Една прекрасна весела народна песен, която днес май вече е позабравена, но създава много настроение. 
Изпълнява я певецът Костадин Гугов. Той е роден в София, но в семейство на бежанци от Кукуш… В 1911 година в този град по статистика 80 процента от жителите били българи. През Междусъюзническата война-1913 година-градът е изгорен от гърците и голяма част от населението бяга в България. В Кукуш е роден и поетът Христо Смирненски….В репертоара на Гугов са включени емблематични български народни песни като „Биляна платно белеше“, „Йовано, Йованке“, „Море, сокол пие“, „Миле Попйорданов“, „Ако умрам ил’ загинам“, „Кога зашумат буките“, „Назад моме Калино“. Твърди се, че знаел над 2000 песни. Гласът му е запомнящ се, а изпълненията му винаги имат силен емоционален заряд. Костададин Гугов се утвърждава като един от най-добрите изпълнители на македонски народни песни, любимец на няколко поколения българи. Носител е на много награди, сред които „Нестинарка“ за цялостно творчество от международния фолклорен фестивал в Бургас.
Последното му изпълнение на живо е на новогодишния концерт на 1 януари 2004 г. в центъра на София.
