5 причини, поради които светът чака 7-и сезон на „Игра на тронове“

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/07/Kakvo-shte-se-sluchi-v-Igra-na-Tronove-Sezon-4-2.jpgМесец юли е, жегите са повсеместни по нашите географски ширини и всички се опитват да избягат от тях, но за мнозина от нас зимата най-после е тук. Хората, които още от миналата година чакат новия и предпоследен сезон на сериала на НВО „Игра на тронове“, много добре знаят какво имам предвид, но за тези, които не са наясно за какво говоря, са предназначени и следващите параграфи. В тях ще се опитам да илюстрирам някои от основните причини да се запознаете с невероятния свят на хитовия сериал преди в живота на всички около вас да експлодира седми сезон и те да напълнят информационния ви поток в социалните мрежи с досадни публикации по темата.Но дори и да сте гледали всичките 60 епизода, които ни доведоха до тук, се надявам, че статията ще ви припомни и утвърди причините, поради които сте се влюбили в Играта“.

Да започваме!

1. Фентъзи като никое друго

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/07/865c0c0b4ab0e063e5caa3387c1a87413b777b3c975f1b9fe752261c047814ff.jpgСериалът „Игра на тронове“ е базиран на литературната поредица „Песен за огън и лед“ на американския автор Джордж Р.Р. Мартин и с невероятното качество на своята продукция успя да популяризира стил на фентъзи, който досега беше резервиран ексклузивно за запалените фенове на жанра. 21-ви век започна с адаптацията на „Властелинът на пръстените“, фентъзи в епични и драматични, но строго приказни и безопасни за детската аудитория окраски. Трябваше да мине повече от десетилетие преди ‘HBO’ да се престрашат да финансират фентъзи сериал със засилено сексуално съдържание и графично изобразено насилие, което прави продукцията категорично недостъпна за по-малките зрители.

В наши дни вече редица филми и сериали са се опитали да копират зрелищния и дързък стил на „Игра на тронове“, но нито един от тях не е успял да го стори със същото ниво на успех.

2. Политика и магия в едно

Дворцовите интриги са водещи елементи в една голяма част от сюжетните линии на сериала и политическият им подтекст безспорно е този, който ги прави едновременно толкова лесно разбираеми, реалистични и интригуващи. Съветници предават своите покровители, семейства вражудват помежду си за повече власт, крале се сменят на троновете и почвата за всички батални сцени е подготвена подобаващо с постепенно и убийствено надграждане на напрежението до точката на кипене.Това обаче не изключва магията от сюжетното действие. Фактът, че тя се преплита с бруталния реализъм толкова органично и безпроблемно, е една от основните причини сценаристите на сериала да са спечелили толкова награди за работата си. Магията обикновено се отъждествява със свръхестественото и злото и определено носи много общи черти с по-радикалните религии от нашата реалност.

3. Личностни конфликти

Никой сериал нямаше да се превърне в попкултурен феномен, какъвто е „Игра на тронове“, ако се опираше единствено на глобалните си сюжетни линии. Дори да ги отстраним от облика на действието, налице остават ефикасно изградени и пълнокръвни човешки персонажи, които лесно разбираме и респективно подкрепяме или отричаме заради техните действия. Неосъществени любовни копнежи, семейни скандали, гордост, предразсъдъци и още милион проблеми на човешката личност, за които Джейн Остин въобще не се е сещала да пише, движат хората в „Игра на тронове“, които пък на свой ред движат и определят глобалния пейзаж в пъстрия свят на сериала. Персонажите от него са се превърнали в идоли на легиони от фенове, но ако материалът наистина ви накара да се запознаете със сериала, силно ви препоръчвам да не се привързвате прекалено много към никого, тъй като „Игра на тронове“ е…

4. Непредвидим от начало до край
Основен елемент в сюжетната философия зад „Игра на тронове“ е вярването, че изкуството – в случая , сериалът – отразява живота, а животът не тече в строги сюжетни линии, а се определя от хиляди ежедневни случайности. Затова и много от участниците в действието оживяват, за да продължат участието си, или умират, най-често в кървав и брутален стил, въз основа на импулсите и случайните решения на останалите персонажи.

Имената на сценаристите Дейвид Бениоф и Д.Б. Уайз днес вече са се превърнали в нарицателно за художествена дързост заради решенията си да убиват главни герои на сериала в произволни точки от действието на шестте сезона дотук, както и заради резките промени в траекторията на развитието на редица персонажи. Докато множество зрители и експерти разкритикуваха пети сезон от сериала за слабохарактерното портретиране и бруталното отношение към жените, последвалият го шести сезон бе хвален масово за това, че издигна женските си персонажи до водещи роли, и то съвсем непринудено и закономерно.

5. Герои и злодеи?

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/07/tomen.jpg Забравете за тях. Всички хора от света на „Игра на тронове“ са именно това: хора. Друго фантастично постижение на сценаристите Бениоф и Уайз още от първия сезон е илюстрирането на персонажите далеч от традиционните определения за добро и зло. Всеки един от тях действа според целите си и моралните им ценности се променят в по-малка или по-голяма степен в зависимост от екстремните обстоятелства, в които се намират. Точно затова варира и зрителското възприятие за повечето от тях. Един и същи персонаж може да бъде герой във вашите очи, но злодей в очите на приятелите ви, а приятелките ви може просто да го подкрепят, защото е секси. (Ако четете статията, а вече сте фенове: досетихте се, че говоря за Джайм Ланистър, нали?) Това също е от водещите елементи, които правят „Игра на тронове“ толкова любим на толкова много хора, включително големи приятелски компании, които се забавляват с това да гледат сериала заедно.

автор:  Георги Петров
от материалите на https://www.vesti.bg/

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+