, като му отсякоха двата малки пръста. Раниха и десния му крак, така че той си остана куц завинаги”.
Прякорът, който постоянно да му напомня за разбойническото му минало и краденето на добитък, едва ли е звучало ласкателно за “повелителя на света”.
Руините на двореца на Тимур в днешен Узбекистан
Върху знамето на Тимур изобразявали триъгълник, в който са вписани три овала. Смята се, че това е символ на света с неговите три части – Европа, Азия и Африка, които се покорявали на завоевателя. През 1402 година Тимур предизвиква турския султан Баязид (същият, който покорява България). В битката при Анкара султанът е разбит, той и синът му са пленени. Баязид I Светкавицата прекарва дните до края на живота си (по-малко от година), затворен в клетка, за да може Тимур да му се подиграва. Преди битката обаче, двамата успяват да си разменят любезности. Легендите разказват, че Баязид, виждайки знамето на Тимур, заявява: “Колко нагъл трябва да си, за да се смяташ за владетел на целия свят!”. На което Тимур, намеквайки за турския щандарт с полумесеца, отговорил: “А колко нагъл трябва да си, за да се смяташ за повелител на Луната?”.
Испанецът Руи Гонсалес де Клавихо, изпратен в двора на Тимур в Самарканд като посланик на крал Енрике III, праща у дома доклад, в който описва крайната самонадеяност на Куция. Аудиенцията при Тимур започнала с въпроса: “Как преживява моят син, испанския крал?” и завършила с думите: “Добре, ще дам благословията си на краля – моят син”. По тогавашните норми на дипломацията тези думи са просто проява на варварска недодяланост. Владетелите се обръщали към онези, които смятали за равни на себе си, използвайки думата “брат”; зависимите наричали “малкия ми брат”. Думата “син”, произнесена от политическо лице, буквално замествала “роб”.

Тук вероятно трябва да се припомни и традиционната за Изтока тенденция за преувеличаване и самохвалство с цел владетелят да бъде поласкан. Например, придворният хронист на Тимур, Хийасадин Али съвсем сериозно твърди, че през един от походите си повелителят му достигнал до земите на франките. За други ласкатели това се сторило малко, и започнали да твърдят, че в походите си на север Тимур достигнал до “пределите на шестия климат”. Ислямските учени делят света на 7 климата – първият е екватора, седмият – полюса. Шестият се пада в полярния кръг.
http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/07/6иоио.gifЗавоеванията на Тимур
Реално най-северната точка, до която достигат завоеванията на Тимур, е руския град Елец. Това се случва през август 1395 година. Тимур, преследвайки татарския хан Тохтамиш, си поставя за цел не само да унищожи армията му, но и цялата държава на Златната орда. Русия по това време е васална на Ордата и очаквано трябва да понесе своята доза от поражението.

Тимур и воините му. Миниатюра
Обаче се случва друго. След като превзема Елец и пленява тамошния княз Фьодор, Тимур не продължава към Москва, а се връща обратно. Защо?
Версиите са три. В руските летописи версията е, че спасението идва от Владимирската икона на Богородица, която в навечерието на нашествието е пренесена в Москва. Тимур, уж, имал видение, че някаква Царица с несметно войнство от ангели му нарежда да се махне от пределите на руската земя.

Източните предания твърдят, че Тимур всъщност смята да нападне град Владимир. Но и там се намесва видение – явил му се ислямският праведник Хидр, който му заповядал не да воюва, а само да покаже на “урусите” силата си. Затова, твърди легендата, Тимур хванал един двугодишен жребец и го хвърлил по стените на града. Стените рухнали, а Тимур така изкрещял, “че воините онемели от страх и белдност страшна покрила лицата им”.

В действителност, Тимур просто е нямал планове да завладява Русия. Походът му до Елец е само опит да настигне един от бягащите от войските му пълководци на татарите, Ярък Оглан бек. Елец е превзет, защото се оказва на пътя на Тимур.

В руските летописи обаче се настоява, че Куция все пак имал намерение да нападне Русия, но по-късно. Обаче се намесил прословутия “Генерал Мороз” – зимата се разлютила с пълна сила (и как да е иначе през февруари?). Тимур, в желанието си да се сгрее, изпил твърде много вино и от това умрял.
http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/07/лоллл.jpgГробницата на Тимур
Колкото и да е странно, тези твърдения не са много далеч от истината за реалните причини за смъртта на Тимур. През 1404 година Тимур започва да се подготвя за поход срещу Китай (не към Москва, както настояват руските летописи). В началото на похода завоевателят започва да се оплаква от силни болки в корема. Лекарите му се опитват да го лекуват с поставянето на лед върху стомаха. Лечението не постига никакви резултати и беснеещият от постоянните болки Тимур изпива ударна доза алкохол. Това обострило още повече заболяването му и в крайна сметка го убило.
“Повелителят на света” срещнал смъртта не като велик воин, а като най-обикновен пияница.

материал на http://historynakratko.blogspot.bg/

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+