Лазаровден и Цветница са празници, чиито ритуали се изпълняват от момичета и девойки и подготвят настроението за най-големия християнски ден- Великден.
Лазар бил един от най-преданите приятели на Иисус, в чийто дом той намирал гостоприемство и покой. За зла беда Лазар се разболял от тежка болест. Неговите сестри Марта и Мария изпратили вест до Христос да му помогне, защото знаели за неговите неземни лечителски сили. Вестоносецът върнал отговора на спасителя: „Тая болест не е за умиране…“ Това зарадвало сестрите. Те продължили да се грижат за брат си с нова надежда, но Лазар умрял.
Когато Иисус пристигнал в опечаления дом, Лазар от четири дни бил погребан. Мария и Марта го посрещнали, но с натрупана обида към него в сърцата си. Христос тръгнал с тях към пещерата, в която било зазидано тялото на Лазар, заедно с негови близки, приятели и любопитни. Иисус заповядал да отместят камъка от входа. Пристъпил и казал: ,,Лазаре, излез!” Пред смаяните очи на всички се изправил Лазар такъв, какъвто го знаели. Tака разказват библейските текстове…
В народната традиция Лазаровден има ритуал- лазаруване. Той се изпълнява само от момичета, които носят на главите си венци и са облечени празнично. Вярва се, че след неговото изпълнение девойките вече са готови за задомяване. Всички момичета от всяко село участвали в изпълнението на лазарския ритуал, защото иначе няма да се омъжат.
За всички, които посрещнат в дома си лазарките – ще започнат дни на благоденствие.
Исус съживил Лазар и се отправил към Иерусалим, яхнал магаре. Щом преминал през портите на града тълпа от хора го очаквала и го поздравявала, защото се надявали, че идва Спасителят на народа .В краката му постилали палмови и маслинови клонки, защото те били символ на победата.
Денят, в който Иисус влязъл в Иерусалим бил наречен Цветница.
За българите на този ден има обичай да се ходи на църква и да се вземат осветени върбови клонки, които заместват палмовите. Вярва се, че такава клонка, запазена в дома има целебна сила.
Вечерта на селския мегдан се играело последното лазарско хоро от млади момчета и момичета и за първи път след Великденските пости хорото е сключено, затворено.
Така се слага край на моминските обичаи и започва притихването- очакването на Великден!
Весели празници!
