Васил Левски- идеи за 4 клас

imageБЖБЖБЖСпоменaх Ви, че си мисля за Годишнината от обесването на Левскии как да я отбелижим с децата в клас.
Вече назрява идеята.
За ваканцията ще им дам да  прочетат кратка биография на Левски и разказа ,,Последна среща”- ще имат   задача към него- ,,четене с разбиране”.
Подготвила съм презентация.
По нея те ще трябва да разкажат за героя като използват това, което вече знаят и са прочели за него.
Ако имам възможност за онлайн – бих им показал кратко видео с личните вещи на Левски, които се съхранят в музей,  както и една много интересна драматизация на деца от Тетевен…
Още мисля как да наредя нещата …
Трябва да помисля и за декора в стаята…
Музикалния фон…
За поднасянето на цвета на паметника…
Споделям сега само Презентацията и Въпросите към нея, както и кратката автобиография и разказа ,,Последна среща”- материали, които вероятно ще използвам …
И тъй като вярвам, че всеки продукт остарява морално, освен гениалното...ще публикувам и суровия вид на презентацията, за да може всеки, който иска да я ползва, да я  променя според своето разбиране, знания и естетически вкус.

ВЪПРОСИТЕ КЪМ ПРЕЗЕНТАЦИЯ:
Въпроси към презентацията
1.Знаете ли кой е това?
А знате ли, че тази снимка е използвана от османската полиция , за да разпознае дали човекът, който е заловила, е Васил Кунчев-Левски?
2. Наричали са го АПОСТОЛ.
Какви други имена е получил Васил през своя кратък живот? Защо?
3.Това е годината на неговото……..рождение……
Знаете ли на колко години е бил, когато го обесват?- изчислете 1873г. /…../
4. Какво знаете за детството на Левски ?
5. Как и защо Васил става дякон. Какви са били неговите задължения като свещенослужител?
Какво вижда, докато ходи из селата като монах?
6. Какво се случва в Легията на Раковски?
7. Къде попада Левски след разпадането на Легията ?
Защо не се завръща у дома?
8. След четничеството с какво се занимава Апостола?
В кой градове хората са го посрещали с радост и надежда?
Как се е крил от преследването на полицията?
9. Какво се случва в Къкринското ханче?
Казват, че имало предателстов, но може би случайно е разкрит…
10. Знаете ли как откарват левски от затвора в Търно за София , за да бъде съден?
Знаете ли как турският съдия е изказал своето възхищение от смелостта и саможертвата на Васил?
Колко сурово, студено и мрачно е било времето в деня на неговата гибел…Сякаш природата била вкаменена от величието и силата на младият човек…
11. Защо се е запiзило кичурче от неговата коса?
/ В СЛАЙТ 16- ИМА ВГРАДЕН ГЛАСОВ ВЪПРОС /
12. Къде в София е издигнат паметника на героя?
Защо точно там?
13. Знаете ли кои българи – хора на изкуството, са изразили в своите творби емоциите и чувствата, които пораждат у тях поведението и саможертвата на Васил Левски.
14 Колко години се навършват сега от гибелта на Апостола?
15. Поднесете цветя в чест на героя и запазете минута мълчание!

ПОСЛЕДНА СРЕЩА-РАЗКАЗ ЗА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ПО ДОКУМЕНТИ

Декември е. Наближава краят на 1872 г. Утре е св. Никола.
Сопотския дом на поп Фратю и дъщеря му Ана е оживен от гости. Къщата трябва да блести. Цял ден жените шетат, суетят се, приготвят трапезата за почитания празник.
Между тях са и момичетата – внучките на Гина Кунчева – Гина и София, вече поотраснали те помагат на баб си Гина и на карловката Христина – игуменка на Сопотския метох, на леля си Ана.
Всички с трепет чакат скъпия гост, който е поръчал , че иска да види и тях – децата на кака си Яна.
Преди да тръгнат за Сопот , майка им им разказа един тъжен случай от живота на семейството, когато тя и вуйчо им Васил са били деца като тях. Имали са по – малка сестра, казвала се е Мария. Шест месеца след дядо им Иван през чумавото време умира и сестричката им Мария на осем годинки. Тя била с шест години по – малка от вуйчо им Васил, и твърде привързана към батко си Васил, който най – много играел с нея. Много обичала той да и прави от бъз и клечици “воденички” движени от поточето, което прекосявало двора на родната им къща.
Вуйчо и Васил много скърбял за загубата на най – малката им сестра.Дори веднъж казал на баба им Гина:
– Ако някога се задомя, първото дете момиче, което ще се роди, ще го кръстя на името на покойната ми сестричка Марийка!
Баба им Гина днес ги предупреди да слушат, защото вйчо им ги смята за свой собствени деца, които не е виждал няколко години.
Двете момичета често си намираха за какво да излизат на двора, за да погледнат към уличната порта. Дали ще дойде скоро?
Най – после се почука на къщната врата.
– Вуйчо! – извика София и заедно с Гина се озоваха в прегръдката му.
Левски се ръкува с всички, съблече шаячната си антерия и седна между двете момичета.
– Я колко сте пораснали. Хубаво, че дойдохте и вие. Софке, чух от учителя ви Партений Белчев, че ти пееш хубаво. Ха да ми попееш!
– Не мога вуйчо – отговаря засрамена София. На чуждо място не мога да пея.
– Нищо, нищо, попей! – настоява Левски , но София се срамува и свежда глава.
Гино, подхваща той другата си племенница. Разбрах , че чистичко сте държали и хубаво сте работили, не изпускай работата, тя ще ви бъде в полза винаги, шиенето е труден занаят.
Той бръкна в пазвата си и извади нещо обвито в бяла кърпа.
– Вземи Гино, това е от мене подарък, моя портрет е, но е за теб – той и го разгъна и подаде в ръцете.
– А на София – ето подаръка ми , нека го подържи и той извади револвера си и го подаде в ръцете на племенницата си, която го пое изненадана. Да не пропуснете да поздравите Мария от мен, кажете и , че нейното сърце е като моето.
През това време жените бяха наредили трапезата и сестра Христина каза:
– Е, аз трябва да вървя в метоха.
– Няма ли да седнеш с нас на софрата – попита я баба Гина.
– Окъснях.
– Направи работата за утре, така, че да се пречестя преди да тръгна за Ловеч – каза и Левски, преди да отвори вратата.
Жените изтръпнаха.
– Какво има Василе? – простена майка му, чийто очи не сваляха през цялото време поглед от него.
– Лош сън сънувах, мамо.
Стана, целуна и силно прегърна майка си. Тя пророни сълзи, безутешни на рамото му.
Той каза:
– Мамо , това за пръв път виждам в теб. Кажи си, че ме виждаш в сън. Нали знаеш, че отдавна аз за теб съм загубен!
Вечерята мина някак прибързано. Левски имаше важни срещи, очакваше нощни гости в дома на поп Фратю. Рано е да ляга , късно е да спи, изморен е от развоя на предателствата от комитетските хора.
На сутринта неспокойна майка му го пита:
– Накъде ще тръгваш Василе?
– Утре ще отида в Троян, от там в Ловеч – отговаря и той напълно спокоен.
– Пази се сине, пази се! – нашепва му тя.
– Ще се пазя мамо, бъди спокойна!
– На добър час! – тя го прекръства и говори:
– Предавам те в ръцете на св. Богородица, нека тя те пази – и сълзи като град струят от очите и.
Левски се връща и горещо целува майка си, за последен път!
—————————————————————————————————————————

Пред лицето на света Гина Кунчева не пророни сълзи по загиналия си син и когато дълго след това, някой я питаше защо не раздава жито на задушница – за душата на покойника, тази велика майка отвръщаше:
– Жито се раздава само за мъртавците, а Васил ще живее вечно!

А ТУК МОЖЕТ ДА ТЕГЛИТЕ: ПРЕЗЕНТАЦИЯТ В РАБОТЕН И ГОТОВ ЗА ПРОМЯНА ВИД:

imagesRRRRRRR - КопиеЛевски-презентация

Въпроси към презентацията
imagesRRRRRRR - КопиеБиография-Левски

Последна среща- разказ за Левски

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+