Борбата на началния учителя
/за колеги/
В последните години, ние учителите виждаме как нараства броят на децата в масовото училище, които проявяват неспецифични за детското развитие симптоми. Поради недостатъчната ни информираност, а и защото самите ние сме получили предимно педагогическа подготовка за упражняваната от нас професия, се опитваме да направим така, че и работата ни в клас, при наличие на по-особени деца- да върви успешно. Така правих и аз… Сменях педагогически подходи, използвах различни методи за общуване с такива деца. Разговарях с родители.., но за мое голямо съжаление- резултатите не бяха добри…
Започнах да задавам въпроси на училищния психолог, който открехна завесата на много неясни за мен моменти… Разбрах, че трябва да се самообразовам… Тръгнах към специализирана психологическа литература, започнах да чета статии от родители с проблемни деца…
Разбрах, че във всеки клас попадат деца с особено поведение поради:
-липса или неправилен родителски подход към детето в семейството
-наличие на заболяване, което понякога родителите не знаят, че детето има или знаят, но не желаят да предприемат мерки за преодоляването на проблема, когато е възможно, защото се надяват заболяването да отшуми. Така учителят започва да си мисли,че не е добър педагог…
Най-често напоследък са случаите на деца с:
-хиперактивност
-дислекция
-аутизъм
И за трите от тях има възможност да се направи така, че такива деца да бъдат подпомогнати от специалисти, когато са в масовото училище, но ако родителят потърси по свое желание тази помощ.
Много са случаите, когато родителите, особено в началното обучение на децата, не предприемат възможните мерки.
Тогава остава единствената възможност да работи училищният психолог и той да насочва работата на класния ръководител, за да може такива деца да получат някакво обучение, а и за да не създават затруднения за останалите ученици в класа… И пак, ако родителят желае това въздействие върху детето…
И така… важно е решението на родителя… Когато родителят се умори от тайната си борба с проблема на своето дете- аутист, с дислекция или хиперактивност… тогава тръгва да търси помощ… .но няма ли да бъде късно?…
А усилията и търпението на хората, работили до този момент… а търпението и толерантността на децата в класа и техните родители?!!….
Сега вече чрез различни проекти за подпомагане на обучението на тези деца се търси път за тяхното образование и приобщаване към обстановката в училище, но отново и участието им в такива форми става със съгласието на родителя, като той е задължен и да участва в съвместни инициатива на тази обучителна форма, но ако не желае или дава съгласие за работа с детето му, но не иска да бъде включен… възможността е да се сигнализира социалната служба, за да потърси отговорност от такова семейство.
В тази област сега навлизаме наново всички- и учители, и училища, и родители и ще трябва да мине време, да се натрупат ситуации, за да се реши по най-добрия начин приобщаването на всички деца към образованието им, а семействата да разберат, че това първо е тяхна грижа.
На добър час , колеги …
