Българска емоционалност

Балканските народи са известни със своята емоционлност.
Те я влагат във всичко: било в приятелство, било в раздяла, било в сватби, било в погребения…
Най-силни в чувствата сме като дойдат празници.
Ето кога българската душевност изригва къде искрено, къде престорено… Да, но пък западняците ни завиждат в такива моменти… При тях от малки се учат на сдържаност и лицемерие…
Според една тъжна статистика нашата емоционалност е строго фиксирана по дати:
– Коледа – всички сме добри и състрадателни
– 14 февруари – влюбени като манастирски котараци
– 19 февруари – унищожително самобичуване по заспалото ни родолюбие
– 3 март – да живее наш’та мила родина на три-четири морета минимум!
– 8 март – женско царство за 24 часа. Нека си мислят, че и те са хора
– 1 април – голям майтап, истината ви казвам
– Великден – ще срутим черквите от християнско смирение
24 май да живее българската култура и писменост
– 1 юни – всенароден инфантилизъм
– 2 юни – гняв, безразличие и национално отчаяние – всички сме предатели
– Спорадични и краткотрайни прояви за Деня на целувката, прегръдката и разни други добродетели
– Поради перманентното състояние на изборна готовност, постоянна и повсеместна политико-компетентност от осанна до разпни го.
Останалите дати като Ден на Независимостта, Съединението и Народното будителство са със замъглен исторически произход и не носят достатъчен емоционален заряд, за да ни потопят в бездната на дълбокия патриотизъм и тоталното отрицание.

Ако сте българи, това не значи , че вие попадате в тази група.
Все пак всяко стадо си има ,,различната”… емоционална душица.
Весели празници!
На мен ми харесва да съм българка!

http://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/05/imagesжбжб.jpg

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+