Тайните на Лемурия

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/07/0_1167bc_d4153cfe_orig.jpgЛемурия е известна като цивилизация, която била разположена на цял континент и изчезнала от лицето на Земята вероятно в резултат на природни катаклизми.

Другото название на тази цивилизация е Му, макар че според някои изследователи Му е континент на мястото на съвременния Тихи океан, докато Лемурия се отнася до днешния Индийски.

Хипотезите за съществуването на Лемурия се приемат далеч не от всички учени, но има множество различни подробни предположения за това, как са живели лемурийците, защо са изчезнали и изчезнали ли са въобще.

Разгарът на интереса към легендарната цивилизация започнал в XIX в., когато учените забелязали сходство между флората и фауната на югоизточните региони на Азия и югоизточните части на Африка (включително Мадагаскар). По-конкретно названието на хипотетичната цивилизация са дали лемурите – представители на отряд примати.

Приблизително по същото време в щата Калифорния (САЩ) очевидци от населените места недалече от планината Шаста започнали да разказват за необичайни същества, обитаващи планината и появяващи се в градовете само за да се запасят с продукти.

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/07/abstract_scene.jpgТези същества приличали на хора и се наричали последните оцелели представители на цивилизация, загинала под водата. Според свидетелства на очевидци тези странни гости изниквали отникъде и изчезвали по същия начин – сякаш се разтваряли във въздуха.

Сред хората се създало мнение, че тези същества притежават способност да проникват в други измерения и да управляват законите на природата. Един от очевидците твърдял, че е успял да види в бинокъл серия мраморни храмове на планината сред гората. Но щом започнали да изследват гората, появата на хипотетичните лемурийци сред хората спрели.

За най-убедителни се смятат „лемурийските“ хипотези на Едгар Кейси (1877—1945), американски предсказател. В неговите записки цивилизацията Лемурия е представена в момента на своето изчезване като духовно възвисена (в сравнение с атлантите, които според Кейси били задържани на Земята от лоша карма). Поради това Кейси много рядко определял потомци на лемурийците сред съвременните хора – по думите му те нямало за какво да остават на Земята, тъй като вече не било необходимо да изкупват карма.

Според Кейси тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка по времето на появата на Homo sapiens се явявало западната част на Лемурия.http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/07/0_1167a5_91106295_orig.jpg
Картата на Лемурия на фона на съвременните континенти: с червено е показана Лемурия, със синьо – останките от Хиперборея (от книгата на Уилям Скот-Елиът „Лемурия – изчезналият континент“).

През 90-те години, 60 години след направените от Кейси предположения, бил открит подводният планински хребет Наска, който някога е бил суша и е съединявал бреговете на съвременно Перу с архипелаг, също озовал се под водата, което съответствало на описанията на Кейси.

Според ясновидеца Лемурия е започнала частично да потъва под вода преди 10 700 години, тоест в края на най-близкия до наше време Ледников период, когато поради топенето на ледовете рязко се покачило нивото на водите на Световния океан. Но цивилизацията Му след това продължила да процъфтява на „отломки“ от бившия гигантски континент. Като период на нейния упадък Кейси смятал времето преди изчезването на Атлантида.

Още една хипотеза за Лемурия била формирана в Теософското общество на Елена Блаватска (1831—1891). Окултните опити и предсказания в този случай станали основа за изводи за изчезналата цивилизация.

Според изводите на Теософското общество на нашата планета за целия период на нейното населено съществувание общо, едновременно или в различни епохи, ще живеят седем основни раси (във всяка – по седем субраси) – върховни невидими същества; хиперборейци; лемурийци; аланти; хора; раса, произлязла от хората, която в бъдеще ще обитава Лемурия; последната земна раса, която ще отлети от Земята на Меркурий.

Лемурийците, или изчезналите обитатели на Лемурия, в дадената хипотеза се явяват огромни (4-5-метрови) маймуноподобни същества без мозък, но с ментална воля и способност за телепатично общуване, с три очи (две отпред и едно отзад) и стъпала, които позволяват да се ходи еднакво напред и назад. Териториално Лемурия, според Теософското общество, била разположена в Южното полукълбо и заемала южната част от Африка, Индийския океан, Австралия, част от Южна Америка и други земи.

Към края на своето съществуване лемурийците еволюирали, създавайки цивилизация, и станали по-подобни на хората. Но по това време техният континент потънал, а самите лемурийци на оцелелите територии дали началото на атлантите, както и на папуасите, хотентотите и други етнически общности в Южното полукълбо.

Интересна хипотеза за Лемурия има и руският художник, философ, археолог, мистик и обществен деец Николай Рьорих (1874—1947). Според съставения от него „мит“, който в много отношения е сходен с изводите на Теософското общество, Лемурия е континент на Третата коренна раса, която се развила от Втората раса, създадена на свой ред от Първата раса.

До средата на Третата раса хората и животните били безполови и нямали физическо тяло (били ефирни същества). Те не умирали, а се разтваряли, а след това се прераждали в ново тяло, което с всеки път ставало по-плътно от предишното. Постепенно телата им се вплътнили и станали физически, всички същества еволюирали, настъпило разделение на половете.

Като получили физическо тяло, хората започнали да умират, а не да се прераждат. В същото време (преди около 18 милиона години) хората били надарени с разум и душа.

Континентът на Третата раса бил разположен по екватора, на мястото на голяма част от съвременните Тихи и Индийски океан. Той включвал днешните Хималаи, Южна Индия, Цейлон, Суматра, Мадагаскар, Тасмания, Австралия, Сибир, Китай, Камчатка, Беринговия проток, остров Пасха и завършвал на изток по склона на централните Анди. Хребетът Наска предполагаемо съединявал Андите с потопената по-късно част на Лемурия.

На юг границата на континента почти достигала до Антарктическия кръг, на запад се огъвала под Южна Африка и завивала до съвременна Швеция и Норвегия (континентът включвал съвременна Швеция и Норвегия, както и Гренландия и средната част на Атлантическия океан). Първите представители на Третата раса, обитаващи Лемурия, имали ръст около 18 мера, но постепенно той се смалил до 6 метра.

Високият ръст и физическата сила на лемурийците обяснявали възможността за тяхното съществуване с големите животни от тези епохи. С развитието на своята цивилизация обитателите на Лемурия започнали да строят скални градове – останки именно от такива градове са гигантските развалини на остров Мадагаскар и остров Пасха.

Гибелта на Лемурия, според хипотезата на Рьорих, е съвпаднала с края на Вторичния геоложки период – континентът е потънал 700 000 години преди началото на Третичния (Еоценски) период. Както Блаватска, Рьорих смятал, че лемурийците не са изчезнали безследно – техни потомци се явяват представителите на негроидната раса, австралийците, бушмените, аборигените от редица тихоокеански острови.

Различните сведения за Лемурия са залегнали в основата на изследователската работа на Уилям Скот-Елиът, който подробно е описал живота и еволюцията на лемурийците, развитието и гибелта на тяхната цивилизация, както и геоложките и биологичните потвърждения на хипотезите за Лемурия.

Сред потвържденията е фактът, че съвременната суша някога е била покрита с океан, а на мястото на съвременните океани е имало континенти. Този факт, заедно с наличните данни за съвременната геология на Земята, говори за съществуването на обширен южен континент в ранните времена.

Изследвания на изкопаема и съвременна флора и фауна ориентировъчно определят територията на суши, които били свързани от древен континент, а днес разположени на различни континенти и острови. В различни периоди южният континент е бил свързан ту с Австралия, ту със съвременния Малайски полуостров. Например в пермската епоха Индия, Южна Африка и Австралия предполагаемо са били част от един континент. Именно южният континент в дадените изследвания се смята за „люлката на човешката раса“.

материал на :http://oppps.ru/

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+